№ 146
гр. Плевен, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
при участието на секретаря Ж. Н. С.
в присъствието на прокурора Д. К. М.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20244400600287 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат Р. А., защитник на осъдения М. Б. П.,
подадена срещу определение № 253 от 13.03.2024 г., постановено по чнд №
75/2024 г. по описа на Районен съд-Левски.
С обжалваното определение Районният съд-Плевен, на основание член
25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК, е постановил осъденият М. Б. П. да
изтърпи по-тежкото от наказанията, наложени му по нохд № 230/2007 г. по
описа на Окръжен съд-Плевен и по нохд № 166/2014 год. по описа на
Окръжен съд-Плевен, в размер на две години и единадесет месеца лишаване
от свобода при първоначален строг режим.
На основание чл. 25, ал. 2 НК, съдът е приспаднал от определеното за
изтърпяване от осъдения по-тежко наказание, изтърпяното от него наказание
по нохд № 230/2007 г. по описа на Окръжен съд-Плевен и по нохд №
166/2014 г. по описа на Окръжен съд-Плевен, считано от 12.05.2015 г. до
07.04.2017 г.
На основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК, съдът е
постановил осъденият М. Б. П. да изтърпи по-тежкото от наказанията,
наложени му по нохд № 2116/2008 г. по описа на Районен съд-Плевен и по
нохд № 1443/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен, в размер на една
година, девет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.
На основание чл. 25, ал. 2 НК, съдът е приспаднал от определеното за
1
изтърпяване от осъдения по-тежко наказание, изтърпяното от него наказание
– под формата на предварително задържане в Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, по нохд № 1443/2023 г. по описа на
Плевенския районен съд в размер на една година, пет месеца и двадесет и два
дни, считано от 07.12.2021 г. до 29.05.2023 г.
На основание чл. 23, ал. 2 НК, съдът е присъединил към общото
наказание по втората съвкупност от присъди, и наказанието лишаване от
право да управлява МПС за срок от три години, наложено на осъдения М. Б.
П. по нохд № 1443/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното определение. Прави се искане за
неговата отмяна и за групиране на наказанията, наложени на М. Б. П., по
начина, описан в жалбата.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от защитника на осъдения М.
Б. П., адвокат Р. А..
Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се
в жалбата, становищата на страните и след като провери изцяло правилността
на постановеното определение, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е основателна, но не по посочените
в нея съображения. При разглеждане на делото основният съд е допуснал
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на въззивния жалбоподател.
Поради това обжалваното определение следва да бъде изцяло отменено, а
делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
В разглеждания случай Плевенският районен съд е бил сезиран с
предложение на прокурора групиране на наказанията, наложени на осъдения
М. Б. П. по нохд № 1443/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен и по чнд №
3477/2017 г. по описа на Районен съд-Плевен. По посочените наказателни
производства, в съответствие с разпоредбата на чл. 382, ал. 2 НПК и на чл. 28,
ал. 1, т. 1 НПК, съдът е заседавал еднолично. Ето защо първостепенният съд,
постановил сега атакуваното определение, е следвало да заседава също
еднолично, а не със съдебни заседатели. Участието и на съдебни заседатели в
състава на решаващия съд в конкретния случай води до правния извод, че
обжалвания съдебен акт е постановен от незаконен състав – състав различен
от посочения в процесуалния закон.
Съобразно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 НПК, компетентен да определи
общо наказание е съдът, постановил присъдата, която последна е влязла в
сила. Това е така, тъй като именно този съд разполага с най-пълни данни за
личността на осъдения и съдебното му минало. В този смисъл са
Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009 г. на ВКС на РБ по т. д. № 3/2009
год., Тълкувателно решение № 14 от 30.04.198 г. по н. д. № 6/87 г., ОСНК.
Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 НПК е императивна и не може да бъде
променяна от съда. В разглеждания случай присъдата, която последна е
влязла в сила, е тази по нохд № 1443/2023 г., и тя е постановена в състав от
един съдия.
2
Атакуваното с въззивната жалба определение е постановено от
незаконен състав, а това обстоятелство съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3, във връзка с ал. 1, т.
2 НПК. ВКС на РБ нееднократно е имал повод да приеме, че незаконен е
всеки състав, който е различен от този, предвиден от процесуалните норми,
действащи към момента на разглеждане на делото, като отклонението от този
процесуален стандарт ограничава правото на справедлив съдебен процес. В
този смисъл е и решение № 209 от 16.05.2013 г. по н. д. № 610/2013 г., ІІ н. о.
Липсата на изрично оплакване във въззивната жалба за незаконен
съдебен състав, не освобождава съда от задължението служебно да следи за
наличието на подобно нарушение на процесуалните правила.
Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила не може
да бъде отстранено от въззивната инстанция, но е отстранимо при новото
разглеждане на делото.
При този изход от процеса оплакванията, съдържащи се в жалбата не
следва да се коментират. Те следва да се имат предвид при новото
разглеждане на делото, ако са основателни.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във връзка с
чл. 335, ал. 2, във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение № 253 от 13.03.2024 г., постановено по чнд №
75/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане на първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Преписи от решението да се изпратят незабавно на Районна
прокуратура-Плевен и на Началника на Затвора-Плевен.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3