Р Е Ш Е Н И Е
№870/21.2.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи януари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 183 по описа на
Варненски районен съд за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на
искова молба вх. № 1088/ 08.01.2019 год. от „Д.т.“ ООД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление ***
срещу „Н.и.“ ООД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, с
искане до съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумите от 8550.00 лева, представляваща усвоена без основание сума по банкова гаранция № */* год., издадена от „* * *“ АД, ведно
със законната лихва върху тази главница, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 08.01.2019 год. до окончателното изплащане на
задължението и 377.81
лв., представляваща обезщетение за забава, начислено
върху горепосочената главница, за периода 02.08.2018 год. – 08.01.2019 год. Претендират се и заплащане на извършените съдобно
– деловодни разноски.
В
исковата молба се излага, че на 04.04.2016 год. между
страните е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество е приело да извърши, срещу
възнаграждение, СМР в конкретно посочен обект. Постигнато е съгласие за
предоставяне от страна на изпълнителя на банкова гаранция за добро изпълнение,
за срок от 24 месеца от издаване на Акт Обр. 19 (т. е. до 31.07.2018 год.),
определена на база 5 % от изплатените по договора суми, като за периода
01.04.2016 г. – 29.07.2016 г., общата стойност на извършените СМР е 171000.75
лв. без ДДС. След изтичане на срока, за който е предоставена (до 31.07.2018
год.), гаранцията е невалидна, а сумата по нея – се освобождава. Условие за
освобождаване на гаранцията преди срока, е връщането на оригинала в банката.
Условията за усвояване на суми от бенефициента са искане, чрез обслужващата
възложителя банка до банката - изпълнител, придружено с декларация за
неизпълнение от страна на изпълнителя по договора и съответния акт Обр. 19.
Съобразно уговорките между страните, на 01.08.2016 год. е подписан Протокол
Обр. 19 от 01.08.2016 год. за приемане на СМР на обща стойност 205200.91 лв.,
без забележка от страна на възложителя. Твърди се още, че с писмо от 29.03.2018
год. от страна на възложителя са заявени недостатъци при изработката. След
извършен оглед на място от представител на изпълнителя, но недостатъци не са
констатирани. Заявените недостатъци не са констатирани по приетия между
страните с договора начин. Въз основа на искане до банката от 27.07.2018 год.,
гаранцията, в размер на 8550.00 лв. е усвоена изцяло от ответника.
В
становище, депозирано във връзка с отговора на ответника, ищецът не оспорва, че
управителят на „Д.т.“ ООД е присъствал на заседанието на комисията от 31.7.2018
г., свикано с оглед констатиране на недостатъци при изпълнение на СМР. Протоколът
не е подписан от представителя на изпълнителя, поради несъгласие със състава, а
също и със съдържанието на изготвения протокол.
Ответникът – „Н.и.“ ООД, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага подробни съображения за неоснователност
на иска. Възразява, че протокола за приемане на СМР, извършени в периода 01.04.2016
г. – 29.07.2016 г., е подписан на 12.11.2016 год., а не на 01.08.2016 г., както
твърди ищеца. Работата е извършена със забава от 58 дни спрямо уговореното.
След установени от възложителя недостатъци, до изпълнителя е изпратена покана,
получена на 31.07.2018 год., за участие в комисията за констатиране на
недостатъците при изпълнение на СМР, в съответствие с чл. 32, ал. 3 от ОУ. На
същата дата изпълнителя е уведомен от възложителя, че гаранционната сума по
договора ще бъде удържана, респ. възстановена при отстраняване на
недостатъците. На 31.07.2018 год. комисия, включваща кръг от лица, съобразен с
чл. 32, ал. 2 от ОУ на договора, съставя протокол, подписан от трима членове, с
изключение на представителя на ищеца, съдържащ описание на констатираните
недостатъци. Същевременно, в електронно писмо от 02.08.2018 год., управителя на
„Д. Т.“ предлага споразумение, по силата на което се задължава да отстрани
констатираните недостатъци, което следва да се приеме като признание за
съществуване на дефектите, констатирани от комисията на 31.07.2018 год.
Възразява
и относно осъществяване на елементите на фактическия състав на неоснователното
обогатяване – процесната сума е изплатена от банката, а не от ищеца, не е
настъпило нито обедняване в имуществената му сфера, нето обогатяване при
ответника. Сумата е получена въз основа на валидно учредена банкова гаранция,
при наличие на съществуващо и изискуемо вземане. Отделно от това счита, че
съобразно уговореното, заявяването на претенции за дефекти при изпълнението на
СМР, само по себе си, е достатъчно основание за усвояване на гаранцията.
На
следващо място, намира, че отношенията между страните относно усвояване на
исковата сума са уредени с допълнително споразумение, предложено и изпратено от
ищеца на 02.08.2018 год., с което е уговорено връщане на усвоената сума след
отстраняване на дефектите. Същото е незначително, коригирано, подписано и
върнато от ответника, на 03.08.2018 год., като до колкото промяната не е
отхвърлена веднага, поради трайните търговски отношения между страните, следва да
се приеме за приета (арг. от чл. 292 ТЗ).
Евентуално,
релевира възражение за прихващане между вземането на ищеца и дължимата в полза
на ответника неустойка за забава, уговорена в договора за СМР (чл. 7, ал. 4),
чийто размер възлиза на 11901.65 лв.
Евентуално,
при отхвърляне на горното, релевира и възражение за прихващане със сумата от
8550.00 лв., представляващо вземане, породено от правото на възложителя да иска
намаляване на възнаграждението на изпълнителя, поради изпълнение на работата с
недостатъци. В тази насока се сочи, че се касае за некачествено изпълнени 230
кв. м. от настилка паве „А.“ 20/ 20/ 10 – сиво, върху пясъчна подложка от 5
см., с единична цена 39.30 лв./ кв. м. с ДДС, или общо 9039 лева с ДДС.
Стойността на поправката на тези СМР е 52.20 лв./ кв. м., т.е. стойността за
230 кв. м. е 12006.00 лв.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На
04.04.2016 год. между „Д.т.“ ООД (изпълнител) и „Н.и.“ ООД (възложител) е
сключен договор за извършване на строително – монтажни работи при общи условия,
с предмет изработка на СМР, подробно описани в Приложение № 1 към договора.
Видно от съдържанието на договора, между страните е постигнато съгласие срока
за изпълнение да е 385 работни дни, считано от 04.04.2015 г.
Липсва
спор между страните, че в изпълнение на поетите задължения, ответникът е
заплатил на ищеца възнаграждение в размер на 216714.00 лв.
Приобщени
на л. 10 – 14 от делото са Общи условия към договора за СМР, двустранно
подписани от страните. Съгласно т. 10 от същите, за удостоверяване на
извършените по вид количество и качество дейности, се съставят: двустранен
приемо – предавателен протокол за приемане на строителна площадка; геодезическо
заснемане на строителна площадка, преди започване на СМР; геодезическо
заснемане на строителна площадка, след завършване на СМР; Акт Обр. 19 за
извършените СМР и фактура. Определено е гаранционните срокове за извършените
СМР да се определят по правилата на Наредба № 2/ 31.07.2003 г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в РБ, като същите започват да текат от датата на
съставяне и подписване на Акт Обр. 16 (т. 31, 2 и 3). Прието е още, че за
проявилите се в рамките на гаранционните срокове дефекти, възложителят
уведомява писмено изпълнителя, като се съставя двустранен протокол с описание
на тези дефекти (т. 32.1). При констатиране на недостатъци в СМР, в рамките на
гаранционния срок, които изпълнителят не приема, възложителят свиква комисия,
чрез писмена покана, в която участват представители от страна на възложителя,
проектанта, строителния надзор и изпълнителя, който съставя протокол, съдържащ:
констатирания дефект; причините, които са го породили; мерояприятията, които
трябва да бъдат извършени; срок за отстраняване на констатирания дефект; за чия
сметка ще е отстраняването на дефекта.
Приобщени на л. 197, 198 и 204 са
протоколи, подписани от възложителя и изпълнителя, относно обявяването на
дните, в периода 29.04.2016 г. – 08.05.2016 г. за неработни, поради лоши
метериологични условия.
Представен
на л. 15 от делото е подписан от страните Протокол Обр. № 19/ 01.08.2016 г.
относно СМР, изпълнени в периода 01.04.2016 г. – 29.07.2016 год. Общата
стойност на приетите СМР е 171 000.75 лв. без ДДС.
На
04.11.2016 год, от страна на ищеца, в полза на ответника, е учредена Банкова
гаранция за добро изпълнение № */* г. (л.
17), издадена от „* * *“ АД, за сумата от 8550.00 лв., със срок на валидност до
31.07.2018 год. Видно от съдържанието на документа, гаранцията служи като
обезпечение за качественото изпълнение на строително – монтажните работи по
договора. От страна на банката е поето задължение, неотменимо и безусловно да
заплати всяка сума, общо в размер до 8550.00 лева, в срок до 3 работни дни, от
получаване на писмено искане, деклариращо, че „Д. Т.“ е в неизпълнение на
задълженията си по договора.
На
12.11.2016 год. сумата от 11399.10 лв., представляваща надплатена цена, е
възстановена от ищеца към ответника;
С писмо
от 29.03.2018 год. (л. 19) „Н. И.“ ЕООД уведомява „Д.т.“ ООД за констатирани
недостатъци в изпълнение на възложените СМР.
С писмо
от 29.03.2018 год. (л. 20 – 22) „Д.т.“ ООД уведомява „Н. И.“ ЕООД, че след
извършен оглед на обекта, дружеството не приема направената рекламация.
Въз
основа на искане от 27.07.2018 год., отправено от „Н. И.“ ЕООД до „* * *“,
сумата от 8550.00 лв. по предоставената гаранция е усвоена изцяло.
На
31.07.2018 год. е съставен Протокол за констатиране на недостатъци на СМР,
извършени в обекта, подписан от представител на възложителя, арх. И. К. –
проектант на сградата, инж. С. С. – представител на дружеството, осъществило
строителния надзов. Видно от съдържанието на протокола, констатирани са от
комисията нередности, свързани с полагане на бетонови павета, тип „А.“. При
съставяне на протокола е изготвената скица и скица, подписана от същите лица,
на която са отразени проблемните участъци.
С писмо
от 01.08.2018 год., адресирано до „Д.т.“ ООД, от „И. П. - А.“ ООД, уведомяват
ищеца за следното: до дружеството не е отправяна покана за посочване на
представител при сформиране на комисията, която да установи наличието или
липсата на дефекти по СМР, изпълнени от „Д.т.“ ООД. Поканен е бивш служител на
дружеството, поради което и следва да се счита, че „И. П. - А.“ ООД, в
качеството на проектант и носител на авторските права върху инвестиционните
проекти, не е изпратил свой представител при огледа, не се е запознал с
изготвените документи, не е потвърдил тяхното съдържание.
Представени
с отговора на исковата молба са две споразумения, за които е посочено в
титулната част, че са подписани между страните. Визираните документи не носят
подписа нито на представител на изпълнителя, нито на възложителя.
За
изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са изслушани две
съдебно – технически експертизи.
В
заключението си вещото лице П.П. приема следното: за процесния обект са
съставени Акт Обр. 15 и Разрешение за ползване, съгласно Наредба № 3 за
съставяне на актове и образци в строителството. Вертикалната планировка с
направата на вътрешно – площадкови пътища, маневрени зони за автомобилите и
паркингите, са изпълнени с настилка от бетонни паважни блокчета, оградени с
бетонови бордюри върху уплътнен обратен насип от трошен камък. Недостатъците
при изпълнение на възложените СМР се изразяват в следното: неизвършена част от
настилката в дясно от работния портал, с площ от 2.6 кв. м.; продане
нанастилка, над 1.5 см., пред гаражните врати на северната фасада, между
работия портал и гаражните врати на южната фасада; пропадания около шахти,
означени с номера от 1 до 16 на представената със заключението скица (л. 113) и
около спирателни кранове, означени с номера 1 и 2. Вещото лице приема гранично
отклонение от 1 см. Към момента на огледа от експерта, описаните недостатъци са
налични, а стойността на разходите за тяхното
отстраняване, по пазарни цени за гр. София, е 8155.48 лв. с включен ДДС.
В
заключението си вещото лице В.К. приема следното: процесният обект е въведен в
експлоатация с Разрешение за ползване от 23.10.2018 год.; изпълнените от „Д.т.“
ООД строително – монтажни работи касаят част „Вертикална планировка“, части
„ВиК“ и други, външни за сградата. Същите включват: доставка, полагане и
уплътняване на фракции от скален материал; окончателно приключване и полагане
на външни настилки около сградата; обграждане на бордюри; изграждане на линейни
отводнители; ремонт на ревизионни шахти, изразяващ се в повдигането им; монтаж
на капаци; доставка и монтаж на тротоарни плочки и други съпътстващи дейности,
свързани с приключване на вертикалната планировка. Недостатъците при изпълнение
на възложените СМР, са с обща площ 80 кв. м., като същите се изразяват в
улягания от 1 см. до 2.5 см., хлътване на настилката над 1 см.; пропадане пред
вратите на складовете; отворена – непопълнена фуга между настилката на сградата
и настилката пред тях. Досежно конкретните недостатъци, вещото лице напълно
споделя изводите на експерта, изготвил първото заключение. Стойността на
дефектите, съгласно изготвения на 31.07.2018 г. протокол, възлиза на 2155.00
лева с ДДС. Стойността на разходите за отстраняване на недостатъците, по
пазарни цени, възлиза на 5640.00 лева без ДДС.
В съдебно
заседание, вещото лице разяснява, че до колкото уляганията са около шахтите,
експлоатацията на обекта няма отношетие към настъпване на същите.
Гореустановената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са
обективно, кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 258, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В конкретната хипотеза,
ищецът основава вземането си сключен между страните договор за СМР, в изпълнение на който е учрудена
банкова гаранция, която е усвоена от ответника без основание.
Ето защо,
съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи наличие на валидни облигационни отношения между страните, по които е
изправна страна, в изпълнение на които в полза на ответника е предоставена
гаранция за добро изпълнение; извършване на възложените строителни - монтажни
дейности без недостатъци, съобразно уговорените качествено и срок; приемане на
работата от възложителя на посочената в исковата молба дата – 01.08.2016 год.;
усвояване на гаранцията от възложителя.
В
тежест на ответника положителните факти, на които основава възраженията си, а
именно: валидна облигационна обвързаност между страните, по силата на която от
страна на ищеца е поето задължение за заплащане на неустойка при забава при
изпълнение на СМР, в размер на 0.1 % от стойността на договора, но не повече от
10 %; твърдяната дата на приемане на работата – 12.11.2016 г.; забавата на
изпълнителя; наличие на недостатъци в изпълнението на 230 кв. м. павирана настилка
от посочения вид и тяхната цена по процесния договор, констатирани по
уговорения в договора ред; стойността за отстраняване на недостатъци.
Горните обстоятелства обуславят изхода от
спорното правоотношение, поради което следва да бъдат установени от страната по
реда на главно и пълно доказване.
Съгласно чл. 258 ЗЗД, с договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на
другата страна, а последната – да заплати възнаграждение. Задължение на възложителя е да приеме извършената
съгласно договора работа, след което за изпълнителя възниква правото да получи
уговореното възнаграждение (чл. 266, ал. 1 ЗЗД)
В
настоящата хипотеза, страните не спорят относно валидно възникналото между тях
правоотношение въз основа на договор за изработка, по силата на който ответникът
е възложил на ищеца по извършването на конкретни строително – монтажни работи.
В настоящата хипотеза, двустранно подписаният между страните
протокол за изпълнени видове СМР, в който са посочени количество, единична цена
и обща стойност на отделните видове СМР, по своята същност представлява
приемо-предавателен протокол за конкретно извършените видове работи. Според
константната практика на ВКС /решение
№ 34/22.02.2010 г. по т. дело № 588/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 94/2.03.2012
г. по т. дело № 133/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 65/16.07.2012 г. по
т. д. № 333/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 43 по т. д. № 61341/2016 г. на
ВКС, I г. о. и други/ по правната си характеристика този протокол е частен
свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде преценяван от
съда по вътрешно убеждение, с оглед всички
доказателства по делото.
Спорен
между страните е въпроса за датата на съставяне на протокола, като в тази
връзка съдът съобрази следното:
Вярно е, че страна в процеса, която не е
участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК лице, разполага с
възможността да оспори датата на съставянето му, като последната следва да бъде
установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което
претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или
обективирани в частния документ. В случая, по
отношение на конкретния документ, ответникът не е е трето лице, по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, поради което и не може да противопоставя доводи
за недостоверност на датата, освен при твърдение за абсолютна симулация,
каквито в случая не са въведени (така Решение № 17 от 13.06.2019 г. по т. д. №
1104/2018 г., ВКС, І т. о.). Още повече, че това възражение на страната, се
основава на ръкописно изписан текст (друга дата), след подписите на страните.
Ето защо „Н.и.“ ООД, важи поставената, преди подписите на страните дата –
01.08.2019 год.
С оглед горното, следва да се приеме, че описаните в коментирания
протокол строително – монтажни работи, са приети на датата на неговото
съставяне, а именно – 01.08.2019 г.
В настоящата хипотеза, СМР,
изпълнени в периода 01.04.2016 г. – 29.07.2016 год., на обща стойност 171000.75
лв. без ДДС, са приети на 01.08.206 год., съгласно представения протокол Обр.
19.
В изпълнение на
поетите договорни задължения (чл. 8 ал. 5), от страна на изпълнителя е учредена
банкова гаранция за сумата от 8550.00 лв. (5% от 171 000.75 лв.).
На
следващо място – след констатирани от
възложителя недостатъци, до изпълнителя е изпратена покана, получена на
31.07.2018 год., за участие в комисията за констатиране на недостатъците при
изпълнение на СМР. В съответствие с чл. 32, ал. 3 от
ОУ, от представител възложителя, проектанта, строителния надзор и изпълнителя,
е извършен оглед на обекта. Съобразно, изричните изявления на процесуалния
представител на ищеца, управителят на дружеството е присъствал на огледа, но е
отказал да подпише протокола, поради несъгласие със състава на комисията и с
част от констатациите.
Във
връзка с легитимността на комисията, следва да бъде съобразена волята на
страните, изразена в договора, респ. в общите му условия. В случая, между
страните е прието, в случай на разногласие относно недостатъци при изработката,
същото да бъде преодоляно, чрез свикване на комисия, в която освен
заинтересованите (възложител и изпълнител), да участват и лицата, изготвили
проектите и техническите задания и упражнили надзора по отношение на тяхното
изпълнение. Обстоятелството, че при проведения оглед е участвало лице, което
вече не е част от екипа на проектанското дружество („И. П. - А.“ ООД), не
опорочава процедурата. Този извод се налага, с оглед изясненото по делото
обстоятелство, че се касае за лицето, което лично е изготвило проектите, т. е.
наясно е със спецификите на терена и обекта, със причините, обусловили
конкретните решения при проектиране и задаване на техническите параметри при
строителството, което на практика кореспондира и с логиката на горепосочения
текст на общите условия. Възприемането на обратното би означавало да се приеме
за по – прецизно становище лице, което не е запознато със спецификите на
обекта, само защото формално е част от екипа на проектантското дружество.
В подкрепа на
горния извод са и двете експертни заключения, кредитирани в частта относно
наличието на недостатъци, техния вид и обем, като обективно и компетентно
изготвени, непротиворечиви, кореспондиращи с останалия доказателствен материал,
събран по делото. И двете вещикоито наличието на описаните в протокола
недостатъци.
Изложеното
обуславя извода, че към 02.08.2018 год. (датата на усвояване на гаранцията) в
процесния обект са налице недостатъци при изпълнението на възложените на ищеца
строително монтажни работи, констатирани по посочения в приетите от страните
общи условия към договора за изработка.
При тези данни,
следва да се приеме, че за възложителя е възникнало правото да усвои банковата
гаранция.
От друга страна,
с оглед разписаното в договора, настоящият състав приема, че гаранцията е
учредена за обезпечаване вземане на възложителя, което би възникнало в резултат
на неизпълнение (количествено, качествено и времево отношение) от страна на
изпълнителя. В случая, съобразно уговорките, обективирани в чл. 32, ал. 1 от
общите условия, а и съобразно решението на комисията, съставена по чл. 32, ал.
2, в задължение на изпълнителя е вменено отстраняване на недостатъците,
следователно с банковата гаранция е обезпечена стойността на разходите,
необходими за тяхното отстраняване.
В конкретната
хипотеза, съгласно двете експертизи, недостатъците не са отстранени.
Съобразно
заключението по повторната съдебно – техническа експертиза, кредитирано в тази
част от съда като обективно и компетентно изготвено, кореспондиращо в всички
налични данни, неоспорено от страните, стойността на разходите, необходима за
отстраняване на недостатъците при изпълнение на процесните СМР, възлиза на
5640.00 лв. без ДДС (по отношение на ДДС следва да се съобрази възможността за
неговото възстановяване).
До колколото представените
споразумения не са подписани от представител на ищцовото дружество, то липсва и
изразена воля за доброволно уреждане на отношенията между страните, във връзка
с усвоената банкова гаранция, при очертаните в приложените към отговора на
ответника параметри.
Ето защо, следва
да се приеме, че за възложителя е възникнало правото да усвои гаранцията
частично, до сумата от 5640.00 лв. без ДДС, като разликата, възлизаща на
2910.00 лв., се явява неоснователно удържана.
По изложените
съображения, се налага извод за частична основателност на предявения иск за
сумата от 2910 лв., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД.
На основание чл. 86, ал. 1, частично
основателна е и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава
върху уважената част от главницата, в размер на 129.34 лв., за периода
02.08.2018 год. – 08.01.2019 год.
Предвид изхода по
предявените искове, възражението на ответника за прихващане следва да
бъде съобразено.
Предмет на спора е наличие на
основание за ответника за начисляване на неустойка в пълния уговорен размер.
В т. 7.4 от процесния договор е предвидено правото на възложителя получи
неустойка от изпълнителя, при неспазване на крайния срок на изпълнение на СМР
съгласно договора. Уговореният размер на неустойката е 0.1 % от стойността на
договора, за всеки календарен ден, но не повече от 10 %.
Съгласно
чл. 92, ал. 1
ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват от кредитора. Освен обезпечителна и обезщетителна
функция, неустойката има и санкционна функция, тъй като е предназначена да
санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора.
Уговарянето на неустойка е израз на признатата в чл. 9
ЗЗД свобода на договарянето и ако страните са я предвидили при сключване на
договора, виновното неизпълнение на обвързаното с неустойка задължение поражда
за изправната страна право да претендира заплащането й, съгласно чл. 92 ЗЗД.
Съгласно договора, срокът за изпълнение на възложените СМР е 38 дни,
считано от 04.04.2016 год..В предвид, обявяването на дните, в периода
29.04.2016 г. – 08.05.2016 г. (съгласно протоколи л. 197, 198, 204), за
неработни, то следва да се приеме, че срокът за изпълнение на СМР е до 21.05.2016
год., включително. Както бе мотивирано по горе, с Протокол Обр. 19/ 01.08.2019
год., от страните са приети строително – монтажни работи, в периода 01.04.2016
г. – 29.07.2016 г., като допълнително извършените СМР (позиции 18 – 22 ) и
услуги, в срока на договора, не обуславят забава от 69 дни, каквато е
настоящата хипотеза. Следва да бъде съобразено, че видно от протокола една от
допълнителните услуги е извършена преди сключване на договора, а другите две –
след изтичане на срока за изпълнение. Ищецът, в чиято тежест е да установи
положителните факти, на които основава възражението си за недължимост на
неустойката, не ангажира доказателства за продължаване срока на действие на
договора, поради възлагане на допълнителни дейности.
С оглед данните за неизпълнение на договорното задължение в срок и периода
на забавата, следва да се приеме, че за изправната страна се е породило правото
да претендира заплащане на неустойка. В случая, в предвид периода на забавата
(69 дни) и стойността на договора (171 000.75 лв.), дължимата неустойка
възлиза на 11 799.00 лева.
Ето
защо, вземането на ищеца, във връзка с неоснователно получената от ответника
банкова гаранция в размер 2910.00 лв. следва да се прихване с дължимата към
ответника неустойка по договора, в размер на 11 799.00 лева, до размера на по – малкото от тях, като
възраженията на ответника в тази насока бъдат зачетени.
По изложените съображения, предявения
иск следва да бъде отхвърлен за сумата от 2910.00 лв. - поради уважено
възражение за прихващане с насрещното вземане на ответника до размера на по –
малкото от тях, за разликата над 2910.00 лв. до пълния предявен размер от
8550.00 лв. (възлизаща на 5640.00 лв.), поради неоснователност.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде отхвърлена, включително и
поради уваженото възражение за прихващане, и акцесорната претенция за
присъждане на сумата от 377.81 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено
върху горепосочената главница, за периода 02.08.2018 год. – 08.01.2019 год.
С оглед
изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника следва да се присъди
и сумата от 1260.00 лева, представляваща извършени съдебно – деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от
„Д.т.“ ООД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление *** срещу „Н.и.“ ООД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление ***, искове за присъждане на сумите от 8550.00 (осем хиляди петстотин и
петдесет) лева,
представляваща усвоена
без основание сума по банкова гаранция № */*
год., издадена от „*
* *“ АД, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД,
ведно със законната лихва върху тази
главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.01.2019
год. до окончателното изплащане на задължението и 377.81 лв. (триста седемдесет и седем лева и осемдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено
върху горепосочената главница, за периода 02.08.2018 год. – 08.01.2019 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, включително и поради
уважено възражение за прихващане с насрещно вземане на ответника за неустойка,
цялата в размер на 11 799.00
(единадесет хиляди
седемстотин деветдесет и девет) лева, дължима по силата на чл. 7, ал.
4 от сключения между страните договор от 04.04.2016 год. за извършване на
строително монтажни работи при общи условия, до размера на по – малкото от тях,
а именно – 2910.00 (две хиляди деветстотин и десет) лева, представляваща част
от учредена от ищеца и усвоена от ответника без основание банкова гаранция № */* год.
ОСЪЖДА „Д.т.“
ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Н.и.“ ООД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 1260.00
(хиляда двеста и шестдесет лева), представляваща извършени в производството
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: