РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Бургас, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Ж. Попова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
в присъствието на прокурора Елка Р. Добрикова
като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Частно наказателно дело №
20252100201216 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по искане на Съд Брезой, окръг Вълча, Република Румъния
за признаване и изпълнение на присъда № 126/8.07.2025 г. на същия съд, с
което на *** гражданин Г. П. П. (Г. Х. А.) е наложена финансова санкция,
представляваща авансово платени от издаващата държава съдебни разноски в
размер на 1800.00 румънски леи в процедурата, довела до постановяване на
акта. Към писмото са приложени присъдата за налагане на финансовата
санкция и удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, в превод на български език.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа
становище, че са налице всички основания за признаване на решението на
чуждестранния съдебен орган и изпълнението му.
Засегнатото лице Г. А. не оспорва претендираната сума за разноски, като
той и защитникът му, адв. Кенов от Адвокатска колегия- Бургас, молят да се
1
постанови решение, с което да се признае постановената от румънския съд
присъда в частта относно разноските.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението и
разпоредбите на закона, прие следното:
С присъда № 126/2025 от 8.07.2025 г., постановена от Съд Брезой, окръг
Вълча, Румъния, *** гражданин Г. П. е признат за виновен в извършването на
две престъпления, осъществени на 29.02.2024 г. на бензиностанция OMV
Кълимънещ, окръг Вълча: 1) престъпление по чл. 371, ал. 2 от Наказателния
кодекс на Румъния – „нарушаване на обществения ред и спокойствие“; 2)
престъпление по чл. 193, ал. 2 и ал. 2¹, б. „в“ от НК на Румъния – „удряне или
друго насилие“. В съдебния акт е отбелязано, че на посочената дата, около
11:30 часа, Г. П., заедно с М. А., докато са били на бензиностанция OMV
Кълимънещ, са нападнали физически пострадалия Б. Г. Ф., като са го удряли
многократно с юмруци по главата и тялото, като пострадалият е получил
травматични наранявания, изискващи 3-4 дни медицински грижи, а чрез тези
действия са били нарушени и общественият ред и спокойствие. С присъдата
на Г. П. е наложено за двете престъпления общо наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година и 3 месеца, чието изпълнение е отложено за
изпитателен срок от 2 години, като за времето на изпитателния срок са
наложени 5 пробационни мерки. Със същия съдебен акт е наложено
задължение на *** гражданин на основание чл. 404, ал. 4, б. „д“ вр. чл. 274, ал.
1 от НПК на Румъния да плати на държавата сумата от 1800 леи,
представляващи авансово платени от държавата съдебни разноски, от които
сумата от 1100 леи се отнася до фазата на наказателното разследване, а сумата
от 700 леи се отнася до фазата на предварителното производство и фазата на
съдебното производство.
Въз основа на посоченото решение е издадено удостоверение по т. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции.
В удостоверението са посочени данните, индивидуализиращи
засегнатото лице – имена, дата и място на раждане, адрес, единен граждански
номер, както и данни за обстоятелствата, обосноваващи наложената санкция
по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗПИИАКОРНФС. Решението за налагане на финансова
санкция е постановено от съдебен орган на държава-членка на Европейския
2
съюз и е влязло в сила на 28.07.2025 г. Същото е издадено срещу български
гражданин, чието постоянно местоживеене е на територията на Република
България. Засегнатото лице е санкционирано за деяния, представляващи
престъпления и по българското законодателство: престъплението по чл. 193,
ал. 2 и ал. 2¹, б. „в“ от Наказателния кодекс на Румъния има своя еквивалент в
българския наказателен кодекс, а именно престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12
вр. чл. 130, ал. 1 НК /лека телесна повреда по хулигански подбуди/, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години; другото
престъпление - по чл. 371, ал. 2 от Наказателния кодекс на Румъния, съдържа
признаците на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК /хулиганство/, което се
наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с
обществено порицание. Наред с това за първото от двете престъпления, на
основание чл. 30, ал. 2, т. 4 от ЗПИИАКОРНФС, не се изисква и двойна
наказуемост. Тоест налице са задължителните условия за признаване и
изпълнение на решението.
В случая не е налице някое от факултативните основания, изрично
посочени в чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС, при които може да се откаже
признаване и изпълнение на съдебния акт. Удостоверението съдържа всички
предвидени в закона и Рамковото решение реквизити и съответства на
съдържанието на присъдата, изпратена от издаващата държава. От текста на
удостоверението се установява, че засегнатото лице не се е явило лично на
разглеждането на делото, но е било информирано за датата и мястото,
определени за процеса, в резултат на който е произнесено решението и е
информирано, че може да бъде постановено решение, ако не се яви на
съдебния процес. В удостоверението е отбелязано, че на засегнатото лице и
бил назначен служебен защитник, с цел да го защитава на съдебния процес.
Отбелязано е още, че засегнатото лице е било уведомено съгласно
законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване.
Давностният срок за изпълнение на финансовата санкция не е изтекъл.
Решението е постановено срещу физическо лице, което по българското
законодателство е наказателноотговорно и по отношение на което липсват
доказателства за наличие на имунитет или привилегия, които правят
3
изпълнението му недопустимо.
По делото липсват доказателства за плащане на наложената санкция, а и
самото засегнато лице заяви в съдебно заседание, че не е платило изцяло или
частично дължимата сума. Тъй като паричното задължение е в румънски леи,
съдът определи равностойността на сумата в български левове по курса на
Българската народна банка за деня на постановяване на решението за налагане
на финансова санкция, а именно 694.54 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1
от ЗПИИАКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА присъда № 126/2025 от 8.07.2025 г., постановена от съд
Брезой, окръг Вълча, Република Румъния по дело № 1663/198/2024, влязла в
сила на 28.07.2025 г., с която на *** гражданин Г. П. П. (Г. Х. А.) - роден на
****.20** г. в гр. ***, с постоянен адрес гр. ***, обл. ***, ул. „***“ ** и
настоящ адрес гр. ***, ул. „***“ **, ЕГН ********** е наложена финансова
санкция, представляваща разходите по съдебната процедура, довела до
постановяване на присъдата, в размер на 1800.00 румънски леи с левова
равностойност 694.54 лева (шестстотин деветдесет и четири лева и петдесет и
четири ст.).
Решението подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от
съобщението му пред Апелативен съд - Бургас.
На основание чл. 36 вр. чл. 22 от ЗПИИАКОРНФС препис от решението
да се изпрати незабавно на Националната агенция за приходите за изпълнение,
като на основание чл. 22, ал. 2 от същия закон НАП незабавно следва да
уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на решението.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се
уведоми за признаването на финансовата санкция компетентния орган на
издаващата държава. Копие от уведомлението до издаващата държава да се
изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4
5