РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Велико Търново, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Любка Милкова
ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Въззивно гражданско дело
№ 20224100500290 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 58 от 28.01.2022г. по гр.д. № 597/2021г. на ГОРС, съдът е приел за
установено по предявени искове от страна на „Теленор България“ЕАД с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Изп.директор Джейсън Кристос Кинг и Изп.директор Марек Слачик –
заедно, против ИВ. АТ. ИВ. с ЕГН****, с постоянен адрес: гр.П. бул.“**“№, с настоящ
адрес: гр.Г.О. ул.“**“№, че ИВ. АТ. ИВ. дължи на „Теленор България“ЕАД с
ЕИК:*********, съгласно Заповед №2 42/26.10.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№1602/2020г. на ГОРС: сумата 285.39лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 17.10.2018г. за
мобилно устройство Alcatel 5 Dual Black, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението - 23.09.2020г. до окончателното и изплащане;
като е отхвърлил предявените от страна на „Теленор България“ЕАД с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Изп.директор Джейсън Кристос Кинг и Изп.директор Марек Слачик –
заедно, против ИВ. АТ. ИВ. с ЕГН*******, с постоянен адрес: гр.П. бул.“*“№, с настоящ
адрес: гр.Г.О. ул.“*“№, установителни искове за приемане установено, че ИВ. АТ. ИВ.
дължи „Теленор България“ЕАД с ЕИК:*********: сумата 56.08лв., представляваща
неизплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, за отчетния период: 25.09.2018г.-24.12.2018г., за които
1
са издадени фактура№**********/25.10.2018г. и фактура№**********/25.11.2018г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението -
23.09.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 227.60лв., представляваща неизплатени
абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, за отчетния период: 25.09.2018г. - 24.12.2018г., за които са издадени
фактура № **********/25.10.2018г., фактура №**********/25.11.2018г. и фактура
№**********/25.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението - 23.09.2020г. до окончателното и изплащане.
Против решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск, е подадена
въззивна жалба от „Йеттел България“ ЕАД гр.София /с предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД/, чрез пълномощника му адвокат В.Г.. Счита решението за постановено
както при нарушение на процесуалния, така и при нарушение на материалния закон. Моли
съда да отмени решението и да уважи предявените искове, като приеме за установено, че
длъжникът му дължи сумата 56.08лв., представляваща неизплатени абонаментни такси и
използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, за
отчетния период: 25.09.2018г.-24.12.2018г., за които са издадени
фактура№**********/25.10.2018г. и фактура№**********/25.11.2018г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 23.09.2020г. до
окончателното и изплащане; сумата 227.60лв., представляваща неизплатени абонаментни
такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, за отчетния период: 25.09.2018г. - 24.12.2018г., за които са издадени
фактура № ********/25.10.2018г., фактура №**********/25.11.2018г. и фактура
№**********/25.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението - 23.09.2020г. до окончателното и изплащане.
Ответникът по жалбата - ИВ. АТ. ИВ., чрез особения му представител адвокат В.С.,
счита въззивната жалба за неоснователна, като постановеното от ГОРС решение било
правилно. Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.
От своя страна ответникът по жалбата - ИВ. АТ. ИВ., чрез особения му представител
адвокат В.С., подава насрещна въззивна жалба против решението в частта, в която е уважен
предявеният иск по чл.415 от ГПК. Счита решението за неправилно, тъй като съдът не бил
съобразил императивните изисквания на ЗПК, които сочели на недействителност на
договора за лизинг. Моли съда да отмени решението в тази му част и да отхвърли иска за
установяване на вземането против него за сумата 285.39лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 17.10.2018г. за мобилно устройство Alcatel 5 Dual
Black, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението - 23.09.2020г. до окончателното и изплащане.
Ответникът по насрещната жалба - „Йеттел България“ ЕАД, оспорва жалбата, като
счита решението в тази му част, за валидно, допустимо и правилно. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната му част.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
2
делото доказателства, съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното:
На 17.10.2018г. е бил сключен Договор за мобилни услуги между „Йеттел България“
ЕАД - с предишно наименование „Теленор България“ЕАД (oператор) и ИВ. АТ. ИВ.
(абонат) с клиентски № ********* и титуляр на мобилен номер +359********* с избран
абонамент Тотал 24.99 със срок на действие 24 месеца до 17.10.2020г. При възползване от
преференциални условия на Оператора, абонатът е сключил и Договор за лизинг към
мобилен номер +359********* от 17.10.2018г., по силата на който на абоната е предоставено
за ползване мобилно устройство ALCATEL 5 Dual Black Black за период от 23 месеца срещу
заплащане на месечна лизингова вноска в размер 13.59лв., съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договора. По силата на Договор за мобилни услуги от 17.10.2018 г.
абонатът е станал титуляр и по мобилен номер +359********* с избран втори различен
клиентски № ********* (с друга отчетна дата) за срок на действие 24 месеца до 17.10.2020г.
по избрания абонамент Тотал 10.99. Потреблението на услуги за мобилен номер ** е
фактурирано под клиентски№**, а потреблението за мобилен номер** е фактурирано под
клиентски№**3.
Съгласно чл.26 от ОУ на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.“.
За потребените от абоната-ответник услуги по мобилен номер ** във връзка с
клиентски № ** за периода: 19.10,2018г.-24.12.2018г. Теленор България ЕАД издал: фактура
№ **********/25.10.2018 г. за отчетния период на потребление: 25.09.2018-24.10.2018г. с
дължима стойност за плащане в размер на 45.75лв., от които 24.85лв. без ДДС за
пропорционален месечен абонамент; 13.59 лв. за месечна лизингова вноска; и потребление,
фактурирано извън месечния абонамент, изразяващо се в 1.66лв. без ДДС за Детайлна
справка за потреблението; 0.29лв. без ДДС за Други услуги(номера 0700/0800/00800),
платима в срок 09.11.2018г. (kъм фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползваните мобилни номера); -фактура № **********/25.11.2018г. за отчетния период на
потребление: 25.10.2018г.-24.11.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на
174.92лв., от които: 20.82 лв. без ДДС за месечен абонамент; 13.59 лв. за месечна лизингова
вноска; и потребление, фактурирано извън месечния абонамент, изразяващо се в 0.08 лв. без
ДДС за Разговори към „Грижа за клиента“; 113.54лв. без ДДС за Роуминг таксуване(общо) ,
платима в срок 10.12.2018г.(kъм фактурата е прибавена и незаплатената стойност от
преходния отчетен период в размер на 45.75лв., при което общодължимото задължение
възлиза на сума в размер на 220.67лв. и приложено извлечение от потреблението на
ползваните мобилни номера); -kредитно известие № *********/25.12.2018г. за отчетния
период : 25.11.2018г.-24.12.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на 6.93лв.- на
абоната е начислена месечна лизингова вноска в размер на 13.59лв., както и е върната
пропорционално начислена при сключване на договорния абонамент сума в размер на -
5.55лв. без ДДС, платима в срок 09.01.2019г. (към фактурата е прибавена и незаплатената
стойност от преходния отчетен период в размер на 220.67лв., при което общо дължимото
задължение възлиза на сума в размер на 227.60лв. и извлечение от потреблението на
ползваните мобилни номера).
За потребените от абоната-ответник услуги по мобилен номер **във връзка с
клиентски № ** за периода: 19.10.2018г.-24.12.2018г. “Теленор България“ЕАД издал:
фактура № **********/25.10.2018г. за отчетния период на потребление: 25.09.2018г.-
24.10.1018г. с дължима стойност за плащане в размер на 45.09 лв., от които: 11.52лв. без
ДДС за пропорционален месечен абонамент и потребление, фактурирано извън месечния
3
абонамент, изразяващо се в: 1.66лв. без ДДС за Детайлна справка за потреблението; 26.65лв.
без ДДС за Допълнителни Услуги Мобилен Интернет; 0.19лв. без ДДС за Допълнителни
Услуги Мобилен Интернет, платима в срок 09.11.2018г .(към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера); -фактура №
**********/25.11.2018г. за отчетния период на потребление: 25.10.2018г.-24.11.2018г. с
дължима стойност за плащане в размер на 10.99лв. за месечен абонамент, платима в срок
10.12.2018г. (към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от преходния отчетен
период в размер на 45.09лв., при което общодължимото задължение възлиза на сума в
размер на 56.08лв. и с приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни
номера). Операторът прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за
ползваните абонаменти, на основание чл.75 ввр. чл.196 в от ОУ, като е издал, както следва: -
по клиентски №********* крайна фактура № **********/25.01.2019г.; -по клиентски
№********* крайна фактура № **********/25.01.2019г.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т.12 ал.2 от ОУ, приложени към лизинговите договори,
дължимите месечните вноски за предоставените на абоната мобилни устройства са обявени
за предсрочно изискуеми. Съгласно договореното между страните в т.3.2 от договорите за
лизинг, месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на
лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения
между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор
България“ЕАД(на 25-то число от месеца). На основание чл.12 ал.2 от ОУ към договора за
лизинг („Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава
на дължими съгласно тези договори плащания“), са обявени за предсрочно изискуеми
лизинговите вноски, дължими от м.януари.2019г. когато е издадена крайната
фактура№********** във връзка с мобилен номер +359********* по клиентски№*********,
съгласно уговорения погасителен план, както следва: -за устройство ALCATEL 5 Dual Black,
се дължи цената в размер на 285.39лв., която представлява 20 бр. лизингови вноски на обща
стойност в размер на 271.80лв., дължими за периода от м.януари.2019г. до м.септември
2020г., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на
устройството в размер на 13.59лв. - чл.1 ал.2 от Договор за лизинг от дата 17.10.2018г.
Oтветникът се съгласил и е приел ОУ на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.49 от ОУ операторът има право
да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и
на уговореното място. Според чл.71 от ОУ „Потребителят е длъжен да заплаща
определените от оператора цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.27 от тези
ОУ, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор (чл.75 от ОУ) да прекрати
едностранно индивидуалния договор. При неспазване на което и да е задължение по част
XIII от тези ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, операторът има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или
при условията на т.19б в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор с него“.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните ОУ и те са неразделна част към него. По
силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила ОУ на договора за
предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от ОУ е посочено, че всички услуги се заплащат в
4
зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на
„Теленор България“ЕАД. Съгласно чл.23б от ОУ месечният абонамент осигурява достъп до
услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на
Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от
потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26 от ОУ неполучаването на
фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви
допълнителни/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са
присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.27 от ОУ плащането на посочената във фактурата
сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването и. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
По делото е допусната, изслушана съдебно-техническа експертиза и с прието
заключение по същата. Вещото лице, на базата на предоставената му от дружеството-ищец
информация, посочва, че през периода: 19.10.2018г.-24.12.2018г. на ответника И. са
предоставени далекосъобщителни услуги чрез клетъчната мрежа от „Теленор България“ЕАД
за предпочетен номер **, съгласно Договор за мобилни услуги №*********/17.10.2018г. и за
предпочетен номер ** съгласно Договор за мобилни услуги №*********/17.10.2018г. През
периода от 19.10.2018г. до 24.12.2018г. абоната И. Ат. И. е имал достъп до мобилната мрежа
на оператора „Теленор България“ ЕАД, като съответно е използвал предоставените от
оператора мобилни услуги: -за мобилен номер **: други услуги от 19.10.2018г. до
24.10.2018г. - 1мин. общо, от които 0мин. включени в пакета и 1 мин. използвани извън
пакета; Мобилен интернет от 19.10.2018г. до 24.10.2018г. - 5005.02МВ общо, от които
5000МВ включени в пакета и 5.02МВ използвани извън пакета, от 25.10.2018г. до
24.11.2018г. - 1644.34МВ общо, от които 1638.04МВ включени в пакета и 6.30МВ
използвани извън пакета; разговори към други национални мобилни мрежи от 19.10.2018г.
до 24.10.2018г. - 84мин. общо, от които 0 мин. включени в пакета и 84мин. използвани извън
пакета, от 25.10.2018г. до 24.11.2018г. - 43мин. общо, от които 0мин. включени в пакета и
43мин. използвани извън пакета; разговори към оператор от 25.10.2018г. до 24.11.2018г. -
4мин. общо, от които 0мин. включени в пакета и 4мин. използвани извън пакета; разговори с
Теленор от 19.10.2018г. до 24.10.2018г. - 17мин. общо, от които 0мин. включени в пакета и
17 мин. използвани извън пакета; от 25.10.2018г. до 24.11.2018г. - 8мин. общо, от които 0
мин. включени в пакета и 8мин. използвани извън пакета; разговори с фиксирани мрежи от
19.10.2018г. до 24.10.2018г. -11мин. общо, от които 0мин. включени в пакета и 11 мин.
използвани извън пакета; Роуминг минути от 25.10.2018г. до 24.11.2018г. - 142.48мин. общо,
от които 0мин. включени в пакета и 142.48мин. използвани извън пакета; Роуминг мобилен
интернет от 25.10.2018г. до 24.11.2018г. - 12524.88МВ общо, от които 3800МВ включени в
пакета и 8724.88МВ използвани извън пакета; -за мобилен номер ++359*********:
допълнителни услуги от 17.10.2018г. до 24.10.2018г. - 5бр. общо, от които 0бр. включени в
пакета и 5бр. използвани извън пакета; SMS от 17.10.2018г. до 24.10.2018г. - 1бр. общо, от
които 0бр. включени в пакета и 1 бр. използвани извън пакета; мобилен интернет от
17.10.2018г. до 24.10.2018г. - 215.84МВ общо, от които 200МВ включени в пакета и
15.84МВ използвани извън пакета; от 25.10.2018г. до 24.11.2018г. - 0.12МВ общо, от които
0.12МВ включени в пакета и 0MB използвани извън пакета; разговори към други
национални мобилни мрежи от 17.10.2018г. до 24.10.2018г. - 13мин. общо, от които 13мин.
включени в пакета и 0мин. използвани извън пакета; разговори с Теленор от 17.10.2018г. до
24.10.2018г. - 1мин. общо, от които 1мин. включени в пакета и 0мин. използвани извън
пакета.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от
5
ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо.
Въззивната жалба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
Ответникът в периода м.09.2018г. – м.12.2018г. не е изпълнил условията по Договори
за мобилни услуги, като не е заплатил месечна абонаментна такса и ползвани услуги в общ
размер на 283.68 лв. – сумата 56.08 лв., представляваща неизплатени абонаментни такси и
използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, за
отчетния период: 25.09.2018г.-24.12.2018г., за които са издадени фактура
№**********/25.10.2018г. и фактура №**********/25.11.2018г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 23.09.2020г. до
окончателното и изплащане; сумата 227.60лв., представляваща неизплатени абонаментни
такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **, за
отчетния период: 25.09.2018г. - 24.12.2018г., за които са издадени фактура №
**********/25.10.2018г., фактура №**********/25.11.2018г. и фактура
№**********/25.12.2018г.
От представения договор за мобилни услуги, подписан от страните, се установяват
възникналите облигационни правоотношения помежду им. Оспорването на ответника касае
единствено естеството на документите представени по делото – фактурите, които е съставил
мобилният оператор, за да осчетоводи задълженията на абоната. Действително това са
частни документи изходящи в случая от страната, която черпи права от тях. Принцип в
процеса е, че подобни доказателства нямат обвързваща съда материална доказателствена
сила и те могат да се ценят единствено при съпоставката им с други доказателства, но не и
като единствено доказателство установяващо задължение. Фактурите не са
правопораждащият факт за възникване на задълженията по договорите за мобилни номера -
това са самите договори, които по своя характер са договори за предоставяне на абонаметна
услуга. Това е вписано във всеки от тях - в договора от 17.10.2018г. относно моб. №
********** е записано изрично, че е избран месечен абонамент Тотал в размер на 29.99 лв.,
а за моб. № ********** е избран месечен абонамент Тотал 10.99 лв.
Съгласно Общите условия, заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната. Ако ответникът е имал възражения
относно потребените услуги и тяхната реална стойност, би следвало да възрази пред
доставчика на услугата в рекламационно производство – чл.31 от ОУ на „Теленор
България“, или да представи доказателства в тази насока пред съда. Ползваните от абоната
услуги се установяват и от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза,
според което през периода: 19.10.2018г - 24.12.2018г. на ответника И. са предоставени
далекосъобщителни услуги чрез клетъчната мрежа от „Теленор България“ЕАД за
предпочетен номер **и за предпочетен номер ** и абоната е имал достъп до мобилната
мрежа на оператора „Теленор България“ ЕАД, като съответно е използвал предоставените от
оператора мобилни услуги - както включените в пакета, така и такива, извън пакета.
Предвид изложените мотиви, съдът приема, че издадените данъчни фактури, макар и
едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, доказват предоставените му
услуги и претендираните за тях цени. Ответникът не е представил доказателства за
заплащането на исковата претенция за ползваните от него мобилни услуги (негова е
доказателствената тежест), поради което съдът намира за установено съществуването на
вземането на ищеца за ползвани далекосъобщителни услуги. Видно от доказателствата по
6
делото плащане от страна на ответника на дължимите суми няма и към момента.
Поради това и съдът намира, че предявеният установителен иск за неплатени месечни
абонаментни такси и ползвани услуги следва да се уважи изцяло в претендирания размер,
като решението в обжалваната му част следва да бъде отменено, и следва да бъде прието за
установено по отношение на ответника по жалбата, че дължи на жалбоподателя сумата 56.08
лв., представляваща неизплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер **, за отчетния период: 25.09.2018г.-24.12.2018г., за
които са издадени фактура №**********/25.10.2018г. и фактура №**********/25.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението -
23.09.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 227.60 лв., представляваща неизплатени
абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
**, за отчетния период: 25.09.2018г. - 24.12.2018г., за които са издадени фактура №
******/25.10.2018г., фактура № **********/25.11.2018г. и фактура №
**********/25.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението - 23.09.2020г. до окончателното и изплащане, за които е издадена
Заповед № 242/26.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 1602/2020г. на ГОРС.
Насрещната въззивна жалба на ИВ. АТ. ИВ. е допустима, отговаряща на изискванията
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК. Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с
горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото
със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на валидно
облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за
продажба на електроенергия, доставката от продавача на уговорените с договора стоки на
купувача, както и настъпил падеж за плащането на дължимата цена. Респективно следва
ответника да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за плащане на дължимата цена по договора или наличието
на други правопогасяващи обстоятелства. За настоящия казус меродавна е правната уредба
посочена в Закона за задълженията и договорите и Търговския закон и по-специално
разпоредбите на чл.345, ал.1 от ТЗ вр. чл.233, ал.2, пред. 1 от ЗЗД.
Не се спори по делото, че ответника е имал качеството на страна по сключения
договор и същият се е ползвал от предоставените му услуги. От доказателствата по делото
безспорно се установи, че ищецът е предоставил на ответника мобилни услуги с договор от
17.10.2018г. Между страните на същата дата е бил сключен и договор за лизинг, по силата
на които операторът е предоставил на абоната а ползване описаната в договора движима
вещ, срещу насрещното задължение на последния да заплати уговорената лизингова цена по
всеки договор.
Възраженията на жалбоподателя И.И. за нищожност на договора за лизинг, са
неоснователни. От приетите писмени доказателства - договор за лизинг от 17.10.2018г. и ОУ
към договора за лизинг, се установява наличието на облигационно правоотношение между
страните по делото, породено от сключения договор за лизинг, по силата на който ищецът –
лизингодател се е задължил да предостави реално на ответника - лизингополучател
7
ползването на вещ – мобилно устройство ALCATEL 5 Dual Black, със зарядно устройство,
упътване и гаранционна карта, срещу договорена обща цена на лизинговата вещ от 312,57
лв. с вкл. ДДС, а лизингополучателят И.И. се е задължил да заплати 23 месечни вноски в
размер на 13.59 лв. с вкл. ДДС, които да се фактурират с месечните сметки за ползвани
мобилни услуги. Цитираните писмени доказателства удостоверяват и твърдените от
първоначалния жалбоподател факти, че лизингодателят „Теленор България” ЕАД е
изпълнил задължението си да предаде на лизингополучателя И. описаното в договора
мобилно устройство във вид, годен за употреба, функциониращо и изрядно, съответстващо
на договорените технически характеристики и окомплектовано с цялата документация,
потвърдено в чл.4 от договора за лизинг, в която част договорът има характер и на разписка
относно удостоверяване от потребителя на реалното предаване на вещта от лизингодателя и
получаването й от лизингополучателя.
Възраженията на абоната за нищожност на клаузи на договора за лизинг, поради
противоречието им със ЗПК, са неоснователни. Съобразявайки чл.4, ал.1, т.4 от ЗПК, съдът
приема, че разпоредбите този закон не се прилагат по отношение на процесния договор за
лизинг, тъй като не се предвижда задължение за закупуване на стоката - предмет на
договора. Според закона, смята се, че задължение за закупуване на стоката - предмет на
договора, съществува, ако в договора е предвидена възможност кредиторът едностранно да
вземе решение да прехвърли собствеността. А в чл.1, ал.2 от договора за лизинг между
страните е уговорено, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху
предоставеното за ползване устройство, което изключва възможността лизингодателя
едностранно да вземе решение да прехвърли собствеността върху вещта.
По делото не са предоставени доказателства за плащане на уговорените по
погасителния план вноски, нито от страна на ответната страна е налице твърдение, да е
извършено плащане, а и вещото лице не е установило такива. Поради това и съдът приема,
че искът по чл.415 от ГПК за установяване дължимост от И.И. на сумата 285.39лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 17.10.2018г. за
мобилно устройство Alcatel 5 Dual Black, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението - 23.09.2020г. до окончателното и изплащане,
е основателен, и решението на ГОРС в тази част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И.И. дължи на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /„Теленор България“ЕАД/ направените по делото разноски за
двете инстанции и в заповедното производство, изцяло, както следва: сумата 505 лв.
/петстотин и пет лева/ разноски във въззивното производство, сумата 755 лв. /седемстотин
петдесет и пет лева/ разноски в първоинстанционното производство, както и сумата 205 лв.
/двеста и пет лева/ разноски в производството по ч.гр.дело № 1602/2020г. на ГОРС.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 58 от 28.01.2022г. по гр.д. № 597/2021г. на ГОРС, в частта, в
която е отхвърлен иска да се приеме за установено, че ИВ. АТ. ИВ. с ЕГН******, с
постоянен адрес: гр.П. бул.“**“№, с настоящ адрес: гр.Г.О. ул.“*“№, дължи на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /„Теленор България“ЕАД/ с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
8
Изп.директор Джейсън Кристос Кинг и Изп.директор Марек Слачик сумата 56.08 лв.,
представляваща неизплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер **, за отчетния период: 25.09.2018г. - 24.12.2018г., за
които са издадени фактура №**********/25.10.2018г. и фактура №**********/25.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението -
23.09.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 227.60 лв., представляваща неизплатени
абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
**, за отчетния период: 25.09.2018г. - 24.12.2018г., за които са издадени фактура №
**********/25.10.2018г., фактура №**********/25.11.2018г. и фактура
№**********/25.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението - 23.09.2020г. до окончателното и изплащане, за които е издадена
Заповед № 242/26.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 1602/2020г. на ГОРС, както и в частта за разноските, вместо което постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени искове по чл.415 от ГПК от „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /„Теленор България“ЕАД/ с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
Изп.директор Джейсън Кристос Кинг и Изп.директор Марек Слачик – заедно, против ИВ.
АТ. ИВ. с ЕГН******, с постоянен адрес: гр.П., бул. “*“ № , с настоящ адрес: гр.Г.О.
ул.“**“№, че ИВ. АТ. ИВ. с ЕГН ********, с постоянен адрес: гр.П. бул. “*“ №, с настоящ
адрес: гр.Г.О. ул.“*“ №, дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /„Теленор България“ЕАД/ с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София ж.к.„Младост 4”, Бизнес
Парк София, сграда 6, представлявано от Изп.директор Джейсън Кристос Кинг и
Изп.директор Марек Слачик, сумата 56.08лв., представляваща неизплатени абонаментни
такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **, за
отчетния период: 25.09.2018г. - 24.12.2018г., за които са издадени фактура
№**********/25.10.2018г. и фактура №**********/25.11.2018г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 23.09.2020г. до
окончателното и изплащане; сумата 227.60лв., представляваща неизплатени абонаментни
такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **, за
отчетния период: 25.09.2018г. - 24.12.2018г., за които са издадени фактура №
********/25.10.2018г., фактура №**********/25.11.2018г. и фактура
№**********/25.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението - 23.09.2020г. до окончателното и изплащане, за които е издадена
Заповед № 242/26.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 1602/2020г. на ГОРС.
ОСЪЖДА ИВ. АТ. ИВ. с ЕГН*******, с постоянен адрес: гр.П. бул.“*“№, с настоящ
адрес: гр.Г.О. ул. “** “№, да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /„Теленор
България“ЕАД/ с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София ж.к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Изп.директор Джейсън
Кристос Кинг и Изп.директор Марек Слачик – заедно, сумата 505 лв. /петстотин и пет лева/
9
разноски във въззивното производство, сумата 755 лв. /седемстотин петдесет и пет лева/
разноски в първоинстанционното производство, както и сумата 205 лв. /двеста и пет лева/
разноски в производството по ч.гр.дело № 1602/2020г. на ГОРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 58 от 28.01.2022г. по гр.д. № 597/2021г. на ГОРС, в
останалата му обжалвана част.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10