№ 1212
гр. Перник, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720102346 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба на „Автоком“ ООД, с ЕИК: *********,
подадена чрез процесуалния му представител – адв. Я. С., срещу „ПЛАМЕКС
ГРУП“ ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр.Перник
ул.Черковна № 1 и ул.От.Паисий № 2 бл.ЕИЦ-офис 201 предст. от управителя
Д.Н. с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
общо 3037.22 лева, от които главница в размер 2972,00 лева и обезщетение за
забава в размер 65.22 лева, от 16.10.2018 до датата на исковата молба
28.04.2022, формирани, съгласно приложена фактура № ********** от
15.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба 28.04.2022г. до окончателното плащане на
сумите. Претендират се и направените по делото разноски. В исковата молба
се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
като същите били в дългогодишни търговски взаимоотношения по търговска
продажба, но уговорките им не били оформени в нарочен писмен акт. Ищецът
е изпълнил задълженията си по неформалния договор като предал на
ответното дружество съответните стоки. За всички тези дейности била
издадена съответна фактура.Поради това ответникът бил в неизпълнение на
чл. 327, ал. 1 от ТЗ като изпаднал в забава по фактуратата според падежа и. С
тези аргументи се иска исковата претенция да бъде уважена. С исковата
молба са представени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор от управителя Пламен Николов, чрез адв.
Александрова с който оспорва исковата претенция както по основание така и
по размер. Не оспорва факта за съществуващи търговски взаимоотношения
1
между двете дружества и на основание чл.237 ГПК прави частично признание
на иска до размера на сумата от 1369,00лв. като задължение по процесната
фактура, като твърди, че остатъка от сумата в размер на 1603,00лв. е платена.
Поради което разликата над 1369,00лв до размера на исковата претенция
счита за неоснователена. Оспорва предявения акцесорен иск за обезщетение
за забава като неоснователен.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
В производството по делото е представена фактура № ********** от
15.10.2018г. издадена от ищеца „Автоком“ ООД, с ЕИК: ********* с
получател „ПЛАМЕКС ГРУП“ ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление гр.Перник ул.Черковна № 1на стойност 2972,00лв. с ДДС с дата
на данъчното събитие 15.10.2018г. и срок на плащане 15.10.2018г., подписана
и подпечатана от издателя й. С отговора на исковата молба са приложени
счетоводни справки от сметка „доставчици“ с подсметка ищцовото дружество
в настоящето производство от която е видно, че задължението към момента
на ответника възлиза на 2040,90лева. Както и потвърждение за разчети към
31.12.2019г. за задължение в размер на 2040,90лева. Представени са шест
броя преводни нареждания с дати както следва: 10.07.2019г.; 02.08.2019г.;
17.09.2019г.; 21.10.2019г.; 31.10.2019г.и 18.11.2019г. за заплатени суми в
полза на ищеца от страна на ответното дружество.
В съдебно заседание ищеца на основание чл.214 ГПК изменя размера
на исковата претенция като намалява размера на главницата по
претендираната фактура № ********** от 15.10.2018г. като дължимата сума
става 2040,00лева и намалява размера на акцесорното задължение -731,58лева
лихва за забава за периода от 16.10.2018г. до 28.04.2022г./датата на подаване
на исковата молба/.
От заключението на назначената и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза , изготвена от вещо лице, което съдът не намира основание да не
кредитира се установява , че процесната фактура е осчетоводена, както в
счетоводството на ищеца, така и счетоводните книги на ответника. Сумата по
процесната фактура е включена в Справка-декларация по ЗДДС при ищеца и
ответника. Съгласно заключението в счетоводството на ищеца „Автоком“
ООД съществува вземане по фактура № ********** от 15.10.2018г . в размер
на 2040,90лв./ от общото задължение 2972,00лева са погасени 931,10лева/, а в
счетоводството на „ПЛАМЕКС ГРУП“ ЕООД е отразено остатъчно
задължение към „Автоком“ ООД по фактура № ********** от 15.10.2018г. в
размер на 1369,00лева./ от общото задължение 2972,00лева са погасени чрез
плащане 1603,00лева/ като погасяването е започнало от най-старите
задължения, а в „Автоком“ ООД са погасени следващите две
задължения/фактури/.
При така установените фактически обстоятелства по делото,
2
съдът приема от правна страна следното:
Относно предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 327 ТЗ
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение,
елемент от съдържанието, на което да са задълженията за доставяне на
определена движима вещ (стока), в случая алкохолни и безалкохолни
напитки, срещу заплащане на парична сума – нейна цена; настъпила
изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на
задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията за реално престиране на цена на доставена
стока.
Страните не спорят, че са в търговски отношения, с типичното за
уредения в ТЗ договор за търговска продажба съдържание, с предмет
задължението на ищеца, в качеството му на продавач, да достави и прехвърли
правото на собственост в полза на ответника върху движими вещи (стоки)
срещу цена, която „ПЛАМЕКС ГРУП“ ЕООД, в качеството на купувач, се е
задължило да заплати.
Фактурата е първичен счетоводен документ, чието предназначение е да
документира стопанските операции във връзка с изискването за пълно и
точно водене на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е
частен свидетелстващ документ, който удостоверява предоставянето на
определена стока или услуга, когато е подписана от получателя. Съдебната
практика е последователна в разбирането си, че фактурата не е основание за
плащане, основанието е извършването на материалната престация, а
фактурата само удостоверява този факт.
Съгласно уеднаквената практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК,
която макар по действащата уредба да няма задължителен характер, но се
съобразява от настоящия състав, изразена в решение № 23 от 07.02.2011 г. по
т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ т.о. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по т. д.
№ 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. №
380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г.
на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на
ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните,
доколкото в самата фактура се съдържа описание на стоката по вид, стойност,
начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване.
Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-
купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на
данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и
доказват неговото съществуване (така изрично решение № 42 от 19.04.2010
г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.).
Предвид обстоятелството, че издадената на „ПЛАМЕКС ГРУП“
3
ЕООД фактура е осчетоводена от последното и включена в дневниците за
покупките по ЗДДС, като за нея дружеството е ползвало данъчен кредит, то
тази фактура № ********** от 15.10.2018г. на стойност 2972,00 лева доказва
възникналото в тежест на ответника задължение за заплащане цената на
доставените стоки.
Следователно в правната сфера на купувача „ПЛАМЕКС ГРУП“ ЕООД
е възникнало задължение за заплащане на цената на доставените му от ищеца
стоки, възлизаща на сума в размер от 2972,00 лева, като ответникът
принципно не оспорва правопораждащия задължението му фактически
състав, но твърди недължимостта на сумата да е резултат от извършени
погасителни плащания.
Правопогасяващите факти (извършени плащания) са в доказателствена
тежест на „ ПЛАМЕКС ГРУП“ ЕООД, което е доказало такива, но те са
произвели само частичен погасителен ефект, тъй като размерът им е по-малък
от размера на задължението. Обстоятелството, че в документите,
установяващи плащанията не е конкретизирано, че престирането е по
отношение на процесната фактура, не променя извода, че именно това
задължение е частично погасено. Ищецът твърди да има вземане, съответно
ответникът представя доказателства за извършени плащания, поради което
ищецът следва да докаже, че получените суми са отнасяни за погасяване на
различни задължения, а такива факти нито се твърдят, нито се доказват. В
този смисъл, при отчитане на извършените плащания на суми в общ размер
от 1603,00 лева, непогасената главница е в размер на 1369,00 лева и до този
размер главният иск е основателен, като за разликата се налага отхвърлянето
му.
По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл.86, ал.1
ЗЗД.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за
вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на
неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното
задължение.В случая, съдът прие частична дължимост на главното вземане,
което е изискуемо и ответникът не е доказал да е погасено чрез изпълнение
или друг способ. Съгласно решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009
г., Т. К., І Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и посочените в
същото решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и решение №
29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК., представляващи
уеднаквена практика за съдилищата, неизпълнението на едно парично
задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от
длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1
4
ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след
изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2
ЗЗД.
В конкретния случай, главното задължение за плащане цената на
доставена стока, съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ е изпълняемо с предаване на
стоките и срок за плащане страните са уговорили, именно в този ден.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл.86 ал.2
ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода,
увеличен с 10 пункта (Постановление № 100 от 29 май 2012 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
в сила от 01.07.2012 г. – отм. и Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г.
за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения в сила от 01.01.2015 г.). Обезщетението за забава обаче следва да
бъде изчислено при съобразяване на извършените погасителни плащания и в
приложение на чл. 162 ГПК обезщетението за забава възлиза на сумата в
размер на 334,64 лева за периода от 18.11.2019г. до 28.04.2022г./ датата на
подаване на исковата молба/, до който размер акцесорният иск е основателен
и следва да бъде уважен, като за разликата до предявения размер от 731,58
лева следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за
производството се поражда за всяка от страните, пропорционално на
уважената, респ. отхвърлена част от исковете. Ищецът е доказал извършени в
производството разноски в размер на 733,71 лева съгласно представен списък
по чл. 80 ГПК (123,71 лева – внесена държавна такса, 200,00 лева -
възнаграждение за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза и 410,00 лева
– адвокатско възнаграждение), от която сума, следва да му се присъдят 447,56
лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ответникът доказва извършени разноски
в размер на 400,00 лева съгласно представен списък по чл. 80 ГПК за
адвокатско възнаграждение, от която му се следват 156,00 лева, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК. Възражението на ищеца уговореното и заплатено от
ответника адвокатско възнаграждение да е прекомерно, съдът намира
неоснователно.
В светлината на гореизложеното изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПЛАМЕКС ГРУП“ ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление гр.Перник ул.Черковна № 1 и ул.От.Паисий № 2 бл.ЕИЦ-
офис 201 представлявано от управителя Д.Н. да заплати на „Автоком“ ООД,
с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр.Перник ул.Бл.Гебрев
5
№ 38 представлявано от управителя Бойко Симеонов Шопски, на основание
чл. 327, ал. 1 ТЗ, сумата в размер на 1369,00лева (хиляда триста шестдесет и
девет лева), представляваща непогасена част от цената на доставени стоки, за
която е издадена фактура № ********** от 15.10.2018г. ведно със законната
лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба – 28.04.2022г. до
окончателното ѝ погасяване, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 334,64 лева
- обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за
периода от 18.11.2019г. до 28.04.2022г., както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата 447,56 – разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ главния
иск за разликата над 1369,00 лева до предявения размер от 2040,00 лева и
акцесорния иск за разликата над 334,64 лева до предявения размер от
731,58 лева.
ОСЪЖДА „Автоком“ ООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление гр.Перник ул.Бл.Гебрев № 38 представлявано от управителя
Бойко Симеонов Шопски, да заплати на „ПЛАМЕКС ГРУП“ ЕООД, с ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление гр.Перник ул.Черковна № 1 и
ул.От.Паисий № 2 бл.ЕИЦ-офис 201 представлявано от управителя Д.Н. , на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 156,00 лева (сто петдесет и шест лева) –
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Пернишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6