№ 3379
гр. Варна, 27.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502278 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 407, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана лично от ИСКР. СП. В., ЕГН: **********
срещу разпореждане № 263572 от 29.01.2021 г., постановено по гр. д. № 10503/2018 г. по
описа на РС-Варна, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на КР.
Й. АНГ., ИВ. Л. В., Д. С. В., ИД. Н. и „Медилинк-2001“ ЕООД за сумата от 462 лева,
представляваща сторени разноски за производството по гр. д. № 10503/2018 г. по описа на
РС – Варна, както и в полза на КР. Й. АНГ. за сумата в размер на 460 лева, представляваща
сторени разноски за производството по в. гр. д. № 1446/2020 г. по описа на ОС-Варна.
В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното
разпореждане. Жалбоподателят счита, че молбата за издаване на изпълнителен лист е
депозирана от адв. Т. без наличието на представителна власт за това, поради което е
недопустима. Сочи, че към исковата молба по осъдителния иск не е представена банкова
сметка, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, от където извежда доводи за наличие на
кредиторова забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД. В условията на евентуалност, отправя искане
за присъждане на всички разходи, сторени в изп. дело № 202180804000 по описа на ЧСИ З.
Димитров.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор единствено от КР. Й. АНГ., ИВ.
Л. В., Д. С. В. „Медилинк-2001“ ЕООД, чрез адв. С.Т. /доколкото в съдебноопределения
срок не е представено пълномощно за настоящото производство от ИД. Н. към адв. Т.,
поради което на основание чл. 101, ал. 3 ГПК, действието не следва да бъде ценено/.
Навеждат аргументи за недопустимост на жалбата поради просрочването й. Позовавайки се
на представените пълномощни на л. 172 и л. 178 от първоинстанционното дело и на л. 39 от
1
въззивното дело, счита, че е била надлежно учредена представителна власт на адв. Т.. Сочи,
че в разпоредбата на чл. 405 ГПК не е предвидено изрично упълномощаване за депозиране
на искане за издаване на изпълнителен лист. Прилага изрично потвърждаване на всички
извършени действия до момента, вкл. и по депозиране на искането за издаване на
изпълнителен лист. За неоснователно намира искането за присъждане на разноските,
сторени в изп. производство.
Частната жалба е депозирана в срок /ПДИ е връчена на 5.04.2021 г., а частната
жалба е подадена на 20.04.2021 г. /п. к. 19.04.2021 г./, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
С решение № 4822 от 11.11.2019 г., постановено по гр. д. № 10503/2018 г. по описа
на Районен съд – Варна са отхвърлени исковете, предявени от ИСКР. СП. В. за осъждане на
Етажната собственост на жилищна сграда с административен адрес: гр. Варна, ул.
„Брегалница“ № 28, с етажни собственици: Н.Р.Б., П.Ж.Я., Г.П.Б., В.И.Б., Х.М.М., КР. Й.
АНГ., О.Л.Н., М.Г.Г., ИВ. Л. В., Д. С. В., ИД. Н. и „Медилинк -2001“ ЕООД да й заплатят
сумата от 3 059,19 лева, представляваща законна лихва, върху главницата от 12 000 лева,
присъдена с решение по в. гр. д. № 3374/2015 г. на ОС-Варна, за периода от 17.04.2015 г. до
18.10.2017 г., както и сумата от 254,93 лева, представляваща законна лихва за забава върху
главницата от 1 000 лева, присъдена с решение по в. гр. д. № 3374/2015 г. на ОС-Варна, за
периода от 17.04.2015 г. до 18.10.2017 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Със същото
решение са присъдени съдебно-деловодни разноски в полза на КР. Й. АНГ., ИВ. Л. В., Д. С.
В., ИД. Н. и „Медилинк-2001“ ЕООД, общо в размер на 462 лева.
С решение № 260667 от 5.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1446/2020 г. по описа
на Окръжен съд- Варна е потвърдено обжалваното първоинстанционно решение, като в
полза на КР. Й. АНГ. са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 460
лева.
Въззивното решение не е подлежало на обжалване и е влязло в законна сила на
5.11.2020 г.
С молба от 28.01.2021 г. от КР. Й. АНГ., ИВ. Л. В., Д. С. В., ИД. Н. и „Медилинк-
2001“ ЕООД, чрез адв. Т. е поискано издаването на изпълнителен лист за горепосочените
вземания за съдебно-деловодните разноски.
С обжалваното разпореждане молбата е уважена, като е разпоредено издаването на
изпълнителен лист в полза на КР. Й. АНГ., ИВ. Л. В., Д. С. В., ИД. Н. и „Медилинк-2001“
ЕООД за сумата от 462 лева, представляваща сторени разноски за производството по гр. д.
№ 10503/2018 г. по описа на РС – Варна, както и в полза на КР. Й. АНГ. за сумата в размер
2
на 460 лева, представляваща сторени разноски за производството по в. гр. д. № 1446/2020 г.
по описа на ОС-Варна.
Съобразно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 ГПК, изпълнителен лист се издава по
писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 ГПК актове.
В разглеждания случай искането се основава на влязло в сила решение, съответно
попада в хипотезата на чл. 404, т. 1 ГПК. В конкретната хипотеза и изпълнителният лист се
издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.
Основното оплакване в частната жалба е свързано с твърдяната липса на
представителна власт на адв. Т. при депозиране на искането за издаване на изпълнителен
лист. Същото се явява неоснователно, доколкото процесуалният представител е бил
надлежно упълномощен за първоинстанционното и въззивното производство по силата на
представени пълномощни – л. 172 и л. 178 от делото на РС – Варна и л. 39 от делото на ОС –
Варна. От съдържанието на същите се установява, че представителната му власт не е била
ограничена по смисъла на чл. 34, ал. 1 ГПК. Също така, ограничителната разпоредба на чл.
34, ал. 2 ГПК, не следва да се тълкува разширително, поради което следва да се приеме, че в
закона липсва изискване пълномощникът да разполага с изрично пълномощно за подаване
на молба за издаване на изпълнителен лист. С оглед на горното, издаденото разпореждане е
правилно.
Доводите за липсата на представяне на банкова сметка и за наличието на кредиторова
забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД, не могат да обусловят различен извод от горе формирания,
доколкото касаят въпрос, свързан с последващото изпълнение въз основа на издадения
изпълнителен лист.
Вън от горното и само за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да
посочи, че искането за присъждане на сторените разноски за изпълнително дело №
202180804000 по описа на ЧСИ З. Димитров, не следва да бъде кредитирано, доколкото
предметът на проверка в настоящото производство е очертан от предмета на обжалвания
съдебен акт. За жалбоподателя остава непреградена възможността да инициира друг вид
производство за защита на правата си.
Предвид гореизложеното, обжалваното разпореждане е правилно и като такова следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 263572 от 29.01.2021 г., постановено по гр. д. №
3
10503/2018 г. по описа на Районен съд-Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4