Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1518
03.07.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд III-ти
граждански състав
На четвърти юни две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 7798 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ КЧТ с ЕИК ***** – клон на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ с
рег. № ***** – Франция, Париж /правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК
***** срещу К.Н.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***; настоящ адрес:***, с
която се претендира установяването дължимостта на
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 9/03.01.2019 г. по ч.гр.д. № 33/2019 г. по описа на Варненския
районен съд, а именно: сумата 1 483. 85 лева – главница, ведно с 279. 30
лева – възнаградителна
лихва за периода 01.01.2018г. до 11.06.2018 г. и
сумата 75. 73 лева – мораторна лихва за периода 11.06.2018 г. до 11.12.2018
г., както и законната лихва върху
главницата от 02.01.2019 г. до окончателното плащане, дължими на основание
сключен между страните договор за кредитна карта № *****от 05.06.2017 г. Моли
се и за присъждането на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100
лв.
При
условията на евентуалност се заявява осъдителна претенция за заплащане на
търсените суми, в случай, че съдът приел, че не налице надлежно уведомяване за
предсрочната изискуемост на вземанията.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на
твърденията за наличието на облигационно правоотношение между страните по
горния договор, като при сключването на договор за покупка на стоки или услуги
с номер ***** ответникът е дал съгласие да му бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard. На 05.06.2017 г. лицето активирало картата, чиито кредитен
лимит възлизал на 1 500 лева, подлежащ на усвояване посредством всякакви
транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания чрез терминални
устройства и т.н. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от приложението за отпускане на револвиращия потребителски кредит за кредитополучателя
възниква задължение за заплащане на минимална месечна погасителна вноска –
променлива величина, съобразно усвоената част до пълното погасяване на
задължението. Редовното обслужване на кредитната карта било преустановено от
ответника на 01.01.2018 г., поради което и картата
била блокирана. Съобразно уговорките между страните останали дължими търсените
в настоящото производство суми.
Правното
основание на исковете е чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД и съответно
чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД на
евентуалните такива.
Ответникът
е депозирал в срок отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител
по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат Ш.. Исковете се оспорват като
неоснователни, като се твърди, че липсва надлежно уведомяване за предсрочна
изискуемост от страна на ищеца до ответника преди образуване на заповедното
производство, поради което и не били дължими търсените лихви. Отделно от това
се излага, че договорът за отпускането на револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard не бил подписан
от ответника, при което не съществувала и твърдяната от ищеца облигационна
връзка между страните. Липсвали и доказателства за предаването на кредитна
карта на ответника и съответно пин-код към нея, за да се приеме, че ответникът
е теглил търсената главница. С горните мотиви се моли за отхвърлянето на
исковете.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището
на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.
33/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на установителния иск по настоящото дело. Длъжникът не е
открит по постоянен и настоящия си адрес, нито на адрес по месторабота или
упражнявана стопанска дейност, поради което и съдът е указал на заявителя на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на
вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене
на установителния иск по настоящето производство.
С
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта ***** от 13.09.2016 г. „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
предоставило на ответника сумата от 5 000 лева, като са налице и отделни
договорки досежно връщането му, годишен процент на
разходите /ГПР/, годишен лихвен процент /ГЛП/, брой вноски и т.н. Съгласно
условия по договора, доведени до знанието на ответника и подписани от него, по
договора кредиторът може да предостави на кредитополучателя и кредитна карта с
максимален размер от 10 000 лева /чл. 12 и следващите/. Посочено е, че
кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след проучване на
изпълнението на задълженията по договора за кредит на кредитополучателя.
Съобразно чл. 15 договорът за револвиращ
потребителски кредит е безсрочен, като срокът на валидност на кредитната карта
се определя от кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ потребителски кредит. Кредитният лимит на
картата е едностранно определен от кредитора, а за ползването на кредитния
лимит кредитополучателя следва да заплаща годишна лихва върху усвоената част от
кредитния лимит, за срока на ползването му. Твърди се, че в случая е
предоставена такава - *****, като
действително в чл. 21 от условията е посочено изрично, че кредитната карта ще
бъде доставена на кредитиполучателя ведно с документ
– приложение неразделната част към този договор, съдържащ всички конкретни
условия за револвиращия кредит и процедярата
по активирането й. В приложението е уговорено е, че всички задължения свързани
с ползването на кредитна карта ще възникнат само след активирането от
кредитополучателя на издадената кредитна карта. Приложението към договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карата ***** от 13.09.2016 г. предвижда отпускането на револвиращ потребителски кредит от 1 500 лева, под формата
на стандартна кредитна карта при ГПР от 35 %/44. 90 %, без такса при плащане,
такса 2 лв. при теглени на пари от банкомат в страна, 0.40 лева – справка за
разполагаем лимит на банкомат, 4 лева – месечна такса обслужване и 12 лева –
такса за администриране на просрочени задължения, при дневен лимит от
1 000 лева за теглене в брой и при плащане – до размера на кредитния лимит
т.е. 1 500 лева. Уговорена и минимална погасителна вноска съобразно
усвоения кредитен лимит. Предвидено е и че при неизпълнение на задължението за
заплащане на минамалната месечна вноска кредиторът ще
блокира картата.
Представена
е товарителница по заявка 66749 от 09.05.2017 г., видно от която са изпратени
от ищеца до ответника документи - 1 брой плик по договор, № 919041714697286/1847627, получени от
ответника на 19.05.2017 г.,
Представена
е и покана, адресирана до ответника, за уведомяването на последния, че е
активирал и използва кредитна карта *****. Информиран е че е преустановил плащанията на
01.01.2018 г., както и какви какви
са дължимите суми към 15.06.2018 г. Липсват данни да е достигнала до адресата.
Представени
по делото са и отделните месечни извлечения по процесната кредитна карта.
От
заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-икономическа експертиза,
която съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвена от лице
с нужните специални познания и като неоспорена от страните, се установява , че по
сметката, обслужваща кредитната карта, е дължима към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК главница в размер на 1 483. 86 лева,
договорна лихва от 279. 30 лева и мораторна лихва от 74. 19 лева. От извлечението
обслужващо карата са видни усвоените суми, като първото усвояване датира от
05.06.2017 г.
Въз
основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът
намира от правна страна следното:
От анализа на подписаните от ответника
книжа, обосноваващи облигационната връзка между страните, а именно договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта ***** от
13.09.2016 г., условията към него и сертификатите за застраховка ***** и *****,
по които е застраховано лице именно ответника, и общите условия към тях, се
обосновава извода за дължимостта на търсените суми.
От представената по делото товарителница по заявка 66479 е видно, че на
19.05.2017 г. лично ответникът е получил изпратена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ пратка, за която въпреки липсата на изрично
описание, следва да се приеме, че съдържа кредитната карта, за издаването на
която страните са постигнали съгласие. Доказателство, че именно ответникът е
извършвал транзакции с картата е и обстоятелството, че картата е активирана на
05.06.2017 г., като е била и обслужвана чрез погасяванията на месечни вноски,
като плащанията са преустановени на 01.01.2018 г.
Назначената по делото експертиза пък установи, че дължимите суми съответстват
на заявените такива.
Независимо от това следва да се
отбележи, че липсват данни да са обявени вземанията за предсрочно изискуеми,
като дори не е представено някакво изявления от кредитора в този смисъл, още пък
малко то да е достигнало до длъжника преди депозиране на заявлението по чл. 410
от ГПК на 02.01.2019 г.
При това съдът намира, че поради
изложеното съображение предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК следва да
бъде отхвърлен.
При
това следва да се разгледат и евентуално заявените осъдителни претенции, които
се явяват основателни. Този извод се налага, тъй като в исковата молба се
съдържа изявления за обявяването на предсрочна изискуемост, за което ответникът
следва да се счита за надлежно уведомен с получаването на исковата молба и
приложенията към нея, което следва да се отчете с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 3 от ГПК. В тази връзка и с оглед възраженията на процесуалния
представител на ответника следва да се отбележи, че ответникът е редовното
уведомен с оглед на законната фикция на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Законната лихва
върху главницата ще е дължима от датата на подаване на исковата молба –
29.05.2019 г. по заявените евентуални искове.
При
този изход на спора следва да се осъди ответника да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 539.
35 лв. за направените по делото разноски, включваща държавната такса за
производството в размер на 159. 35 лв., възнаграждение за вещото лице в размер
на 100 лв., депозит за назначения особен представител в размер на 180 лв. и и
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено
по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля
исковете на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ КЧТ с ЕИК ***** – клон на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ с
рег. № ***** – Франция, Париж /правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК
***** срещу К.Н.К. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***; настоящ адрес:***, за
установяване дължимостта на сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9/03.01.2019 г. по ч.гр.д.
№ 33/2019 г. по описа на Варненския районен съд, а именно: сумата
1 483. 85 лева – главница, ведно с 279. 30 лева – възнаградителна
лихва за периода 01.01.2018г. до 11.06.2018 г. и
сумата 75. 73 лева – мораторна лихва за периода 11.06.2018 г. до 11.12.2018
г., както и законната лихва върху
главницата от 02.01.2019 г. до окончателното плащане, дължими на основание
сключен между страните договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта ***** от 13.09.2016 г. и
издадената въз основа на него кредитна карта № *****от 05.06.2017 г.
Осъжда
К.Н.К. с ЕГН **********, постоянен
адрес: ***; настоящ адрес:***, да
заплати на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ КЧТ с ЕИК ***** – клон на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ с рег. № ***** – Франция, Париж
/правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД с ЕИК *****, сумата от 1 763. 16 лв. /хиляда седемстотин шестдесет и три
лева и 16 ст./, представляваща сбор от 1 483.
85 лева – главница, 279. 30 лева–
възнаградителна лихва за периода 01.01.2018г. до 11.06.2018 г. и 75. 73 лева – мораторна лихва за периода 11.06.2018 г. до
11.12.2018 г., както и законната лихва върху главницата от
1 483. 85 лева от 29.05.2019 г. до окончателното й изплащане, дължими на
основание сключен между страните договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и използване на кредитна карта ***** от 13.09.2016 г., дължими по издадената въз основа на
него кредитна карта № *****, активирана на 05.06.2017 г., както и сумата от 539. 35 лв. /петстотин тридесет
и девет лева и 35 ст./ за направените по делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.