№ 22412
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110145392 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Е. Б. К. срещу
„ЕОС М.“ ЕООД за признаване за установено по отношение на ответното
дружество, че ищцата не дължи принудително изпълнение на сумата 4369,05
лева – главница по договор за потребителски кредит от 14.04.2014 г., ведно със
законната лихва от 13.03.2016 г. до окончателното й изплащане, 148,27 лева –
договорна лихва за периода 08.02.2015-10.03.2016 г., 513,81 лева – наказателна
лихва за периода 08.02.2015- 10.03.2016 г., и 689,93 лева – съдебни разноски, по
изпълнителен лист от 22.03.2016 г., издаден по ч. гр. дело №13947/2016 г. по
описа на СРС.
Ищецът твърди, че изпълнителния лист е издаден в полза на „О.б.б.“ АД,
чийто правоприемник е ответното дружество. Образувано е изп. дело №63/2016
г. по описа на ЧСИ К. П.- прекратено, но намира, че във всеки един момент може
да се образува ново. Поддържа, че не са извършени действия по изпълнението,
които да водят до прекъсване или спиране на давностния срок, и паричните
вземания не са дължими. Сочи, че с писмо от 04.07.2025 г. е отправил писмено
искане до ответника да отпише вземанията поради изтеклия давностен срок, в
т.ч. заличен от ЦРК, но не е прието и дори поканен да сключи споразумение за
доброволно погасяване.
Ответникът признава иска. Твърди, че изп. дело е прекратено с нарочно
постановление от 24.07.2020 г., след което не са предприемани действия по
принудително събиране на вземането. В тази връзка навежда, че не е дал повод
за водене на делото и моли да се приложи чл. 78, ал. 2 от ГПК; евентуално прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че оспорваните суми са удостоверени в по
1
изпълнителен лист от 22.03.2016 г., издаден по ч. гр. дело №13947/2016 г. по
описа на СРС в полза на ОББ АД. Образувано е изп. дело №63/2016 г. по описа
на ЧСИ Г.К. по молба на ОББ АД, с частен правоприемник ответникът, съгласно
договор за цесия от 11.03.2022г. Изълнителното дело е прекратено с
постановление от 24.07.2020 г., на осн. чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК. Правото на
принудително изпълнение е покрито изтекъл петгодишен давностен срок към
датата на подаване на искова молба.
Предвид изричното изявление на ответното дружество, направено по реда
на чл. 237, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от ГПК, искането на ищеца съдът да се
произнесе съобразно същото, както и че не се установяват пречки по чл. 237, ал.
3 от ГПК, съдът намира, че следва да постанови настоящото си решение при
условията на признание на иска от ответника. При това положение и на
основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да се излагат допълнителни
мотиви по спора, а предявеният иск подлежи на уважение.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, съдебните разноски остават за ищеца,
когато ответникът е признал иска и не е дал повод за водене на делото. Тези
предпоставки са кумулативни, а в конкретния случай съдът приема, че са
осъществени. От писмените доказателства се изяснява, че длъжникът се е
възползвал от възможността си да поиска извънсъдебно от кредитора да зачете
давността и по този начин да избегне съдебния процес. В отговор ответното
дружество кани за доброволно уреждане изплащането на дълга, други действия
не се констатират, в т.ч. от 24.07.2020 г. няма действия за събиране на погасеното
по давност вземане. Извънсъдебната покана/съобщение на кредитора до
длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е
повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече
отговорност за разноски, ако е налице признание на иска до изтичането на срока
за отговор на исковата молба. Отговорност за разноски би възникнала за
кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения
основателен иск за несъществуване на вземането, поради изтекла погасителна
давност. Действията на кредитора, с които той кани длъжника си да плати
съществуващото задължение, макар за него да е изтекъл давностният срок, не са
неправомерни. В този смисъл са разясненията, дадени с Определение №
534/06.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4484/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС М.“ ЕООД, с
ЕИК:**********, че Е. Б. К., с ЕГН:**********, не дължи сумата 4369,05 лева –
главница по договор за потребителски кредит от 14.04.2014 г., ведно със законна
лихва от 11.03.2016 г. до окончателното й изплащане, 148,27 лева – договорна
лихва за периода 08.02.2015-10.03.2016 г., 513,81 лева – наказателна лихва за
периода 08.02.2015- 10.03.2016 г., и 689,93 лева – съдебни разноски, по
изпълнителен лист от 22.03.2016 г., издаден по ч. гр. дело №13947/2016 г. по
описа на СРС, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3