№ 14189
гр. С., 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.А
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110124376 по описа за 2024 година
П. Д. К. е предявил срещу „С. К.т”АД иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата 60.15 лева, представляваща недължимо платена,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ищецът поддържа, че е сключил с ответника на 10.01.2022 договор за
потребителски к.т №777599 за сумата от 500 лева.Поддържа, че в чл.19 от
договора е предвидено, че заемателят се задължава на основание чл.29 от ЗЗД
в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора да осигури
действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно
задължение или банкова гаранция.Твърди, че съгласно договора ако
заемателят не изпълни задължението си по чл.19 от договора той дължи
неустойка в размер на 0.9% от стойността на к.та за всеки ден, през който не е
предоставено договорено обезщетение.Твърди, че договорът е нищожен
поради противоречие със закона- чл.10, ал.1 вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не е
1
налице съществен елемент от съдържанието-ГПР.поддържа, че погрешно
посоченият ГПР се приравнява на липсата на ГПР.Твърди, че действителният
ГПР надвишава максималния праг над чл.19, ал.4 от ЗПК.Поддържа, че
договорът е нищожен и на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави.Твърди неравноправност на отделни клаузи от
процесния договор.Твърди, че договорът за потребителски к.т е
недействителен на основание чл.23 от ЗПК и потребителят връща само
чистата стойност на к.та , но не дължи други разходи по к.та.Поради това
предявява иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 60.15 лева..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „С. К.т”АД оспорва предявения
иск.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за потребителски к.т под формата на к.тна линия ,
предоставен от разстояние №777599 от 10.01.2022 „С. К.т”АД е предоставил
на П. Д. К. сумата от 500 лева, която е максималния размер на главницата,
която може да бъде усвоена по време на действие на договораз а к.т.
По делото е представен и погасителен план към договора.
По делото са представени СЕФ и Общи условия на договора за
потребителски к.т, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между
„С. К.т”АД и потребителите.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза на
22.01.2022 П. Д. К. е изплатил на „С.-К.т”АД сума за погасяване на
задълженията по договор за паричен заем №777599/10.01.2022 в размер на
560.15 лева.Съгласно заключението с внесената сума на 22.01.2022 от П. Д. К.
са погасени задълженията по Договор за паричен заем №777599/10.10.2022,
както следва: главница в размер от 500 лева, възнаградителна лихва в размер
от 5.50 лева, неустойка в размер от 49.50 лева, наказателна лихва в размер от
0.15 лева и разходи в размер от 5 лева.При съобразяване на сумата на
главницата в размер от 500 лева, сума на възнаградителна лихва -5.50 лева и
срок на к.та 11 дни, ГПР е в размер на 43.05%.Ако при изчисляването на ГПР
се вземат в предвид всички дължими суми включително начислената
неустойка в размер на 49.50 лева, ГПР ще възлиза в размер на 3090.79%.
2
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Договорът за к.т е вид договор за заем, който е реален договор и същият
се сключва с предаването на сумата от заемодателя на
заемополучателя.Ищецът не оспорва, че сумата в размер от 500 лева е
преведена от заемодателя в негова полза като заемополучател.
В исковата молба ищецът сочи, че е погасил изцяло сумата по
сключения договор.К.тирайки заключението на ССЕ съдът приема, че
ищецът П. К. е изплатил на ответника сума за погасяване на задълженията по
договор за паричен заем №777599/10.01.2022 в размер на 560.15 лева.С
плащането на сумата от 560.15 лева ищецът е направил извънсъдебно
признание за сключването на договора 777599/10.01.2022.
С оглед на което съдът приема, че ищецът и ответника са в договорни
отношения по силата на договор за заем №777599/10.01.2022, по който
ищецът е к.тополучател, а ответникът- к.тор..
Спорна по делото е действителността на договора за заем.
По отношение на неустойката
Съгласно чл.19, ал.1 от договора в случай, че страните са договорили
обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от подписване на договора
до осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на
договор за поръчителство по чл.138 от ЗЗД или да предостави банкова
гаранция.Съгласно чл.29, ал.1 от договора в случай, че потребителят не
изпълни задължението си по посочения чл.19, същият дължи на к.тора
неустойка в размер на 0, 9% от стойността на усвоената по к.та сума за всеки
ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно чл.29,
ал.2 от договора страните се съгласяват, в случая на настъпване на
дължимостта на неустойката, потребителят да заплаща периодично
начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.
Видно от представения погасителен план към договора от 10.01.2022 в
него е посочена обща дължима сума в размер на 555 лева , включваща
главница, лихва и неустойка.Видно от представения погасителен план в него е
начислена към вноските и неустойка в общ размер от 49.50 лева.
3
По отношение на ГПР
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за к.т е
сключен на 10.01.2022г.,с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент
към 2022г. е 0%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10%.В случая по
договора ГПР е 43.05% и така както е посочен не надвишава петкратния
размер на законната лихва от 50%.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена и неустойката за
неосигурено обезпечение.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по к.та изразява общите разходи по к.та
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения к.т. В случая неустойката за
неосигурено обезпечение представлява също разход по к.та, който следва да
бъде включен в ГПР.Този извод се налага и от представения погасителен план
към датата на сключване на договора, в който е начислена сумата на
неустойката към погасителните вноски.Видно от погасителния план сумата на
неустойката е включена и в общата сума, подлежаща на връщане в размер от
555 лева- главница, лихви и неустойки.
Съгласно заключението на ССЕ ГПР е в размер на 43.05%, при
съобразяване на сумата на главницата в размер от 500 лева, сумата на
възнаградителната лихва -5.50 лева и срок на к.та 11 дни.Съгласно
заключението на ССЕ ако при изчисляването на ГПР се вземат в предвид
всички дължими суми включително начислената неустойка в размер на 49.50
лева, ГПР ще възлиза в размер на 3090.79%, което многократно надвишава
ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Невключването на неустойката в ГПР представлява заобикаляне на
закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от
ЗПК. Неустойката представлява допълнителна скрита печалба за сметка на
потребителя, която е извън договорната лихва.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за к.т съдържа ГПР и общата
4
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски к.т е
недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР, което
представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на
изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
к.т е недействителен.
К.тирайки заключението на ССЕ съдът приема,че П. Д. К. е изплатил на
„С.-К.т”АД сума в размер на 560.15 лева, с която са погасени задълженията
по Договор за паричен заем №777599/10.10.2022, както следва: главница в
размер от 500 лева, възнаградителна лихва в размер от 5.50 лева, неустойка в
размер от 49.50 лева, наказателна лихва в размер от 0.15 лева и разходи в
размер от 5 лева
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски к.т е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на к.та, но не
дължи лихва или други разходи по к.та.
С оглед на което съдът намира, че ищецът дължи само главницата в
размер от 500 лева, но не и останалата сума в размер от 60.15 лева.
Сумата в размер от 60.15 лева е платена на ответника при липса на
основание за това доколкото договорът за заем е недействителен.
Ответникът не е доказал основание за плащане на сумата.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По разноските
Крайният и изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца.Ищецът е реализирал разноски в размер от 370 лева, от които 50 лева –
държавна такса и 320 лева – депозит за ССЕ.
Процесуалното представителство на ищеца е осъществено по реда на
чл.38 от ЗА.С оглед на което в полза на процесуалния представител на ищеца
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер от
400 лева.
5
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С. К.т”АД, ЕИК2...., със седалище и адрес на
управление:гр.Ш., пл.”О.”№13Б, чрез адв. Н., да заплати на П. Д. К.,
ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „Л.”, ул. „С. Н.”№19, ет.4, със съдебен
адрес:гр.С., ул. „И. Д.”№7, ет.5, ап.9, чрез адв. Ч., на основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД сумата от 60.15 лева, представляваща недължимо платена, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „С. К.т”АД, ЕИК2...., със седалище и адрес на
управление:гр.Ш., пл.”О.”№13Б, да заплати на П. Д. К., ЕГН**********, с
адрес:гр.С., жк. „Л.”, ул. „С. Н.”№19, ет.4, със съдебен адрес:гр.С., ул. „И.
Д.”№7, ет.5, ап.9, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 370 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА „С. К.т”АД, ЕИК2...., със седалище и адрес на
управление:гр.Ш., пл.”О.”№13Б, да заплати на адв. Г. Г. Ч., процесуален
представител на П. Д. К., с адрес:гр.С., ул. „И. Д.”№7, ет.5, ап.9, на основание
чл.38 от ЗА сумата от 400 лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6