Р Е Ш Е Н И Е
№ 260193 / 21.9.2020г.
гр. П., 21.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 647 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация П.“, с ЕИК: *********, доуточнена с
допълнителна молба, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Р.Д.,
срещу Б.В.Д., с ЕГН: ********** и Е.Б.Й., с ЕГН: **********, с която се иска да
бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно на ищеца в лично
качество и в качеството на наследници на Б.Й.Д./починал на ***г./ сумата от
общо 1456.03 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент ***находящ се в гр. П., ул. ***,
от които главница в размер на 1143.93 лева за периода от 01.05.2016 г. до
31.08.2017 г. вкл, и м. 07.2018 г. и м.09.2018 г. /представляващи въведените
изравнителна сметка и корекция на изравнителна сметка за процесния период/, и
312.10 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2016 г. до 06.11.2019
г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата като
ответницата Б.В.Д. дължи ¾ части от посочените суми /857.95 лева
главница и 234.08 лева обезщетение за забава/, а ответницата Е.Б.Й. дължи
¼ части от посочените суми /285.98 лева главница и 78.02 лева
обезщетение за забава/. Претендират се и направените по делото разноскии.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответниците не са
изразили несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването
на индивидуален договор с потребителите. Твърди се, че имотът, за който е
доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна
собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това
ответниците не са изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми. С
тези аргументи се иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
С исковата
молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие от вестник „СъП.” от
2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, копие от договор за замяна на недвижим имот по реда на чл. 137, ал. 1 от
НДИ от 23.07.1993 г., удостоверение за наследници на Б.Й.Д., декларация по чл.
14 от ЗМДТ от 12.07.2017 г., копие от нотариален акт за възмездно учредяване на
вещно право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № 133, том II, рег. №
1488, нот.д. № 287 от 2017 г. на нотариус И.И..
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответниците по делото не е постъпил писмен отговор. В
депозираните срещу заповедта за изпълнение възражения по ч.гр.д. № 7382/2019 г.
на Пернишки РС исковите претенции са оспорени по основание и размер – от всяка
от ответниците за съответните части, които се претендират. Оспорва се
качеството потребител на топлинна енергия на ответниците. Прави се възражение
за погасяване по давност на сумите за главница за периода от 01.05.2016 г. до
20.11.2016 г. и на съответните им лихви. Претендират се разноски. В хода на
делото ответниците са изразили и писмено становище по исковете, с което са
доразвити аргументите им, изложени във възраженията. Поддържа се, че за
ответниците не ставало ясно какви суми се претендират от тях предвид формулировката
в петитума, а и в обстоятелствената част на исковата молба.
В съдебно заседание, проведено на
24.08.2020 г., процесуалният представител на ответниците адв. Ц. заявява, че
оспорва единствено собствеността върху процесния имот като поддържа, че
ответниците не са собственици нито ползватели на същия, поради което и нямат
качеството на потребители на топлинна енергия през процесния период. Заявява
изрично, че не оспорва обстоятелствата, че за процесния период до процесния
имот реално е била доставяна топлинна енергия и че същата е отчитана правилно,
както и не оспорва размера на претендираните вземания. В тази връзка съдът е
приел окончателен доклад по делото, в който е посочил тези обстоятелства като
безспорни и ненуждаещи се от доказване, срещу което страните, присъстващи в
съдебното заседание, не са възразили.
В открито
съдебно заседание, проведено на 24.08.2020 г., процесуалният представител на
ищеца счита исковете за доказани, поради което и иска същите да бъдат уважени.
Процесуалният представител на ответниците поддържа, че исковете са
неоснователни и иска същите да бъдат отхвърлени. Обръща внимание на възражението
за погасителна давност.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответниците за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 5338/25.11.2019
г. по ч.гр.д. № 7382/2019 г. по описа на РС П.. Срещу посочената заповед
длъжниците са депозирали възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „СъП.“ от
29.04.2008 г., от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация П.“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
Страните не спорят, а и от представеното по делото
извлечение от сметка е видно, че за процесния имот са начислени следните суми,
дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 1143.93 лева за
периода от 01.05.2016 г. до 31.08.2017 г. вкл, и м. 07.2018 г. и м. 09.2018 г.
/представляващи въведените изравнителна сметка и корекция на изравнителна
сметка за процесния период/, и 312.10 лева – обезщетение за забава за периода
от 10.07.2016 г. до 06.11.2019 г., като същите не са заплатени.
От представено по делото копие на договор за замяна на
недвижим имот по реда на чл. 137, ал. 1 от НДИ от 23.07.1993 г. се установява,
че на 23.07.1993 г. ответникът Б.В.Д. *** собствеността върху свой имот –
апартамент № 14, находящ се в гр. П., ул. *****. От своя страна Община П. е
прехвърлила на ответника Б.В.Д. собствеността върху свой имот – апартамент ***находящ
се в гр. П., ул. *** /секция II/. По делото
не се спори, че към датата на извършване на сделката 23.07.1993 г. ответницата Б.В.Д.
и лицето Б.Й.Д.са били в граждански брак.
От представено по делото удостоверение за наследници
на Б.Й.Д.се установява, че същият е починал на ***г. като е бил женен за
ответницата Б.В.Д., а ответницата Е.Б.Й. е тяхна дъщеря.
От представена по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ
от 12.07.2017 г. се установява, че ответниците Б.В.Д. и Е.Б.Й. са декларирали
имот като собствен – апартамент ***находящ се в гр. П., ул. ***. Като
документи, от които произтича правото им са посочени: удостоверение за
наследици на Б.Й.Д.и договор за замяна на недвижим имот по реда на чл. 137, ал.
1 от НДИ от 23.07.1993 г.
От представено по делото копие от нотариален акт за
възмездно учредяване на вещно право на ползване и покупко-продажба на недвижим
имот № 133/21.07.2017 г., том II, рег. №
1488, нот.д. № 287 от 2017 г. на нотариус И.И. се установява, че на 21.07.2017
г. ответниците Б.В.Д. и Е.Б.Й. са прехвърлили собствеността върху свой имот -
апартамент ***находящ се в гр. П., ул. *** на лицето Д.Д.Й. чрез продажба и са
учредили ограничено вещно право на ползване на лицата С.И.Й. и Д.В.Й..
От процесуалния представител на
ответниците не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за
настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му
статут в периода от 23.07.1993 г. /сключване на договора за замяна/ до
21.07.2017 г. /сключване на договора за продажба/.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответниците за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 5338/25.11.2019 г. по ч.гр.д. № 7382/2019г. на
ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК. Ответниците не следва да отговарят за посочените задължения в
качеството на наследници на лицето Б.Й.Д., защото същият е починал преди
процесния период – на ***г.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците лично като същите
са депозирали възражение, което е наложило даване на указания за предявяване на
иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно
наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното възражение,
че ответниците не са собственици на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между
топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от
момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е
всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени
доказателства / копие от договор за замяна на недвижим имот по реда
на чл. 137, ал. 1 от НДИ от 23.07.1993 г., удостоверение за наследници на Б.Й.Д.,
декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 12.07.2017 г., копие от нотариален акт за
възмездно учредяване на вещно право на ползване и покупко-продажба на недвижим
имот № 133, том II, рег. №
1488, нот.д. № 287 от 2017 г. на нотариус И.И./
следва извод, че ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия,
доколкото са собственици на процесния имот през целия процесен период, с изключение
на м. 08.2017 г. Посоченият извод следва от обстоятелството, че на
21.07.2017 г. ответниците са прехвърлили собствеността върху имота на друго
лице. Налице е изравнителна сметка за м. 07.2017 г. с отрицателен знак, поради
което и сметката от м.08.2017 г. не представлява изравнителна такава.
Посоченият извод се налага и с оглед обстоятелството, че от ищцовото дружество
се сочат две други изравнителни сметки за процесния период – а именно от м.
07.2018 г. и от м. 09.2018 г. Това, че тези изравнителни сметки са относими към
процесния период е безспорно между страните.
Посочената констатация – че ответниците са собственици на имота, в
посочения по-горе период – следва от обстоятелството, че същият е придобит по
силата на договор за замяна на недвижим имот по реда на чл. 137, ал. 1 от НДИ от
23.07.1993 г., сключен от ответницата Б.Д., но по време на брака й с лицето Б.Д..
В тази връзка и предвид приложимите разпоредби на СК, действал към 1993 г.,
имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ между Б.Д. и
лицето Б.Д.. Последният е починал на ***г. и е оставил за свои наследници
съпругата си Б.Д. и дъщеря си Е.Й.. В тази връзка след смъртта му Б.Д. е
станала собственик на ¾ от процесния имот / ½ поради прекратяване
на СИО + ¼ по наследство/, а Е.Й. е станала собственик на ¼ от
имота /по наследство/.
В тази връзка между ответниците и „Топлофикация-П.“ АД е налице валидно
облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и
се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени
от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни
отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото
се установи, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот през
процесния период, с изключение на м. 08.2017 г., като срещу ангажираните от
топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни
възражения. Не бяха въведени и конкретни възражения за промени във вещноправния
статут на имота.
В тази връзка и с оглед гореизложеното ответницата Б.Д. следва да отговаря
за ¾ части от задълженията за процесния имот, а ответницата Е.Й. – за
¼ част от същите, в които смисъл са и формулираните в исковата молба
твърдения и искания.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се
отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други конкретни
възражения срещу исковата претенция, с изключение възражението за давност.
Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г.
по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във
връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки
че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
На следващо място съдът следва да съобрази
направеното по делото възражение за погасителна давност спрямо вземанията,
претендирани за периода от 01.05.2016 г. до 20.11.2016 г. вкл. Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от
Закона за задълженията и договорите и задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен
срок за процесните вземания е три години. Доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7382/2019 г. по описа на Пернишкия РС е подадено на 21.11.2019 г. и предвид
релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия /чл. 34, ал. 1 от ОУ/, то така
направеното възражение е основателно за периода от 01.05.2016
г. до 30.09.2016
г.
Предвид гореизложеното от начислените за процесния
имот главници за периода от 01.05.2016 г. до 31.08.2017 г. вкл, и м. 07.2018 г. и
м.09.2018 г. в размер на 1143.93 лева,
погасени по давност са главници на обща стойност 166.13 лева, начислени за
периода от 01.05.2016 г. до 30.09.2016 г. вкл.
Остават като дължими главници за периода от 01.10.2016 г. до 31.08.2017 г. и м. 07.2018
г. и м.09.2018 г. в размер на общо 977.80 лева. От тази сума
ответниците не дължат вземането за м. 08.2017 г. поради изложените по-горе
съображения, в която връзка остава в тяхна тежест сумата от обшо 922.35 лева за
периода от 01.10.2016 г. до 31.07.2017 г. и м. 07.2018 г. и м.09.2018 г. С оглед
участието в собствеността върху процесното жилище ответницата Б.Д. следва да
отговаря за сумата до 691.76 лева / ¾ от 922.35 лева/, а ответницата Е.Й.
за сумата до 230.59 лева / ¼ от 922.35 лева/, до които размери исковите
претенции са основателни, като за разликата до пълния
претендиран размер претенциите следва да бъдат отхвърлени.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно чл.
34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30
– дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира,
че от начислените за процесния
имот обезщетения за забава за периода от 10.07.2016 г. до 06.11.2019 г. в размер на 312.10 лева, погасени по давност са обезщетения
за забава на обща стойност 53.38 лева, начислени за периода от 10.07.2016
г. до 06.11.2019 г. вкл. Остават
като дължими лихви за периода от 01.12.2016 г. до 06.11.2019 г. върху съответните месечни плащания в размер
на общо 258.72 лева. От тази сума в тежест на ответниците не следва да се
възлага сумата от 11.68 лева, относнима към главницата за м. 08.2017 г. В тази
връзка и остават дължими суми в общ размер от 247.04 лева. С оглед участието в
собствеността върху процесното жилище ответницата Б.Д. следва да отговаря за
сумата до 185.28 лева / ¾ от 247.04 лева/, а ответницата Е.Й. за сумата
до 61.76 лева /¼ от 247.04 лева/, до които размери исковите претенции са
основателни, като за разликата до пълния претендиран размер
претенциите следва да бъдат отхвърлени.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски са направили и двете страни:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 7382/2019 г. по описа на РС П.
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 79.12
лева, от които 29.12 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от
претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 63.54 лева.
Длъжниците
претендират разноски в размер на по 300 лева всяка, които са действително
извършени видно от договори за правна защита и съдействие по заповедното
производство. С оглед изхода на делото предвид отхвърлената част от претенциите
от тези разноски следва да им бъде присъдена сумата от по 59.06 лева на всяка.
По
разноските в производството по гр.д. № 647/2020 г. по описа на РС П. /исково
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 129.12
лева, от които 29.12 лева държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото
платежни документи претендираните разноски са действително извършени. С оглед
изхода на делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски
следва да му бъде присъдена сумата от 103.70 лева.
Ответната
страна претендира разноски в размер на по 200 лева всяка – адвокатски хонорар,
които са действително извършени видно от договор за правна защита и съдействие
/ДПЗС/ по заповедното производство. По делото обаче е направено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, което е основателно. Посоченият извод
следва от обстоятелството, че ДПЗС са сключени на 17.07.2020 г. т.е. след
постановяване на Решение № 5419/08.05.2020 г. по адм.д. № 14384/2019 г. на ВАС
5-чл. състав и Решение № 13062/03.10.2019 г. по адм.д, № 3596/2016 г. на ВАС
3-чл състав и преди измененията в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения от ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г. В тази
връзка и претендираният адвокатски хонорар следва да бъде намален на 110 лева
за всяка ответница.
С оглед
изхода на делото предвид отхвърлената част от претенциите от тези разноски на ответниците
следва бъде присъдена сумата от по 21.66 лева.
Само за
пълнота съдът отбелязва, че въпреки идентичното съдържание на възраженията в
заповедното производство и становищата в исковото производство, то се дължат
разноски на всеки ответник по отделно, доколко всеки е сключил самостоятелен
договор за правна защита и съдействие и се е защитавал отделно.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Б.В.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***
ДЪЛЖИ на „Топлофикация П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 877.04 лева,
представляваща ¾ от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, за имот – апартамент ***находящ се в гр. П., ул. ***, в
размер на 1169.39 лева, от които главница в размер на 691.76 лева за периода от 01.10.2016
г. до 31.07.2017 г. и м. 07.2018 г. и м. 09.2018 г. /¾ от общата
главница за периода в размер на 922.35 лева/, и 185.28 лева –
обезщетение за забава за периода от 01.12.2016 г. до 06.11.2019 г. / ¾ от общото обезщетение за периода в
размер на 247.04 лева/, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.11.2019
г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7382/2019 г. по
описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА
за сумата от общо 214.99 лева,
представляващи разликата до пълния претендиран размер от 1092.03 лева, от които
166.19 лева – разликата до пълния претендиран размер на главницата от 857.95 лева
относим към периода от 01.05.2016 г. до 30.09.2016 г. и м. 08.2017 г., и 48.80 лева – разликата до пълния
претендиран размер на обезщетението за забава от 234.08 лева за периода от 10.07.2016
г. до 06.11.2019 г.вкл. относним към съответните главници, поради
неоснователност и погасяване на сумите, дължими за съответните периоди, по
давност.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Е.Б.Й., с ЕГН: ********** и адрес: ***
ДЪЛЖИ на „Топлофикация П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 292.35 лева,
представляваща ¼ от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, за имот – апартамент ***находящ се в гр. П., ул. ***, в
размер на 1169.39 лева, от които главница в размер на 230.59 лева за периода от 01.10.2016
г. до 31.07.2017 г. и м. 07.2018 г. и м. 09.2018 г. / ¼ от общата
главница за периода в размер на 922.35 лева/, и 61.76 лева –
обезщетение за забава за периода от 01.12.2016 г. до 06.11.2019 г. / ¼ от общото обезщетение за периода в
размер на 247.04 лева/, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
21.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
7382/2019 г. по описа на Пернишкия РС КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо 71.65
лева, представляващи разликата до пълния претендиран размер от 364 лева, от
които 55.39 лева – разликата до пълния претендиран размер на главницата от 285.98
лева относим към периода от 01.05.2016 г. до 30.09.2016 г. и м. 08.2017 г., и 16.26 лева - разликата до пълния
претендиран размер на обезщетението за забава от 78.02 лева за периода от
10.07.2016 г. до 06.11.2019 г.вкл. относим към съответните главници, поради
неоснователност и погасяване на сумите, дължими за съответните периоди, по
давност.
ОСЪЖДА Б.В.Д., с
ЕГН: ********** и Е.Б.Й., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ разделно
на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 63.54
лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 7382/2019 г. по
описа на Пернишкия РС и сумата от общо 103.70 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство предвид уважената част от исковите претенции –
като първата ответница Б.Д. да заплати ¾ части от посочените суми, а
втората ответница Е.Й. да заплати ¼ части от посочените суми.
ОСЪЖДА „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Б.В.Д., с
ЕГН: ********** сумата от общо 59.06 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 7382/2019 г. по описа на
Пернишкия РС и сумата от общо 21.66 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство предвид отхвърлената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Е.Б.Й., с
ЕГН: ********** сумата от общо 59.06 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 7382/2019 г. по описа на
Пернишкия РС и сумата от общо 21.66 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство предвид отхвърлената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 7382 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.