№ 260186 / 1.7.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 01.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Николинка А. и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № xxxx 90 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от жалба на С. Т. Д. Г., БУЛСТАТ: x xxxx с адрес с. Г., Област Монтана, ул.,,Ч.” № xxxx против Наказателно Постановление № 26 – 00002 xxxx 0/05.0 xxxx .2021г. от Директор на Р. ,.” – гр. Враца, с което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 56, ал.2 от ЗАвПр.
В жалбата лицето оспорва законосъобразността на наказателното постановление като излага съображения, че същото е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да постанови решение, с което същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят С. Т. Д. Г., редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган: Директор на Р. ,.” – гр. Враца, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 30.03.2021г. в 12:20ч. в с.Г., Област Монтана, ул. ,,Ч.” № xxxx инспектор отдел ,,Контрол” при Р. ,.” – гр.Враца С.Г. и свидетел К.Я., съставили на търговеца АУАН № 282097 за това, че на 11.02.2021г., около 15:20ч. като изпращач /товарител/ в с.Г. при извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България със счленено ППС с пет оси – две на влекач МАН с рег.№ ВР xxxx xxxx ВТ, категория N3 и три оси на полуремарке Сландрия с рег.№ XXXX кат. О xxxx , допуснал претоварване с 1 335 кг. /дърва/, видно от съставен АУАН № 286192 от 11.02.2021г., товарителница № 807 199 от 11.02.2021г. , превозен билет от същата дата и документ от електронна преносима везна D/N/ARGEO, заверена със стикер за годност до месец юли 2021г. Свидетелите Г. и Я. не били преки очевидци на деянието. Същевременно на 18.0 xxxx .2018г. между С. Т. Д. Г. и ,. Б. Е. бил сключен договор № 23 за продажба на стояща дървесина на корен. В чл.21 от Договора изрично е било упоменато, че с акта на подписване на Приемо – предавателен протокол за кубиране от представителя на купувача, последният носи отговорността за по нататъшното й транспортиране и разпореждане в съответствие със Закона за горите и другите действащи нормативни актове и документи. С Приемо – предавателен протокол № 37 от 11.02.2021г. били предадени 8 xxxx ,90 куб/м. дървесина от наказания търговец на ,. Б. Е.. Съставеният АУАН бил връчен лично на представителя на търговеца и подписан от него с възражение, че не е извършено административно нарушение по чл.56, ал.2 от ЗАвПр. Въз основа на съставения АУАН било издадено и наказателното постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели С.Г. и К.Я. е, че същите за изградили своите фактически изводи за извършеното административно нарушение само и единствено въз основа на писмени доказателства за извършено друго нарушение на територията на град Плевен.
Въпросните лица нито са констатирали факта на допуснатото претоварване от страна на търговеца, нито са установили неговите взаимоотношения с други такива. Съдът кредитира техните показания изцяло доколкото същите се основават единствено и само на представените им писмени доказателства във връзка с нарушението.
Същевременно в хода на съдебното производство беше допуснат до разпит по искане на защитата свидетелят Г. И.. В своите показания същият заявява, че С. Т. Д. Г. не е извършвало товарене на въпросната дървесина, тъй като по силата на сключения с ,. Б. Е. договор и приемо – предавателния протокол към него, владението на същата е било предадено на купувача по сделката. Наказаното дружество било задължено да издаде упоменатите товарителница и превозен билет, за да може дървесината да бъде транспортирана, тъй като това е било задължение по самия договор. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като правдоподобни и подкрепящи се от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Видно от чл.23т.7 от приложения договор е, че продавачът издава на купувача превозен билет за дървесината, описана в приемо - предавателния протокол и след нейното заплащане. Представеният договор, ведно с допълнителните споразумения към него и приемо – предавателен протокол не са били предмет на оспорване от страна на административно наказващия орган по отношение на тяхната вярност на съдържание, поради което и същите следва да бъдат ценени като обективиращи действително случили се отношения между търговци. Същите очевидно не са били достояние на административно наказващите органи, поради което и следва да бъдат ценени при преценката по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
На първо място следва да се отбележи, че съставения АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо неяснотата на административното обвинение откъм обективна страна. Характерът на нарушението по чл.56, ал.2 от ЗАвПр. изисква да не се допуска масата на натовареното пътно превозно средство да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация. Никъде в гореупоменатите актове не е посочена колко е била допустимата максимална маса на счленено ППС с пет оси – две на влекач МАН с рег.№ ВР xxxx xxxx ВТ, категория N3 и три оси на полуремарке Сландрия с рег.№ XXXX кат. О xxxx , за да бъде ясно преценено дали е налице претоварване на същото с 1 335 кг. Констатираното противоправно деяние въз основа на АУАН № 286192 от 11.02.2021г. не изключва изискването на ЗАНН да бъдат посочени всички признаци от обективна и субективна страна, свързани с начина на извършване на нарушението.
Също така от писмените доказателства по делото не беше безспорно установено и доказано, че наказаният търговец притежава качеството ,,товарител или лице, извършващо товаренето”. Видно от приложените договори и свидетелски показания на Г. И. е, че въпросните документи, които са послужили за констатиране на вмененото административно нарушение, действително са били предоставени от санкционирания търговец, но във връзка с изпълнение на договорните му задължения към ,. Б. Е.. Липсват каквито и да било доказателства, още по малко пък гласни такива, които да установяват, че именно С. Т. Д. Г. е допуснал претоварване на въпросното ППС. Оборващите доказателства в противния смисъл обаче са налице, тъй като от приложения приемо – предавателен протокол от 11.02.2021г. несъмнено се доказва, че транспортираната дървесина е била предадена във владението на купувача, за когото впоследствие възниква задължението да следи за законосъобразното й транспортиране.
С оглед гореизложените правни съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 26 – 00002 xxxx 0 издадено на 05.0 xxxx .2021г. от Директор на Р. ,.” – гр. Враца, с което на С. Т. Д. Г., БУЛСТАТ: x xxxx с адрес с. Г., Област Монтана, ул.,,Ч.” № xxxx е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено административно нарушение по чл.56, ал.2 от ЗАвПр.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1 xxxx - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: