№ 75
гр. , 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
при участието на секретаря Мария Н. Николова
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело №
20211860100132 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „************” ЕАД, Вписано в
Търговския регистър на Агенцията по вписванията с ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: град С., ул.„Я.” № 23Б, представлявано А.А. – Изпълнителен ******ор,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.Ж., адрес: гр.С., ул.„Я.” № 23Б, срещу
ПЛ. М. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.С. 1113, Община „И.”, ул.„Т.“ № 27, на първи и
втори подпокривен етаж, мезонет 2, катто и с настоящ адрес:гр.П., ул.“********“ №57. В
исковата молба се твърди, че на 19.12.2019 г. дружеството е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ПЛ. М. Д. с ЕГН ********** за
сумата от 4380.44 лева, от които 3887.27 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. до м.04.2019г., 444,26 лева-
законна лихва за забава от 15.09.2017г. до 12.12.2019г. както и сума за дялово разпределение
в размер на 41.26 лева- главница за периода м. 11.2016г. до м.04.2019г. и 7.65 лева- лихва, за
периода от 31.12.2016г. до 12.12.2019г. като претендираме и законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба се твърди, че с
разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 51/2020г., 3 състав по описа на PC П. е уважено
искането им и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Със съобщение, получено
от дружеството на 25.01.2021г., съдията-докладчик по цитираното дело им е указал, че
длъжника е уведомен по реда на чл.47, ал. 5 ГПК и че дружеството може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок. В исковата молба се твърди, че с оглед
изложеното, в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК, предявяват иск за
1
установяване на съществуването на вземането си за консумирана и незаплатена ТЕ срещу
ПЛ. М. Д. с ЕГН ********** за топлоснабден имот гр. С. 1113, обл. С., общ. И., ул.„Т.” №
27, на първи и втори подпокривен стаж, мезонет 2, аб.№ 411470, за периода м.05.2016г.
дом.04.2019г. В исковата молба се твърди, че основанията, обстоятелствата и фактите, от
които произтича вземането им, са следните: Ответникът, в качеството си на собственик е
клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и
по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно
чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известии Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия
от “************” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят от
“************” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С
тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ
и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила
действащите за процесния период ОУ. За последната в сила са били ОУ, одобрени с
Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В Раздел XI от ОУ от 2014
г. - „Заплащане на ТЕ”, чл. 33, съответно чл. 33, Раздел VIII от ОУ от 2008 г., са определени
редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в т. ч. и ответника/, са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ. С ОУ от 2008 г. е установено, че това е в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането
на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху задължението. С ОУ от 2014 г. е
установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Съгласно ОУ от 2014 г. „************" ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 12.03.2014 г.
(влизането в сила на ОУ от 2014 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в
интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се
2
съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените
действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет
достьп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който
достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „************” ЕАД на адрес:
http://toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка.Ответникът е използвал доставяната от
дружеството ТЕ през периода м.05.2016г. до м.04.2019г. и към настоящия момент не е
погасил задължението си. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира
имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение
на ТЕ с “*********” ЕООД. Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот
са начислявани от „************” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ в сградата - “*********” ЕООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването. За имота на ответника са издавани изравнителни сметки, конто
удостоверяват, че сумите за ТЕ за процесния имот и период са начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ПЛ. М. Д. с ЕГН ********** , че дължи на „************” ЕАД сума в общ размер от
4380.44 лева, от конто 3887.27 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. до м.04.2019г., 444,26 лева- законна лихва за
забава от 15.09.2017г. до 12.12.2019г. както и сума за дялово разпределение в размер на
41.26 лева- главница за периода м.11.2016г. до м.04.2019г. и 7.65 лева- лихва, за периода от
31.12.2016г. до 12.12.2019г., ведно със законната лихва от 19.12.2019г. датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното й
изплащане. Моли да им бъдат присъдени направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.
Ответникът в срока по реда на чл. 131 от ГПК е дал писмен отговор, не е представил
писмени доказателства и е направил доказателствени искания. В отговора на исковата молба
се оспорва твърдението, че ответникът е потребител за процесния период и че е сключвал
изричен договор за продажба до спорния адрес. Твърди се, че в процесния период,
ответникът няма касателство с адреса на претенцията. Позовават се на изтекла кратка 3г.
погасителна давност, като след представяне на дяловото разпределение и конкретните
помесечни фактури ще се установят конкретните погасени по давност вземания. Ответникът
моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана, по
подробно изложените съображения. Ответникът моли съда да вземе предвид възражението
им за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ищеца. Моли, в случай на
отхвърляне на исковата претенция, в полза на ответника да бъдат присъдени направените по
делото разноски, вкл. изцяло изплатения адв. хонорар, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
3
В исковата молба ищеца е направил искане, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, да бъде
привлечено като трето лице - помагач „*********” ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „********” № 3. С разпореждане от 09.08.2021 г. съдът е допуснал
„*********” ЕООД с ЕИК ********* в качеството му на трето лице-помагач на ищеца
„************” ЕАД с ЕИК ***********, същото не депозира отговор на исковата молба и
не взема становище по предявения иск.
Районен съд-П., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени и приети Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК; Доказателство за внесена държавна такса за заявление за издаване на заповед за
изпълнение;
Договор между СЕС и „*********“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия; Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната
собственост за избор на фирма за дялово разпределение; Извлечение от сметки за дялово
разпределение по месеци за процесния период за абонатен №411470, от което е видно какъв
е размера на дължимите суми за топлинна енергия и съобщение към фактури; Договор
между „************" ЕАД и "*********" ЕООД; Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от "************" ЕАД на потребители в гр. С. от 2016г.;
Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №112, дело №265/2006г.;
Заявление-декларация за откриване на партида, приложено е ч. гр. дд. № 51/2020 г. по описа
на РС-П., по което е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника - настоящ ответник,
която заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
От приетата по делото Съдебнотехническа експертиза и изслушано по нея вещо лице в
с.з. се установява, че към заключението е приложена справка-таблица с месечните отчети за
доставяната топлинна енергия (ТЕ) в абонатната станция (АС) на СЕС (ул.„Т.“27). Към
заключението е приложена справка-таблица с месечните отчети по общия топломер на СЕС
(гр. С.. ул. „Т." 27). Видни са доставяната топлинна енергия (ТЕ) в абонатната станция (АС)
и начислената енергия за разпределение в сградата, за отопление и битово горещо
водоснабдяване (БГВ).Отчетните данни на топломера, съгласно изготвената oт TP „С.
изток“ информация, съвпадат с данните, посочени в данъчните фактури на „************'"
ЕАД за процесния период. С Договор от 06.11.1999г. ФДР „******" ООД (подизпълнител на
„*********" ЕООД), извършва в СЕС дялово разпределение на консумираната от абонатите
ТЕ в края на всеки отоплителен сезон, като изчислява прогнозните дялове за отопление и
топла вода през следващия. За процесния период е спазвана Наредба 16-334 за
Топлоснабдяване с Приложение към чл.61(1), съдържащо „Методика за дялово
разпределение на ТЕ в СЕС". По тази Методика ФДР отчита и разпределя действително по
требената ТЕ за отопление и БГВ. Справките на фирмата за периода от месец 05.2016г. до
месец 04.2019г. съдържан данни за общия разход на ТЕ oт абонатната станция и разходите
на процесния имот с пълен отопляем обем 219куб.м.През отчетните периоди прогнозното
количество ТЕ за отопление на имота и ТЕ от сградната инсталация е определяно от ФДР и
4
начислявано oт „************", съгласно член 71(1) от Наредба 16-334. Тази енергия ее
определя въз основа дела на ТЕ за отопление на имота спрямо общата ТЕ за отопление в
СЕС за предходния отоплителен сезон и се начислява ежемесечно. Според главните отчети
на ФДР от топломер, през отчетните периоди е изчисляван разход на ТИ за отопление от
един брой отоплително тяло. След това е извършвано дяловото изравняване.Стойността на
ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е определяна съгласно т.6.1.1 от Методиката. За
отоплителен сезон 2016-2017г. тази част от ТЕ е изчислявана в размер на 60% от общата
енергия за отопление в СЕС, за отоплителен сезон 2017-2018г. на 46% и за отоплителен
сезон 2018-2019г. на 39%. Тази енергия е в зависимост от топлофизичните особености на
сградата и отоплителната инсталация, както и от средната външна температура и средната
температура в сградата за всеки отчетен период. Разпределя се пропорционално на пълните
отопляеми обеми на всички имоти в СНС. Прогнозният дял на ТЕ за БГВ е определян въз
основа на средномесечното потребление на топла вода за предходния период (член 71/2/ от
Наредба 16-334).В проиесния имот разходът е начисляван на база два броя лица при норма
за разход 140 л за денонощие па потребител, съгласно член 69/2/ от Наредба 16-334. След
дяловото изравняване, в зависимост от специфичния разход за загряване на 1 куб.м вода. е
изчисляван разходът на ТЕ за БГВ. Изравнителна сума за процесния период е в размер на
928,56 лв. Дължима сума за потребена ТЕ след дяловото изравняване за процесния период:
4064,57 + 928.56 = 4993,13лв. При начисляване на сумите за разход на ТЕ, „************“
спазва изискванията на Закона за енергетиката - ЗЕ, Закона за измерванията - ЗИ и
наредбите за топлоснабдяване. Според член 150 от ЗЕ, „************“ се ръководи в
дейността си от одобрените и публикувани в пресата „Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. С.“. В раздел V са регламентирани
начините за измерване и отчитане на ТЕ. В раздел VI е посочен начинът на разпределение
на енергията между купувачите в сграда етажна собственост. Раздел VII обяснява механизма
па фактуриране па потребената ТЕ и начина за плащането й. За процесния период, както
„************“ НАД. така и ФДР „******“ ООД, са спазвали изискванията на Наредба
№16-334 за топлоснабдяване от 2007т. и приетите изменения от 2014 и 2015г. Тя определя
реда. техническите условия за топлоснабдяване и дяловото разпределение на ТЕ в СЕС.
Цените па ТЕ за битови нужди са регулирани от Комисия за енергийно и водно peгулиране -
ККВР. Изчислени по реда на т.4 от Методиката, технологичните разходи на ТЕ, когато АС
захранва битови потребители, се приспадат от измерената с топломера ТЕ. Видно oт
приложената справка, е че за въпросната CЕC, oт стойностите за „отчетена енергия“ (графа 7
от справката) са приспадани месечните стойности за „технологични разходи“ (графа 9) и
така са получавани месечните стойности на „енергия за разпределение“ (графа 8).
Лицензирани фирми „******г“ ЕООД и АС „******“ АД са издали протоколи и
свидетелства за периодичните метрологични проверки на общия топломер в АС, тип
„****** 66С“ на фирмата „********“, №******, през м.07.2015г., м.04.2017г. и м.04.2019г.
Заключенията са, че монтираният измервателен уред в АС на СЕС е годен и съответства на
одобрения тип. С него са извършвани всички измервания на ТE през процесния
период.Проверките на топломера са проведени от оправомощени във фирмите лица при
5
спазване изискванията на Закона за измерванията. Настоящият състав кредитира така
даденото заключение на в.л. като обективно, безпристрастно и пълно.
От приетата по делото Съдебносчетоводна експертиза и изслушано по нея вещо лице в
с.з. се установява, че общо дължима сума по партидата на абонатен номер 411470 за
неплатена топлинна енергия за периода 05.2016 г. - 04.2019 г е общо 4380.44 лева, от които
3887.27 лева главница и 444,26 лева законна лихва за забава от 15.09.2017 година до
12.12.2019 година, както и сума за дялово разпределение в размер на 41.26 лева главница за
периода от 11.2016 г. до 04.2019 и 7.65 лева лихва от 31.12.2016 г. до 12.12.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да
установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той е
кредитор, а ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането, като
ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу
изискуемостта на вземането. Основателността на иск по чл.422, ал.1, ГПК се обуславя от
наличието на следните предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение,
елемент от съдържанието на което е доставянето на стока, в случая топлинна енергия и вода
срещу заплащане на нейната цена, настъпила изискуемост на задължението и релевирано
неизпълнение от страна на задълженото лице. Съвкупната преценка и анализ на
събраните в първоинстанционното производство доказателства обуславят извод, че страните
са сключили договор за търговска продажба, с предмет доставка на стока срещу съответна
цена. Уважаването на предявения иск, с оглед изложените в исковата молба от ищеца
фактически обстоятелства, оспорени от ответника(в писмения отговор и в депозирани
молби), предполага първият да докаже по безспорен и категоричен начин, че през исковия
период между страните е съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка
на топлинна енергия и вода, че през същия период в жилището са консумирани количества
топла вода, чийто обем според действащите през периода, надлежно одобрени от
компетентния орган цени обуславят заплащането на исковата сума от ответника. Ищцовото
дружество ангажира преки доказателства, че ответника е наемател/собственик, респективно
ползовател на процесния недвижим имот за процесния период. Същото обстоятелство е
изрично оспорено от страна на ответника в отговора на исковата молба, като не бяха
представен сочените от него доказателства в тази насока, а от страна на ищеца бяха
представени писмени доказателства- Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот №112, дело №265/2006г. и Заявление-декларация за откриване на партида, от които не
се установява, че през процесния исков период: м.05.20126г.-м.04.2019г., претендиран от
ищцовото дружество, е била налице друга собственик, респективно ползовател на имота. В
съответствие със Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г.), страна по
облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия е клиентът на топлинна
енергия, какъвто в съответствие с чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката са само собственик
6
и титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Предвид изложеното
настоящият съдебен състав счита за доказан от страна на ищеца първият и най-важен
елемент, обуславящ основателността на предявения главен положителен установителен иск
- наличието на облигационно правоотношение между страните за процесния период. В
закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от предприятието и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила в
30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от
потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат
и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. Няма данни от страна на наследодателя на ответника и от
ответника да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се
счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата
на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че
страните по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при
действащите публично известни общи условия. От заключенията по назначенатите СТЕ и
ССчЕ се установява, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена,
съответно - в нея е въведена система за дялово разпределение, като са начислени
съответните сума за потребление на топлинна енергия, незаплатени за процесния исков
период, като ищцовото дружество е изпълнило задължението си да достави реално топлинни
услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност. Следователно,
имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за
битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1
от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството на потребител на
доставената топлинна енергия и на основание чл. 150, ал. 2 ЗЕ е обвързан от общите условия
на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им
писмено приемане. Следва да се посочи, че сключването на договор, като източник на
облигационно правоотношение между страните по действащия ЗЕ, не изисква спазването на
някаква форма, включително и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат
обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия
(фактическо изпълнение на задължението от доставчика) и приемане на престацията от
страна на потребителите.
Поради изложеното, съдът приема, че за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г. между
ищеца и ответника, са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищцовото дружество, както и Закон за
енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна енергия за имота, а
ответникът - да заплати нейната цена, поради факта, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинни услуги в имота, като съдът намира, че за
7
периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г. ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в
общ размер от 4380.44 лева, от които 3887.27 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. до м.04.2019г., 444,26 лева-
законна лихва за забава от 15.09.2017г. до 12.12.2019г. както и сума за дялово разпределение
в размер на 41.26 лева- главница за периода м.11.2016г. до м.04.2019г. и 7.65 лева- лихва, за
периода от 31.12.2016г. до 12.12.2019г.
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на
топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски. Задължението на потребителите за
заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение
за периодично плащане по смисъла на , тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време. В
този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и О. на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност не е необходимо плащанията да са
еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищцовото дружество
„************“ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен давностен
срок. Тригодишният срок, с изтичане на който вземанията на ищцовото дружество се
погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо.
Това вземане е срочно, тъй като в общите условия е предвидено, че плащането на месечните
суми се извършва след изтичане на 30-дневен срок след изтичане на периода, за който са
отчетени. С оглед на това и предвид датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, с
подаването на което давностният срок е прекъснат - 19.12.2019 г., то в случая задължението
за главница за периода от 01.05.2016 г. до 31.10.2016 г. (изискуемостта на което е
възникнала до 30.11.2016 г.) се явява погасено по давност. За посочения период изискуемото
задължението за главница, което е погасено по давност, възлиза на сумата в размер на
501,48 лв., а за лихва-в размер на 78,18 лв.
Ето защо, искът с правно основание чл. 422 следва да се уважи за сумата в общ размер от
3796,78 лева, от които 3385,79 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2016г. до м.04.2019г., 362,08 лева- законна лихва за
забава от 15.09.2017г. до 12.12.2019г. както и сума за дялово разпределение в размер на
41.26 лева- главница за периода м.11.2016г. до м.04.2019г. и 7.65 лева- лихва, за периода от
31.12.2016г. до 12.12.2019г., ведно със законната лихва от 19.12.2019г. датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното й
изплащане, като бъде отхвърлен до сумата в общ размер на 4380,44 лв. и за периода от
01.05.2016 г. до 30.10.2016 г., поради погасяване на задължението за този период по давност.
Относно разноските:
Отговорността за съдебни разноски е невиновна и обективна, като с оглед изхода на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направеното искане за присъждане на направените
8
съдебни разноски от процесуалния представител на ищцовото дружество, съобразно
приложените доказателства по делото, следва да бъдe уважено в размер на 871,52 лв.
По изложените съображения, Районен съд-П., първи състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени от „************“ ЕАД с ЕИК
*********** срещу ПЛ. М. Д. с ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца от 3796,78
лева, от които 3385,79 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.11.2016г. до м.04.2019г., 362,08 лева- законна лихва за забава от
15.09.2017г. до 12.12.2019г. както и сума за дялово разпределение в размер на 41.26 лева-
главница за периода м.11.2016г. до м.04.2019г. и 7.65 лева- лихва, за периода от 31.12.2016г.
до 12.12.2019г., ведно със законната лихва от 19.12.2019г. датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен в исковата молба общ
размер на 4380,44 лв. и за периода от 01.05.2016 г. до 30.10.2016 г., поради погасяване на
задължението за този период по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ПЛ. М. Д. с ЕГН **********, да заплати на
„************“ ЕАД с ЕИК ***********, сумата от 871,52 лева – сторени деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в настоящото и заповедното производство,
съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – „*********” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „********” № 3, помагач на
ищеца –„************” ЕАД с ЕИК ***********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9