Р Е Ш Е Н И Е
№………./…...........2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Г.,
като разгледа докладваното от съдията
Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 824 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по въззивната жалба на М.К.Г., **** Х. и З.Г.С.,
чрез адв. Д.Й., срещу решение № 409/04.02.2019г. по гр.д. № 8417/208г. на ВРС,
с което е разпредлено на
основание чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на дворно
място, находящо се в гр.Варна, ул.“Среда гора“ №31, представляващо поземлен имот с идентификатор
№10135.1501.763 с площ по документи за собственост 208 кв.м., а по скица 210
кв.м., при съседи : имоти с идентификатори №№10135.1501.842; 10135.1501.764;
10135.1501.762; 10135.1501.755 между К.М.П., ЕГН: **********; М.П.П., ЕГН : **********; П.Д.П., ЕГН: **********;
М.К.Г., ЕГН: **********, Х.Г.Х., ЕГН: ********** и З.Г.С., ЕГН : **********, съобразно Приложение №2 по назначената
допълнителна съдебно техническа експертиза и скицата към нея / л. 61 от
делото/, като е предоставен за ползване:
-на М.П.П., ЕГН : **********
и П.Д.П., ЕГН: ********** ПЪРВИ
ДЯЛ с площ от 17 кв.м. ид.ч., защрихован със зелен щрих в
Приложение №2 на допълнителната СТЕ;
-на К.М.П., ЕГН: ********** ВТОРИ ДЯЛ с площ от 1.9 кв.м. ид.ч., защрихована с оранжев щрих в Приложение №2 на допълнителната СТЕ;
-съвместно на М.К.Г., ЕГН: **********, Х.Г.Х., ЕГН: ********** и З.Г.С.,
ЕГН: ********** ТРЕТИ ДЯЛ с площ от 17.9 кв.м., защрихован с червен
щрих в Приложение №2 на допълнителната
СТЕ;
-съвместно на М.К.Г., ЕГН: **********, Х.Г.Х., ЕГН: ********** и З.Г.С.,
ЕГН : ********** ЧЕТВЪРТИ ДЯЛ с площ от 17.9 кв.м., защрихован с червен
щрих в Приложение №2 на допълнителната
СТЕ и
-съвместно на М.К.Г., ЕГН: **********, Х.Г.Х., ЕГН: **********, З.Г.С., ЕГН : ********** и К.М.П., ЕГН: ********** ПЕТИ
ДЯЛ с площ от 2.2 кв.м., защрихован
с черен щрих в Приложение №2 на допълнителната СТЕ, като
скицата-приложение към заключението на вещото лице вх. №2533/14.01.2019 г.,
находяща се на л. 61 от първоинстанционното дело, приподписана от съда,
представлява неразделна част от обжалваното решение.
Считайки обжалваното решение за
неправилно, т.к. не са събрани доказателства относно твърденията им в отговора,
че ищците сами са се поставили в положение да ползват онази част от дворното
място, която ползват, преграждайки дворното място с ограда по продължение на
сградата им и нямат достъп до частта, която ползват отделните семейства. Така
ищците сами са определили кой коя част да ползва и нямат основание да водят
настоящото производство, доколкото няма промяна в обстоятелствата, при които е
извършено предходното разпределение и нямат право да претендират ново
фактическо положение от съда. Молят се обжалваното решение да бъде
отменено и постановено друго решение, с
което исковата претенция бъде отхвърлена, като неоснователна. Молят и за
присъждане на сторените разноски.
В писмен
отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от К.М.П., М.П.П. и П.Д.П., чрез адв.
М.В. оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Молят да бъде отхвърлена и
за присъждане на разноските за въззивната инстанция.
В с.з. на 18.06.2019г. въззивниците М.К.Г.,
Х. Г Х и З.Г.С., чрез адв. Д.Й.
поддържат въззивната си жалба, а въззиваемите М.П.П.,
П.Д.П. и К.М.П. ,чрез адв. М.В.-писмения си отговор.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба ищците М.П.П. и П.Д.П. са изложили, че са собственици в
режим на СИО на 104 кв.м. ид.ч. от процесния имот-дворно място с идентификатор
№ 10135.1501.763 по КК и КР на гр. ****, придобити с договор за
покупко-продажба, обективиран в НА №139, том VII, нот. дело №2864/2017г. Двамата
дарили на сина си К. Петков 1/10 от притежаваните от тях 104 кв.м. ид.ч. и
сграда, с договор за дарение, обективиран в нот.акт №18, т. VI, нот. дело №544/2007г. на нот.№332. Праводателят на ответниците Христо
Георгиев Пасков придобил дворното място ведно с построената в него жилищна
сграда с нот. акт за продажба №64, том VIII от 1933г. Същяит се разпоредил с част от дворното място и сградата с
нот.акт за продажба №178, том I, нот.дело №454/1971г.,
след което без да притежава правото на собственост в пълен обем прехвърлил на М.К.Г.
срещу задължение за гледане и издръжка цялото дворно място с площ от 208 кв.м.
ведно с построената в него сграда с нот.акт №97, том XLVIII, нот.дело №18258/1977г. М.Г. придобила имота по време на брака си с Георги
Христов Георгиев, който починал на 22.12.1998г. След смъртта на последния неговите наследници по
закон – М.Г. и дъщерите З.С. и Х.Х. сключили договор за доброволна делба №82,
том III, рег.№4953 от 16.07.2004г. на нот. №224, съгласно който собственици на
цялата жилищна сграда и на ½ ид.ч. от дворното място са ответниците З.С.
и Х.Х.. М.Г. била ползвател на 9/10 ид.ч. от жилищната сграда и 1/2 ид.ч. от
дворното място. С влязло в сила решение
по гр.д. №13280/2015г., по описа на ВРС-Х състав е признато за установено, че
собственици на процесното дворно място са: К.П., притежаващ 3/60 ид.ч. от
дворното място на основание дарение; М.П. и П.П., притежаващи в режим на СИО
27/60 ид.ч. на основание покупка. Сочи се, че в дворното място са изградени три
сгради както следва : сграда с идентификатор 10135.1501.763.1, представляваща
навес с площ от 19 кв.м. – собственост на ищците М.П. и П.П.; сграда с
идентификатор 10135.1501.763.2,
представляваща жилищна сграда с площ от 48 кв.м.- собственост на ищците М.П. и П.П.;
сграда с идентификатор 10135.1501.763.3 с предназначение за жилищни нужди с
площ от 68 кв.м., собственост на ищеца К.П., притежаващ 2/20 ид.ч.; З.С.,
притежаваща 9/20 ид.ч.; Х.Х., притежаваща 9/20 ид.ч., като М.Г. е ползвател на
9/20 ид.ч. от сградата.
Твърди се, че ответницата М.Г. ползва по-голяма площ от двора отколкото
притежава и създава постоянни пречки на ищците да ползват имота в пълния обем
на притежаваните от тях права в дворното място.
Искат да бъде разпределено, на осн. чл. 32 от ЗС
незастроената част от дворното място, като тримата ищци ползват общо 1/2ид.ч.,
а М.К.-останалата 1/2ид.ч., като бъде съобразено с притежаваните от тях сгради.
В срока по чл.131 ГПК
ответниците М.К.Г., Х.Г.Х. и З.Г.С., чрез адв. Д.Й. са депозирали писмен
отговор, в който поддържат, че искът е допустим. Не оспорват изложеното от
насрещната страна и твърденията й за това кои страни, на какво основание и при
какви квоти са придобили правото на съобственост, съответно правото на ползване
на дворното място и построените в него сгради. Оспорват твърдението, че те
ползват по-голяма площ от дворното място, от това, което им се полага и, че
създават пречки на ищците да ползват. Те винаги са ползвали тази част, която
ползват и към момента. Ищците са тези, които са преградили имота, като са
поставили ограда по продължение на гърба на сградата, която е собственост на
ответниците, така, че те да нямат достъп до частта. Така, самите ищци определят
кой, каква част да ползва. Ответниците премахнали оградата, но ищците я
възстановили отново. С оглед това, искът се явява неоснователен. Молят се да
бъде отхвърлен предявения от тях иск. Претендират присъждане на сторените по
делото разноски.
ВОС като обсъди становищата на
страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното относно релевантните за спора факти:
С договор за продажба, обективиран в
НА № 178, т. І, дело №
454/1971 на варненски нотариус, **** е закупила 1/10ид.ч. от къща, находяща се
в гр. ****, ведно с 1/2ид.ч. от дворното мястос площ от 208кв.м.
Съгласно договор за продажба,
обективиран в НА № 139, т. VІІ,
дело № 2864/1972 на варненски нотариус, **** е продала на М.П.П. собствените си
1/10ид.ч. от къща, находяща се в ****, ведно с 1/2ид.ч. от дворното мястос площ
от 208кв.м., съставлаващо имот пл. № 4 в кв. 298 по плана на града.
С договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка по НА № 97, том XLVIII, дело №18258/1997г. ***** е
прехвърлил на М.К.Г. дворно място, находящо се в гр.Варна, ул.“Средна гора“ №31
цялото с площ от 208 кв.м., представляващо имот пл.№4 в кв.298, по плана на
9-ти микрорайон на гр.****, заедно с намиращата се в него жилищна сграда.
С
договор за дарение от 08.10.2007г., обективиран в НА № 18, том IV,рег.№ 7769, дело № 544 на нотариус ******., М.П.П.П. и П.Д.П. са
дарили на сина си К.М.П. 1/10 ид.ч. от къща, състояща се от : антре, три стаи,
лятна кухня и клозет, без квадратура по документ за собственост с РЗП от 80
кв.м. по удостоверение за данъчна оценка, заедно с 1/10 и.ч. от собствените им
104 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена къщата, цялото с площ от
208 кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.“Средна гора“ №31, съставляващо УПИ №XVI-4 в кв.298 по плана на 9-ти подрайон на
гр.Варна, при граници : улица, улица, УПИ №№XV-3 и XVII-5.
Не се спори между страните, че с
влязло в сила на 02.12.2016г. решение, постановено по гр.д. № 13280/2015г. по
описа на ВРС, потвърдено с решение по в.гр.д. №1271/2016г. по описа на ВОС е
прието за установено по отношение на М.К.Г., Х.Г.Х. и З.Г.С., че ищецът К.М.П. е собственик на 1/10 ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор 10135.1501.763.3, както и на
3/60 ид.части от дворното място, а М.П.П. и П.Д.П. са собственици в
режим на съпружеска имуществена общност на
27/60 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 208 кв.м, а по
скица с площ от 210 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор
10135.1501.763, по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр.Варна,
ул."Средна гора" 31, номер по предходен план XVI-4 в кв.298, по плана на IX
- ти подрайон на града, трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10м, при граници
и съседи: имоти с идентификатор №№ 10135.1501.842, 10135.1501.764,
10135.1501.762, 10135.1501.755.
Не се спори още, че в дворното място
има изградени още две сгради с идентификатори, както следва: 10135.1501.763.1 и
10135.1501.763.2, собственост на М.П.П. и П.Д.П. и сграда, която няма
идентификатор и не е нанесена в КК, собственост на ответниците, настоящи
въззивници и майка им, която е ползвател.
Пред
ВРС са изслушани заключенията по допуснатите СТЕ и допълнителна такава, при
което е предвиден достъп на К.П. до сградата, по отношение на която се явява
съсобственик с Х.Г.Х. и З.Г.С., изготвени от вещото лице ****, дадени
компетентно и безпристрастно, неоспорени от страните.
Предвид така установеното от
фактическа страна ВОС прави следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. Обжалваното решение
е валидно и допустимо.
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Наведените оплаквания са, че тъкмо по
инициатива на ищците е извършено разпределение на дворното място, като са
построили ограда, така, че е ограничен достъпа на семейството им в частта,
която те ползват и въпреки, че са я съборили, те я възстановили пак. Смятат
иска им за неоснователен. Неоснователни са оплакванията им.
Съдът следва да приеме за разглеждане
и се произнесе по искането на кой и да е от съсобствениците, ако не може да се
формира мнозинство или решението на мнозинството е вредно за вещта. В случая
двете спорещи групи съсобственици на дворното място притежават правото на
собственост от по 1/2ид.ч. и следователно не може да се формира мнозинство.
Няма и постановено предходно решение съда за разпределение. Самото сезиране на съда
вече означава невъзможност да се формира мнозинство и прави допустимо във
всички случаи искането за разпределяне на ползването по съдебен ред. Дори ако
някой съсобственик сам е взел решение за разпределяне на ползването на
съсобствената вещ, той не би могъл да приведе в изпълнение това свое решение,
ако то не се изпълнява доброволно от останалите съсобственици. Това негово
решение не представлява изпълнителен титул, за разлика от решението по чл. 32
от ЗС. Едно такова разпределение ще бъде наложено принудително.
В настоящия казус, както беше посочено
се твърди и липсва оспорване, че ищците са поставили ограда, като са
препятствали достъпа на ответниците, респективно ползването на частта от
дворното място, която считат, че им се следва да ползват, съобразно квотата им
в съсобствеността. Явно несъгласни, ответниците, сегашни въззивници са съборили
оградата, а лицата на насрещната страна са я възстановили. Налице е спор. Не
следва да се очаква изпълнение на така наложеното еднолично разпределение на
ползването със съгласието на останалите
съсобственици, които са се противопоставили на действията по решението на
съсобствениците си. Неразбирателството може да бъде избягнато само с решение на
съда, което са поискали Петрови.
За да се произнесе съдът, има предвид
заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ и допълнителната такава.
Подбирайки вариант съдът се води от
принципа за законосъобразност, удовлетворявайки всички изисквания на закона по
този начин, както и от принципа за
целесъобразност. Преценката за целесъобразност при разпределението от своя
страна изисква да се съблюдава за осигуряване на достъп до жилищата на страните, построени в
дворното място, като има осигурен излаз до път и възможност за обслужване и
ремонт на сградите, като площите които следва да ползват съсобствениците,
следва да отговарят максимално точно на квотите в съсобствеността, отчитайки
площта на собствените им сгради, което понякога изключва абсолютното
съответствие между интересите на всички.
Тези основни изисквания са спазени
според настоящия състав при варианта от заключението по допълнителната
експертиза в Приложение № 2 на л. 61 от първоинстанционното дело, без да се
налагат преустройства и допълнителни разходи за труд и материали по осигуряване
на достъп на К.П. до неговото жилище по друг начин, различен от съществуващия
към момента и изграждане на втори вход
на сградата. Този вариант е реално приложим, защото не създава затруднения и
неудобства при изпълнение и по този начин отговаря на изискванията за целесъобразност.
Въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанцинното решение следва да
бъде потвърдено. отменено изцяло и
постановено друго, с което бъде извършено разпределение по Приложение №
2.
Двете страни са поискали присъждане на
разноски. Не се следват на въззивниците с оглед изхода на спора. Предвид
характер на производството, приложение следва да намерят правилата, приети с
решение № 273/30.10.2012г. по гр.д. № 444/2012г. на II ГО на ВКС. Според квотите в
съсобствеността следва да бъдат присъдени разноските, представляващи заплатени
държавни такси и заплатен депозит за вещи лица. Правоимащите съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК не са плащали държавни такси или депозит
за вещи лица в настоящото производство. Доколкото решението по разпределяне
ползването на незастроената част от съсобственото дворно място ползва и двете
страни по спора, то заплатеното от тях адвокатско възнаграждение следва да
остане в тяхна тежест, така както са направили тази разноска. В случая
заплатеното от въззиваемите адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв.,
съгласно договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК не
следва да бъде възлагано в тежест на насрещната страна, а остане за тяхна
сметка.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
409/04.02.2019г. по гр.д. № 8417/208г. на ВРС, с което е разпредлено на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на дворно
място, находящо се в гр.Варна, ул.“Среда гора“ №31, представляващо поземлен имот с идентификатор
№10135.1501.763 с площ по документи за собственост 208 кв.м., а по скица 210
кв.м., при съседи : имоти с идентификатори №№10135.1501.842; 10135.1501.764;
10135.1501.762; 10135.1501.755 между К.М.П., ЕГН: **********; М.П.П., ЕГН : **********; П.Д.П., ЕГН: **********;
М.К.Г., ЕГН: **********, Х.Г.Х., ЕГН: ********** и З.Г.С., ЕГН : **********, съобразно Приложение №2 по назначената
допълнителна съдебно техническа експертиза и скицата към нея / л. 61 от
делото/, като е предоставен за ползване:
-на М.П.П., ЕГН : **********
и П.Д.П., ЕГН: ********** ПЪРВИ
ДЯЛ с площ от 17 кв.м. ид.ч., защрихован със зелен щрих в
Приложение №2 на допълнителната СТЕ;
-на К.М.П., ЕГН: ********** ВТОРИ ДЯЛ с площ от 1.9 кв.м. ид.ч., защрихована с оранжев щрих в Приложение №2 на допълнителната СТЕ;
-съвместно на М.К.Г., ЕГН: **********, Х.Г.Х., ЕГН: ********** и З.Г.С.,
ЕГН: ********** ТРЕТИ ДЯЛ с площ от 17.9 кв.м., защрихован с червен
щрих в Приложение №2 на допълнителната
СТЕ;
-съвместно на М.К.Г., ЕГН: **********, Х.Г.Х., ЕГН: ********** и З.Г.С.,
ЕГН : ********** ЧЕТВЪРТИ ДЯЛ с площ от 17.9 кв.м., защрихован с червен
щрих в Приложение №2 на допълнителната
СТЕ и
-съвместно на М.К.Г., ЕГН: **********, Х.Г.Х., ЕГН: **********, З.Г.С., ЕГН : ********** и К.М.П., ЕГН: ********** ПЕТИ
ДЯЛ с площ от 2.2 кв.м., защрихован
с черен щрих в Приложение №2 на допълнителната СТЕ, като
скицата-приложение към заключението на вещото лице вх. №2533/14.01.2019 г.,
находяща се на л. 61 от първоинстанционното дело, приподписана от съда,
представлява неразделна част от обжалваното решение.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: