РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 30.10.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
7849 по описа за 2019 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „К.К.Е.“ ЕООД поддържа в исковата молба, че на 19.02.2013 г. е
сключил с ответника Ц.М.С. договор за заем с нотариално заверени подписи, по
силата на който е предоставил на ответника сума в размер на 50 000 лв.
заемната сума е предадена в същия ден, чрез банков превод по сметка на
ответника Ц.С., открита в „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД. Поради неплащане на
сумата в договорения срок, ищецът сочи,
че е подал заявление по чл. 417 ГПК до СРС и се е снабдил със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по ч.гр.д. № 29737/2013 г. на СРС, 28
състав, сумата от 50 000 лв., представляваща главница с падеж 19.05.2023
г. по договора за заем. За събиране на сумата е образувано изпълнително дело №
20138460400780 по описа на ЧСИ О.М., като в резултат на проведеното
принудително изпълнение, дължимата сума е събрана.
В исковата молба се сочи, че на 19.09.2013 г. ответникът е подал възражение
против издадената заповед за незабавно изпълнение, и е образувано гр.д. №
1384/2014 г. по описа на СГС, I ГО, 6 състав.
С решение от 19.12.2016 г. , постановено по горепосоченото дело, влязло
в сила на 09.07.2018 г., искът на ищеца, предявен по реда на чл. 422 ГПК е изцяло
отхвърлен. Съдът е приел за доказано правоунищожаващото възражение на ответника
Ц.С. по чл. 31 от ЗЗД, че макар и
дееспособен, в момента на сключване на договора за заем, същият не е могъл да
ръководи постъпките си, поради наличие на маниен епизод на биполярно афективно
разстройство.
При наличие на унищожаване на договора за заем, отпада правното
основание за предоставяне на заема и същата се явява получена на отпаднала
основание и ответникът дължи връщането й.
При развитието на гр.д. № 1384/2014 г. по описа на СГС, I ГО, 6 състав по иска по чл. 422 ГПК,
е издаден в полза на Ц.С. обратен изпълнителен лист за събраните суми по
изпълнително дело № 20138460400780 по описа на ЧСИ О.М., както и още един
отделен изпълнителен лист за заплащане на съдебните разноски по исковото
производство.
Ищецът сочи, че е получил покана за доброволно изпълнение по
изпълнително дело № 20197810400399 на ЧСИ Г. Д., за дължими на ответника суми,
както следва:
а) сума в размер на 26 675 лв.,
платена от Ц.С. по изпълнително дело № 20138460400780 по описа на ЧСИ О.М. и
сума в размер на 2076,62 лв., представляващи такси по същото дело, или общо
28 751,62 лв., ведно със законна лихва върху тази сума от 30.12.2014 г. до
окончателното плащане. (по изпълнителен
лист от 21.09.2018 г.)
Към 09.07.2018 г., когато е влязло в сила решението по гр.д. № 1384/2014г.
по описа на СГС, I ГО, 6 състав и е
възможно да настъпи прихващане законната лихва е в размер на 10 292,59 лв.
б) сума в размер на 2790 лв.,
представляваща разноски по гр.д. № 1384/2014г. по описа на СГС, I ГО, 6 състав и сума в размер на 2640
лв., представляваща разноски по т.д. № 1713/2013 г. на САС, 13 състав, с общ
размер 5430 лв. (по изпълнителен
лист от 03.09.2018 г. )
Поддържа, че видно от поканата за доброволно изпълнение, Ц.С. е привел в
изпълнение двата изпълнителни листа, като провежда принудително изпълнение, за
което представя препис от запорно съобщение изх. № 7995/10.06.2019 г. на ЧСИ Г.
Д., с което е наложен запор по банкови сметки на ищеца.
В същото време ищецът има спрямо ответника вземане в размер на сумата от
50 000 лв., произтичащо от неоснователно обогатяване, настъпило в резултат
на отпадане на основанието за предоставяне на заем от дружеството на ответника.
Вземанията на страните са насрещни, произтичат от едно правоотношение, същите
са ликвидни, т.е установени по своето основание и размер, изискуеми са и могат
да бъдат погасени чрез прихващане.
С нотариална покана рег. № 6932/10.07.2018 г. по общия регистър, том 4,
акт № 124, на нотариус М.И.ищецът сочи, че е отправил изявление за прихващане
на гореописаното вземане. Поканата е връчена на 27.08.2018 г., като ищецът
сочи, че с това насрещните им вземания се погасяват до размера на по-малкото,
т.е. вземанията по изпълнителните листа, предмет на изпълнително дело №
20197810400399 на ЧСИ Г. Д. на ответника са погасени, чрез прихващане.
Ето защо, ищецът моли на основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 предл. 3
вр. чл. 103 ЗЗД, за приемане за установено, че задълженията на „К.К.Е.“ ЕООД към Ц.М.С.,
които са предмет на изпълнително дело № 20197810400339 по описа на ЧСИ Г. Д.,
които са в общ размер на 44 474,21 лв., включващи главница в размер на
28 751,62 лв. (от които 26 675 лв. - главница, платена от Ц.М.С. по
изпълнително дело № 2013846040780 на ЧСИ О.М. и 2076,62 лв. - такси по същото
дело), законна лихва в размер на 10292,59 лв. върху главницата за периода
30.12.2014 г. до 09.07.2018 г. и сума за разноски в размер на 5 430 лв. (от
които 2790 лв. разноски по гр.д. № 1384/2014 г. на СГС, I ГО, 6 състав и 2640
лв., разноски по т.д. № 1713/2017 г. на САС, 13 състав), предмет на изпълнение
съгласно изпълнителен лист от 03.09.2018 г. и на обратен изпълнителен лист от
21.09.2018 г., издадени от СГС, I ГО, 6 състав по гр. д. № 1384/2014 г., не
съществуват, тъй като са погасени чрез прихващане им срещу задължението на Ц.М.
В.към „К.к.Е.“ ЕООД в размер на 50 000 лв., произтичащо от неоснователно
обогатяване поради отпадане на основанието за предоставяне на паричен заем,
след унищожаването с влязло в сила решение на договор за заем с нотариално
удостоверени подписи рег. № 2010 от 19.02.2013 г. по описа на нотариус М.И., №
260 на Нотариалната камара.
Ответникът Ц.М.С.
не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК. В писмените бележки, чрез
особения представител поддържа доводи за неоснователност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235 ГПК, намира за установено
следното:
Ищецът „К.К.Е.“ ЕООД се е снабдил със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 18.07.2013 г. по ч.гр.д. №
29737/2013 г. на СРС, 28 състав, сумата от 50 000 лв., представляваща
главница с падеж 19.05.2023 г. по договора за заем. Въз основа на заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист, ищецът е образувал изпълнително дело
№20138460400780 по описа на ЧСИ О.М.. Видно от представеното разпределение по
горепосоченото изпълнително дело, сумата по заповедта и изпълнителния лист е
събрана и разпределена за плащане на ищеца.
С решение № 9178 от 19.12.2016 г.,
постановено по гр.д. № 1384/2014 г. по „К.К.Е.“ ЕООД описа на СГС, I ГО, 6 състав е отхвърлен като неоснователен предявения от „К.К.Е.“ ЕООД
иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че Ц.С.М. му дължи сума от
50 000 лв., неплатена главница по договор за заем с нотариално
удостоверяване на подписите рег. № 2010 от 19.02.2013 г. по описа на
нотариус М.И., с рег. № 260 на Нотариалната камара, ведно със законната лихва,
считано от 11.07.2013 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 18.07.2013 г. по ч.гр.д. № 29737/2013 г. по описа на СРС, 28 състав.
Решението е потвърдено от САС и не е допуснато до касационно обжалване от ВКС,
като съответно е влязло в сила на 09.07.2018 г. Съдът е уважил
правоунищожаващото възражение на ответника, че е страдал от психично
разстройство, което му е пречело да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, като на основание чл. 31 ЗЗД е приел,
че договорът е унищожаем.
Представени са обратен изпълнителен лист
от 21.09.2018 г. за събраните суми по изпълнителното производство и от
03.09.2018 г. за съдебните разноски на трите съдебни инстанции, издадени по
гр.д. №. № 1384/2014 г. по описа на СГС, I ГО, 6 състав. Видно от покана за доброволно изпълнение изх. №
07994/10.06.2019 г. на ЧСИ Г. Д. по изпълнително дело № 20197810400339 въз
основа на двата изпълнителни листа, издадени в полза на взискателя Ц.М.С.,
заедно с изплащането й, е наложен и запор на вземания по банкови сметки на
длъжника.
За вземанията по горепосоченото гражданско дело е образувано изпълнително дело
№ № 20197810400399 на ЧСИ Г. Д.
Видно от нотариална покана рег. №
6932/10.07.2018 г. по общия регистър, том 4, акт № 124, на нотариус М.И.ищецът е отправил изявление за прихващане на
гореописаното вземане, след възникването му, с влизането в сила на решението по
гр.д.
№ 1384/2014 г. по описа на СГС, I ГО, 6 състав, на 09.07.2018г., поканата е връчена на 27.08.2018 г.при
условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, със залепване на уведомление на 10.08.2018 г.
Видно
от решение от 10.12.2021 г., постановено по гр.д. № 9568/2019 г. по описа на
СГС, I ГО, 7 с-в, е осъден Ц.М.С. да заплати на
„К.К.Е.“ ЕООД, следните суми: на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД сума
в размер на 25 000 лв., като получена на отпаднало правно основание, след
унищожавана на договор за заем с нотариално удостоверени подписи рег. №
2010/19.02.2013 г. на нотариус М.И., № 260 на Нотариалната камара, с влязло в
сила решение по гр.д. № 1384/2014 г. по описа на СГС, I ГО, 6 състав, както
и на основание чл. 86 ЗЗД законна лихва върху главницата от 25 000 лв. ,
считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане. Искът е
отхвърлен за разликата над 25 000 лв. до претендирания размер от
50 000 лв.
С решение № 925 от 23.06.2022 г.,
постановено по в. гр.д. № 1047/2022 г. по описа на САС, ГО, 1 състав, е
отменено горепосоченото решение в частта, в която иска по чл. 55, ал.1 , предл.
3 е отхвърлен сумата от 25 000 лв. , и вместо това е осъден Ц.М.С. да
заплати на К.К.Е.“ ЕООД сумата от още 25 000 лв., получена на отпаднало
основание поради унищожаване на договор за заем от 19.02.2013 г. , ведно със
законна лихва върху сумата от 18.07.2019 г. до окончателното плащане. На
решението е отбелязано, че е влязло в сила на 10.08.2022 г.
Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД, когато две лица си дължат
взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането
му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В чл. 104
от ЗЗД, е предвидено, че прихващането се извършва чрез изявление на
едната страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или
под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено. Двете
насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в
който прихващането е могло да се извърши.
В настоящето производство се установи
наличието на насрещни ликвидни вземания на страните, които са изискуеми и
съдебно установени (и двете вземания), както и наличие на волеизявление за прихващане,
следователно задълженията на ищеца по второто изпълнително дело, са погасени,
поради прихващане по чл.103 от ЗЗД. Следователно предявеният иск чл. 439 ГПК, че задълженията на
„К.К.Е.“ в
общ размер на 44 474,21 лв. (законната лихва
е представената справка), предмет на
изпълнение съгласно изпълнителен лист от 03.09.2018 г. и на обратен
изпълнителен лист от 21.09.2018г., издадени от СГС, I ГО, 6 състав по гр. д. №
1384/2014 г., не съществуват, тъй като са погасени чрез прихващане им срещу
задължението на Ц.М. В.към „К.к.Е.“ ЕООД в размер на 50 000 лв.,
произтичащо от неоснователно обогатяване поради отпадане на основанието за
предоставяне на паричен заем, е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в
полза на ищеца, следва да бъде присъдена сума в общ размер на 3801,61 лв., от
които 2000 лв. за държавна такса и 1801,61 лв, разноски за особен представител
по делото на ответника.
Предвид
изложените съображения, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
439 ГПК, че задълженията
на „К.К.Е.“***, представлявано от адв. Н.Г.,*** към Ц.М.С., **********,***,
представляван от особения представител адв. Г.О.М., които са предмет на
изпълнително дело № 20197810400339 по описа на ЧСИ Г. Д., които са в общ размер на 44 474,21 лв.,
включващи главница в размер на 28 751,62 лв. (от които 26 675 лв. -
главница, платена от Ц.М.С. по изпълнително дело № 2013846040780 на ЧСИ О.М. и
2076,62 лв. - такси по същото дело), законна лихва в размер на сумата от 10292,59
лв. върху главницата за периода 30.12.2014 г. до 09.07.2018 г. и сума за
разноски в размер на 5 430 лв. (от които 2790 лв. разноски по гр.д. № 1384/2014
г. на СГС, I ГО, 6 състав и 2640 лв., разноски по т.д. № 1713/2017 г. на САС,
13 състав), предмет на изпълнение съгласно изпълнителен лист от 03.09.2018 г. и
на обратен изпълнителен лист от 21.09.2018 г., издадени от СГС, I ГО, 6 състав
по гр. д. № 1384/2014 г., не съществуват,
тъй като са погасени чрез прихващане им срещу задължението на Ц.М.С. към „К.к.Е.“
ЕООД в размер на 50 000 лв., произтичащо от неоснователно обогатяване
поради отпадане на основанието за предоставяне на паричен заем, след
унищожаването с влязло в сила решение на договор за заем с нотариално
удостоверени подписи рег. № 2010 от 19.02.2013 г. по описа на нотариус М.И., с
рег. № 260 на Нотариалната камара.
ОСЪЖДА Ц.С.М., ЕГН **********,***,
представляван от особения представител адв. Г.О.М. да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, на „К.К.Е.“***, представлявано от адв. Н.Г.,***, деловодни разноски в общ размер на 3801,61 лв., от които 2000
лв. за държавна такса и 1801,61 лв, разноски за особен представител по делото
на ответника.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски градски съд: