Р Е
Ш Е Н
И Е
за
поправка на очевидна фактическа грешка
Казанлък, 10.01.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска
колегия в закрито съдебно заседание на десети януари две хиляди двадесет и трета година в състав
Председател : КЕТИ КОСЕВА
при участието на секретаря Г.
Гилева като разгледа докладваното от
съдия Косева ч. гр. дело № 1204/2020
година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл. 247 ГПК за поправка на допусната в съдебното решение очевидна фактическа
грешка.
С молба вх. № 262003/19.09.2022 г. пълномощникът
н. ищеца юриск. Ц.П.твърди, че с Решение № 260058/02.09.2022 г. по гр.д. №
1204/2020 г. по описа на РС-Казанлък, съдът е приел за установено, че М.М.С.,
ЕГН **********, дължи н.„А.з.с.на в.“ ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление,***, офис сграда ****, следните парични задължения по заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3350/2019 г.: 813,35 лв. –
главница по договор за потребителски кредит № *********/10.09.2016 г., сключен
с „П.Ф.Б. “ ООД; 124,67лв. – договорна лихва; 39,08 лв. – такса за оценка на
досие; ведно със законната лихва върху тази сума от съобщаване на цесията на
09.12.2019 г. до окончателното й изплащане.
Предвид обстоятелството, че договорът е
действителен съгласно обстоятелствената част на решението и заемателя дължи
плащане на главницата по договора, договорената възнаградителна лихва и такса
оценка на досие, то следва в диспозитива на решението на ищеца да бъде
присъдена и претендираната лихва за забава от датата на изпадане в забава до
датата на входиране на заявлението в съда.
Моли съда да бъде
поправен диспозитива на решението, като на ищеца бъде присъдена и лихва за
забава от датата на изпадане в забава 19.12.2016 г. до окончателното й изплащане до датата на
входиране на заявлението в съда 09.12.2019 г.
С молба вх. №
262168/20.10.2022 г. процесуалния представител на ответника адв. М.С. взема
становище, че искането в депозираната от ищцовото дружество молба не е ясно
формулирано, поради което не може да вземе становище.
С молба вх. №
262193/28.10.2022 г. ищцовото дружество, чрез пълномощника си юриск. Ц.П.заявява,
че в обстоятелствената част на решението постановено по посоченото гражданско
дело, съдът е направил извод от приетите за установени факти и обстоятелства
следния правен извод: Предявените по чл. 422, ал. 1 ГПК искове са основателни и
следва да бъдат уважени в частта...за сумата от 124,67 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 19.12.2016 г. до 09.12.2019г., като следва
да бъде отхвърлена в частта до 190,30 лв.
Моли съда да бъде
поправен диспозитива на решението, като на ищеца бъде присъдена и лихва за
забава от датата на изпадане в забава 19.12.2016 г. до окончателното й
изплащане до датата на входиране на заявлението в съда 09.12.2019 г. в размер
на 124,67 лв.
От направената служебно справка съдът констатира следното:
С исковата молба са претендирани сумите:
813,35 лева, представляваща главница по договор за кредит; 124,67 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 19.12.2016 г. до 06.11.2017 г.;
39,08 лева, представляваща такса за оценка на досие за периода 19.12.2016 г. -
06.11.2017 г.; 200,51 лева, представляваща такса услуга „Кредит у дома" за
периода 12.12.2016 г. - 06.11.2017 г. за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на кредитополучателя; 190,30 лева, представляващи обезщетение за забава за
периода от 19.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда -
09.12.2019 г. , както и законната лихва за забава върху главницата 09.12.2019
г. до окончателното изплащане на задължението.
В мотивите на решението съдът е приел,
че предявените по чл. 422, ал. 1 от ГПК искове са основателни и следва да бъдат
уважени в частта за главница от 813,35 лв. в едно със законната лихва върху
тази сума от 09.12.2019 г. – дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3350/2019 г. по описа на
РС-Казанлък до окончателното й изплащане; за сумата на 124,67 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 19.12.2016 г. до 09.12.2019
г. като следва да бъде отхвърлена в частта до 190,30 лв., иска за заплащане на
39,08 лв., представляващи такса за оценка на досие и за 124,67 лв.,
представляващи договорна лихва за периода от 19.12.2016 г. до 06.11.2017 г.
В диспозитива на решението съдът е
признал за установено, че се дължат сумите: 813,35 лв. главница, ведно със
законната лихва от 09.12.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата; 39,08
лв., представляваща такса за оценка на досие, 124,67 лв. договорна лихва за
периода от 19.12.2016 г. до 06.11.2017 г., като е ОТХВЪРЛИЛ претенцията в
частта до 190, 30 лв.
Въз основа на констатацията съдът
намира, че е допуснал ОФГ в диспозитива на съдебното решение затова
Р Е Ш
И :
ПОПРАВЯ в постановеното по гр. дело № 1204/2020 год. съдебно решение № 260058/02.09.2022
г. очевидна фактическа грешка като
вместо:
„…, сумите:
- 813,35 лв. главница, ведно със
законната лихва от 09.12.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата;
- 124,67 лв. договорна лихва за периода
от 19.12.2016 г. до
06.11.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията
в частта до 190, 30 лв.
- 39,08 лв., представляваща такса за
оценка на досие.“
да се чете:
„…, сумите:
- 813,35 лв. главница, ведно със
законната лихва от 09.12.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата;
- 124,67 лв. договорна лихва за периода
от 19.12.2016 г. до
06.11.2017 г.;
- 124,67 лв. обезщетение за забавеното
изпълнение на паричното задължение за заплащане на главницата за периода от
09.12.2016 г. до 09.12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта до 190,30
лв.“
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му пред
ОКРЪЖЕН СЪД - Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :