№ 10959
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110100562 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.10.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на шести октомври 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
562/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ за сумата
от ½ от 4 152,13 лв. , чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от ½ от 773,89 лв. , чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от ½ от 64,38 лв. , чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от ½ от 14,49 лв.
1
Настоящото производство е образувано след отмяна на неприсъствено решение от
01.02.2019 г. по гр.д. № 64106/2017 г. на СРС, 59-ти с-в по реда на чл. 240, ал. 1 , т. 1 от ГПК
с решение № 267133/20.12.2021 г. по в.гр.д. № 6226/2019 г. на СГС, ГО, ІV-А въз. с-в.
Ищецът „,,, твърди, че за периода май 2014 г. – април 2016 г. е доставял топлинна енергия на
ответника Ц. Х. К., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „,,,, както и на неговия брат, на
същия адрес. Твърди, че за този период стойността на потребената от ответника топлинна
енергия възлиза на сумата от 4 152,13 лв. , която сума не е заплатена от ответника. Твърди,
че поради неплащането на сумата ответникът е в забава, като за периода от 15.09.2014 г. –
03.08.2017 г. , размера на обезщетението за забавено плащане възлизал на 773,89 лв.
Ищецът „,,, твърди още, че за периода юни 2014 г. – април 2016 г. е доставил услугата
дялово разпределение на ответника Цветан Х. К., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „,,,,
както и на неговия брат, на същия адрес. Твърди, че за този период стойността на услугата
възлиза на сумата от 64,38 лв. , която сума не е заплатена от ответника. Твърди, че поради
неплащането на сумата ответника е в забава, като за периода от 15.09.2014 г. – 03.08.2017 г. ,
размера на обезщетението за забавено плащане възлизал на 14,49 лв.
Предвид гореизложеното, моли да му бъдат присъдени сумите в размер на ½ от 4 152,13 лв.
– стойността на потребената топлинна енергия за периода май 2014 г. – април 2016 г. , и в
размер на ½ от 773,89 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
15.09.2014 г. – 03.08.2017 г. Ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Моли още да му бъдат присъдени сумите в размер на ½ от 64,38 лв. – стойността на
доставена услуга дялово разпределение за периода юни 2014 г. – април 2016 г. , и в размер
на ½ от 14,49 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.09.2014 г.
– 03.08.2017 г. Ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Моли присъждане на деловодни разноски.
Ищецът е привлякъл, като подпомагаща страна „,,,” ЕООД, ЕИК: ,,,, адр. гр. София, ул. „,,,
който не оспорва предявения иск.
Ответникът признава изцяло предявения иск, като прави единствено възражение за изтекла
погасителна давност. Моли присъждане на деловодни разноски. Съдът приема тази
процесуална защита на ответника, доколкото с отговора на исковата молба ответникът
предявява възражение за изтекла погасителна давност, а в откритото съдебно заседание от
23.06.2022 г. заявява, че иска да му се даде възможност да си плати задължението, което не е
сторил до тогава.
2
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Съдът приема за установени фактите, че за процесния период страните са били във валидна
облигационна връзка, по която ищеца е доставил на ответника и брат му топлинна енергия,
както и услугата „дялово разпределение”, на стойностите по исковата молба, които суми не
са заплатени от ответника на ищеца при квота ½ , поради признаване изцяло на иска. По
същите съображения, съдът приема за установено по делото, че за процесните периоди
размерът на лихвите за забава върху главниците възлизат на посоченото в исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена,
или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, ответникът от една страна, и ищеца от друга, са в облигационни
отношения – договор за продажба на топлинна енергия, като за периода май 2014 г. – април
2016 г. ответникът не е заплатил потребена топло-енергия, цената на която възлиза на ½ от 4
152,13 лв. /припадащата му се квота на съсобственик, за което няма спор по делото/. Ето
защо, възражението за изтекла погасителна давност следва да се обсъди във връзка с тази
сума.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност за главницата от ½ от 4
152,13 лв. : съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, с изтичането на 3 г. се погасяват
вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Съдът приема довода на
ответника, че задължението за цена за доставена топло-енергия е периодично плащане,
каквато е и практиката на ВКС. И тъй като, в конкретния случай, най старото претендирано
вземане е за периода май 2014 г. , а исковата молба е депозирана на 14.09.2014 г. , то
задълженията за главница за периоди преди 14.09.2014 г. – началото на 3-годишен срок до
датата на подаване на исковата молба, са погасени по давност. В този смисъл, и на
основание чл. 162 от ГПК, то съдът приема, непогасената от 3-годишната давност главница
възлиза на 4 000 лв. За да приема това, съдът отнася размера на претендираната главница
към периода, за който се претендера.
Въз основа на изложеното до тук, съдът приема, че искът по чл. 327, ал. 1 от ТЗ е
основателен до размера от ½ от 4000 лв.
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за забавено
плащане на главницата:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
3
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В конкретния случай, съдът приема, по съображенията изложени в
обстоятелствената част на решението, че за процесния период, за който се претендира лихва
за забава, а именно - 15.09.2014 г. – 03.08.2017 г. , ответника е в забава и размера на лихвата
за забава възлиза на ½ от 773,89 лв. /припадащата му се квота на съсобственик, за което няма
спор по делото/. Ето защо, възражението за изтекла погасителна давност следва да се обсъди
във връзка с този размер.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност за лихвата за забава от ½ от
773,89 лв. : съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, с изтичането на 3 г. се погасяват
вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. И тъй като, в конкретния случай,
най-старата дата, от която се претендира лихва за забава е 15.09.2014 г. , а исковата молба е
депозирана на 14.09.2017 г. , то задълженията за лихва за забава за периоди преди 14.09.2014
г. – началото на 3-годишен срок до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, биха били погасени по давност. Процесният период на лихвата, обаче, следва
този период и няма погасяване по давност. Съдът, обаче взима акцесорния характер на
лихвата и го съобразява с размера на присъжданата главница. В този смисъл, и на основание
чл. 162 от ГПК, то съдът приема, че лихвата възлиза на 700 лв. За да приема това, съдът
отнася размера на претендираната лихва към периода, за който се претендера и към размера
на присъжданата главница.
Въз основа на изложеното до тук, съдът приема, че искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е
основателен до размера от ½ от 700 лв.
По исковете с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за предоставената услуга възложителят
дължи възнаграждение, или основанието на изпълнителя да претендира възнаграждението е
освен наличието на валидна облигационна връзка – договор за изработка, но и изпълнение
на възложената работа. Както се установи в обстоятелствената част, ответникът от една
страна, и ищеца от друга, са в облигационни отношения – договор за предоставяне на
услугата „дялово разпределение”, като за периода юни 2014 г. – април 2016 г. ответникът не
е заплатил доставената му услуга, възнаграждението за която възлиза на ½ от 64,38 лв.
/припадащата му се квота на съсобственик, за което няма спор по делото/. Ето защо,
възражението за изтекла погасителна давност следва да се обсъди във връзка с тази сума.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност за главницата от ½ от 64,38
лв. : съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, с изтичането на 3 г. се погасяват
вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Съдът приема довода на
ответника, че задължението за цена за доставена топло-енергия е периодично плащане,
каквато е и практиката на ВКС. И тъй като, в конкретния случай, най старото претендирано
вземане е за периода май 2014 г. , а исковата молба е депозирана на 14.09.2014 г. , то
задълженията за главница за периоди преди 14.09.2014 г. – началото на 3-годишен срок до
4
датата на подаване на исковата молба, са погасени по давност. В този смисъл, и на
основание чл. 162 от ГПК, то съдът приема, непогасеното от 3-годишната давност
възнаграждение възлиза на 60 лв. За да приема това, съдът отнася размера на
претендираната главница към периода, за който се претендера.
Въз основа на изложеното до тук, съдът приема, че искът по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е
основателен до размера от ½ от 60 лв.
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за забавено
плащане на главницата:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В конкретния случай, съдът приема, по съображенията изложени в
обстоятелствената част на решението, че за процесния период, за който се претендира лихва
за забава, а именно - 15.09.2014 г. – 03.08.2017 г. , ответника е в забава и размера на лихвата
за забава възлиза на ½ от 14,49 лв. /припадащата му се квота на съсобственик, за което няма
спор по делото/. Ето защо, възражението за изтекла погасителна давност следва да се обсъди
във връзка с този размер.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност за лихвата за забава от ½ от
14,49 лв. : съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, с изтичането на 3 г. се погасяват
вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. И тъй като, в конкретния случай,
най-старата дата, от която се претендира лихва за забава е 15.09.2014 г. , а исковата молба е
депозирана на 14.09.2017 г. , то задълженията за лихва за забава за периоди преди 14.09.2014
г. – началото на 3-годишен срок до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, биха били погасени по давност. Процесният период на лихвата, обаче, следва
този период и няма погасяване по давност. Съдът, обаче взима акцесорния характер на
лихвата и го съобразява с размера на присъжданата главница. В този смисъл, и на основание
чл. 162 от ГПК, то съдът приема, че лихвата възлиза на 10 лв. За да приема това, съдът
отнася размера на претендираната лихва към периода, за който се претендера и към размера
на присъжданата главница.
Въз основа на изложеното до тук, съдът приема, че искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е
основателен до размера от ½ от 10 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 670,05 лв. по производството, по което е постановено отмененото неприсъствено
решение. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни
разноски в размер на 280,35 лв. по настоящото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят деловодни разноски
в размер на 100,55 лв. по производството, по което е постановено отменителното
неприсъствено решение. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се
5
присъдят деловодни разноски в размер на 200,45 лв. по настоящото производство.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника Ц. Х. К., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „,,, да заплати на
ищеца „,,,, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, сумата от ½ от 4 000 лв. – стойността на
потребена от ответника топлинна енергия за периода 14.09.2014 г. – април 2016 г. , ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2017 г. , до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния
предявен размер от ½ от 4 152,13 лв. и за периода май 2014 г. – 14.09.2014 г.
ОСЪЖДА ответника Ц. Х. К., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „,,, да заплати на
ищеца „,,,, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от ½ от 700 лв. – лихва за забава на
присъжданата главница от ½ от 4 000 лв. , за периода 15.09.2014 г. – 03.08.2017 г. , като
отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от ½ от 773,89 лв.
ОСЪЖДА ответника Ц. Х. К., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „,,, да заплати на
ищеца „,,,, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, сумата от ½ от 60 лв. – стойността на
доставена услуга „дялово разпределение” за периода 14.09.2014 г. – април 2016 г. , ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2017 г. , до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния
предявен размер от ½ от 64,38 лв. и за периода юни 2014 г. – 14.09.2014 г.
ОСЪЖДА ответника Ц. Х. К., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „,,, да заплати на
ищеца „,,,, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от ½ от 10 лв. – лихва за забава на
присъжданата главница от ½ от 60 лв. , за периода 15.09.2014 г. – 03.08.2017 г. , като
отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от ½ от 14,49 лв.
ОСЪЖДА ответника Ц. Х. К., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „,,, да заплати на
ищеца „,,,, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 670,05 лв. деловодни разноски по
производството, по което е постановено отмененото неприсъствено решение.
ОСЪЖДА ответника Ц. Х. К., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „,,, да заплати на
ищеца „,,,, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 280,35 лв. деловодни разноски по
настоящото производство.
ОСЪЖДА ищеца „,,, да заплати на ответника Ц. Х. К., ЕГН: **********, адр. гр. София,
ж.к. „,,,, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 100,55 лв. деловодни разноски по
производството, по което е постановено отменителното неприсъствено решение.
6
ОСЪЖДА ищеца „,,, да заплати на ответника Ц. Х. К., ЕГН: **********, адр. гр. София,
ж.к. „,,,, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 200,45 лв. деловодни разноски по
настоящото производство.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ищеца „,,,” ЕООД, ЕИК:
,,,, адр. гр. София, ул. „,,,
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7