Присъда по дело №1828/2018 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 27
Дата: 26 февруари 2019 г. (в сила от 11 юли 2019 г.)
Съдия: Мирослав Архангелов Йорданов
Дело: 20184520201828
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 25 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

по НЧХД1828 / 2018 г.,

по описа на Районен съд – Русе, седми наказателен състав

 

 

 

Частният тъжител В.Л.М. *** обвинил подсъдимия М.Ц.Е. от с.гр. в това, че на 25.09.2018 г. в гр.Русе му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, в резултат на одраскване, оток и зачервяване на лява ушна мида и областта зад лявата ушна мида, както и одрасквания на лява буза – престъпление по чл.130, ал.2 от НК вр. с и чл.78а от НК.

По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 2 000 лв., предявен от М. срещу подсъдимия, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, за което е предаден на съд, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта – 25.09.2018 г., до окончателното ѝ изплащане, както и направените по делото разноски.

Частният тъжител и граждански ищец, заедно с повереника си поддържа обвинението и моли съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото обвинение и да присъди претендираното обезщетение.

От своя страна подсъдимият се възползва от правото си да не дава обяснения по делото и заедно със защитника си пледира, съда да постанови присъда, с която да го оправдае и да отхвърли гражданската претенция за обезщетение.

Районният съд, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М.Ц.Е. е роден на *** г. в гр. Русе, ЕГН **********, български гражданин, неженен, висше образование, неосъждан, работи, жив. в гр. Русе.

На 25.09.2018 г. в гр.Русе между него и тъжителя М. възникнал спор на улицата. В един момент тъжителя му казал да се маха и тогава подсъдимият му нанесъл няколко удара с юмрук в лицето. Действията били възприети от свидетелите И.В.И., Б.Г.Р. и К.А.Л.. Първите двама веднага се доближи до тях, с намерение да спрат подсъдимия. Когато Р. застанал помежду им, подсъдимият престанал да нанася удари и напуснал мястото на произшествието. След подаден сигнал до органите на МВР, била образувана преписка, която впоследствие приключила с отказ за образуване на досъдебно производство. Няколко дни след инцидента свид. Д.Р.Р. срещнал М.. По време на разговора си с него, му направило впечатление, че бил мрачен и не е същия човек. Това му състояние продължило около месец. Междувременно тъжителят внесъл тъжба в съда и срещу Е. било образувано настоящото наказателно производство.

Изложените релевантни на делото фактически констатации се установяват от показанията на свидетелите И.В.И., К.А.Л., Б.Г.Р. и Д.Р.Р., заключението на съдебномедицинската експертиза, справка за съдимост и характеристична справка, както и преписка № 6164 / 2018 г., по описа на Районна прокуратура – гр.Русе.

    Чрез показанията на свидетелите И.В.И., К.А.Л. и Б.Г.Р. пряко се потвърждава обвинителната теза на тъжителя. И. възприел как подсъдимият се е “нахвърлил” върху М., което наложило свидетеля да се намеси, като ги раздалечи един от друг. Св. Л. също възприела, че между подс. Е. и М. възникнал спор, по време на който пострадалия казал на подсъдимия да се маха. Тогава Е. нанесъл няколко удари в главата на тъжителя, който вигнал ръцете си за да се защити. Очевидец на нанесеният побой от подсъдимия над тъжителя станал и Р.. Същият сочи, че двамата се карали, когато подсъдимият нанесъл на М. повече от 3-4 боксови удара. Това наложило свид.Р. да застане между тях. Обвинителната теза се потвърждава и от наличните обективни находки по делото, намерили израз в СМЕ, в която се установява по категоричен начин механизма и начина на причиняване на уврежданията. От заключението ѝ е видно, че на тъжителя били причинени одраскване, оток и зачервяване на лява ушна мида и областта зад лявата ушна мида, както и одрасквания на лява буза. Тези увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети предмети и по давност могат да бъдат получени на 25.09.2018 г. по описания в тъжбата начин и както сочат свидетелите И. и Л., а именно чрез удари с ръце в лявата половина на лицето и лявата ушната мида. Установените одрасквания отговарят да са получени, чрез тангенциално действие на човешки нокти.  Същите са причинили на тъжителя болка и страдания.

От показанията на свид.Д.Р.Р. се установява, че след инцидента М. бил мрачен и не бил същият човек за около месец.

   От приобщената характеристична справка за подсъдимия изготвена от Първо РУП при ОДМВР – Русе се констатират добри характеристични данни.

Видно от справката за съдимост, Е. е с чисто съдебно минало.

От преписка № 6164 / 2018 г., по описа на Районна прокуратура – гр.Русе, се установява, че по повод на случая била проведена проверка, което приключила с отказ да се образува досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

От правна страна, след анализа на събраните по делото доказателствени материали, съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият е пълнолетен и вменяем, следователно е наказателноотговорно лице.  Съгласно чл.31, ал.1 от НК може да бъде субект на престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

С поведението си той осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 25.09.2018 г. в гр.Русе причинил на В.Л.М. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, в резултат на одраскване, оток и зачервяване на лява ушна мида и областта зад лявата ушна мида, както и одрасквания на лява буза.

Изпълнителното му деяние се изразило в нанасяне на удари на тъжителя, в резултат на което му причинил описаните увреждания, довели до болка и страдание без разстройство на здравето. Тази болка представлявала краткотрайно преживяване на неприятно усещане, което произтекло от физическото въздействие върху него, а страданието му – от продължаването на болката.

От субективна страна действал при пряк умисъл — съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал, желаел и целял настъпването им. Съзнавал е обстоятелството, че нанася удари на тъж.М., с които ще му причини описаната телесна повреда.

При определяне на наказанието, съдът съобрази, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК.

При индивидуализация на наказанието за причинената на тъжителя лека телесна повреда, съдът отчете смекчаващите отговорността обстоятелства, като чистото съдебно минало на Е., добрите характеристични данни за него и изградените му трудови навици. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не намери.

С оглед изложеното и на основание чл.130, ал.2 от НК вр. с и чл.78а от НК, съдът го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание  глоба  в размер на 1000 лв. Така определеното наказание би постигнало целите да се предупреди и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави и в бъдеще да се съобразява тях, както и ще се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предявеният граждански иск по делото е допустим, своевременно предявен от лице, което от кръга на правоимащите обезщетение за нанесени неимуществени вреди от извършеното престъпление.

Доказано е наличието на противоправно деяние от страна на подсъдимия, от което като пряка и непосредствена последица на М. били причинени посочените увреждания. В светлината на изложеното, съдът счита, че предявеният иск за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликтно поведение е доказан по основание, поради което са налице елементите от състава на чл.45 от ЗЗД. В случая съдът приема, че претендираното паричното обезщетение за претърпяните от М. неимуществени вреди, следва да бъде уважено в пълен размер, а именно 2 000 лв., ведно със законната лихва от деня на деликта – 25.09.2018 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 572 лв., представляваща направените от тъжителя разноски по делото.

При така приетото от съда, подсъдимия М.Е. следва да заплати по сметка на РсРС държавна такса от 80 лева върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 96 лева, представляваща разноски от съдебното производство.

Мотивиран от горните си съображения съдът постанови присъдата си по това дело.   

 

                                                                                     Районен съдия: