Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен,29.07.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание двадесет и четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №3316 по описа за 2019год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е ИМ от Л.Г.Г. против ГДПБЗН, в която се твърди,
че е в служебно правоотношение с ответника към настоящия момент и за последните
три години не е променяна длъжността му. Твърди, че трудовата си дейност
осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени -
дневна и нощна от 22.00-06.00часа и с продължителност 12часа при сумарно
изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. Посочва,
че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното
време на държавните служители е осем часа дневно и четиридесет часа
седмично.Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ,
бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016г.), като в нея липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.В съответствие с чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОР3/ -
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Или за процесния
период за 1727нощен труд, преизчислен с
коефициент 1.143 възлиза на 247часа извънреден труд, което се
равнява на 1985,88лв.
На основание чл.37, ал.2 вр.с ал.1, т.2
от ЗМВР ответникът в лицето на ГДПБЗН-МВР е пасивно процесуално легитимиран по
делото, тъй като е самостоятелно юридическо лице.
Предвид изложеното по-горе моли да се
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати, както следва:
на основание чл.178, ал.1, т.З
вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР сумата в размер на 1985,88лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 22.05.2016-31.03.2019год., ведно със
законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска - 22.05.2019г.до окончателното
изплащане на вземането.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
подробен отговор от ответника, като оспорва предявения иск.
Съдът като прецени събраните по
делото писмени доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, съобрази
доводите и възраженията на страните, констатира следното:
По делото не е спорно, че между
страните е съществувало служебно правоотношение за процесния период, по силата
на което ищецът е заемал длъжност „Водач на специален автомобил“ в Районна
служба „ПБЗН“-гр.Плевен при ОД“Пожарна
безопасност и защита на населението“-Плевен.Приложимият закон, уреждащ този вид
обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДсЛ по аргумент
на чл.142, ал.2 от ЗМВР По делото страните също не спорят, а и от приложените
от ответника писмени доказателства се установява, че с оглед характера на
заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал труд и през
нощта /за времето от 22.00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение. Алинея 2 на чл. 179 от ЗМВР
сочи, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.
1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният размер –
с негова заповед.Разпоредбата на чл. 187, ал.
9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период, са издадени Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014
г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016 г.,
които предвиждат работа на смени с полагане на труд през нощта между 22.00ч. и
6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов период.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от
19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда, че при сумирано отчитане на
работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд
между 22. 00ч. и 6. 00ч. за отчетния период.
След отмяна на горепосочения
подзаконов нормативен акт, са издадените Наредба № 8121з-592 /в сила от
01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г., в сила от
11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не
регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично
на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г.
Затова в случая съдът приема, че за
исковия период е действало правилото на чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за превръщане на нощните часове
в дневни с коефициент 0. 143, която е запазила действието си след постановеното
решение по адм. д. № 5450/ 2016 г. ВАС до приемането на новата наредба. Но този
ред на преизчисляване е неприложим за времето след отмяна на Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., поради празнота в уредбата на реда за организацията,
отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното работно време, за
държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Липсата на изрична норма, не следва да
се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като
извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а
представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Доколкото в
последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на
работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице
нормативна празнота по този въпрос. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в ГДПБЗН, следва субсидиарно да се
приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. ( от
26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.Съдът приемеа, че превръщането на нощните часове в
дневни съгласно чл. 9, ал. 2
НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но
това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от
НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него
между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед
на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.В противен случай би се поставил държавния
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношение, които се регулират от КТ.
По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от
чието заключение се установява, че за исковия период 22.05.2016 -31.03.2019г./вкл./,
ищецът е работил на 12 часови смени, като за същият период е полагал нощен труд
за времето от 22 часа до 6 часа, общо за целия процесен период от 1703часа. При
превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1.143
се получават общо 1946,53часа, от които вещото лице е посочило, че 243,53часа
не са платени, като същите възлизат в размер на сумата от 1609,73лв.
По делото ответникът не твърди,
нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в установения от
експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на нощен труд за периода 22.05.2016г. – 31.03.2019г.,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и
отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в изчисления
от вещото лице размер от 1609,73лв., като за разликата до претендираните 1985,88лв.
се отхвърли като неоснователна и недоказана.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски общо 212,87лв., по компенсация.Съдът е съобразил, че ищецът е
направил разноски за адвокатско възнаграждение.Представен е договор за правна
помощ , в който е посочено, че е заплатена сума в размер на 600лв. за всички
инстанции.При това положение приема, че дължимото възнаграждение за първа
инстанция, съобразно предявената претенция е 342,68лв.Направено от страна на
представителя на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,съобразно
Наредба№1/2004г., което предвид предявената претенция е в размер на 342,68лв.Направено
е възражение за редуциране на адвокатското възнаграждение.Отчетено е
обстоятелството , че отхвърлена част от претенцията.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавната такса в размер на 64,39лв. върху уважената претенция и 140лв.
за възнаграждение на ВЛ.
Водим от горното, Плевенски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция“Пожарна безопасност
и защита на населението“ в МВР- София, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Г.Г., ЕГН**********, на основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл.
178, ал.1, т. 3 от ЗМВР сумата от 1609,73лв.
главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден
труд, вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода 22.05.2016-31.03.2019г.,
съгласно възникнало между страните служебно правоотношение между странните,
ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на ИМ-22.05.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
до претендираните 1985,88лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
Главна дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР- София, ДА
ЗАПЛАТИ на Л.Г.Г., ЕГН**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
общо 212,87лв., направените по делото разноски, по компенсация.
ОСЪЖДА Главна дирекция“Пожарна
безопасност и защита на населението“ в МВР- София, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС,
чл.78, ал.6 от ГПК сумата 64,39лв., дължимата държавна такса върху уважената
претенция и 140лв., разноски за възнаграждение на ВЛ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд,
в двуседмичен срок, считано от днес -29.07.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: