№ 123
гр. Плевен, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на пети май през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИАН В. И.
при участието на секретаря Ц.О.Ц.
в присъствието на прокурора И. Н. Й.
като разгледа докладваното от МАРИАН В. И. Частно наказателно дело №
20234400200405 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.12,във вр. с чл.29, ал.2 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС
Образувано е по искане на Нидерландия, във връзка с Рамково решение
на ЕС 2008/909/ПВР от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа на
взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се
налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от
свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, относно
българския гражданин П. М. И., роден на **********г. в гр.Плевен.
Към искането е приложено удостоверение съгласно чл.3 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на
наказание лишаване от свобода или мерки включващи лишаване от
свобода/ЗПИИСАННЛСМВЛС, присъда/решение на СЪД ЗЕЕЛАНД –ВЕСТ-
БРАБАНТ, в съдебно заседание проведено в гр.Миделбург, прокурорски
номер 02/810601-17, постановена на 15.11.2018г. и влязла в сила на 05.03.2021
година, с която на българския гражданинин П. М. И., роден на **********г. в
гр.Плевен, за престъпление „убийство“, е наложено наказание в размер на 17
години лишаване от свобода.Позовавайки се на Рамково решение на ЕС
2008/909/ПВР от 27ноември 2008 година, в изратеното до ОС-Плевен искане
и посочено, че осъденото лице П. М. И. желае трансфериране на присъдата си
1
в РБългария.
Прокурорът изразява становище, че са налице основанията за
признаване на присъдата, с което е наложено наказание 17 години лишаване
от свобода от съда в Кралство Нидерландия. Акцентира, че деянието
съответства с чл. 8, ал. 2, т. 14 от специалния закон. Не са налице
изискванията за двойна наказуемост, не са налице основанията за отказ по чл.
15 от същия закон. Не е налице протИ.речние с принципа non bis in idem и
няма основания за частично признаване. Престъплението съответства и на
престъплението по Наказателния кодекс на Република България. Счита, че
следва да се изтърпи наказанието в Република България при строг режим и
следва да се приспадне времето, през което е бил задържан и съответно
изтърпявал наказанието лишаване от свобода в чуждата държава.
Служебният защитник на осъдения П. И. – адвокат М. В. И.-АК-Плевен,
изразява становище, че са налице условията за признаване на чуждата
присъда. По същество поддържа становището на прокурора и посочва, че има
и съгласие на осъдения да продължи да изтърпява наказанието в Република
България. Пледира също при изпълнението на чуждата присъда да се
приспадне времето, през което осъдения е бил задържан 26.09.2017 г. и след
това, при изпълнение на присъдата, с начало 26.09.2017 г.
Осъденият П. И. не присъства в съдебното заседание, тъй като същият,
видно от изпратените от нидерландските власти документи, се намира в
издаващата държава – Нидерландия в пенитенциарно заведение Миделбург.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид приложеното
удостоверение по чл.4 от Рамково решение на ЕС 2008/909/ПВР от 27
ноември 2008 година за прилагане на принципа на взаимно признаване на
съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване
от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното
изпълнение в Европейския съюз , относно българския гражданин П. М. И.,
роден на **********г. в гр.Плевен , придружаващо представеният съдебен
акт и останалите доказателства по делото, намира за установено следното:
С присъда/решение на СЪД ЗЕЕЛАНД –ВЕСТ-БРАБАНТ, в съдебно
заседание проведено в гр.Миделбург, номер 02/810601-17, постановена на
15.11.2018г. и влязла в сила на 05.03.2021 година, П. И., е осъден от СЪД
ЗЕЕЛАНД –ВЕСТ-БРАБАНТ -НИДЕРЛАНДИЯ, на наказание в размер на 17
2
години лишаване от свобода, за престъпление - „квалифицирано убийство“,
за това, че през периода от 19.03.2017г. до 20.03.2017г. включително, в гр.
Роланд, община Раймерсвал, в съучастие с други лица умишлено отнел жИ.та
на пострадалия – К.С., като многократно е приложило върху пострадалия
оказващо вътрешно въздействие, външно насилие и е завързало и пристегнало
ръцете и краката на пострадалия, и е напъхало топка найлон в устата на
пострадалия и след това е залепило с тиксо устата на пострадалия, което
убийство е било придружено от престъпления, а именно кражба (кражба на
дрога) на канабисови растения от жилището на пострадалия, като убийството
е извършено с цел да се улесни извършването на това престъпление.
В представения превод на български език на Рамковото решение-буква
„з“, т.1, са изложени в достатъчно подробна степен фактите във връзка с
времето, мястото и начина на извършване на престъплението, за което е
осъден П. М. И.. В приложения съдебен акт е посочено, че са били задържани
четирима обвиняеми – „К., М. И., С. и П. И.“.
Правната квалификация и съответната наказуемост на това
престъпление, извършено от П. М. И. е по чл. 287 от Нидерландския
наказателен кодекс с наказуемост до 15 години лишаване от свобода и глоба
от пета категория и по чл. 288 от Нидерландския наказателен кодекс, когато
се касае за престъпление с цел да се улесни извършването на това
престъпление с наказуемост дожИ.тен затвор или лишаване от свобода до 30
години, или глоба от пета категория.
Осъденият П. И. е присъствал лично на съдебния процес и видно от
приложения съдебен акт му е била осигурена и защита – адвокат Х. М. Д., в
гр. Бреда.
При така изложеното искането на нидерландските власти е основателно
и следва да се приеме.
Налице е приложено удостоворение по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, с
превод на български език. Съобразно чл.7 ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС , ОС
– Плевен е компетентен съд, тъй като осъдения П. И., е с постоянно
местожителство в Република България, последен адрес гр. Плевен,
****************.
3
Постановената присъда от чуждия съд е за деяние, което съставлява
престъпление и по българското законодателство, за което съобразно чл.8 ал.2
т.14 от ЗПИИСАННЛСМВЛС не се изисква двойна наказуемост, тъй като в
издаващата държава е наказуемо за максимален срок не по-малко от три
години лишаване от свобода. Престъплението, за което е осъден П. М.,
съответства на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 8 от Наказателния
кодекс на Република България и е наказуемо с лишаване от свобода от 15 до
20 години, дожИ.тен затвор или дожИ.тен затвор без замяна.
Срокът на наложеното от чуждия съд наказание в размер на 17 години
лишаване от свобода /6205/ дни, е по-малък от най-високия предвиден размер
на наказанието лишаване от свобода по българското законодателство, поради
което не се налага да се редуцира, съобразно чл.13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
.
Съобразно чл.12 ал.7 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, след като обсъди
условията за признаване посочени в чл.8 от Закона, счита, че не са налице
отрицателните пречки за признаване на постановения съдебен акт в
Нидерландия. Представеното удостоверение е пълно. Не са налице
основанията за отказ по смисъла на чл.15 от Закона. Не са налице условия за
отлагане признаване изпълнение на присъдата, съобразно чл.14 от Закона и
отказ или частично признаване и изпълнение, съобарзно чл.12, ал.7, т.3 и 4 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС. Определеното му наказание с чуждата присъда
съотвества и е в рамките на максимално предвидения размер по българското
законодателство.
Следвайки систематично разпоредбите на закона, не се изисква
съгласието на осъдения, тъй като съобразно чл.22, ал.2, т.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдебният акт се изпраща на държва членка, в случая
Република България, като приемаща държава, чиито гражданин е осъденият
П. М. И.. В конкретния случай видно от изпратените от нидерландските
власти документи е, че осъденият е дал съгласие и желае трансфериране на
присъдата в Република България, за което съответно ще е приложим
българският Закон за изпълнение на наказанията и зъдържането под стража
/ЗИНЗС/.
Видно от справката за съдимост е, че П. М. И. е осъждан многократно
на територията на Република България и е търпял наказания лишаване от
4
свобода, като последното му осъждане и изтърпяване на наказание е от
18.05.2013 г. От приложената справка от ОП – Плевен е видно, че срещу него
към настоящия момент няма неприключили наказателни производства. По
отношения на осъдения няма данни за образувани производства по Закона за
екстрадицията и Европейската заповед за арест.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б. „а“ от ЗИНС наказанието в размер на
17 години лишаване от свобода следва да се изтърпи от осъдения при „строг
режим“.
Видно от посоченото в Рамковото решение е, че П. И. е бил задържан
под стража за времето от 08.09.2017 г. до 26.09.2017 г. включително в арест в
Германия, с цел предаване на Нидерландия (18 дни), а началната дата на
лишаване от свобода е 26.09.2017 г.
На основание чл.12 ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, следва от
определеното му наказание в размер на 17 години /6205 дни/ лишаване от
свобода, да се приспадне времето, през което е бил задържан в ареста в
Германия, считано от 08.09.2017 г. до 26.09.2017 г., както и срока на
изтърпяното наказание лишаване от свобода с начало 26.09.2017 г. до
фактическото му предаване от Кралство Нидерландия в Република България
за изпълнение на присъдата.
По изложените съображения и на основание чл.12 ал.8 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС,Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ПРИЕМА ДА СЕ ИЗПЪЛНИ В РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ присъда № 02/810601-17 на СЪД ЗЕЕЛАНД –ВЕСТ-БРАБАНТ,
Нидерландия, постановена на 15.11.2018г. и влязла в сила на 05.03.2021г. по
отношение на българския гражданин П. М. И., с ЕГН **********, живущ в гр.
Плевен, с последни известни адреси: **************** и ************, с
която е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 287 и чл. 288 от
Нидерландския наказателен кодекс, съответстващо на престъплението по
чл.116, ал.1, т.6 и т.8 от НК на Република България, на 17 години лишаване от
свобода (6205 дни).
5
На основание чл. 57, ал.1, т.2 , б.“а“ от ЗИНЗС, определеното наказание
в размер на 17 години (6205 дни) лишаване от свобода, да се изтърпи при
първоначален „СТРОГ“ режим.
На основание чл.12 ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ПРИСПАДА от
общо определения срок на наложеното наказание на осъдения П. М. И., ЕГН
********** в размер на 17 години лишаване от свобода, времето през което е
бил задържан от 08.09.2017 г. до 26.09.2017 г., както и срока на изтърпяното
наказание лишаване от свобода с начало 26.09.2017 г. до фактическото му
предаване в Република България за изпълнение на присъдата.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от днес
пред Апелативен съд – Велико Търново.
На основание чл. 12, ал. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС след влизане в
сила на решението да се изпратят заверени преписи на компетентния орган в
издаващата държава- СЪД ЗЕЕЛАНД–ВЕСТ-БРАБАНТ-Нидерландия и на
осъденият П. М. И..
Препис, след влизане в сила на решението, да се изпрати на Плевенска
окръжна прокуратура за предприемане на действия по чл.18 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Преписи, след влизане в сила на решението, да се изпратят на Върховна
Касационна Прокуратура и на Министерството на правосъдието.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
6