Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 21. 03. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, тринадесети граждански състав в публично заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр.д. № 1679 по описа за 2018 г. за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по подадена искова молба ***, против Н.М.М., ЕГН **********,***, с приложени към нея доказателства,
с правно основание чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1
, ал. 2, чл. 86 , вр. чл. 79, чл. 92 от ЗЗД и цена на
иска 1285, 48 лв. В молбата се твърди, че по повод подадено
заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано ч. гр.
д №
7018 / 2017 г. и е издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Твърди
се, че длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на
заповедта писмено възражение. Ищецът е
предявил иск за съществуване на
вземането си. Съдът е сезиран с искане да
признае за установено по отношение на ответника, че вземането съществува
и да му се присъдят и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор, чрез назначения за особен представител адв.
Х., който оспорва иска, като излага подробни съображения.
ИЩЕЦЪТ А.З.К.Н.П.З. ООД, редовно уведомен по реда
на чл. 56 ал. 2 ГПК, не се явява представител.
ОТВЕТНИКЪТ Н.М.М., редовно уведомен чрез назначения му от АК - Плевен
особен представител адв. Р.Х..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.М.Ц.,
явява се лично.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.
415 от ГПК. Не се спори между страните, че ищецът се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните
суми, против която ответникът е възразил в законоустановения срок и е заявил,
че не дължи сумите. Съдът е
разпоредил Н.М.М.,
ЕГН **********, от гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата 800 лв., представляваща главница, сумата 69, 14
лв., представляваща договорна лихва за периода от 06. 06. 2016 год. до 06. 10. 2016 год., сумата
160, 00 лв., представляваща неустойка за периода от 06. 06. 2016 год. до 06. 10. 2016
год., сумата 190, 25 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно
събиране за периода от 06. 06. 2016 год. до 06. 10. 2016 год.,
сумата 66, 34 лв., представляваща лихва за забава за периода от 06. 10. 2016
год. до 31. 08. 2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 07. 09. 2017 год. до изплащане на вземането, както и сумата 125, 71 лв.
разноски по делото, от които 25, 71 лв. представляващи държавна такса и 100, 00
лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича от
следните обстоятелства: договор за кредит „Бяла карта“ № 469259 / 01. 06. 2016
г , сключен с ***, рамков договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 11. 11. 2016 год. и приложение № 1 към него от 13. 07. 2017 год.
Не са спазени законните
изисквания на чл. 99 ал.3 от ЗЗД, който регламентира задължението на кредитора
да съобщи прехвърлянето на вземането. Законодателят изрично е предвидил, че
това задължение се изпълнява от кредитора. Съдът приема, че активната процесуална легитимация на ищеца да
предяви настоящия иск не произтича от договора за цесия, приложен по делото,
тъй като с получаването на исковата молба ответникът не е уведомен лично за
прехвърлянето на вземанията от предишния кредитор. Уведомлението не е връчено по надлежния ред. Налице е нередовно връчване, по посочените
от ищеца начини на връчване чрез пощенски и куриерски служби, тъй като не дават гаранция, че е уведомен. Уведомлението следва да бъде връчено чрез
нотариална покана. Посочените по - горе твърдения за уведомяване на длъжника са
неотносими и за информирането му, че
кредитът е предсрочно изискуем. Съдът
приема, че ответната страна не е уведомена с получаването но исковата молба за
прехвърлянето на вземанията, тъй като тя не е връчена лично на длъжника, а чрез особен
представител. Ищецът не е представил доказателства, че
кредитът е преведен на ответника.
Съдът приема, че поради посоченото от ответната страна
правопогасително основание, искът ***,
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на
делото, ищецът следва да заплати в
полза на Пл РС, деловодните разноски по делото в
размер на 25 лв. за държавна такса
и 100 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, против Н. М.М., ЕГН **********, от гр. ***, с правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК и цена
на иска 1285, 48 лв,
като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Пл РС,
деловодните разноски по делото в размер на 25 лв. за държавна такса и 100 лв.
за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: