№ 55
гр. София, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА А.А
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА А.А Гражданско дело
№ 20241110165068 по описа за 2024 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с оветника М. А. М. са в договорни отношения
по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-
апартамент №100, находящ се в гр. /////////. Твърди, че е изправна страна по договора, а
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и
доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда
на чл. 410 от ГПК съдът му е указал да предяви иск за установяване на вземането си,
поради което е обоснован правен интерес от исковете, като моли съда да постанови
съдебно решение, по силата на което да признае за установено, че М. А. М. му дължи
сумата от 2755,70 лева–главница, представляваща стойността на потребена топлинна
енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 год. за посочения по-горе недвижим
имот, сумата от 363,64 лева–лихва за забава от 15.09.2022 год.–15.03.2024 год., сумата
от 73,75 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2021 год. до 30.04.2023 год. и сумата от 15,25 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 год.-
15.03.2024 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.04.2024
год. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК/ до окончателното плащане на сумите. Претендира сторените в
производството разноски.
Ответникът-М. А. М., чрез назначения му особен представител, е депозирал
1
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва доставката на топлинна енергия в топлоснабдения имот през процесния
период. Релевира възражение, че ответникът притежава ½ идеална част от правото на
собственост върху имота, респ. че дължи половината от претендираните суми. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на претенциите.
Третото лице помагач-„Далсия“ ООД не взема становище по предявените
искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е платил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в наредбата. Съдът приема, че качеството на
ответника на потребител на топлинна енергия се установява от приетия като
доказателство по делото Договор за продажба на недвижим имот-частна общинска
собственост от 06.12.2005 год. Съдът приема възражението на ответника, че е
собственик на ½ идеална част от имота за неоснователно. От представената справка, с
която ответникът, чрез назначения му особен представител, се е снабдил чрез
отдалечен достъп, предоставян от Агенция по вписванията не може да се приемат за
установени твърденията, че М. А. М. притежава само ½ идеална част върху имота.
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал.
1 от Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване
удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване
преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания
по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се
2
отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено
време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния
регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност.
Съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши
вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и
предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя
или прекратява вещното право.
С т. 5 на Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, е възприето, че обезпечителната мярка възбрана на недвижим имот се
налага чрез вписването й в нотариалните книги по партидата на ответника-съгласно
чл. 36, ал. 1 от Правилника за вписванията, в партидната книга се нанасят
последователно накратко под името на всеки собственик и на определената за него
страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят до
него, като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е подреден
актът. Ако длъжникът действително е собственик на възбранения имот, вписаната
възбрана ще породи действие, като съгласно чл. 453 ГПК, извършените след
вписването разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими на ищеца.
Когато имотът в действителност не е собственост на ответника по обезпечението,
извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат
непротивопоставими на действителния собственик независимо дали е вписана
възбрана. Когато имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да породи
действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има
никакво вписване. Съгласно чл. 74 ЗКИР, вписванията се извършват по реда на
Правилника за вписванията по персоналната партида на ответника, поради което
вписването по имотни партиди не поражда никакво правно действие, т. е. приемането
на Закон за кадастъра и имотния регистър не променя изложените мотиви относно
безпредметността на проверката за собственост при налагане на обезпечителна мярка
"възбрана". В случая в представената справка са налице вписвания и отбелязвания
само по отношение на наложени върху ½ идеална част от имота възбрани,
предпоставка за налагането на които, както се посочи, не е установяване от съответния
орган (съд, съдебен изпълнител) на правото на собственост на ответника в
производството. Ето защо и не може да се приеме, че от тази справка се установява
ответникът да притежава правото на собственост върху ½ идеална част от имота, още
повече, че в представения от ищеца договор за продажба на имота не фигурира друг
собственик.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в
3
един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в Наредба №Е-РД 04-
1/12.03.2020 год. за топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 144 ал.1 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
При постановяване на съдебното решение съдът се съобрази с приетата
съдебно-техническа от която се установява, че абонатът заплаща стойността на
топлинната енергия, отделена от сградната инсталация, която се разпределя от ФДР
между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по
проект. Установява се, че в процесния период в имота е имало 4 радиатора с ИРРО и 2
броя щранг лири-без ИРРО, за които на абоната се начислява служебна ТЕ по
максимален специфичен разход на сградата. Вещото лице е посочило, че поради липса
на осигурен достъп ТЕ за БГВ се е начислявала по показанията на два броя водомери
за топла вода. Установява се, че дължимата сума за топлинна енергия е в размер на
2755,67 лева. С оглед на изложеното и след като взе предвид приетата в
производството експертиза, настоящият съдебен състав намира, че по делото е
установена потребената топлоенергия, която съдът приема, че е в размер на 2755,67
лева, до който иска следва да се уважи и отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 2755,70 лева, от която 419,39 лева е дължима за сградна инсталация. Съдът
намира, че макар с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС, с
което е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-
РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, че отмяната на посочените
разпоредби относно методиката за начина за разпределяне на топлинната енергия в
сградата не води автоматично до отпадане на задължението на потребителите на
топлинна енергия да заплащат стойността на доставената в имотите им топлинна
енергия. Не се правоизключва извършването на доставка на топлинна енергия, а само
методиката за изчисляването й, което касае претенцията по размер. Съдът възприема
установеното в Решение № 6552/31.10.2025 г. по в. гр. д. № 5992/2024 г. по описа на
СГС и Решение № 6747/07.11.2025 г. по в. гр. д. № 2694/2025 г. по описа на СГС, че с
Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 се приема за допустима национална
правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна
собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната
4
енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне
на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на
сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на
отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа
на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му
потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода
за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на
индивидуалното потребление. В определени случаи може да е трудно и дори
невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази
инсталация във всеки апартамент. За т. 6.1.1 от методиката СЕС е посочил, че се
основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита
специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на
отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната
загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички,
вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а
следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен
коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката
количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим.
В случая по делото не са представени доказателства, от които съдът да заключи, че
процесната сградаетажна собственост има специфични характеристики, които водят до
неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката
респ.до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия.
Основателен е и иска за дължимата такса за услугата дялово разпределение в
размер на 73,75 лева. Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на
топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение
се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от него
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ
(когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано по
реда нa чл.139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за
дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. От
приетите писмени доказателства, в т.ч. и заключение на СТЕ съдът приема, че
услугите за дялово разпределение са предоставени, поради което претенцията е
основателна.
Съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за процесния период
е неоснователна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
5
погасяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му. Спрямо процесния период приложими са Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “ТС” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР . Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията, а именно
от 15 –ти юни на съответната година доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ
отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който се извършва
изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая
изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди издаването им
потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват
неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава
след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца
до ответника. По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период следва
да се отхвърли като неоснователен. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно
вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за
мораторна лихва на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По възражението за изтекла погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания.
Вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания и
се погасяват с изтичането на три годишна погасителна давност. Видно е, че ищецът е
депозирал заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 10.04.2024 год., от
което следва, че вземането на „ТС” ЕАД ще се погаси за периода предхождащ месец
04.2021 год., а претенцията на ищеца касае периода от 01.05.2021 год. до 30.04.2023
год., от което следва, че вземането не е погасено по давност, а възражението в тази
насока е неоснователно.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски съдът
намира, че на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да му заплати сумата от 1432,61 лева, представляваща сторените разноски в
6
настоящото производство, съразмерно с уважената част от претенциите и сумата от
100,69 лева, представляващи разноските по гр.д. №21526/2024 год. по описа на СРС,
75 с-в.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ТС” ЕАД, ЕИК
///////, със седалище и адрес на управление: гр. ////////// против М. А. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. /////////, чрез адв. Д., че М. А. М. дължи на „ТС”
ЕАД на основание чл. 415 ал.1 от ГПК, сумата от 2755,67 лева /две хиляди
седемстотин петдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 год. до 30.04.2023
год. за топлоснабдяван имот-апартамент №100, находящ се в гр. /////////, ведно със
законната лихва, считано от 10.04.2024 г. до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 2755,70 лева и сумата от
73,75 лева /седемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща такса
за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 год. до 30.04.2023 год.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 10.04.2024 год. до
окончателното плащане на сумата, като отхвърля исковете за сумата от 363,64 лева
/триста шестдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2022 год. до 15.03.2024 год. и за сумата от 15,25 лева
/петнадесет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава въхру
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 год. до 15.03.2024 год.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 1432,61 лева /хиляда четиристотин тридесет и два
лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща разноските по настоящото
производство, съразмерно с уважената част от претенциите, както и сумата от 100,69
лева /сто лева и шестдесет и девет стотинки/ , представляваща дължимите разноски
по гр.д. №21526/2024 год. по описа на СРС, 75 с-в.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Далсия“ ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7