№ 2133
гр. Пазарджик, 26.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20255220103015 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищеца К. Д. Б., редовно призован, не се явява лично, за него се явява
адв. М., редовно упълномощен да го представлява с пълномощно приложено
по делото.
Ответника „..................“ ЕООД, редовно призован, не изпраща
процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх.№
31660/17.11.2025 г., с която се моли съда да даде хода на делото в тяхно
отсъствие.
АДВ. М.: Няма процесуална пречка. Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. М.: Поддържаме исковата молба срещу „..................“ ЕООД, с
която искаме да се обяви Договора за потребителски кредит за
недействителен, както и да се осъди ответното дружество да заплати
паричната сума в размер на 200.07 лв. като недължимо платено и в условията
на евентуалност да обяви за нищожност на таксата за разглеждане в размер на
176.44 лв., както и да осъди ответното дружество да заплати сумата в размер
1
на 134.40 лв., поради платена при начална липса на основание.
По делото е постъпила молба с вх. № 31660/17.11.2025 г. от ответното
дружество „..................“ ЕООД, чрез юрк. Ц. с която сочи, че поради служебна
ангажираност е в невъзможност да се яви в открито съдебно заседание. Моли
делото да се гледа в нейно отсъствие. По хода на делото заявява, че следва да
се даде ход на делото. При наличие на предпоставките на чл. 238, ал. от ГПК,
моли съда да прекрати делото и да присъди в полза на „..................“ съдебни
разноски. Прави искания по същество на спора подробно описани в молбата.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
АДВ. М.: Считам, че не са налице условията за постановяване на
неприсъствено решение по делото. Моля да не се постановява такова.
СЪДЪТ следва да се произнесе по направеното искане от ответната
страна с правно основание чл. 238, ал. 2 от ГПК като счита, че така
направеното искане е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 2 от ГПК, ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски, ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. В настоящото
съдебно заседание, което се явява първо по смисъла на закона, ищецът е
изпатил свой процесуален представител адв. М., поради което не са налице
предпоставките за прекратяване на делото и присъждане на разноски срещу
ищеца.
Воден от горното и на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответникът за прекратяване на
делото и присъждане на съдебни разноски, направено с молба с вх. №
31660/17.112025 г.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Тъй като ответната страна не се явяват, спогодба няма как да бъде
постигната.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
2
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подаденият иск е с правно основание чл. 26 от ЗЗД във вр.с чл. 22 от
ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД от К. Д. Б. , чрез
адв. М., в която се сочи, че на 30.04.2023 г., К. Д. Б., с ЕГН: ********** е
сключил договор за кредит № L321732 с „..................“ ЕООД, ЕИК: *********
в размер на кредита: 1 000.00 лв., период на кредита: 12 м., фиксиран годишен
лихвен размер: 12 %, общо дължима сума за връщане главница и лихва в
размер: 1065.67 лв., с размер на вноската по кредита: единадесет вноски по
103.56 лв. и една вноска от 102.95 лв., такса за разглеждане в размер на 176.44
лв., ГПР: 51.69 %, и общо дължима сума по кредита в размер на: 1242.11 лв. В
договор за кредит № L321732 е посочено „Таксата за разглеждане се дължи в
деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива
възстановена от Клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план, Приложение към индивидуалния договор за кредит. Размерът на Таксата
за разглеждане е посочен в индивидуалния договор за кредит. За да се
избегнат всички съмнения, Таксата за разглеждане се дължи изцяло, както в
случай на предсрочно погасяване на Кредита, така и в случай на предсрочно
прекратяване на договора по каквато и да е причина. В случаите, когато
Клиентът избере плащането на Договорно възнаграждение, последният не е
длъжен да заплати Таксата за разглеждане и лихвите. След одобряване на
заявлението на К. Д. Б. за отпускане на потребителски кредит еднократната
такса за разглеждане на заявлението му за кредит в размер на 176.44 лв. е била
включена автоматично в условията на договора за потребителски кредит и той
следвало да заплаща по тях. Еднократната такса за разглеждане в размер на
176.44 лв. също е включена в погасителния план по договора за потребителски
кредит. Върху условията на договор за кредит № L321732 и погасителния
план към него К. Д. Б. не е имал възможност да влияе и да иска промяната им.
Клаузата за заплащане на такса за разглеждане в размер на 176.44 лв. по
договор за кредит № L321732 не е индивидуално уговорена между страните
по договора. По време на действието на договора за потребителски кредит К.
Д. Б. е изплатил парична сума в размер над главницата и лихвата по договор за
кредит № L321732 и е изплатил също таксата за разглеждане в размер на
176.44 лв.
Таксата за разглеждане в размер на 176.44 лв. по договор за кредит №
L321732, считат че представлява скрита лихва и допълнително
3
възнаграждение за кредитодателя и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и
ГПР, като невключването води до недействителност на договора за
потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси".
Счита се, че предвид правната регламентация е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които е трябвало да заплати К. Д. Б., а не да
бъде поставян в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В договор за кредит № L321732 е посочен процент
на стойността на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР.
При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен
само неговият размер, който да е в рамките на предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК,
а задължително трябва да бъде описана и методиката на изчисляване на ГПР,
която да е в съответствие с посочената в Част I от Приложение I към
Директива 2008/48 математическа формула, както и да са посочени данните,
въз основа на които е направено това изчисляване. Целта на това изискване е
към момента на сключване на договора потребителят да има възможност да
4
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
кредитен ресурс. С оглед на това дори и да са спазени изискванията за
максимален размер на ГПР – до пет пъти законната лихва, ако в съдържанието
на ГПР не са включени всички разходи по кредита е налице неправилно
посочен ГПР. Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
процесния договор по см. на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не дава възможност на К.
Д. Б. да прецени икономическите последици от сключването на договора,
предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.
Това от своя страна води до заблуждение на потребителя, когато съпоставя
наличните пазарни предложения и прави своя икономически обоснован избор
дали да сключи договора.
Твърди се, че К. Д. Б. е бил поставен в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно
противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта
на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Като "таксата за разглеждане", считаме че
попада в приложното поле на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Видно от договора, таксата за
разглеждане се дължи в деня на подписване на договора за кредит. Същата се
дължи еднократно, но заплащането й е разсрочено, като сумата се включва в
месечните вноски. С оглед характера на услугата, същата попада в забраната
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с разглеждане на заявката на
потребителя, респективно - е свързана с основното задължение на
„..................“ ЕООД по договора да предостави заемната сума. Следователно, е
налице нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК на кредитодателя да
5
събира такава такса.
Договор за кредит № L321732 е недействителен, тъй като таксата за
разглеждане в размер на 176.44 лв., макар да е дължима при сключване на
договора за кредит заплащането е разсрочено. Когато сумата в размер на
176.44 лв. бъде отнесена като такса за кандидатстване по формулата по
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, доколкото задължението за
заплащането възниква именно при кандидатстване за отпускане на кредит и
се дължи за действия, които са предшестващи отпускането му, се получава, че
ГПР възлиза на 64.12 %. ГПР в размер на 64.12 % надхвърля както посочения
в договора, така и максимално допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен
размер на законната лихва – 62.35 %, формиран като петкратния размер на
основния лихвен процент на БНБ за м. април 2023 г. /датата на сключване на
договора/ + 10 пункта.[1] Посочването в договора на стойност на ГПР, която
не отговаря на действителната, а е по-ниска, представлява и невярна
информация, която следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във връзка
с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му
позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора.
Предвид гореизложеното се счита, че договор за кредит № L321732 е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
По време на действието на договор за кредит № L321732 за погасяване на
задълженията си по него К. Д. Б. е превел на „..................“ ЕООД парична сума
в размер на 207.12 лв. На 16.07.2023 г. К. Д. Б. е сключил нов договор за
кредит с „..................“ ЕООД с № L326956 в размер на 1 992.95 лв. С 992.95 лв.
от отпусната му парична сума по новия договор за кредит е погасил
предсрочно задълженията си по договор за кредит № L321732. Чрез парични
преводи и рефинансиране от договор за кредит L326956 К. Д. Б. е платил на
„..................“ ЕООД по договор за кредит № L321732 парична сума в размер на
1200.07 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Вследствие на платената общо сума в размер на 1200.07 лв. по
6
недействителния договор за кредит № L321732 „..................“ ЕООД се е
обогатил неоснователно с 200.07 лв. Налице е фактическият състав на чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД за връщане на платената в размер на 200.07 лв. сума при начална
липса на основание. Поради което на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
„..................“ ЕООД следва да върне 200.07 лв. на К. Д. Б., която парична сума
е платена по недействителния договор за кредит № L321732.
Твърди се, че К. Д. Б. и „..................“ ЕООД са сключили договор за
потребителски кредит по смисъл на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), спрямо който договор са приложими разпоредбите на именно
този закон. Следователно К. Д. Б. се ползва и от регламентацията на
потребителската закрила, уредена в Закон за защита на потребителите (ЗЗП) –
арг. от 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - 148 ЗЗП. В този смисъл систематичното
тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал. 1 ЗПК налагат извод за
ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит,
да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на
потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и
фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са
договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи
като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК дава възможност на страните по договор за
потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни
и за да породят правно действие същите следва да са уговорени в съответствие
с чл. 10а, ал. 2 и 3 ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита
и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие.
Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както
изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.
Таксата за разглеждане в размер на 176.44 лв. по договор за кредит №
L321732 представлява такса, която е свързана с усвояването на кредита, което
е забранено с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл. 10а, ал. 1
ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Целта на
таксите и комисионите по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
7
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит. Кредиторът не може да изисква
плащане на такси за действия, свързани с управлението и усвояването на
кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл.
10а ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също
действие. Таксата за разглеждане в размер на 176.44 лв. по договор за кредит
№ L321732 противоречи на чл. 10а ал. 2 ЗПК, тъй като представлява такса за
извършване на действие, свързано с усвояване и управление на кредита, което
означава, че в случая чл. 10а, ал. 1 от ЗПК не намира приложение, тъй като
посочената "такса за разглеждане" е свързана именно с усвояването на
кредита. Поради което считаме, че клаузата на таксата за разглеждане в размер
на 176.44 лв. по договор за кредит № L321732 е нищожна на основание чл. 26
от ЗЗД във връзка с чл. 10а от ЗПК. Съобразно гореизложеното по време на
действието на договор за кредит № L321732 за погасяване на задълженията си
по него К. Д. Б. е изплатил на „..................“ ЕООД парична сума в общ размер
на 1200.07 лв., в която се включва също нищожната такса за разглеждане в
размер на 176.44 лв. Поради което на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
„..................“ ЕООД следва да върне на К. Д. Б., парична сума в размер на
134.40 по клаузата на таксата за разглеждане в размер на 176.44 лв. по договор
за кредит № L321732, която се явява нищожна.
Оформен е петитум с който се иска от съда да обяви за недействителен
договор за кредит № L321732, сключен на 30.04.2023 г. между К. Д. Б., с ЕГН:
********** и „..................“ ЕООД, с ЕИК: ********* на основание чл. 22 ЗПК,
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и да осъди „..................“ ЕООД, с ЕИК:
********* да заплати на К. Д. Б., с ЕГН: ********** парична сума в размер на
200.07 лв. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД поради платена при начална липса
на основание.
В условията на евентуалност на искането им за недействителност на
договор за кредит № L321732, моли съда да обяви за нищожна клаузата на
таксата за разглеждане в размер на 176.44 лв. по договор за кредит № L321732
на основание чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 10 а от ЗПК и да осъди
„..................“ ЕООД да заплати на К. Д. Б., с ЕГН: ********** парична сума в
размер на 134.40 лв. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД поради платена при
начална липса на основание.
8
Моли съда да осъди „..................“ ЕООД да заплати направените по
делото разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„..................“ ЕООД, чрез юрк. Ц., с която оспорва предявените искове по
основание и размер, като счита същите за неоснователни.
Твърди се, че не спори и моли съда да бъде отделено като безспорно с
доклада по делото, че на 30.04.2023 г. е сключен Договор за кредит № L321732
(наричан по-долу Договора за кредит) между .................. ЕООД като кредитор
и К. Д. Б. като за сумата от 1 000,00 лева, със срок на погасяване 12 месеца при
фиксиран ГЛП 12,00 % и ГПР 51,69 %. Общият размер на задължението на
кредитополучателя е 1 242,11 лева. Част от Договора за кредит са и общите
условия. В случая това е Рамково споразумение за потребителски кредити
номер ********* (наричано по-долу Рамково споразумение), което е
подписано електронно между страните на 18.06.2022 г. и е изрично посочено в
договора за кредит като обвързващо кредитора и кредитополучателя.
Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК, общите условия са неразделна част от всеки
Договор за кредит.
Процесният договор за кредит е сключен от разстояние при спазване
изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и приложимото право. Клиентът е
потвърдил Декларация за обработка на личните данни, получил е и се е
запознал с преддоговорната информация по чл. 8 от ЗПФУР, запознал се е и е
приел Рамковото споразумение. На основание чл. 5 от ЗЕДЕУУ, страните са се
съгласили да бъдат обвързани от електронни изявления, отправени една
спрямо друга съгласно Рамковото споразумение. На основание чл.13, ал.4 от
ЗЕДЕУУ (т. 7.14. на Рамково споразумение), страните са приели, че
изявленията им при кандидатстване, сключване, изпълнение и прекратяване
на Договор за кредит помежду им, подписани с обикновен или
усъвършенстван електронен подпис ще имат значението на саморъчно
подписани изявления. ЗПК допуска договор за потребителски кредит да бъде
сключен от разстояние, като в този случай, съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът
предоставя на потребителя Стандартен европейски формуляр съгласно
приложение 2 и във връзка с чл. 5, ал. 13 от ЗПК. Договорът за кредит вкл.
преддоговорната информация, Рамковото споразумение са подписани
9
електронно, написани са на ясен и разбираем език, при шрифт, отговарящ на
изискванията на ЗПК. Цялото съдържание на Договора за кредит и Рамковото
споразумение е съобразно законоустановените изисквания в ЗПК.
Възразява се, че годишния процент на разходите (ГПР) е погрешно
посочен, защото включва в себе си таксата за разглеждане. Разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК задължава в съдържанието на Договора за кредит да бъдат
посочени: ГПР и общата сума по кредита, изчислени към момента на
сключване на Договора; допусканията, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 начин. ГПР по процесния кредит е в размер на
51,69 % и общата сума, дължима от потребителя в размер на 1 242,11 лева, са
посочени на стр. 1 от Договора за кредит и в т. 2. на Част III от Разходи по
кредита в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити (СЕФ). Размерът на ГПР е в рамките на 5 пъти
размера на законната лихва към датата на сключване на Договора за кредит.
Възразява се, че не са посочени разходите, които формират ГПР. В т.
8.9. от Рамковото споразумение е посочено, че ГПР включва общите разходи
по Кредита за клиента, настоящи или бъдещи, (включително лихви, други
преки или непреки разходи, договорно възнаграждение или такси от всякакъв
вид), произтичащи от усвояването на кредита. Изчисляването на
първоначалния годишен процент се извършва въз основа на условията на
Договора за кредит, в сила към момента на сключване на Договора за кредит
или неговото изменение (вкл. лихвения процент, валиден към този момент).
При изчисляване на общата сума на Кредита и първоначалния годишен
процент се счита, че Кредитът се усвоява незабавно и изцяло от Клиента, като
Договорът за кредит остава в сила до крайната дата на погасяване на сумата
на Кредита, договорена в Договора за кредит и Страните надлежно ще
изпълняват задълженията, произтичащи от Договора за кредит.
В т. 8.10. от Рамково споразумение за потребителски кредити са
посочени допусканията, взети предвид при изчисляване на ГПР, а именно:
Договорът за кредит ще има действие за посочения в него срок, за който е
сключен; всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си в
съответствие с условията и сроковете по Договора за кредит и настоящото
Рамково споразумение; няма да бъдат начислени разходи за събиране на
кредита, лихви за забава и/или неустойки, поради неизпълнение от страна на
10
клиента.
Оскъпяването на .................. ЕООД включва фиксиран ГЛП и таксата за
разглеждане, която също е посочена в точен размер (т. 8. 9. от Рамковото
споразумение). Видно от съдържанието и параметрите на Договора за кредит
е, че в ГРП са включени възнаградителната лихва и таксата за разглеждане.
Ищецът при сключване на Договора за кредит е знаел точния обхват на
задължението си. Размерът на ГПР е правилно посочен в Договора за кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗПК ГПР се изчислява по формула съгласно
Приложение № 1, като законодателят не изисква същата да бъде
инкорпорирана в Договора за кредит. Непосочването на начина, по който е
изчислен ГПР съобразно единната математическа формула по Приложение
№1 не може да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на
своето задължение. Инкорпорирането на математическа формула в Договора
за кредит би направила същия по-неразбираем и объркващ за средния
потребител, а изискванията на ЗПК са договорът да бъде написан по „ясен и
разбираем начин“ (чл. 10, ал. 1 ЗПК). ГПР е посочен в правилен размер, като в
него са включени както възнаградителната лихва, така и таксата за
разглеждане. Именно по този начин, кредитополучателят има възможност да
определи обхвата на задължението си. По договора за кредит няма „скрито
оскъпяване“.
Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Законодателят
изчерпателно е посочил хипотезите, при които липса на съдържание в
Договора за кредит, ще доведе до неговата недействителност. Видно е, че
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК не е включена. Следователно,
законодателят е решил, че ако размерът на ГПР е до 5 пъти размера на
законната лихва, то дори и Договорът за кредит да съдържа такса за
разглеждане, не води до недействителност на Договор.
По-долу е посочен размерът на ГПР. За изчисляването според формулата
в Приложение 1 от ЗПК е използван усъвършенстван модел за изкуствен
интелект, който е общодостъпен./ подробно описан в ОИМ/.
Оспорва се твърдението, че таксата за разглеждане е в противоречие с
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Таксата за разглеждане е такса за допълнителна
11
задължителна услуга, която не е свързана с усвояване или управление на
кредита, а именно: определяне на персонален кредитен лимит с цел
дефиниране за клиента; какъв е максималният размер на кредити, които може
да получи от кредитора; поддържане на клиентски профил на мобилното
приложение на кредитора; проверка на документи на клиента; периодично
актуализиране на клиентски данни; извършване на допълнителни справки др.
При извършването на услугата служителите ни са подпомагани от технически
средства – регистри, системи и програми, което генерира допълнителни
разходи. Таксата за разглеждане е начислявана по реда на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
Таксата за разглеждане не е такса по усвояване, тъй като не е действие,
свързано с реалното превеждане на сумата по кредита в полза на клиента.
Таксата за разглеждане на .................. ЕООД е посочена на стр. 1 от
Договора за кредит и в погасителния план към него. Нейният размер е явен за
Клиента, който знае стойността , както и каква част от нея е включена във
всяка месечна вноска. Считаме, че са налице достатъчно данни, че
включването на спорната клауза в Договора за кредит е в резултат на
изричното предварително обсъждане и съгласие на ищеца по отношение на
нейното съдържание и размер. На кредитоискателя е представена
преддоговорна информация, включваща погасителен план, с който той се е
съгласил. Размерът на таксата за разглеждане важи индивидуално точно за
ищеца и е съобразена с останалите параметри на Договора за кредит.
Таксата за разглеждане е включена в ГПР по Договора за кредит, което е
описано по-горе с отговора на искова молба.
Клаузата, предвиждаща такса за разглеждане, не е неравноправна.
Съгласно ЗЗП неравноправна е: всяка неиндивидуално определена уговорка
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Посочените предпоставки следва
да са налице кумулативно. Клаузата за такса за разглеждане е уговорена
индивидуално, не е уговорена във вреда на клиента и не го поставя в
неблагоприятно положение. Няма как клиентът да вземе кредит от
финансовата или кредитна институция и да върне същия размер сума, която е
усвоил. Считаме, че оскъпяване в размер на 242.11 лева (65,67 лв.
възнаградителна лихва и 176,44 лв. такса за разглеждане) за използване на
12
финансов ресурс от 1 000,00 лева и връщането му вноска в срок от 12 месеца
не може да се приеме за поставянето на кредитополучателя в неблагоприятно
положение. Отделно от това, клиентът е бил напълно наясно с това каква сума
ще трябва да ни върне в края на периода.
На самостоятелно основание, дори таксата за разглеждане да е нищожна,
тази нейна нищожност не води до нищожност на Договора за кредит, поради
което основният иск (за нищожност на целия договор за кредит) следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените
срещу тях установителни и осъдителни искове от К. Д. Б. с ЕГН **********.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Моли съда, в случай, че уважи исковете, при присъждане на разноски на
ищеца да се съобразите с Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от
25.01.2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС
(задължително за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК), с което се
прие, че Наредба №1 за минималните размери за адвокатските
възнаграждения (Наредбата) противоречи на чл. 101, параграф 1 от ДФЕС. В
Решението изрично е посочено, че „цената на услуга, която е определена в
споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да
се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на
услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно
нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е
пречка именно за прилагането на реални пазарни цени.“ Националният съд не
е длъжен да се съобрази с предвидения в Наредбата размер на
възнаграждението за съответното процесуално действие, а същият е само
ориентир при определянето му.
Съдът е този, който преценява вида на спора, интереса, вид и количество
на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото.
Настоящото дело е без правна и фактическа сложност. Има множество
съдебна практика по подобни казуси. Адвокатът на ищеца е подал бланкетна
искова молба, която е подготвена и за други дела срещу .................. ООД, като
например: гр. д.№ 758/2025 г. по описа на РС Пазарджик.
Моли съда да вземе предвид, че ако бъде присъдено възнаграждение на
13
процесуалния представител на ищцата в размер, определен в Наредбата и за
всеки от исковете ще се стигне до нарушаване на баланса между
справедливостта на съдебния акт и добросъвестността на участниците в
производството, тъй като претендираното вземане е в максимален размер от
200.07 лева. Това ще доведе до злоупотреба с право, имащо за цел единствено
обогатяване на ищеца и на упълномощения от него представител. Ето защо,
молим при присъждане на възнаграждение на адвоката на ищеца, същото да
бъде значително под минималния праг на Наредбата и да е не повече от общо
100,00 лева.
Моли съда при отхвърляне на иска да им присъди съдебни разноски, в
т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева.
Сочи доказателства. Прави доказателствени искания.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, на
които основава своите искания и възражения. В конкретния случай
ответникът следва да докаже, че Договора за кредит е сключен при стриктно
спазване на ЗЗП и ЗПК, а ищецът следва да докаже изложеното в исковата
молба. По отношение на предявения иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД,
ищецът носи доказателствена тежест да установи основанието и размера на
претенциите си.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Нямам искания
по доказателствата. Нямам възражения по квалификацията и разпределението
на доказателствената тежест.
СЪДЪТ с Определение № 3044/22.10.2025 г. е приел представените от
страните писмени доказателства.
АДВ. М.: Нямам други доказателствени искания, моля да се приключи
делото. Считам делото за изяснено от фактическа страна. Представям списък с
разноските и договор за правна защита и съдействие. Представям
удостоверения за банкови сметки. Представям Решение №1120/16.09.2025 г. /
съдебна практика/ срещу „..................“ ЕООД.
СЪДЪТ счита, че следва да приеме представените днес документи като
доказателства по делото, поради което
14
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от ищцовата страна доказателства, а именно:
списък на разноските по реда на чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и
съдействие, удостоверение за банкова сметка на ищеца К. Д. Б., удостоверение
за банкова сметка на адв. М., както и Решение № 1120/16.09.2025 г. на РС
Пазарджик.
СЪДЪТ счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна,
поради липсата на други доказателствени искания и невъзможността да се
сключи спогодба, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. М.: Уважаеми господин Съдия, при събраните по делото
доказателства моля да обявите за недействителен Договора за кредит сключен
между К. Д. Б. и „..................“ ЕООД. Да осъдите ответното дружество да
заплати на К. Б. сумата в размер на 200.07 лв. като недължимо платено и в
условията на евентуалност да обяви за нищожност на таксата за разглеждане в
размер на 176.44 лв., както и да осъди ответното дружество да заплати сумата
в размер на 134.40 лв., поради платена при начална липса на основание.
Считам Договора за потребителски кредит за недействителен, тъй като ГПР
надхвърля петкратния размер, представен като изчисление в отговора на
исковата молба. Моля да присъдите направените по делото разноски, в това
число адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. Моля за срок за писмена защита по делото.
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едномесечен срок, не по-късно от 21.12.2025 г.
На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК, поради фактическата и правна
сложност на делото и по искане на ищцовата страна, съдът следва да определи
подходящ срок за писмени защити, който да бъде седемдневен, считано от
днешното съдебно заседание
15
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 09.40 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
16