РЕШЕНИЕ
№ 901
гр. Сливен, 3.12.2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Сливенския районен
съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на
двадесет и пети ноември , през две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател : Мария Каранашева
при секретаря А.В.
като разгледа докладваното от
съдия Каранашева
гр. дело № 1522 по описа за
2015год.
на Сливенски районен съд ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата молба ищцовото
дружество твърди, че е извършвало доставяне на питейна вода на адреса на
ответника, за периода от 1.07.2010г. до 31.12.2014 г., на стойност 469.80 лева
- главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена
мораторна лихва в размер на 125.11 лева, начислена към 17.02.2015 г.
Поискано е да бъде признато за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество главница в размер на
469.80 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е
начислена мораторна лихва в размер на 125.11 лева, начислена към 17.02.2015 г.
, за имот находящ се в гр. Сливен, ул.Ангел Кънчев №8 и Направена е претенция
за присъждане на разноските по делото и разноските направени в заповедното
производство.
Съдът е квалифицирал така
предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание
чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така
предявения акцесорен положителен установителен иск, като такъв с правно
основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124
ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество,
че доказателствената тежест по отношение на доставянето и консумирането на
питейна вода за периода от 1.07.2010г. до 31.12.2014 г. на посочения в исковата
молба адрес, присъединяването на абоната към водопреносната мрежа, правилното и
законосъобразно начисляване на сумите, е тяхна.
В едномесечния срок за отговор,
отговор от назначения особен представел на ответника е постъпил.
В отговора е възразено, че
частично вземането на ответника е погасено по давност за главница в размер на
218.70лв и мораторна лихва за периода от 1.07.2010г. до 31.01.2012г..Поискано е
да бъдат отхвърлени частично предявените
искове, като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание
ищцовото дружество, чрез адв.К. моли да бъде уважен предявения и да им бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответницата редовно
призована, не се явява, вместо нея се явява назначения особен представител,
който моли да бъде отхвърлени частично предявените искове, тъй като са погасени
по давност.
Съдът като взе предвид
доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
От извлечението от
сметка, приложено по заповедното производство и от 50 броя фактури в оригинал
се установява, че П.К.Р. не е заплатила на Водоснабдяване и Канализация Сливен
ООД, гр.Сливен сумата от 469.80 лева - главница, като върху доставките на
питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 125.11
лева, начислена към 17.02.2015 г..
На 12.03.2015 г. е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ВиК” ООД гр.
Сливен, срещу Стефка Стефанова Кирова за
главница в размер на 469.80 лв., представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода от 1.07.2010 г. до 31.12.2014 г. в имот,
находящ се в гр. Сливен, ул.Ангел Кънчев №8, мораторна лихва в размер на 125.11
лв. натрупана към 17.02.2015 г.,законна лихва от подаването на заявлението,
както и направените по делото разноски.
Въз основа на
заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 461 от
13.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 803/2015г. на СлРС по силата, на която П.К.Р. да
заплати на Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД, гр.Сливен 469.80 лв.,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от
1.07.2010 г. до 31.12.2014 г. в имот, находящ се в гр. Сливен, ул.Ангел Кънчев
№8, мораторна лихва в размер на 125.11 лв. натрупана към 17.02.2015 г., законната
лихва върху главницата от 12.03.2015 г. до окончателното й плащане и
направените по делото разноски в размер на 26.50 лв.
Препис от заповедта и възражението
е връчено на Р. на 25.03.2015г.,видно от съобщението приложено по ч.гр.д.№
803/2015г. на СлРС.
На 30.03.2015 г. от Р. е входирано възражение, в което е оспорил
заповедта с твърдения,че част от вземанията са погасени по давност.
В указаният от съда
едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба, за да запази ефекта на подадената заповед за
изпълнение.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на допуснатите и приети по
делото писмени доказателства и изисканото ч.гр.д.№ 1202/2014 г. на СлРС,които
са ясни,непротиворечиви и взаимно кореспондират помежду си.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на предявените
положителни установителни искове с правно чл. 422 ал. 1, вр. чл.. 415 ал. 1,
вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД и
чл.86,ал.1 от ЗЗД съдът намира,че така предявените положителни установителни
искове са допустими с оглед на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК и
чл.415,ал.1 от ГПК.
По предявения положителен
установителен иск с правно основание чл.
422 ал. 1, вр. чл.. 415 ал. 1, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, а именно: установителен
иск за признаване дължимост на
вземания за процесния период въз основа на договор за периодична доставка на
стоки и услуги, съдът намира така предявения иск за частично основателен и
доказан поради следните съображения:
По предявения иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД за признаване на
установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 469.80
лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за
периода от 1.07.2010 г. до 31.12.2014 г. в имот, находящ се в гр. Сливен,
ул.Ангел Кънчев №8, съдът приема претенцията за
частично основателна. Съгласно т.11а от ТР№4 от 18.06.2014г. по тд
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС в производството по иска , предявен по реда на
чл.422,ал.1,вр.чл.415,ал.1 от ГПК е допустимо да се разгледат обоснованиет във
възражението на длъжника по чл.414,ал.1 от ГПК оспорвания на вземането на
кредитора, дори ответника да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни
възражения в срока за отговор.Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК ,
одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни
фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл.
31, ал. 2 от ОУ на ВиК е визирано
задължение потребителите да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33
потребителя заплаща дължимите суми-в брой на каси, по банков път чрез директен
превод или чрез разплащателна сметка.
Безспорно се установи по делото, че ищцовото дружество е издавало фактурите в
предвидения в общите условия срок, както и факта, че потребителя на услугата
Кирова съответно не ги е плащал в едномесечен срок от издаването им.
Разпоредбата на чл. 208, ал.1 от ЗЗД при договорите за периодични доставки,
цената се плаща при отделните доставки съразмерно с тях, а съгласно чл.183 от ЗЗД с договора за продажба продавача се задължава да прехвърли на купувача
собствеността върху една вещ или друго право срещу цена,която купувачът се
задължава да му заплати. В конкретния случай в ОУ на монополиста е уговорено,
че плащането се извършва в месеца,
следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и услугите водоснабдяване
и канализация.
Във възражението, подадено в
заповедното производство е направено възражение за изтекла погасителна давност,
такова е направено и в отговора подаден от назначения особен представител.Това
възражение следва да се разгледа на основание
т.11а от ТР№4 от 18.06.2014г. по тд №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Това са
вземания за периодични платежи-видно и от самото извлечение от сметка като
първото вземане е станало изискуемо към
01.08.2010 г., а последното към 01.02.2012 г. Вземането на „Водоснабдяване и
канализация”ООД, гр.Сливен, представлява вземане за периодично плащане и като
такова възниква месечно.При периодично задължение давността тече от
изискуемостта на всяко вземане. В тази връзка е и представеното по делото
извлечение от сметка на абоната-ищец по настоящото дело, в което са визирани
конкретно изискуеми вземания за всеки месец и съответно след като не е плащано
задължението за текущия месец е възниквало и задължението за плащане на мораторна
лихва. Правото на иск ,както и правото на принудително изпълнение по отношение
на вземания за периодични плащания се погасява след изтичането на три години от
момента, в който вземането е станало изискуемо, съгласно разпоредбата на
чл.111,б.в. от ЗЗД .По отношение на вземанията на ищцовото дружество обаче
погасителната давност е била изтекла напълно към момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Още към момента на подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са били погасени по давност
вземанията за периода от 1.07.2010 г. до 31.01.2012 г. В настоящия процес не се
доказа никакво спиране и прекъсване на давността от страна на процесуалния
представител на ищцовото дружество, поради което съдът намира, че вземанията за
периодични платежи за ползвана, но незаплатена предоставяне на стоки и услуги
водоснабдяване и канализация за периода от
1.07.2010 г. до 31.01.2012 г.са погасени по давност.Т.е за главницата в
размер на 218.70 лв. за доставена и
консумирана,но незаплатена питейна вода за периода от 1.07.2010 г. до
31.01.2012 г., правото на иск,както и правото да се иска принудително
изпълнение са погасени по давност, тъй като е изтекла предвидената в закона три
годишна давност. Съдът намира, че така предявения иск за признаване на
установено по отношение на „Водоснабдяване и канализация”ООД,гр.Сливен че П.К.Р.
дължи на ответното дружество сумата от 218.70 лв. за доставена и консумирана,но незаплатена
питейна вода за периода от 1.07.2010 г. до 31.01.2012 г.е неоснователен, тъй
като правото на иск и правото на принудително изпълнение са погасени по
давност.
С оглед изложеното ще
следва да бъде признато за установено, че П.К.Р. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД
гр. Сливен сумата от 251.10 лв., представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода от 1.02.2012г. до 31.12.2014 г. в имот,
находящ се в гр. Сливен, ул.Ангел Кънчев №8, а за разликата до пълния предявен
размер от 469.80 лв., представляваща стойността на доставена и консумирана
питейна вода за периода от 1.07.2010
г. до 31.01.2012 г. в имот, находящ
се в гр. Сливен, ул.Ангел Кънчев №8 ще следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен поради погасяването му по давност.
По предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 86,ал.1 от ЗЗД , вр. чл. 42 от ОУ на ВиК за признаване на установено,
че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва в размер на 248.90
лв., начислена върху всяка от фактурите от датата на падежа до 13.12.2013 г., съдът приема предявеният
иск за частично основателен. Съгласно
чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на
ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване
на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
Мораторната лихва е акцесорна задължение спрямо главницата, установи се по
делото, че част от главницата е погасена по давност, а съгласно разпоредбата на
чл.111, б. в от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията
за наем за лихви и за други периодични плащания,а разпоредбата на чл.119 от ЗЗД:Давност за акцесорни вземания: „ С погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях
да не е изтекла.” С оглед изложеното
иска за мораторна лихва, начислена върху погасените по давност главници, в размер
на 77.59 лв., начислена към 17.02.2015 г. е изтекла, предвидената в закона
погасителна давност. Така мотивиран,съдът приема,че ще следва да се уважи
предявения иск за сумата 47.52лв, представляваща мораторна лихва за забава
върху главниците за ползвана, но незаплатена питейна вода за периода от 1.02.2012 г. до 31.12.2014 г.,начислена към 17.02.2015г., а за разликата до пълния предявен размер от
125.11лв., иска ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен,тъй като към
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
погасено правото на иск и правото на принудително изпълнение за тези суми.
По направената
акцесорна претенция за признаване за установено за разноските, направени в
заповедното производство, съдът приема, че ще следва да се осъди ответника да заплати на ищцовото
дружество направените разноски в заповедното производство, съразмерно уважената
част от исковете или 14.32 лв. на основание т.12 от ТР№4 от 18.06.2014г. по тд
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане ще следва да бъде осъден ответника
да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски,съразмерно на уважената
част от исковете 369.69 лева.
Предвид изхода на
производството ще следва да се изплати депозита на назначения особен
представител на ответницата.
Така мотивиран, СлРС
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, че П.К.Р., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Сливен, ул. Шести септември № 27 ,
БУЛСТАТ ********* сумата от 251.10
лв./двеста и петдесет и един лева и
десет стотинки/, представляваща главница за ползвана, но не
заплатена питейна вода на адрес: гр. Сливен, ул.Ангел Кънчев №8 за периода от
01.02.2012 г. до 31.12.2014 г. и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението-12.03.2015г., като отхвърля
предявеният за разликата от уважената част на иска 251.10лв., до пълния претендиран размер от 469.80 лв, представляваща главница за ползвана, но незаплатена
питейна вода за периода от 1.07.2010
г. до 31.01.2012 г.като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл.86, ал. 1 от ЗЗД, че П.К.Р., с ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ *********
сумата от 47.52 лв/ четиридесет и
седем лева и петдесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава
за изплащане на главницата от 251.10 лв., начислена към 17.02.2015 г.,като
отхвърля предявеният иск за разликата от
уважената част на иска 47.52лв., до
пълния претендиран размер от 125.11лв, като неоснователен.
ОСЪЖДА П.К.Р., с ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на„Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ул. Шести
септември № 27 , БУЛСТАТ *********
сумата от 369.69 лв. /триста
шестдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки/,представляваща направени
разноски в исковото и заповедното производство,съразмерно
на уважената част от исковете.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО, с
който на назначения особен представител на ответника адв.Г. да се изплати
внесения депозит в размер на 300лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се
връчи на страните.
След влизането на решението
в сила делото да се докладва!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: