О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
ІV-260213 Година 2020, 25 август гр.Бургас
Бургаският окръжен
съд, четвърти въззивен граждански състав
на двадесет и пети август година
две хиляди и двадесета,
в закритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар
……………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно
гражданско дело № 1272 описа за 2020 година
Производството
по делото е по реда на чл.248 и сл. от ГПК и е образувано
по молба
вх.№11970/15.07.2020 г., подадена от адв.К. в качеството му на пълномощник на
въззиваемия-ищец В.Л.Ж., с която е поискано изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските. Изложени са оплаквания, че на първо
място съдът не е изложил мотиви защо счита за основателно възражението на
въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско
възнаграждение, и на второ място – че към присъдените разноски не е начислен ДДС.
Твърди се, че определеният (заплатеният) хонорар е в размер на 250 лв без ДДС
(300 лв с ДДС), и е съобразен с
предвидения с Наредба №1 от 09.07.2004 г. минимум. Претендира се съдът
да измени решението си в частта на разноските и да присъди на въззивамия пълния
размер от сторените от него разноски като не уважи възражението на въззивника
за прекомерност.
В срока по чл.248,
ал.2 ГПК въззивникът ГД ,,Гранична полиция“-МВР гр.София,
чрез пълномощника си - юрисконсулт Красимира Иванова, е подал отговор, с който
изразява становище за неоснователност на искането за изменението на решението в
частта за разноските.
Молбата за изменение на решението в частта на разноските е
подадена в законовия срок по чл.248 ГПК, от легитимирано лице, страната е представила списък на
разноските по чл.80 от ГПК, поради което
съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, съдът намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
С Решение № ІV-188 от 15.07.2020 г. по в.гр.д.1272/2020 г .по описа
на БОС, съдът е отменил частично решение № 13 от
18.02.2020 г. по гр.д.522/2019 г. по описа на Районен съд гр.Царево - в частта,
с която ГД „Гранична полиция“ - МВР гр.София, е осъдена да
заплати на В.Л.Ж., сумата над 1730,68 лв до присъдения размер от 1844,99 лв, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. - разликата между
положения нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1.143, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 19.08.2019 г.
до окончателното изплащане; над
сумата от 394 лв до присъдения размер от 420 лв – съдебни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, както и в
частта, с която ГД „Гранична полиция“ гр.София е осъдена да заплати по сметката
на Бургаски районен съд над сумата от 69,24 лв до присъдения размер от
73,80 лв - държавна такса и над сумата от 141 лв до присъдения размер от 150
лв - съдебни разноски за възнаграждение за вещо лице, като вместо него е
постановил отхвърляне на предявения от В.Л.Ж. срещу
ГД „Гранична полиция“ - МВР гр.София, иск за присъждане
на сумата от 114,31 лв, представляваща разликата над сумата
от 1730,68 лв до предявения размер от 1844,99 лв, представляващи нетният размер
на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за
периода 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
19.08.2019 г. г. до окончателното изплащане; както и претенцията за съдебни
разноски над сумата от 394 лв до претендирания размер от 420 лв. Решението е потвърдено в
останалата обжалвана част. Със същото решение съдът е осъдил ГД „Гранична полиция“ - МВР гр.София, да заплатина В.Л.Ж.,
съобразно уважената част от исковете, сумата от 229 лв, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, като е посочил в мотивите си, че
приема за основателно възражението за прекомерност на адв.възнаграждение,
направено от въззивника. Въззимаемият също е осъден да заплати на въззивника съдебно-деловодни
разноски за въззивното и за първоинстанционното
производство за юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от
въззивната жалба, респ.отхвърлената част от исковете.
С молба вх.№ 11397/08.07.2020 г.,
процесуалният представител на въззиваемия - адв. К. е представил договор за
правна защита и съдействие от 08.07.2020 г., от който е видно, че договореното
възнаграждение за въззивната инстанция е платено е в размер на „300 лв с ДДС
(250 лв без ДДС)“, което възнаграждение е платено в брой.
Съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. в редакцията й към 15.05.2020 г., при защита по граждански
дела възнагражденията при
интерес от 1000 до 5000 лв. са 200 лв + 6% за горницата над 1000 лв. Отнесено към настоящия случай при
материален интерес от 1844,99 лв лв адвокатското възнаграждение следва да се
определи в размер на 250,70 лв без
ДДС.
Съобразно
постановения резултат и частичното уважаване на предявения иск – за сумата от
1730,68 лв, следва да се намалят и присъдените на ищеца съдебни разноски, в
случая – за заплатено адв.възнаграждение.
По въпроса за
начисляване на ДДС към посочения минимален размер съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 г. в редакцията й от
15.05.2020 г. съдът намира за необходимо да разясни следното:
Размерите на минималните възнаграждения по Наредбата
за МРАВ, при регистриран по ЗДДС адвокат, се явяват данъчна основа, върху която
се дължи ДДС при осъществена услуга по Наредбата, в случая - процесуално
представителство, както и че доставката попада в кръга на облагаемите с ДДС
доставки по чл.2, т.1 ЗДДС, но при безспорност на факта, че предоставилият
услугата адвокат се явява данъчно задължено лице по ЗДДС. В случая по делото не
е представена фактура, която да установява, че е начислено и платено ДДС върху
услугата. Доколкото в производството се присъждат само сторените от страната
разноски, а липсват доказателства за заплатено ДДС в размер на 20% от
възнаграждението, то следва да се приеме, че страната е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв без ДДС, което се явява прекомерно по горните
съображения, като в този смисъл молбата за изменение на решението в частта за
разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молба
вх.№11970/15.07.2020 г., подадена от адв.К. в качеството му на пълномощник на
въззиваемия-ищец В.Л.Ж., за изменение в частта за разноските на Решение № ІV-188/15.07.2020 г. по в.гр.д.1272/2020 по описа на БОС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.