№ 942
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000501145 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 333 от 20.12.2024 г. по гр.д.№ 139 по описа за 2024 г. на
ОС-Кюстендил се: ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.
София бул. "Витоша" № 2 да заплати на Д. Е. Й., сумата от 18 000 лева
(осемнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от
Й. неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на повдигнато срещу
него обвинение в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 4 във вр. с
чл. 129, ал. 1 във вр. с, ал. 2 от НК, по което е бил оправдан с влязла в сила
присъда по НОХД № 758/2018 г. по описа на РС-Кюстендил, потвърдена по
ВНОХД № 495/2022 г. по описа на ОС-Кюстендил, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда -
15.12.2022 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 423.62 лева
(четиристотин двадесет и три лева и шестдесет и две стотинки),
представляваща сторени по делото разноски, като иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 18 000
лева до претендираните 40 000 лева, частично от 80 000 лева, както и иска за
1
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 800 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от Й. имуществени вреди -
сторени разходи за адвокатска защита, в резултат на повдигнато срещу него
обвинение в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 4 във вр. с чл.
129, ал. 1 във вр. с, ал. 2 от НК, по което е бил оправдан с влязла в сила
присъда по НОХД № 758/2018 г. по описа на РС-Кюстендил, потвърдена по
ВНОХД № 495/2022 г. по описа на ОС-Кюстендил, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда -
15.12.2022 г., до окончателното изплащане, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни.
Срещу така постановеното решение е постъпила е въззивна жалба от
ответника пред първата съдебна инстанция- Прокуратура на Р България.
Решението се обжалва в частта, в която е уважена ищцовата
претенция по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, относно неимуществените вреди.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение в обжалваната му част. Налице било
процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на доказателствата по
делото в тяхната съвкупност. Решението било постановено в разрез със
съдебната практика. Счита, че претенцията на ищеца е недоказана. Счита, че
свидетелските показания не следва да бъдат кредитирани. Прокуратурата не
можело да отговаря за продължителността на процеса в съдебната му фаза.
Прокуратурата не можела да носи отговорност и във връзка с
незаконосъобразния отказ от издаване на разрешение за носене на огнестрелно
оръжие. Отговорността била на органите на МВР. Прави се възражение за
неспазване на критериите на чл. 52 от ЗЗД във връзка с определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди; налице било нарушение на т.11 от
ППВС № 4/1968 г. Следвало да се вземе предвид, че ищеца е бил с мярка за
неотклонение подписка. Тази мярка не му пречела да упражнява обществено
полезен труд, респ. да се грижи за семейството си. Липсвали доказателства в
резултат на предприетото наказателно преследване да се е влошило
здравословното състояние на ищеца. Не били ангажирани доказателства, че
Прокуратурата е разпространила информация по случая, която да е станала
публична. В този смисъл определеното обезщетение за неимуществени вреди
било в дисхармония със справедливостта. В хода по същество се излага
становище, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди
2
по смисъла на чл.52 ЗЗД е такъв от 5 000 лв.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната
му част и вместо това постановено друго, с което ищцовата претенция да бъде
отхвърлена частично като се намали размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
По допустимостта на въззивната жалба:
Обжалваното решение е връчено на въззивника на 08.01.2025 г.
Въззивната жалба е подадена на 20.01.2025 г., т.е. в срока по чл.259, ал.1
ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
По въззивната жалба е постъпила насрещна въззивна жалба от ищеца
пред първата съдебна инстанция- Д. Е. Й..
Решението се обжалва в частта, в която претенцията за
неимуществени вреди е била отхвърлена.
Излагат се доводи за определяне на обезщетението за неимуществени
вреди в несправедлив размер. Сочи, че размера не бил съобразен с тежестта на
повдигнатото обвинение, което предвиждало лишаване от свобода за срок от 2
до 10 години. Не било съобразено, че наказателното производство е
продължило близо 5 години. Не бил съобразен негативния ефект върху
служебното положение на ищеца, а именно, че воденото наказателно
производство било станало повод за прекратяване на трудовата му дейност, а
впоследствие станало пречка за издаване на разрешително за притежание и
носене на огнестрелно оръжие, с което ищецът бил осъществявал функциите
на охранител- дейност, която обичал и работел с желание. Не бил оценен и
негативният ефект от наказателното преследване по отношение на личния
живот и семейните отношения; промяната на начина му на живот, в характера
му, в съня и спокойствието, унижаване на доброто му име в обществото, както
и факта, че ищеца до момента не бил осъждан. Противно на соченото от
Прокуратурата, всички факти били доказани. Следвало да бъдат кредитирани
показанията на бившия колега на ищеца във връзка с разтрогването на
договорните отношения. Сочи, че в случая не се касае до незаконосъобразни
действия на МВР, а на Прокуратурата. Освен това присъденият размер на
3
обезщетението, ако се разделял помесечно, това правело незначителна сума от
310, 34 лв. на месец, което било под минималната работна заплата /МРЗ/ и
крайно недостатъчна за репариране на търпените от ищеца неимуществени
вреди.
Насрещната въззивна жалба представлява и отговор по въззивната
жалба на ответника; изразява се становище за неоснователност на последната.
По допустимостта на насрещната въззивна жалба:
Въззивната жалба, подадена от ответника е връчена на въззивника/ищец
на 29.01.2025 г.
Насрещната въззивна жалба е подадена на 12.02.2025 г., т.е. в срока за
отговор.
Налице е правен интерес от обжалване.
Насрещната въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
Относно предмета на въззивното производство:
С оглед изложеното във въззивната и насрещна жалби, както и
поддържаната от процесуалните представители на страните в хода на
настоящето производство, теза, спора е относно размера на обезщетението
за неимуществени вреди.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният
съд е приел, че от данните, съдържащи се в изисканото НОХД № 758/2018 г.
по описа на РС Кюстендил, към което било приложено ДП № 1316/2016 г. по
описа на РУ-Кюстендил, както и ВНОХД № 495/2022 г. по описа на
ОС-Кюстендил, се установявали фактите и хронологията във връзка с
воденото срещу Й. наказателно производство, а именно:
С постановление на разследващ полицай по ДП № 1316/2016 г. по описа
на РУ - Кюстендил, ДП № 2621/2016 г. по описа на РП-Кюстендил от датата
4
20.09.2017 г. Д. Й. бил привлечен като обвиняем и му било повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 4 във вр. с чл.
129, ал. 1 във вр. с, ал. 2 от НК, за това, че на 18.12.2016 г. в гр.Кюстендил в
дискотека "Хипнозис" е причинил телесни повреди на повече от едно лице -
чрез нанасяне на удари с крака в областта на тялото на В. Г. Ж. от с.Г., му
причинил средна телесна повреда - фрактури на четири леви ребра по три
различни линии, предизвикали трайно затрудняване на движението на снагата,
и чрез нанасяне на удар с ръка в областта на главата на Е. Л. Г. от гр.***, му
причинил средна телесна повреда - черепно-мозъчна травма, протекла с пълна
загуба на съзнание - комационна кома, предизвикала разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Й. не бил осъждан. За престъплението, в което бил обвинен се
предвиждало наказание "лишаване от свобода" от 2 до 10 години. Взета му
била мярка за неотклонение "подписка".
Досъдебното производство № 1316/2016 г. по описа на РУ - Кюстендил,
след повдигане на обвинението спрямо Д. Й., било продължило още малко
повече от 3 месеца, като на 02.01.2018 г. бил внесен обвинителен акт в
РС-Кюстендил и било образувано НОХД№ 3/2018 г. по описа на съда,
подновено като НОХД № 758/2018 г. по описа на Кн РС на 25.04.2018 г.
Съдебното производство пред тази инстанция продължило четири години и
четири месеца; проведени били общо 27 съдебни заседания. С присъда №
260007 от 31.05.2022 г. на РС-Кюстендил по НОХД № 758/2018 г. Д. Й. бил
признат за невиновен и оправдан за деянието, за което бил обвинен.
По повод на подаден протест от РП-Кюстендил, било образувано
ВНОХД № 495/2022 г. по описа на Кн ОС. По това дело били проведени три
открити съдебни заседания и с решение № 130 от 15.12.2022 г.
първоинстанционната присъда била потвърдена.
Общата продължителност на воденото срещу Д. Й. наказателно
производство от повдигане на обвинението срещу него до влизане в сила на
оправдателната присъда била от порядъка на четири години и десет месеца.
От приложената към исковата молба справка за действащи трудови
договори, издадена от ТД на НАП, се установявало, че за времето от
02.11.2015 г. до 01.03.2018 г. Д. Й. бил работил по трудово правоотношение с
работодател "ПС Гард" ЕООД, гр София на длъжност с код по НКПД
5
54141007, който отговарял на длъжност "охранител". От показанията на
свидетелите Ф. Б., М. Й. и М. П. ставало ясно, че по силата на заеманата
длъжност ищецът осъществявал трудови функции като лична охрана на лице
И. П., както и, че за да работи като охранител към фирмата, в която бил
назначен, ищецът е следвало да притежава разрешително за оръжие.
Видно било от постъпила по делото справка с рег. № 191000-
10608/26.06.2024 г., издадена от ОД на МВР - Кюстендил, обстоятелството, че
Д. Й. бил имал издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие с №20170354875/2017 г., издадено от РУКюстендил,
което е било валидно от 11.03.2017 г. до 07.05.2018 г. От показанията на
свидетелите Ф. Б. и М. Й. се установявало, че през пролетта на 2018 г. Й.
посетил сградата на полицията в гр. Кюстендил и се поинтересувал дали
разрешителното му за оръжие може да бъде подновено предвид хипотезата, че
е обвиняем и получил отрицателен отговор. Пак от показанията на
свидетелите ставало ясно, че трудовото правоотношение на Й. с "ПС Гард"
ЕООД било прекратено след узнаване на обстоятелството, че срещу него се
води наказателно производство и, че разрешението за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие няма да бъде подновено.
Съдът е приел, че по делото е проведено от страна на ищеца доказване
на твърдението, че същият е претърпял неимуществени вреди.
Образуването на наказателно производство, респективно привличането
на едно лице като обвиняем неминуемо причинявало негативни психически
изживявания на лицето, изразяващи се в обичайните такива - душевен
дискомфорт, обусловен от притеснението от бъдещото развитие на
производството, евентуално признаване на лицето за виновен в извършване на
престъплението с налагане на съответното наказание. Тези вреди се
презумирали, като обичайни и типични за лице, срещу което е предприето
наказателно преследване.
Свидетелите сочели, че ищеца изживял тежко, както повдигането и
поддържането на неоснователно обвинение срещу него, така и загубата на
работата, която обичал и считал за свое призвание. Същият се потиснал от
това, че загубил възможността да осигурява средства за препитание на
семейството си. Правил няколко опита да си намери работа при други
работодатели, но с оглед сферата, в която работел, намирането се оказало
6
невъзможно без да притежава разрешително за оръжие. Станал нервен,
сприхав, влошили се взаимоотношенията с близките му, имал нарушения в
съня, изпитвал страх от възможността, макар и невинен, да влезе в затвора.
Тъй като много хора в града го познавали, фактът, че е обвиняем и подсъдим
се разчул, от което Й. чувствал притеснение и срам. Тези обстоятелства водели
до извод, че ищецът е търпял психичен дискомфорт и същите съставляват
вреди, имащи неимуществен характер.
Към посочените вреди трябвало да се добавят и установените да са
претърпени такива, изразяващи се в притеснения от загубата на работа, на
източника на постоянни доходи, който Й. бил имал, и затрудненията да се
реализира професионално в сферата, в която се бил чувствал уверен и
компетентен.
Безсъмнено, според съда, било наличието на причинно-следствена
връзка между претърпените вреди и незаконното обвиняване в извършването
на престъпление. Ответникът възразявал такава да е налице по отношение на
загубата на работа, като сочел, че каузалната връзка е опосредена от
действието на работодателя, но следвало да се отбележи, че по делото се
доказало, че ищецът се е оказал в състояние да не може да отговаря на
изискванията, поставени от работодателя, по причина, че поради незаконното
обвинение срещу него не е могъл да се снабди с разрешение за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие.
Налице била пряка причинна връзка и отговорността се понасяла от
Прокуратурата и по отношение на съдебната фаза на производството
доколкото срещу ищеца нямало постановен осъдителен акт на съда- и в двете
инстанции ищецът бил намерен за невиновен.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди
първоинстанционният съд счел, че от една страна следва да се съобразят
факторите, допринесли за възникване и повишаване интензитета на вредите,
сред които била относително голямата продължителност на производството - 4
години и 10 месеца, считано от повдигане на обвинението до влизане в сила
на оправдателната присъда; обстоятелството, че обвинението е било за тежко
престъпление, както и фактът, че негативно е бил засегнат широк спектър от
личностни блага.
От друга страна трябвало да се отчетат факти, като този, че и двете
7
съдебни инстанции били постановили оправдателна присъда; ищецът бил с
най-леката мярка за неотклонение, както и фактът, че към настоящия момент
вредните последици в съществената им част били заличени.
Присъденото парично обезщетение за вредите следвало да съответства
на необходимостта за преодоляването им, следвало да е достатъчно по размер
за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за
справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като
същевременно обезщетението не следвало да надвишава този достатъчен и
справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди, нито да води до неоснователно обогатяване на лицето.
Справедливо, разумно и напълно кореспондиращо, според съда, със
събраните по делото доказателства, се явявало обезщетение за сума в размер
на 18 000 лева. Съдът е счел, че това обезщетение би репарирало понесените
от ищеца страдания от психическо, физическо и морално естество и е
адекватно обезщетение за претърпените от него вреди.
За горната сума искът е уважен и съответно - отхвърлен за разликата над
нея до претендирания размер от 40 000 лева, частично от 80 000 лева.
Върху главницата е присъдена и законната лихва, така, както е поискана
- от влизане в сила на оправдателната присъда, който момент бележел
началото за забавата на ответника, т.е. от 15.12.2022 г. до окончателното
изплащане.
Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция като взе
предвид доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото
/пред първата съдебна инстанция/ писмени и гласни доказателства, приема
следното:
Относно отговорността на Прокуратурата:
Предпоставките на чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ са доказани:
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани в случаите на обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
8
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
обстановка по спора:
С постановление на разследващ полицай по ДП № 1316/2016 г. по описа
на РУ - Кюстендил, ДП № 2621/2016 г. по описа на РП-Кюстендил от датата
20.09.2017 г. Д. Й. е привлечен като обвиняем и му е било повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 4 във вр. с чл.
129, ал. 1 във вр. с, ал. 2 от НК, за това, че на 18.12.2016 г. в гр.Кюстендил в
дискотека "Хипнозис" е причинил телесни повреди на повече от едно лице -
чрез нанасяне на удари с крака в областта на тялото на В. Г. Ж. от с.Г., му
причинил средна телесна повреда - фрактури на четири леви ребра по три
различни линии, предизвикали трайно затрудняване на движението на снагата,
и чрез нанасяне на удар с ръка в областта на главата на Е. Л. Г. от гр.***, му
причинил средна телесна повреда - черепно-мозъчна травма, протекла с пълна
загуба на съзнание - комационна кома, предизвикала разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Взета му е била мярка за неотклонение "подписка".
Досъдебното производство № 1316/2016 г. по описа на РУ - Кюстендил,
след повдигане на обвинението спрямо Д. Й., е продължило малко повече от 3
месеца, като на 02.01.2018 г. е внесен обвинителен акт в РС-Кюстендил и е
образувано НОХД№ 3/2018 г. по описа на съда, подновено като НОХД №
758/2018 г. по описа на Кн РС на 25.04.2018 г. С присъда № 260007 от
31.05.2022 г. на РС-Кюстендил по НОХД № 758/2018 г. Д. Й. е признат за
невиновен и оправдан за деянието, за което е бил обвинен.
По повод на подаден протест от РП-Кюстендил, е образувано ВНОХД №
495/2022 г. по описа на Кн ОС. С решение № 130 от 15.12.2022 г.
първоинстанционната присъда е потвърдена.
Следователно отговорността на Прокуратурата с оглед незаконно
повдигнатото и поддържано обвинение, е ангажирана. Незаконността на
обвинението съставлявала основание за носене на отговорност от страна на
Държавата, в случая в лицето на правозащитните органи по чл.2, ал.1,т.3 от
ЗОДОВ – Прокуратурата на Р България.
Относно търпените от ищеца неимуществени вреди:
9
Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че на обезщетяване
подлежат тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от
повдигнатото обвинение, т.е. само вредите, които са настъпили и се дължат на
наличието на незаконно обвинение и не биха се проявили, ако такова
обвинение липсваше.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
С оглед указанията дадени в т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това
разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички
обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца
неимуществени вреди-това са продължителността на проведеното наказателно
преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и
продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед
тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно
обвинен. В този смисъл с решение № 123/23.6.2013 г по гр. дело № 254/14 г на
ВКС, Трето ГО, постановено за уеднаквяване практиката на съдилищата е
прието, че моралните вреди са индивидуално определими и паричното
обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването
им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със
справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички
наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на
обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение така също следва да
се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Освен въздействието на незаконния акт на правозащитния орган върху
здравето на ищеца, значение имат и субективните му негативни
преживявания, отражението на незаконния акт върху личната свобода и
социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със
семейството му и близките му, както и други подобни обстоятелства,
естествено, видът на повдигнатото обвинение, продължителността на
наказателното производство, видът и срокът на мерките за неотклонение за
10
всеки конкретен случай.
Установява се от данните по делото, че Й. не е бил осъждан.
В конкретния случай за така повдигнатото обвинение и при доказана
вина, законът предвижда наказание "лишаване от свобода" от 2 до 10 години.
На ищеца е наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“.
Действително, в случая наказателното преследване срещу ищеца е
продължило около 5 години - от привличането му като обвиняем от
20.09.2017 г. до влизането в сила на оправдателната присъда на 15.12.2022 г.,
но делото е приключило на въззивна инстанция, тъй като решение № 130 от
15.12.2022 г. на ОС-Кюстендил, с което е потвърдена оправдателната присъда
на РС-Кюстендил не е било протестирано от Прокуратурата.
Относно търпените от ищеца негативни последици от проведеното
срещу него наказателно преследване са събрани гласни доказателства: в
показанията си свидетеля Ф. Б., който по това време /за период от 2-3 години/
е живеел на квартира заедно с ищеца, както и видно от наказателното
производство също е бил разпитан като свидетел там за участие в побоя, сочи,
че вследствие на повдигнатото обвинение ищецът станал нервен постоянно,
карал се с него, с жена му вкъщи, с децата. Нямал желание да излиза с
приятелите си както правел преди. „Депресирал се бил вкъщи“. След като се
наложило да напусне работата си като охранител в гр. София на лице с
фамилия П., трябвало да се прибере в ***. Ищецът бил направил опити да
започне работа в други охранителни фирми /свидетелят не знае кои/, но му
било отказано. Това му било казано от ищеца. Сочи, че в гр.*** познавали
ищеца, почти цял *** го познавал /по справка на НСИ населението на гр.***
към 2024 г. е 43 534 души/. Разчула се новината, че той е обвиняем и, че вече
не е охранител в гр.София; коментирало се навсякъде в града. Свидетелят Б.,
обаче, не знае откъде е изтекла информацията. Ищецът се чувствал унизен.
Ищецът обичал работата си и цял живот това бил работил /към 2017 г. ищецът
е на 33 години/.
В показанията си свидетелката М. Й., съпруга на ищеца, сочи, че се
познават с ищеца от 2015 г., а от м.04.2016 г. станали гаджета; от м.07.2016 г.
започнали да живеят заедно и вече са женени, т.е. воденото срещу ищеца
наказателно преследване не се е отразило на връзката им по начин тя да бъде
11
прекратена. Свидетелката забременяла с първото им дете през 2020 г. и родила
м.септември. През това време ищеца се притеснявал дали ще влезе в затвора.
През този период, през който се водело делото ищецът бил притесняван от
полицаите, които идвали на адреса, където двамата с ищеца живеели на
семейни начала при майка му. В блока, където живеела майка му били
възрастни хора и постоянно го гледали като убиец. Полицаите идвали да
проверяват дали ищеца е на адреса. Свидетелката и ищеца спрели да излизат с
приятели. Според свидетелката ищеца го познавали широк кръг хора в *** и
това се отразило на имиджа му. Разбрало се от кюстендилци, с които работели
заедно в същата фирма, че ищеца е напуснал доброволно работа и останал без
работа. Според свидетелката ищеца не може да работи друго освен охранител,
защото бил роден охранител.
Свидетелката Й. сочи, че вследствие на предприетото срещу ищеца
обвинение, същият бил притеснен, че не може да изкарва пари, нямал доходи;
бил изнервен, не можел да спи спокойно дори имало моменти, в които се
преместил да спи на дивана; спели разделени. По съвет на семейна приятелка
започнал да пие успокоителни /свидетелките не знае как се казват/. Уж се бил
оправил, но пак бил притеснен, защото процеса бил дълъг. Започвал работа на
места, но на места не го приемали /дословно от показанията/. Като разбирали,
че е обвиняем не искали да работи при тях. Ищецът бил охранител по
природа. И. П., чиято лична охрана бил ищецът, като разбрал за обвинението,
помолил ищеца да напусне. П. като работодател бил много разочарован от
ищеца. Периодът бил тежък за цялото семейство.
Свидетелят М. П., шофьор на лицето, което ищецът е охранявал, а също
и свидетел по наказателното дело, също сочи, че ищеца с оглед предприетото
срещу него наказателно преследване бил много нервен и избухлив. Постоянно
се карал. Поведението му се променило в отрицателна посока. Споделил му,
че го е страх да не влезе в затвора. Страхувал се и, че има вероятност да му
отнемат оръжието. Впоследствие Д. бил принуден да напусне фирмата по
взаимно съгласие, защото не могъл да представи документ, че срещу него не
се водят наказателни дела; такъв документ следвало да се представя всяка
година. Ищецът сподели на свидетеля, че заради делото имал проблеми в
личния си живот – постоянно се карал с жена му М.. Ищецът бил попаднал в
някаква дупка, депресия.
12
Не се установява от събраните по делото писмени доказателства, обаче,
наказателното преследване спрямо ищеца да е довело до трайни физически и
психически увреждания на неговото здраве.
Във връзка със сочените от ищеца за търпени вреди поради
прекратяване на договорното му правоотношение като охранител, следва да
отбележим, че от представената справка от ТД София, л.7 от първоначално
образуваното гр.д. 14258 по описа за 2023 г. на СГС, е видно, че за периода на
наказателно производство ищецът е бил в три трудови правоотношения,
сключени съответно на 14.05.2018 г., 04.03.2020 г. и 19.10.2020 г., т.е.
предприетото срещу него наказателно преследване не го е оставило без
препитание и съответно без доходи. Ще отбележим, че освен „въоръжена
охрана“ съществува и длъжност „невъоръжена охрана“, като при
упражняването на последната отнемането на разрешителното за притежание и
носене на огнестрелно оръжие е без значение. Същевременно, свидетелят Ф.
Б., който твърди, че е придружавал ищеца в ОД на МВР /не си спомня кога-
нито годината, дори и сезона, през който това е станало/ с оглед продължаване
на срока на разрешителното за притежаване и носене на огнестрелно оръжие,
не е сигурен дали ищеца е подал заявление, но твърди, че му било отказано
подновяване на разрешителното. Свидетелят не се спомня името на
длъжностното лице, което е отказало да бъде подновено разрешителното;
струва му се било, че бил мъж. Впоследствие уточнява, че нямало писмено
заявление, а само устно и му казали, че ще му откажат и те си тръгнали. Ще
добавим и, че по делото липсва представен отказ на КОС, гр.*** за
подновяване на разрешителното за притежание и носене на огнестрелно
оръжие; липсват и данни това разрешително да е отнето или просто му е
изтекъл срока.
Ще отбележим и, че в о.с.з., състояло се на 27.09.2024 г. /л.43/ самият
ищец е изложил пред съда, че е имал и „предишно дело“, както и още два
случая – „за стрелби с роми на бензиностанция „Петрол“, за прегазвания на
полицай от „Гранична полиция“, за които случаи е било извършено
претърсване в дома на ищеца, но „Слава богу“ не му било повдигнато
обвинение, т.е. по тези случаи ищецът резонно е да е търпял също вреди от
емоционален план, които да са съвпадали по време с търпените от процесното
наказателно преследване, прието за незаконно.
13
Що се касае до довода на въззивника/ищец, че му било определено
обезщетение по 310, 34 лв. на месец, ще отбележим, че размера на
минималната работна заплата /МРЗ/ за периода от 2017 г. до 2022 г. по
данни от НСИ е, както следва:2017 г.- 460 лв., 2018 г.- 510 лв., 2019 г.-560 лв.,
2020 г.-610 лв.,2021 г.- 650 лв.,2022 г.-710 лв.
В случая, обаче, не се касае до имуществени вреди, предявени като
пропусната полза.
Освен това в аналогични случаи съдебната практика присъжда по 1 000
лв. на година, а по три хиляди при особен висок интензитет на вредите,
каквито в случая не се доказва.
При така изложените по-горе мотиви настоящата инстанция намира, че
справедлив размер по смисъла на чл.52 ЗЗД е такъв от 10 хиляди лева.
Този размер отговаря на тежестта на наказателното преследване,
предприетите мерки за неотклонение, продължителността на наказателното
преследване; търпените от ищеца негативни преживявания, на общественото
очакване за справедливост, както и икономическите условия в страна за
периода 2017 г.-2022 г.
Като е приел, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени
вреди е такъв от 18 хиляди лева, първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение. Последното ще бъде отменено за разликата над 10
хиляди лева до 18 хиляди лева и съответно постановено друго, с което за
тази разлика претенцията по чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ ще бъде отхвърлена
като неоснователна.
За сумата от 10 хиляди лева, за която претенцията по чл.2, ал.1,т.3
ЗОДОВ е основателна, обжалваното решение ще бъде потвърдено.
Решението ще бъде потвърдено и в частта, в която ищцовата претенция е
отхвърлена за разликата до претендираните 40 хиляди, частично от 80 хиляди
лева. Насрещната въззивна жалба е неоснователна.
В частта, в която претенцията за имуществени вреди е отхвърлена,
решението като необжалвано е влязло в сила; същото не е предмет на
въззивен контрол.
Относно законната лихва въззивните жалби не съдържат конкретни
оплаквания поради което по арг. от чл.269 ГПК настоящата инстанция не
14
следва да излага мотиви.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е неправилно и в
частта за разноските. Последните се разпределят по следния начин:
Ищецът е направил разноски в размер на 10 лв. за държавна такса и за
адв.възнаграждение в размер на 950 лв. или общо 960 лв. Съобразно изхода на
спора нему се дължат разноски в размер на 235,29 лв. или за разликата над
тази сума до присъдената от първоинстанционния съд от 423,62 лв.
решението ще бъде отменено.
Пред въззивната инстанция:
Въззивникът/ищец е направил разноски- 5 лв. за държавна такса,
такива с оглед изхода на спора му се следват за частта, в която беше прието, че
въззивната жалба на Прокуратурата е неоснователна. Такива му се присъждат
в размер на 2, 50 лв. По делото липсват данни да са правени разноски за адв.
възнаграждение.
Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 333 от 20.12.2024 г. по гр.д.№ 139 по описа за 2024 г. на
ОС-Кюстендил, в частта, в която е уважен, предявеният от Д. Е. Й., ЕГН
**********, срещу Прокуратура на Р България, иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ,
за сумата над 10 хиляди лева до 18 хиляди лева, претендиран за сумата от
40 000 лева, частично от 80 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, за претърпените от Й. неимуществени вреди - болки и
страдания, в резултат на повдигнато срещу него обвинение в извършване на
престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с, ал. 2 от НК,
по което е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 758/2018 г. по
описа на РС-Кюстендил, потвърдена по ВНОХД № 495/2022 г. по описа на
ОС-Кюстендил, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда - 15.12.2022 г., до окончателното
15
изплащане, както и в частта за разноските в полза на Д. Е. Й., ЕГН
**********, за сумата над 235, 29 лв., като неправилно.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от Д. Е. Й., ЕГН **********, съдебен адрес:
гр.Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 64, ет.2 – адв. Д. Д., АК-Кюстендил,
срещу Прокуратура на Р България, иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за разликата
над 10 хиляди лева до присъдените от ОС-Кюстендил 18 000 лева,
претендиран за сумата от 40 000 лева, частично от 80 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от
Й. неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на повдигнато срещу
него обвинение в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 4 във вр. с
чл. 129, ал. 1 във вр. с, ал. 2 от НК, по което е бил оправдан с влязла в сила
присъда по НОХД № 758/2018 г. по описа на РС-Кюстендил, потвърдена по
ВНОХД № 495/2022 г. по описа на ОС-Кюстендил, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда -
15.12.2022 г., до окончателното изплащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 333 от 20.12.2024 г. по гр.д.№ 139 по
описа за 2024 г. на ОС-Кюстендил, в частта, в която е уважен, предявеният от
Д. Е. Й., ЕГН **********, срещу Прокуратура на Р България, иск по чл.2,
ал.1,т.3 ЗОДОВ, за сумата от 10 хиляди лева, претендиран за сумата от 40
000 лева, частично от 80 000 лева, както и искът е отхвърлен за разликата до
претендираните 40 000 лева, частично от 80 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, за претърпените от Й. неимуществени
вреди - болки и страдания, в резултат на повдигнато срещу него обвинение в
извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 129, ал. 1 във
вр. с, ал. 2 от НК, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №
758/2018 г. по описа на РС-Кюстендил, потвърдена по ВНОХД № 495/2022 г.
по описа на ОС-Кюстендил, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 15.12.2022 г., до
окончателното изплащане, както и в частта за разноските в полза на Д. Е. Й.,
16
ЕГН **********, за сумата от 235, 29 лв., като правилно.
ОСЪЖДА Прокуратура на Р България, гр.София, бул. „Витоша“ № 2,
да заплати на Д. Е. Й., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Кюстендил, ул.
„Цар Освободител“ № 64, ет.2 – адв. Д. Д., АК-Кюстендил, сумата в размер
на 2,50 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17