№ 1493
гр. Сливен, 13.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева
Гражданско дело № 20222230103679 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Молителката И. А. В., редовно призована, се явява лично. Представлява
се от адв. Е. П. от АК - Сливен, редовно упълномощена с пълномощно,
представено по делото.
Ответникът по молбата М. Д. С., редовно призован, се явява лично.
Представлява се от адв. В. А. от АК - Бургас, редовно упълномощен с
пълномощно, представено по делото.
Свидетелят М. Г. Г., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят Т. И. С., редовно призован, се явява лично.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото. Аз имам един апел. На предното с. з.
станахме свидетели на грозни сцени по обвинения от едната и от другата
страна, апелът ми е към молителката и адв. П., ще ви моля да си оттеглите
молбата, тъй като сега са в добри отношения. М. си взема детето, връща го,
плаща си издръжката. Да не правим отново циркове и това най-вече ще
рефлектира само и единствено върху детето, имайте предвид, че една раздяла
между родителите води до това, че детето си мисли, че светът свършва.
Молителката И. А. В.: Не желая да оттегля молбата.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
Съдът ДОКЛАДВА повторно докладваните в предното о. с. з. по
делото Социален доклад с вх. № 14409/12.09.2022 г. по описа на СлРС от
ДСП - Сливен и Социален доклад с вх. № 14409/12.09.2022 г. по описа на
СлРС от ДСП - гр. Поморие, както и постъпилото Писмо с вх. №
14321/09.09.2022 г. по описа на СлРС от РУ - Сливен, ведно с приложени
документи и на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК ПРЕДОСТАВИ възможност
на страните да изложат становището си във връзка с доклада, правната
квалификация на иска, дадените по делото указания и да предприемат
съответните процесуални действия.
АДВ. П.: Относно постъпилите писмени доказателства, моля да се
приемат. Моля да бъдат разпитани допуснатите свидетели, които водим.
АДВ. А.: Да се приемат представените писмени доказателства. Не
водим свидетели, тъй като нямаме очевидци.
Следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото
постъпилите социални доклади, както и постъпилите с Писмо с вх. №
14321/09.09.2022 г. по описа на СлРС от РУ - Сливен писмени документи.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото Социален доклад с
вх. № 14409/12.09.2022 г. по описа на СлРС от ДСП - Сливен и Социален
доклад с вх. № 14409/12.09.2022 г. по описа на СлРС от ДСП - гр. Поморие,
както и постъпилото Писмо с вх. № 14321/09.09.2022 г. по описа на СлРС от
РУ - Сливен, ведно с приложените документи.
Съдът на основание чл. 148, изр. първо ГПК ПРИСТЪПИ към разпит
на допуснатите свидетели при режим на призоваване.
Съдът ВЪВЕДЕ в залата допуснатите до разпит свидетели.
На основание чл. 170 ГПК СНЕ самоличността им, както следва:
СВИДЕТЕЛЯТ М. Г. Г., ЕГН: **********, бълг. гражданин,
неосъждан, без родство със страните.
СВИДЕТЕЛЯТ Т. И. С., ЕГН: **********, бълг. гражданин,
неосъждан, без родство със страните.
2
Съдът на основание чл. 170, ал. 1 ГПК ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за
наказателната отговорност, която носят при лъжесвидетелстване - при
съзнателно потвърждаване на неистина или затаяване на истина.
Свидетелите ОБЕЩАХА да кажат истината, след което съдът ИЗВЕДЕ
от залата свид. С. и пристъпи към разпит на свид. М. Г..
Свид. М. Г. Г. - РАЗПИТАН КАЗА: Сещам се за страните по
физиономия. Не мога да кажа кога беше случаят, но получихме сигнал, че
госпожата е притеснена, мъжът й я тормозил. Отидохме на място в РУ в гр.
Сливен, господинът беше отвън и седеше на скамейката, а госпожата беше в
приемната. Тогава дежурния ни разпореди да установя кои са лицата и да
съставя протокол за предупреждение на господина. Тогава госпожата, беше с
малко дете, момиченце, същата се представи и ни даде личната си карта.
Отидохме при господина, който беше пред входа да поискаме документи, но
той каза, че не ги носи и след това каза, че няма да ни даде нищо. Господинът
беше задържан за неизпълнение на полицейско разпореждане. Не сме чули
нещо да говорят двамата, той само искаше да види детето. Господинът беше
превъзбуден, нервен, повишаваше тон, обиди нямаше, не съм чул. Госпожата
беше видимо притеснена. На мен не е споделяла, че изпитва страх. През
цялото време не съм чул господина да е обиждал госпожата, той разговаряше
на висок тон, но към нас. Пред мен не е обиждал госпожата.
АДВ. П.: Нямам други въпроси към свидетеля. Не възразявам да се
освободи.
АДВ. А.: Нямам други въпроси към свидетеля. Не възразявам да се
освободи.
Съдът ОСВОБОДИ разпитания свидетел, който напусна залата и
ВЪВЕДЕ в залата свид. С..
Свид. Т. И. С. - РАЗПИТАН КАЗА: Познавам страните. Бях на работа
на входа на РУ, когато госпожата дойде със сестра си и малко дете и
започнаха да се оплакват от господина, че изпитват страх от него и той щял
да дойде. Точните им думи бяха, че господинът не изпитвал страх от
полицията и щял да дойде да си вземе детето. Докато разговаряхме с двете
госпожи, господинът мина с автомобила пред полицията и се видя страх в
детето и в госпожата и с дежурния ги накарахме да влязат вътре в приемната,
защото те постоянно повтаряха, че господинът ще вземе детето. Разказаха ни
3
цялата история около тях. Подробности много не се сещам, но говореха, че
често се карат. Госпожата влезе с детето в приемната, господинът на висок
тон започна да се кара със сестрата на госпожата, изчакахме ги да си
поговорят, но господинът стана агресивен и каза, че никой не може да се меси
в живота му и се наложи да се намесим. Той беше доста тактичен, не е имало
обиди спрямо госпожата. През цялото време се опитваше да прави някакви
контакти с детето, но то като го виждаше започваше да плаче. Тези тактични
намеци бяха, че ще вземе детето. Намекваше, че жена му е лека жена.
Госпожата казваше, че често се карат, но конкретни заплахи не е посочила.
Господинът беше доста агресивен, не спираше да крещи, казахме му, че
плаши детето си, но той не спря. Казваше, че е лежал в затвора, постоянно е
влизал в полицията и предполагам, че щом се държи агресивно с органите на
реда, така се държи и с жена си. Там беше и сестрата на госпожата.
АДВ. П.: Нямам други въпроси към свидетеля. Не възразявам да се
освободи.
АДВ. А.: Нямам други въпроси към свидетеля. Не възразявам да се
освободи.
Съдът ОСВОБОДИ разпитания свидетел, който НАПУСНА залата.
Съдът на основание чл. 148, изр. първо ГПК ПРИСТЪПИ към разпит
на допуснатите свидетели при режим на довеждане от молителката.
Съдът ВЪВЕДЕ в залата допуснатите до разпит свидетели.
На основание чл. 170 ГПК СНЕ самоличността им, както следва:
СВИДЕТЕЛЯТ В.А А. С., ЕГН: **********, бълг. гражданин,
неосъждана, сестра на молителката.
СВИДЕТЕЛЯТ Е.А.Н., ЕГН: **********, бълг. гражданин,
неосъждана, без родство със страните.
Съдът, на основание чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК, РАЗЯСНИ на свид. С., че
има право да откаже да свидетелства.
Свид. С.: Желая да свидетелствам.
Съдът на основание чл. 170, ал. 1 ГПК ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за
наказателната отговорност, която носят при лъжесвидетелстване - при
съзнателно потвърждаване на неистина или затаяване на истина.
Свидетелите ОБЕЩАХА да кажат истината, след което съдът ИЗВЕДЕ
4
от залата свид. Николова и пристъпи към разпит на свид. В.а С..
Свид. В.А С. - РАЗПИТАНА КАЗА: На 23.08.2022 год. бяхме поканени
на семейно събиране. На 22.08. следобед може би към 19.30 - 20.00 часа
сестра ми се обади, пътувайки насам, че М. й се обадил и я заплашвал, че ще
вземе детето и да се върне да остави детето. Тя беше доста притеснена от
това, страхуваше се, аз й казах да не се притеснява, да си дойде, че като
дойдат ще разговарят. Когато тръгнах, за да я пресрещна с моята кола, по
пътя ми звънна неговата майка, бабата на детето, каза, че М. е тръгнал да
вземе детето, че детето е тяхно и едва ли не трябва да им го дадем. Сестра ми
е майка на детето и аз не смятам, че бабата трябва да се намесва. Затворих й
телефона и след това ми се обади М. и отново каза, че ще си вземе детето, но
аз му казах, че няма как да стане това. Когато пристигна сестра ми, аз я чаках
на бензиностанция Лукойл, която е на подбалканския път. Оттам с двете коли
тръгнахме за Сливен. На паркинга оставихме нейната кола и се качихме на
моята кола и тръгнахме за моята къща в кв. Речица. Звъннах на М., за да
седнат да разговарят, но той не беше съгласен, той беше тръгнал да вземе
детето, не за да говорят. Сестра ми беше много изплашена и помоли да я
закарам в полицията. Отидохме до полицията и седяхме около половин час на
паркинга, ако може с добро да се разберат и ако нещо се случи да може да
извика на полицаите, да е наблизо до полицията, но М. твърдеше, че това не
го интересува и че ще си вземе детето. М. дойде, тогава отидохме до
полицията и накараха сестра ми да влезе с детето вътре, за да не стане
свидетел на всичко това. И. беше вътре в стаичката в полицията, а М. беше
отвън и казваше, че ще си вземе детето, че то е негово. Казваше, че „ако нещо
се случи с майка ми, ще изтрепя цялото семейство, ще ви унищожа“, това го
каза отвън на паркинга, много пъти го каза. Аз бях седнала на пейката отвън.
След като арестуваха М. се прибрахме в къщи като аз останах да спя в
нейното жилище, защото детето беше много изплашено и искаше да остана
там. Сутринта към 10 часа съпругът ми се обади, че моята малка дъщеря се е
събудила и отидохме заедно с М. в моята къща. Облякохме детето и в
момента, в който излизахме, той паркира колата до мен. М. изпадна в ужас и
започна да пищи. Аз бях сама с двете деца, казах му да се успокои, казах му,
че аз лично ще му дам да си види детето. Когато детето се успокои, тогава се
видяха с баща си, като я заведох до колата, а аз през това време звъннах на
сестра си и на съпруга си. Тогава дойде И., другата свидетелка я докара с
5
колата си. М. започна да заплашва, аз прибрах децата в къщи, но през
оградата чувах целия разговор. Той казваше „Ще се самоубия, преди това ще
те убия, ще те разпарчетя, ти знаеш ли какво направи“, той я обвиняваше, че
тя му е взела детето. Ние бяхме поканени на семейно събиране, той също
беше поканен. Тогава по телефона сестра ми не ми сподели, впоследствие
разбрах, че са били скарани. М. повтаряше едно и също, на няколко пъти едно
и също. И. беше много уплашена, а детето беше сто пъти по-изплашено. На
детето му трябваха няколко дни, за да се успокои, живееше в апартамент,
отказваше да остане в собствения си дом. Детето се видя пред моята къща с
баща си. Благодарение на мен детето се успокои, за да се види с баща си. Аз
обясних на детето, че няма да го вземе, а само ще се видят и поговорят. М.
молеше баща си да си тръгне. Те се гушнаха, поговориха си. Дойдохме в
Сливен на паркинга, за да сменим колите и да се качим в моята кола и
тръгнахме към кв. „Речица“. След това се върнахме обратно към полицията,
тъй като М. отказа да разговарят. Детето го взехме с нас в полицията, защото
ни беше страх да не го вземе от майка ни. Тя в полицията криеше детето, да
не го вземе баща му, затова отидохме в полицията. На 28.08.2022 г. отново
имаше заплахи по телефона от М. към сестра ми, тя дори има и записи. Сега
М. взема и се вижда с детето. Сега детето е спокойно и се виждат. Този път
детето се върна спокойно, а предните пъти не беше спокойно, имаше
главоболие, защото татко му е казвал, че трябва да слуша, просто беше
натоварена.
АДВ. П.: Нямам други въпроси към свидетеля. Не възразявам да се
освободи.
АДВ. А.: Нямам други въпроси към свидетеля. Не възразявам да се
освободи.
Съдът ОСВОБОДИ разпитания свидетел, който напусна залата и
ВЪВЕДЕ в залата свид. Николова.
Свид. Е.Н. - РАЗПИТАНА КАЗА: И. я познавам от 8-годишна, моят
съпруг и майката на И. са първи братовчеди. И. е израснала пред очите ми. Аз
М. не го познавам, виждала съм го точно 2 пъти преди това. Вечерта на
22.08.2022 г. сестра й беше в къщи, когато И. звънна по телефона и каза, че
идват, защото щяха да ходят на юбилей. Тя се намирала на магистралата до
Кабиле. М. й се обадил по телефона и я заплашил, като й казал да върне
6
детето и че ще вземе детето. Тя се страхуваше и сестра й каза, да не се
притеснява, че ще тръгне да я посрещне. След това знам, не съм била там, но
са стигнали до полиция и него са го задържали, не съм била там. На
следващия ден бях в И. и към 10 - 10 и нещо часа, сестра й беше спала нея
вечер в тях и отиде с М. да вземат нейното дете. Сестрата на И. звънна по
телефона и каза, че М. бил пред къщата й. Аз заведох И. пред къщата на
сестра й, целият разговор не съм чула, но чух единствено, когато той
крещеше, чух, когато каза, „аз ще те разпърчотя и след това ще се самоубия,
нямам какво да губя“. Аз се изтеглих на една страна, а сестра й взе децата и
ги прибра в дворчето. Повече не съм се намесила. И. трепереше цялата, тя
още вечерта трепереше и не знаеше какво да прави, тя явно изпитваше страх.
Детето искаше да отиде с леля си, за да вземат нейното дете. Не зная първата
вечер къде е спала И.. На следващата сутрин И. не се беше успокоила и мога
да кажа, че все още не се е успокоила. Не сме разговаряли защо изпитва страх
от М., просто не съм я питала.
АДВ. П.: Нямам други въпроси към свидетеля. Не възразявам да се
освободи.
АДВ. А.: Нямам други въпроси към свидетеля. Не възразявам да се
освободи.
Съдът ОСВОБОДИ разпитания свидетел, който НАПУСНА залата.
АДВ. П.: Не знам дали по делото има представена справка за съдимост
на ответника, като по отношение на справката, предоставям на съда да
прецени дали да изиска такава.
АДВ. А.: Аз считам, че няма отношение към настоящето производство.
Съдът намира, че не е необходимо да се изисква справка за съдимост на
ответника.
АДВ. А.: Моят доверител желае да даде обяснения, преди приключване
на делото.
Съдът ПРИСТЪПИ към изслушване на обясненията на отв. М. Д. С..
ОТВ. С.: Прибирам се в къщи август месец, бях на работа, влизам в
къщи, детето го нямаше. Попитах майка си къде е М., тъй като винаги ме
посрещаше на вратата и майка ми отговори, че са заминали за Сливен. Мисля,
че един месец преди това, когато още бяхме в добри отношения тя ми каза, че
7
сме поканени на юбилей. Аз й казах, че не мога да отида ако иска тя да отиде
сама, защото аз не мога да отсъствам от работа, тя също каза, че няма да ходи
защото и тя имала работа и тогава се разбрахме да не ходим. Когато се
прибрах в къщи детето го нямаше, аз не знаех, че тя ще тръгва за Сливен за
този юбилей, нито ми се беше обадила и все едно, взема детето, качва багажа
и направо бяга. Тя, когато е тръгвала, толкова е бързала, това ми го каза майка
ми, че дори си е забравила куфарите и се върнала да ги вземе. За мен това е
като бягство. След това аз й звъннах по телефона, разговаряхме, карахме се,
детето чу тази караница, защото майката пусна на високоговорител телефона,
като можеше да й спести това нещо. Тя обясняваше, че детето отзад на
задната седалка й е взело телефона и тя е пуснала високоговорителя, но
детето е вързано в столче, няма как да е вярно това. Детето чу и започна да
реве, първо е звъняла на майка ми и е била много изплашена и е крещяла.
Майка ми се притеснила да не е станала катастрофа. Казах на майка ми да й
звънне отново, като детето казало, че иска в Поморие, искала да се връща в
Поморие. Аз казах на И. да докара детето и да отиде където иска. Детето
беше в стрес и искаше да се върне в Поморие. Майка ми е възрастна и болна
и затова не исках да я докарам тук. Отидох в тях нямаше никой, И. не ми
вдигаше телефона, отидох пред сестра й, но там също нямаше никой. Тогава
се обадих на сестра й и тя каза, че са пред полицията. Отидох до полицията и
какво видях, говоря като баща, като родител, видях детето ми вътре да стои с
майката в полицията, беше късно, полицаи влизат излизат, крещят, имаше
задържани, правеха тестове за наркотици, това беше пред детето. Аз видях, че
детето беше стресирано. Беше ми жал за това, че една майка може да закара
детето ми вътре в полицията. Това много ме изнерви много, аз никога няма да
направя това нещо, ако искаше да отиде при някой роднина да се скрие, ако
съм я заплашвал, да беше отишла там, а не да заведе детето в полицията.
Детето беше облечено само с една рокличка, а беше хладно, вечерта. Не знам
колко часа стояха там. Просто като баща няма как да допусна да държи
детето ми на място, където е много стресиращо. Обидих я като й казах, че е
много тъпа, за да докара детето в полицията. Обидих и двете сестри и им
казах, че баща ви, ако ви види отнякъде не знам как ще реагира. Бях
агресивен заради това нещо. Полицаят дойде при мен, първият, М. Г., поиска
ми документи, аз стоях на вратата на полицията. Детето беше на 3 метра
навътре и го виждах, зад мен на около 20 метра имаше пейки, там ми беше
8
чантата, оставена с документите с всичко. Там си има камери и всичко се
виждаше. Казах на полицая, че нямам лична карта в мен и тръгнах да си взема
чантата, но докато отида той ме хвана отзад и ми сложи белезници, това
отново стресира детето, което всичко стана пред него, пред очите му. Това
дете какво ще си помисли за баща си като вижда това, да му сложат
белезници, какъв е баща му и да го вкарат в полицията. След това ме вкараха
вътре с белезниците, свалиха ги, показах им личната си карта и въпреки това
аз бях задържан. Подписах там някакви документи, че няма да я тормозя и
лежах в полицията. Сутринта ме пуснаха, имах лична карта, а лежах в
полицията. Сутринта ме пуснаха и аз директно отидох в сестра й, за да говоря
със сестрата, а не с И., защото нямаше как да говоря с нея. Моето дете беше
там, когато ме видя излезе, дойде при мен, качи се в моята кола, аз не съм
слизал от колата, ближеше нещо синьо, беше весела, даде ми да опитам.
Майката я нямаше, появи се след известно време, не знам откъде. Това според
мен не е притеснение на майката, при положение, че вечерта се е случило
нещо, отивам, а тя я нямаше до детето. Ако тя се притесняваше, че ще взема
детето, тя щеше да стои до детето и нямаше да го пусне да отиде някъде. Това
са пълни лъжи от тяхна страна. И двете са майки и как могат да лъжат за
това. И. дойде, аз не слязох от колата, М. си тръгна и аз й казах „не знам дали
осъзнаваш какво правиш“. И това беше, аз си тръгнах, може да съм говорил
на висок тон, но нямаше никакви заплахи. Афектиран бях, че ми сложиха
белезници, полицаят ми каза, че детето не е видяло. После помолих да вляза в
кабинката и видях, че всичко се вижда отвътре, навън. После как да иска да
разговаря това дете с мен. В момента детето си идва в Поморие, всичко си е
точно. На предното дело чух изявление от В.а, че детето се връщало
натоварено. Ако тя не казва на детето си, че го обича, аз наистина й казвах, че
я обичам. Разговаряхме с детето по пътя, играли сме на думи, няма нищо
вярно от това което каза сестра й. Казвах й да слуша, както в Сливен, така и в
Поморие, че съм й баща и много я обичам. А лелята казва, че съм й казвал, че
я обичам. Осъждан съм, аз имам заведение в Поморие, през 2003 год. за
висока музика, дошли са полицаи и отново ми съставиха акт. В чужбина не
съм осъждан и не съм лежал в затвора. Когато се прибрах в Поморие звънях
на детето, на 23, на 24.08., 45 дни не си бях чувал детето. Пращах социалните
и чрез тях знаех в какво състояние е детето. Социалните ми даваха
информация за детето, мен ме интересува детето, не ме интересува И., искам
9
да си виждам детето, обичам си детето и не искам да губя връзка с детето си,
което тя цели. Дошъл съм в събота сутринта да го взема и го връщам в
неделя. Това все пак са разходи, вместо да купя нещо на детето.
АДВ. П.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. А.: Нямам други доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид, че страните нямат други доказателствени
искания намира, че са налице условията за приключване на съдебното дирене,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено и дава ход на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
АДВ. П.: Аз ще моля да уважите молбата като основателна и доказана.
Считам, че от събраните гласни доказателства по безспорен и категоричен
начин се установи, че на посочените в молбата дати ответникът е извършил
актове на домашно насилие, изразяващи в психически тормоз и закани за
убийство. Моля да кредитирате показанията на свидетелите, които имат пряко
впечатление от поведението на ответника, неговото агресивно поведение към
молителката, както и пред органите на полицията. Считам, че молителката е
взела най-адекватното решение да се обърне към полицията, тъй като е
изпитвала основателен страх от ответника, същият да вземе детето и да
изпълни заканите си и както каза свидетелката, той няма какво да губи. С
оглед на това и след вашата преценка моля да наложите ограничителни
мерки, в максимален срок, претендираме такъв, тъй като молителката не е
спокойна още от поведението на ответника. По отношение на детето нещата
се уредиха в друго производство и също желаем запазване на топли
отношения. Претендираме разноски направени в това производство.
АДВ. А.: Ние сме възрастни хора и знаем, че понякога животът ни
поставя в извънредни ситуации, които водят до повишаване напрежението
във взаимоотношенията между отделни хора, особено ако е твърде сериозна
връзката между тях, каквато е била между молителката и ответника. За
съжаление понякога поведението на някои от партньорите, когато те се
намират в едно такова фактическо съжителство, създава дали ежедневни, дали
по-редки, но напрегнати моменти. Колкото единият да успява да овладява
емоциите си, идва такъв момент, когато те могат да ескалират и наистина да
10
имат опасни последици. В друг случай една такава емоция може да е
инцидентна и да отмине, както е дошла. Действително една такава емоция
може да последва евентуално някакво домашно насилие по смисъла на
Закона, но аз считам, че същата трябва да е свързана с едно постоянство и да
бъде нееднократно проявявана, а по делото липсват доказателства за такова
поведение на ответника. Действително молителката ще направи всичко
възможно да докаже своята теза, но налице са предоставени доказателства
само от нейна страна. Да, наистина, ние нямаме чисто обективна възможност
да се защитаваме по някакъв начин, освен с обясненията, които даде
доверителят ми. Този човек се е грижил повече от 10 години за тази жена,
като същата до този момент, поне не е констатирано, да е проявявала някакви
претенции по отношение на поведението му. Самият той твърди, че
действително пред полицията се е поддал на емоциите си, но съгласете се, че
е бил поставен под такова напрежение, че едва ли някой сериозен родител не
би се държал по този начин. Полицията не е място, където да се водят децата.
Полицията е един правоохранителен разпоредителен орган, който
осъществява своите функции със специфични методи и не бива децата да
биват възпитавани по този начин. Бащата, затова е баща, за да пази
достойнството на майката и най-вече здравето и съществуването на детето. Аз
съм сигурен, че всеки един баща ще постъпи като М.. Единствено от
четиримата разпитани свидетели, най-правдоподобно говореше М. Г. и аз
съжалявам, че срещу него пуснахме жалба, защото той каза самата истина.
Вие преценете дали да кредитирате показанията на сестрата на молителката и
нейната приятелка. Липсва основание, липсва мотив в тази молба. Аз ще ви
кажа, че дори в декларацията се твърдят неверни обстоятелства, И. е
подписала тази декларация без да я чете. Аз съм сигурен, че И. се поддаде на
емоцията от предното дело, единствено и това е продиктувало тя да
възобнови настоящето производство. Допуснати са привременни мерки,
отношенията между двамата са в рамките на разумното. Бащата си ходи да
взема детето, не 250 лв., а 2500 лева ще й даде, само ако е сигурен че ще
отидат за бъдещето на детето. Ако евентуално вие постановите една такава
заповед и то най-вече спрямо ответника, но най-вече да няма контакт с детето
си, а именно да не го приближава, тъй като то е с майка си, няма как да бъде
изпълнявано и разпореждането на съдията по другото дело, а именно да
осъществява контакти със своето дете. Бъдете сигурни, че това ще е пагубно
11
за детето, аз познавам семейството, познавам М. от малък, знам за неговата
привързаност към детето. Това ще доведе до един разрив между отношенията
на бащата с детето. Сигурен съм, че след време и майката ще съжалява за
това, това което тя върши ще се отрази и на нейните отношения с детето след
време. Едно дете, колкото и да бъде манипулирано, то израства във времето и
прави само реална преценка на ситуацията. Моля И. като човек да си оттегли
молбата и на по-късен етап да постигнем някакво споразумение. Ако
евентуално все пак прецените, че е за нейно добро, то да постановите съдебен
акт, с който да не приближава само И., нека човека да си вижда детето,
всички сме родители.
МОЛИТЕЛКАТА И. В. : Аз не искам да ограничавам контактите на
бащата с детето, държа само на забрана по отношение на мен.
Съдът намира делото за разяснено, поради което и на основание чл. 149,
ал. 2 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключени и СЪОБЩИ на
страните, че ще ПРОИЗНЕСЕ решението си в открито съдебно заседание на
13.12.2022 г. от 11:50 ч., за която дата и час страните са уведомени лично.
Съдът ИЗВЕДЕ от залата страните в 11:20 часа.
Откритото съдебно заседание ПРОДЪЛЖАВА в 11:50 часа.
На именното повикване в 11:50 часа се явиха:
Молителката И. А. В., редовно призована, се явява лично. Представлява
се от адв. Е. П. от АК - Сливен, редовно упълномощена с пълномощно,
което е представено по делото.
Ответникът по молбата М. Д. С., редовно призован, се явява лично.
Представлява се от адв. В. А. от АК - Бургас, редовно упълномощен с
пълномощно, което е представено по делото.
Съдът ОБЯВИ решението си в откритото съдебно заседание на
13.12.2022 г. от 11:50 ч. , като ВРЪЧИ препис от решението и заповедта на
страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12:00 часа.
12
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
13