№ 839
гр. Русе, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело №
20244520104737 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422
ГПК, във вр. чл. 415 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД от „Йеттел България“ ЕАД, гр. София
против Г. Г. Ц. от гр. М., обл. Русе за признаване за установено по отношение на ответника
съществуването на парично задължения в полза на ищеца по договори за мобилни услуги за
три предпочетени номера – ......... в общ размер на 763,17 лв., от които 128,35 лв. непогасени
задължения за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги, дължими за
период 07.03.2022 г. – 14.03.2022 г., 110,04 лв. – представляващи абонаментна такса и такса
за потребление на мобилни услуги за периода 15.03.2022 г. – 14.04.2022 г., 109,97 лв. –
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги за периода
15.04.2022 г. – 14.05.2022 г., 414,81 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги,
както и законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
изплащане на вземането. Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнила задълженията си
по договорите за мобилни услуги и те са прекратени едностранно съгласно общите условия
към съответните договори. Ответницата дължала и договорни неустойки според
договорните клаузи.
С разпореждане по ч.гр. дело № 2854/2024г. по описа на Русенски районен съд по
повод издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК относно
горните вземания, на ищеца било указано да предяви установителен иск за вземането си, с
оглед факта, че заповедта за изпълнение по образуваното ЧГД била връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника – адв. М. А.
1
от АК - Русе е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като
неоснователен, оспорва наличието на облигационни отношения между страните, оспорва
ползването на съответните мобилни услуги от страна на ответницата и наличието на
парични задължения към ищеца. Оспорва процесните фактури да са били осчетоводени в
счетоводството на ищцовото дружество и прави възражение за изтекла погасителна давност
на задължението на ответника.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, че в качеството си на кредитор, ищецът е подал заявление по
реда на чл.410 ГПК и се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по
ЧГД №2854/2024 г. по описа на РРС срещу Г. Г. Ц. с ЕГН ********** за сумите: 128,35 лева
– абонаментна такса и такса потребление на мобилни услуги, дължими за периода
07.03.2022 г.-14.03.2022 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********
от 07.03.2022 г.; договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
07.03.2022 г.; договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 07.03.2022 г.;
110,04 лева – абонаментни такси и такси потребление на мобилни услуги, дължими за
периода 15.03.2022 г.-14.05.2022 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 07.03.2022 г.; договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 07.03.2022 г.; договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 07.03.2022 г.; 109,97 лева – абонаментни такси и такса потребление на
мобилни услуги, дължими за периода 15.04.2022 г.-14.05.2022 г. по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 07.03.2022 г.; договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 07.03.2022 г.; договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 07.03.2022 г.; 414,81 лева – неустойки за предсрочно прекратяване
на услуги, ведно със законната лихва, считано от 23.05.2024г. до окончателно изплащане на
вземането; 25 лева – заплатена държавна такса и 480 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на
което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността
да предяви иск за установяване на вземането си.
В настоящото производство съобразно разпределението на доказателствената тежест,
ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване наличието на фактите,
породили вземането му, а ответникът – фактите, които го погасяват, изключват или
унищожават. Дружеството следва да установи основанието за дължимостта на сумите,
предмет на заповед за изпълнение издадена ЧГД №2854/2024г. по описа на РРС, както и
размера на претенцията. В тежест на ответника е да докаже плащане или насрещните си
възражения, вкл. възражението за изтекла погасителна давност.
От представените по делото копие на договор и приложения, носещи подписа на
ответника, чието авторство не е оспорено, се установява, че на 07.03.2022г. между ищцовото
дружество и ответника Г. Г. Ц. е сключен договор за мобилни услуги за срок 24 месеца, с
2
уговорен месечен абонамент за ползване на 3 броя СИМ карти с предпочетени номера ..........
За потребените от клиента услуги по трите предпочетени номера в периода 07.03.2022 г. –
14.05.2022 г. мобилният оператор издал фактура №**********/15.03.2022г., фактура
№**********/15.04.2022 г., фактура №**********/15.05.2022 г. и кредитно известие
№**********/15.06.2022 г. Поради неплащане на дължимите месечни абонаментни такси и
потребени мобилни услуги от ответника ищцовото дружество прекратило едностранно
договора за мобилни услуги на Г. Г. Ц., като издало крайна фактура
№**********/15.07.2022г., в която начислило неустойки за предсрочно прекратяване на
договора в размер на 414,81лв.
От приетото заключение по назначената по делото съдебно – икономическа
експертиза се установява, че гореописаните фактури са осчетоводени при ищеца, че в
дружеството се води редовно счетоводство, че ответникът не е извършвал плащания по
процесните фактури и общата неплатена сума по издадените 5 бр. фактури е в размер на
763,17 лева. Сумите за неустойка за предсрочно прекратяване на услугите са формирани
съобразно условията на договора и се равняват на три месечни такси за ползването на всеки
от трите предпочетени номера. От приетото и неоспорено заключение по СИЕ се
установява, че сумите за такси, услуги и неустойки са начислени в съответствие с условията
на договора за мобилни услуги и приложенията към него. Съдът кредитира експертното
заключение като обективно, пълно и компетентно, като вещото лице е отговорило
изчерпателно на всички поставени въпроси.
Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните
правни изводи:
От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело №
2854/2024 по описа на РРС е видно, че на 24.07.2024г. заявителят е уведомен за
възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от
заявителя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието
на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
От писмените доказателства /договор и приложения със собственоръчно изписани
три имена на потребителя и положен подпис от ответника, фактури с детайлно потребление/
и приетото заключение по назначената СИЕ е видно, че между страните са възникнали
твърдените в исковата молба облигационни отношения по договор за мобилни услуги и
приложения към него от 07.03.2022 г. Установяват се правата и задълженията на страните по
договора, съответно дължимите от ответника месечни суми за ползваните услуги и
уговорените неустойки за предсрочно прекратяване на мобилните услуги поради
неизпълнение на задълженията на потребителя за заплащане на дължимите месечни такси и
ползвани услуги. Като изправна страна по процесния договор, ищцовото дружество е
прекратило договора за мобилни услуги, в съответствие с разпоредбата на чл.75 от Общите
3
условия и е начислило на ответника дължимите суми за потребени такси и услуги и
договорни неустойки. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка
при предсрочното прекратяване на услугите по вина или инициатива на потребителя, са
уредени от страните в изрични клаузи. В договора за мобилни услуги е уговорена клауза в
т.9, приложима и за приложенията към този договор, според която за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице предсрочно прекратяване на договора, абонатът е длъжен да
заплати неустойка, ограничена до трикратния размер на месечните абонаменти.
Съдът, който на осн. чл.7 ГПК е длъжен да следи служебно за неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, намира, че начислената от ищеца неустойка не се основава
на неравноправни клаузи. Същата има характера на компенсаторна договорна неустойка –
претендират се вреди от неизпълнение на задължението за плащане в срок на изискуемо
парично задължение, вследствие на което ищцовото дружество търпи вреди от
нереализирана печалба от месечни абонаментни такси и евентуално допълнително
потребление за целия срок на договора. Размерът на санкцията за неизпълнение на
задълженията на ответника, видно от договора и приетата СИЕ, не надхвърля трикратния
размер на дължимите стандартни месечни такси, в съответствие с постигнатата между
„Теленор България“ ЕАД /предишно наименование на „Йеттел България“ ЕАД/ и КЗП
извънсъдебна спогодба от 12.01.2018г., и кореспондира на нейната обезщетителна функция.
Предвид гореизложеното настоящият състав счита, че исковете за установяване
дължимостта на претендираните суми за абонаментни такси, такси потребление и неустойки
за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по отношение на трите
предоставени и ползвани СИМ карти от ответника и за законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 23.05.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, се явяват основателни и доказани.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника
за погасяване по давност на задължението на длъжника. Претендираните от ищеца вземания
за абонаментни такси, за такси за потребление на мобилни услуги за периода м. март 2022г.
— м. май 2022г. и за неустойки за неизпълнен договор са били изискуеми при образуване на
заповедното производство и същите се погасяват с 3-годишна давност на осн. чл.111 ЗЗД,
която не е изтекла към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК - 23.05.2024 г.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора и изрично направеното искане в тази насока от ищеца с исковата
молба, в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 505
лева. На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят
и сторените в исковото производство деловодни разноски в размер на 1155 лева за държавна
такса, възнаграждения за вещо лице и особен представител на ответника и адвокатско
4
възнаграждение, за чието извършване по делото са представени доказателства.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Г. Ц. с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. М., общ. Русе, обл. Русе, ул. „Б..., че дължи на „Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес Парк София сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата от
763,17 /седемстотин шестдесет и три лева и седемнадесет ст./ лева, от които – 128,35 лв.
дължими за период 07.03.2022 г.-14.03.2022 г. за абонаментни такси и такси за потребление
на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетени номера ......... от 07.03.2022
г.; 110,04 лв. дължими за период 15.03.2022 г. – 14.04.2022 г. за абонаментни такси и такси за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетени номера .........
от 07.03.2022 г.; 109,97 лв. дължими за период 15.04.2022 г. – 14.05.2022 г. за абонаментни
такси и такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с
предпочетени номера ......... от 07.03.2022 г.; и 414,81 лв. неустойки за предсрочно
прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетени номера ......... от
07.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 23.05.2024г. до
окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по частно гражданско дело №2854/2024г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Г. Г. Ц. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. М., общ. Русе, обл. Русе,
ул. „Б..., да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата от 1155,00 лева – разноски по настоящото
производство и 505,00 лева – разноски по ч.гр.д. №2854/2024 г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5