М О
Т И В
И :
Производството е по реда
на глава 27 от НПК.
Обвинението срещу Е.Ф.М.
е по чл.198 ал.1 от НК, затова, че на 05.04.2015г. в гр.Казанлък е отнел чужди движими вещи- пари- сумата от
3700 лева от владението на А.С.А., ЕГН -**********,
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила (нанесен побой).
Подсъдимият в с.з.
изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитникът му адв.Р. К. в с.з. пледира за налагане на наказание, което по
размер да е значително под предвидения в закона минимално такова, а представителят
на РП-Казанлък поддържа обвинението.
Съдът намира за
установена фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, а именно:
На 05.04.2015г.
около 15.00 часа А.С.А. се намирал в заведение „А.“, находящо се в централната
част на град Казанлък. Пострадалият А. бил забелязан от св.Я.Я., който се свързал с брат си Е.М. и го помолил да
отиде при него в централната част на град К.. Подсъдимият и св.Р.М. се качили
на таксиметров автомобил, слезли в централната част на Казанлък и отишли при св.Я..
Е.Ф.М., заедно със свидетелите Я.Я., Р.М. и Б.Б., се отправил към улица „Г. С.“
в посока към кафене „А.“. В близост до последното имало проход. Св.Я. се
приближил към заведението и помахал с ръка на пострадалия А., за да излезе
навън. Тъй като А. познавал Я.Я.,
излязъл от заведението. Я. дръпнал А. към прохода, като между двамата
възникнал словесен конфликт, в хода на който св.Я. нанесъл два удара с ръка в
областта на главата на пострадалия А.. В резултат на ударите последният паднал
на земята. Непосредствено след това св.Я. се отправил към св. Б. и двамата
заедно си тръгнали.През това време св.М., който стоял настрани, побягнал в
неизвестна посока. От своя страна Е.М. се приближил към станалия от земята А. и
му нанесъл няколко удара, от които А. отново паднал на земята. След това подсъдимият
се навел над него, бръкнал в предния десен джоб на дънките му и намерил пачка с
пари- 3700 лева, които взел. Незабавно след това М. избягал от прохода и се
прибрал в дома си. По-късно на същия ден подсъдимият се обадил на брат си, като
му казал, че е взел пари от джоба на А. и предложил да му ги даде. Св.Я. обаче
заявил, че не му се занимава и предложил на М. да даде тези пари на братовчед
му- неустановено по делото лице със собствено име М.. Подсъдимият обаче
изхарчил взетите от пострадалия А. пари.
Описаната фактическа
обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия М., което
кореспондира с показанията на свидетелите Я.Я., Р.М., М. В., А.А. и Б.Б., протокол
за очна ставка и протоколи за разпознаване на лица и предмети.
Имайки предвид
установената фактическа обстановка съдът намира, че Е.Ф.М. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на чл.198 ал.1 от НК.
Подсъдимият е извършил
изпълнителното деяние „отнемане“ в двете му части, като е преустановил
владението на собственика върху вещите, предмет на престъплението, установил е своя
трайна такава върху тях, разпореждайки се със същите впоследствие. За да
осъществи престъплението Е.Ф.М. е използвал сила,чрез нанасяне на побой над А.С.А..
Налице е съставът на чл.198 ал.1 от НК.
Установената фактическа
обстановка и обективираните действия на подсъдимия сочат, че е действал с пряк инцидентен
умисъл,като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и
искал настъпването на общественоопасните последици на това престъпление.
Имайки предвид
изложените мотиви Е.Ф.М. следва да бъде признат за виновен по чл.198 ал.1 от НК
и наказан.
При определяне на вида и
размера на наказанието на този подсъдим съдът приема като смекчаващи отговорността
му обстоятелства: изразеното критично отношение към извършеното деяние, тежкото
му материално състояние и чистото съдебно минало, а като отегчаващо вината му
такова следва да се приеме високата стойност на отнетите вещи.
На Е.Ф.М. следва да се определи
наказание при превес на смекчаващите над отегчаващите вината му обстоятелства и
целите на член 36 от НК могат да бъдат постигнати с налагане на минималното,
предвидено в закона наказание, а именно- лишаване от свобода в размер на три
години.
С оглед разпоредбата на
чл.58а ал.1 от НК, във връзка с чл.373 ал.2 от НПК, определеното на подсъдимия наказание
следва да се намали с 1/3 до размер на две години лишаване от свобода.
Налице са основанията на
чл.66 ал.1 от НК за отлагане на изтърпяването на така наложеното наказание, за срок от три
години.
Причината
за извършване на деянието е стремежът на Е.Ф.М. към противоправно
облагодетелстване.
Воден
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: