№ 226
гр. ЛЕВСКИ, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на първи септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20254410100047 по описа за 2025 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 26
ал.1 от ЗЗД .
В исковата молба се твърди, че ищцата е получила уведомление от
втория ответник, с което я уведомява, че на 26.10.2023 г. съгласно сключен
Договор за изкупуване на вземания /цесия/ Малтитюд Банк ООД в качеството
на продавач е прехвърлил на Мост Финанс Мениджмънт АД в качеството на
купувач вземане в размер на 10600 лв. по договор за кредит 1032421 сключен
между Фератум България ЕООД и ищцата на 21.06.2021 г., заедно с всички
обезпечения и привилегии, като със същото се уведомява ищцата и че Мост
Финанс Мениджмънт АД заменя напълно Малтитюд Банк ООД като неин
кредитор. Със същото се уведомява ищцата, че от датата на получаване на
уведомлението всички плащания на дължими суми по договор за кредит №
1032421 от 21.06.2021 г. дължими към Малтитюд Банк ООД трябва да бъдат
насочени към Мост Финанс Мениджмънт АД и че дължимата сума в размер
на 10 600 лв., актуална към 31.07.2023 г. може да се извърши към Мост
Финанс Мениджмънт АД.
В исковата молба се твърди, че ищцата не разполага с Договор за кредит
№ 1032421, сключен между нея и Фератум България ЕООД, нито с договора
за поръчителство, сключен с „Малтитюд Банк“ ООД, че преди цесията ищцата
е заплатила на първия ответник Фератум България ЕООД обща сума в размер
на 1300 лв., като на 15.07.2021 г. е заплатила 650 лв. и на 20.08.2021 г. е
заплатила също 650 лв.
Твърди се, че след цесията, ищцата е заплатила на втория ответник
„Мост Финанс Мениджмънт“ АД сума в общ размер на 3700 лв., както
следва: на 14.06.2024 г. – 500 лв., на 12.07.2024 г. – 500 лв., на 14.08.2024 г. –
1
500 лв., на 13.09.2024 г. – 500 лв., на 07.10.2024 г. – 500 лв., на 08.11.2024 г. –
500 лв. и на 16.12.2024 г. – 700 лв.
Твърди се, че общо заплатената от ищцата сума е в размер на 5000 лв., с
което тя е погасила изцяло усвоената от нея заемна сума в размер на 5000 лв.
и по аргумент от чл. 22 във връзка с чл. 23 от ЗПК не дължи изпълнение на
притезания над чистата стойност на кредита, поради нищожността на
кредитната сделка.
Относно нищожността на кредита излага следните твърдения:
На първо място заявява, че не е породила правно действие клаузата за
възнаградителна лихва, тъй като същата противоречи на добрите нрави,
поради това, че с оглед уговорения размер тя е значително нееквивалентна на
предоставения от кредитора заем, който се е възползват от материалната
затрудненост и от спешната необходимост от финансови средства на по-
слабата страна в правоотношението – потребителя.
Твърди се, че клаузата за ГПР е нищожна като неравноправна и като
нарушаваща изискванията на чл. 10 ал.1 във връзка с чл. 11 ал.1 т.10 във
връзка с чл. 19 ал.1 от ЗПК.
Твърди се, че кредитодателят „Фератум България“ ЕООД и дружеството
гарант „Мултитюд Банк“ ООД са свързани лица, като разходът за
възнаграждението на дружеството – поръчител, който потребителят не е
желаел да заплаща и му е бил едностранно наложен като условие за
получаване на кредита, е бил предварително известен на заемателя.
Заявява се, че посочването в договора на по-нисък от действителния
ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и заблуждаваща търговска практика.
Твърди се също така, че клаузата за ГПР е недействителна и на още едно
основание, а именно, поради това, че в процесния договор не са записани
компонентите, които го формират, което нарушава изискванията на чл. 10 ал.1
от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т.10 и чл. 19 от същия за яснота и разбираемост
относно начина, по който се формира това задължение.
Излага се твърдение, че клаузата за ГПР е недействителна на основание
чл. 21 от ЗПК, тъй като с нея се заобикалят изискванията на чл. 10 ал.1 във
връзка с чл. 11 ал.1 т.10 във връзка с чл. 19 ал.1 от ЗПК, тя да бъде ясно и
точно разписана в договора за кредит, като в нея бъдат включени всички
разходи, които потребителят ще стори и съгласно чл. 22 от ЗПК,
възнаградителната лихва и ГПР са съществени елементи от съдържанието на
договорите за потребителски кредит, чиято недействителност има за правни
последици недействителност на цялата кредитна сделка.
Твърди се и, че договорът за кредит е нищожен и поради невключване
на уговорка относно правото на потребителя на отказ от договора и
непосочване на лихвения процент на ден.
Заявява се, че поради нищожността на кредитната сделка, не е
произвела ефект и акцесорната сделка за учредяване от страна на втория
ответник лично обезпечение, както и че договорът за поръчителство е
нищожен и на собствено основание, а именно като противоречащ на добрите
нрави, тъй като е договорено, че кредитополучателят ще заплати
2
възнаграждение на поръчителя вместо кредитора, с което се внася
неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143 т.19 от
ЗПК. Излага се твърдение, че по договор за поръчителство, сключен между
длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация, поради
което нарушаването на принципа на справедливост е още по-драстично.
Излагат се и твърдения, че поставянето на изискване за заплащане на
възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на
Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК и че задължение на кредитора е да
направи предварителна оценка на платежоспособността на потребителя.
Моли се съда да постанови решение, с което да прогласи спрямо
двамата ответници „Фератум България“ ЕООД и „Мост Финанс
Мениджмънт“ АД нищожността на Договор за кредит 1032421 от 21.06.2021
г.,
Претендират се направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът „Фератум България“
ЕООД е представил отговор на исковата молба и е изразил становище по
предявения иск.
В отговора на исковата молба се навеждат доводи, че предявения иск е
неоснователен. Оспорва се твърдението на ищеца, че поръчителството от
Мултитуюд Банк /Малта/ е задължително условие за сключване на кредитен
договор, и че кредитополучателят може да избере свой поръчител или този,
предложен от кредитора, което е посочено в сайта на „Фератум България“ и
потребителят сам избира обезпечението. Прави се извод, че сключването на
договор за гаранция не е задължително.
Заявява се, че исковете за нищожност или унищожаване на Договора за
гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна –
Мултитуюд Банк, а не „Фератум България“ ЕООД, че Мултитуюд Банк е
самостоятелно юридическо лице и договорът за гаранция е отделно
облигационно правоотношение, по което Фератум България не е страна.
Излага се твърдение, че ищецът сам е избрал Мултитуюд Банк /Малта/ като
поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за
дължимите такси, е подал заявление за кредит, получил е преддоговорна
информация, в която изрично е посочено, че за сключването на договора за
кредит „Фератум България“ изисква поръчителство, че ищецът е получил и
документи от Мултитуюд Банк, включително Договор за гаранция и е
потвърдил чрез есемес желанието си да сключи договора. С оглед изложеното
се заявява, че не може да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл.
68е от ЗЗП, че ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на
поръчител или дължимите суми, че на всеки етап ищецът е бил информиран за
последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд
Банк, ако избере нея за поръчител и че претенциите на ищеца не са
подкрепени с убедителни доказателства.
Относно твърдяното нарушение на чл. 19 ал. 4 от ЗПК се излага
твърдение, че Договорът за гаранция е въззмездна услуга от трето лице, а
разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като не е задължителна. Заявява се,
че „Фератум България“ е предоставила необходимата информация за ГПР и
3
условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се
откаже в 14 дневен срок, но не е упражнил това си право.
Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск.
Претендират се направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът „Мост Финанс
Мениджмънт“ АД е представил отговор на исковата молба, в който е изразено
становище, че искът е допустим, но неоснователен.
Заявява се, че Договора за кредит е сключен за период от 18 месеца, че
кредитополучателят е получил главница в размер на 5000 лв. и е следвало
сумата да бъде върната заедно с уговорената в договора възнаградителна
лихва в размер на 1750 лв. при лихвен процент 23,33% до 13.11.2022 г.
Заявява се, че на 26.10.2023 г. е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ и приложение към същия, по силата на който
„Мултитюд Банк“ е прехвърлил вземанията си по процесния договор за
кредит и дружеството е упълномощено от цедента да уведоми длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането. В резултат се твърди, че дружеството
е кредитор на Г. П. К. по процесния договор за кредит. Навеждат се доводи, че
както договора за кредит, така и клаузите за ГЛП и ГПР не са нищожни.
Относно договора за гаранция се излага твърдение, че кредитополучателят е
имал възможност да избере да сключи договор за гаранция с гарант
/поръчител/ предложен от кредитора или свой поръчител, за да обезпечи
задълженията си по кредита и че сключването на договор за гаранция не е
задължително условие за сключването на договора за кредит, а е
допълнителна възмездна услуга представляваща отделно облигационно
отношение с трето лице, което е различно от Кредитора, както и че
кредитополучателя е информиран за очакваните разходи, едва след което е
подал заявление за отпускане на паричен заем. Излага се твърдение, че
посочените разходи не се включват в ГПР по кредита, тъй като не влизат в
общия разход по кредита съгласно §1.1. от Закона за потребителския кредит,
доколкото касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за
предоставянето на кредита.
Моли се съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск
като неоснователен.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от изготвената и приета от съда съдебно счетоводна експертиза е,
че след запознаване на вещото лице със сключения между „Фератум
България“ ЕООД и Г. П. К. договор за кредит № 1032421 от 21.06.2021 г.,
находящ се при „Фератум България“ ЕООД, е че вещото лице е посочило, че
параметрите на договора за кредит са както следва: размер на кредита – 5000
лв., срок на кредита – 18 месеца, годишен лихвен процент 40,44%, годишен
процент на разходите – 49,66%, размер на лихва за целия период – 1750 лв.,
обезпечение – поръчителство, предоставено от Фератум Банк, възнаграждение
за гаранта /поръчител/ 4950 лв., първа падежна дата – 21.07.2021 г. и последна
4
падежна дата – 13.12.2022 г. Вещото лице е посочило също така, че в ГПР
посочен договора за кредит, уговореното възнаграждение за дружеството
гарант не е включено и в случай, че същото се включи при изчисление на
ГПР, то ГПР би бил 250,60% и би надвишавал законната лихва 25,06 пъти.
От заключението на вещото лице се установява също така, че Г. К. е
направила плащания по договора за предоставяне на потребителски кредит №
1032421 от 20.06.2021 г. общо в размер на 5000 лв., от които е заплатила 1300
лв. на Фератум България ЕООД, а останалата сума от 3700 лв. е платена на
Мост Финанс Мениджмънт АД и главницата по кредита е изцяло погасена.
В представените отговори на исковата молба ответниците също
признават, че в ГПР не е включено възнаграждението за гарант, тъй като
доколкото тези разходи касаят допълнителна услуга, не следва да се включват
в ГПР.
Предвид посоченото, съдът приема, че още към момента на сключване
на договора, кредиторът е знаел, че кредитополучателя освен посочените и
включени в ГПР разходи за връщане на главницата от 5000 лв. и посочената
лихва от 1750 лв. ще направи и допълнителен разход от 4950 лв., който разход
също е свързан с договора за кредит, и представлява заплащане на
възнаграждение на дружеството гарант, но не го е включил при изчисляване
на ГПР.
Съгласно чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Спрямо процесния договор за потребителски кредит са приложими
особените изисквания за действителност по ЗПК и общите правила за
валидност на договорите, съгласно чл. 26-33 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т. 10 от
ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен
ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение №1 начин. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо, тъй като дава на потребителя
ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това
посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за
потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на
договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.
Според параграф 1 т.2 от ДР на ЗПК „общата сума, дължима от
потребителя“ представлява сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
5
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В този смисъл е и Решение на СЕС от 13 март 2025г. по дело С-337/23.
Един от най-важните изводи на СЕС, който е задължителен не само за
съдилищата, но и за фирмите за бързи кредити, е, че „Член 3, букви ж) и и) от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че разходите по договор за
поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в
подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия
размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на
разходите“. В същото решение съдът в Люксембург напомня, че за да осигури
по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел
широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“,
което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във
връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора. В цитираното
решение се посочва, че в случая с платените поръчителства по бързи кредити,
на потребителя е наложено да сключи договор за поръчителство, за да получи
кредита. В решението СЕС приема: „Така по силата на последния договор
осигуряването на поръчителство представлява услуга, свързана с договора за
кредит по смисъла на чл. 3 буква ж от Директива 2008/48, и доколкото
сключването на договора за поръчителство е задължително за самото
получаване на кредита, свързани с този договор разходи са част от „общите
разходи по кредита за потребителя“ съгласно тази разпоредба. Следователно
съгласно буква и) от същия член те трябва да се вземат предвид при
изчисляването на ГПР“ и заключава, че с оглед съществения характер на
посочването на ГПР в договора, следва да се приеме, че ГПР, който не
отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването
на този процент. „Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не
включва всички споренати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и
има възпиращ и пропорционален характер“ заявява съдът в Люксембург.
В случая, както бе посочено по-горе кредиторът знае, че кредитът се
обезпечава с Поръчителство предоставено от „Multitude Bank“, което
обстоятелство не се оспорва в отговора на исковата молба и
кредитополучателят е сключил договор за гаранция с гарант, предложен от
Кредитора, в изпълнение именно на условията на кредитора, както и че
кредиторът предварително е знаел, че въпреки принципа, че поръчителството
е безвъзмездно, в настоящия случай на дружеството гарант ще се дължи
възнаграждение и че същото възнаграждение е в размер на 4950 лв. – която
сума е само с 50 лв. по-малка от главницата по договора за кредит. Въпреки
това си знание, че това са свързани с договора разходи, кредиторът не е
включил този разход при изчисление на ГПР.
Че кредиторът не е включил този разход при изчисление на ГПР се
6
установява и от заявеното с отговора на исковата молба, че сумата за гарант не
е включена в ГПР, тъй като заявява, че договорът за гаранция е отделно
облигационно правоотношение, по което Фератум България не е страна и
счита, че не следва да се включва в ГПР.
Предвид изложеното, съдът приема, че в сключения между страните
договор е уговорен ГПР, чийто размер не отговаря на действителните разходи,
които потребителят ще направи във връзка с кредита, тъй като в него не е
включено дължимото възнаграждение за гарант в размер на 4950 лв.
Заплащането на възнаграждение за гарант представлява разход за
потребителя, който е свързан с кредита и увеличава цената му. Тя води до
възникване на допълнителни разходи за потребителя, които са били известни
на кредитора към момента на сключване на договора и е трябвало да бъдат
включени в ГПР на основание чл. 19 ал.1 и ал.2 от ЗПК. В случая това не е
сторено. По този начин отразената в договора стойност на ГПР се оказва
невярна и много по-ниска от действителната такава.
С непосочване на действителния ГПР, освен че се заблуждава
потребителят за реалната икономическа тежест на кредита, се заобикаля
императивното изискване на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК за
максималния допустим размер на разходите по кредита. Противоречи и на
задължителното изискване на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК за посочване на размера
на ГПР в договора за потребителски кредит. Това води до недействителност на
договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът приема, че сключеният между страните
договор за кредит е недействителен и не е породил правно действие.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на
кредитополучателя сумата по договора за потребителски кредит от 5000 лв.
Затова кредитополучателят дължи на кредитора връщане на чистата стойност
на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК, а именно сумата от 5000 лв.
По делото, от заключението на вещото лице се установява, че Г. К. е
върната сумата от 5000 лв. и предвид изложеното по-горе, същата не дължи
други суми на когото и да било от двамата ответници.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че следва да бъде признат за
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т.10 от
ЗПК сключения между страните договор за предоставяне на потребителски
кредит № 10324214 от 20.06.2021 г..
По разноските:
Ищцовата страна претендира заплащане на адвокатско възнаграждение
по чл. 38 ЗАдв.
Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на
безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1 ЗА обвързват съда. Достатъчно за
уважаване на искането по чл. 38 от ЗА е: правна помощ по делото да е
осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждение, заявление, че предоставената правна помощ е безвъзмездна и
7
липса на данни, които го опровергават; отговорност на насрещната страна за
разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. Достатъчно е да се представи
договор за защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният
адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от тези основания. Касае се
за вътрешни отношения между страните.
В случаите по чл. 38 ал.2 от ЗА полагащото се възнаграждение се
определя от съда съобразно критериите, предвидени в Наредба № 1 за
възнаграждения за адвокатска работа.
Съгласно чл. 7, ал.2, т.3 от Наредбата, за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела при интерес от 10000 до 25000
лв.възнаграждението е 1300 лв. плюс 9% за горницата над 10000 лв.
В настоящия случай, цената на предявения иск е в размер на 11700 лв. -
общата стойност на договора за кредит, който се иска да бъде прогласен за
недействителност и включва 5000 лв. главница, 1750 лв. договорна лихва и
4950 лв. предвидена с договора неустойка.
Съдът отчита, че с исковата молба е предявен иск за прогласяване
нищожност на договор за потребителски кредит по отношение на двамата
ответници; взе предвид цената на предявения иск, допуснатата ССЕ, видът на
спора, количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност
на делото, и факта, че по отношение и на двамата ответници е осъществена
обща защита.
Предвид изложеното, съдът приема, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде определено на база сумата от 11700лв. /която сума е общо
дължимата посочена в оспорения договор, който се иска да бъде прогласен за
недействителен/, в резултат на което, адвокатското възнаграждение изчислено
по критериите посочени по-горе, следва да бъде определено на сумата от 1453
лв. без ДДС.
Видно от представеното по делото заявление е, че е поискано
адвокатското възнаграждението да се присъди на ЕАД Д. Ф. с включен ДДС.
Съдът приема, че следва да бъде уважено искането и следва на ЕАД Д. Ф. да
бъде присъдено определеното по-горе възнаграждение за осъществената от
адв. Д. Ф. безплатна правна помощ на Г. П. К. с включен ДДС, а именно
сумата от 1743,60 лв.
При този изход на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят по сметка на РС - Левски сумата от 468 лв., представляваща д.т.
върху цената на предявения иск, както и направените деловодни разноски в
настоящото производство - сумата от 300 лв заплатена като възнаграждение
на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което
възнаграждение е платено от бюджета на съда.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 във връзка с
чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сключения между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от
управителите Д.В.Н. и И.В.В.а – кредитодател и Г. П. К., ЕГН ********** , с
постоянен адрес: ***** – кредитополучател, договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1032421 от 20.06.2021 г., вземането по който
кредит е прехвърлено от Фератум България ЕООД на „Мост Финанс
Мениджмънт“ АД.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал.2 от ЗА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от управителите Д.В.Н. и И.В.В.а и „МОСТ ФИНАНС
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление
*****, представлявано от управителите Н.П.П. и Л.К.Д. да заплатят на ЕАД
Д. Ф., БУЛСТАТ *****, вписано в Софийска адвокатска колегия с № *****,
представлявано от адвокат Д. Л. Ф. сумата от 1743,60 лв. с включен ДДС за
оказаната от адв. Д. Ф. безплатна правна помощ на Г. П. К. в настоящото
производство.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителите
Д.В.Н. и И.В.В.а и „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *****
със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителите
Н.П.П. и Л.К.Д. да заплатят по сметка на Районен съд Левски държавна
такса в размер на 468 лв., както и направените деловодни разноски в
настоящото производство в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
9