Решение по адм. дело №1551/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5, във вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба на М. К. К., подадена чрез адв. М. П., срещу Заповед № GPAM-1315906/19.08.2025 г., издадена от младши автоконтрольор към група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ към Областна дирекция на МВР - Хасково.

 

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилна, издадена при неизяснена фактическа обстановка, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Същата била издадена от некомпетентен орган, в нарушение на материално-правни разпоредби и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Моли за отмяна на оспорената заповед.

 

В съдебно заседание, в хода по същество, пълномощникът на жалбоподателката допълва, че при издаване на оспорената заповед административният орган не се е съобразил с процедурата и не е изяснил фактическата обстановка. Жалбоподателката действително нямала свидетелство за управление на МПС, но никога не била управлявала МПС. Същата попълнила декларация, в която уточнила, че не може да посочи в момента кой е управлявал автомобила, но законът предвиждал в 14-дневен срок от връчване на електронен фиш възможността за подаване на декларация, каквато възможност на нея не й била предоставена.

 

Ответникът – Младши автоконтрольор към група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ към ОД на МВР – Хасково (С. А. С.) не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на жалбата.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

На 19.08.2025 г. С. А. С. - младши автоконтрольор при група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ в ОДМВР - Хасково е съставил срещу М. К. К. Акт за установяване на административно нарушение сер. GA, № 3270041, в който е посочено, че на 02.08.2025 г. около 18:44 часа в обл. Хасково, общ. Харманли, път АМ „Марица“, посока Стара Загора – Хасково – ГКПП Капитан Андреево – километър 62+476 в посока на движение към АМ „Тракия“, М. К. е управлявала личния си товарен автомобил [Марка], модел *** с рег. номер [рег. номер] в лентата за принудително спиране (аварийната лента). Нарушението било установено с техническо средство (T01 камера) с номер SDP 1016, с GPS координати 41.957735; 25.882528. Посочено е, че М. К. не притежава СУМПС. Актът е съставен за нарушение на чл. 58, т. 3 от Закона за движение по пътищата – на автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, и чл. 150 от ЗДвП – управлява ППС, без да е правоспособен водач.

С оглед така съставения АУАН ответникът е издал обжалваната в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1315906/19.08.2025 г., с която наложил на жалбоподателката принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, за срок от шест месеца. Като фактическа обстановка в заповедта е отразено, че мярката се налага за това, че по АМ Марица до км 64+476 в посока на движение към АМ Т. М. К. К. управлява личния си товарен автомобил [Марка], модел Спринтер *** с рег. номер [рег. номер], като не притежава СУМПС.

В разписката, представляваща неразделна част от заповедта, е отразено, че заповедта е връчена на адресата си на 19.08.2025 г.

Заповедта е обжалвана от М. К. пред Административен съд – Хасково чрез ОД на МВР – Хасково на 20.08.2025 г., като е заведена с вх.№ 272000-15973/ 20.08.2025 г. по описа на ОД на МВР - Хасково.

В Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона за движение по пътищата, на 19.08.2025 г. жалбоподателката е декларирала, че не може да посочи кой е управлявал собствения й автомобил на 02.08.2025 г., около 18:44 часа.

 

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

На основание чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл. 31, т. 2 от ЗМВР. В този смисъл и с оглед представената по делото оправомощителна заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Хасково следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В същата е посочено както правното основание за упражненото административно правомощие, така и противоправното поведение на водача на ППС, с което се обосновава възприетото от органа наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. С оглед на това съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В случая, доколкото по делото не е спорно, че товарен автомобил [Марка], модел Спринтер *** с рег. номер [рег. номер], е собственост на М. К. К., очевидно наложената на жалбоподателката ПАМ е в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а", предл. първо от ЗДвП - на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач.

Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Законово регламентираното прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а", предл. първо от ЗДвП, се свързва с неправомерно поведение на собственика на МПС – управление на МПС, без да е правоспособен водач. По своята правна същност правоспособността да се управлява моторно превозно средство представлява признато от държавата право да се извършва дейността по управление на моторно превозно средство, удостоверено с издаването на СУМПС. От фактическа страна жалбоподателката не оспорва обстоятелството, че няма придобита правоспособност за управление на МПС и съответно не притежава СУМПС. Оспорва се единствено обстоятелството, че на посочените в съставения АУАН и в издадената въз основа на него ЗППАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, време, място и обстоятелства, при липса на придобита правоспособност за управление на МПС, М. К. е управлявала собствения си товарен автомобил М. С. *** с рег. номер [рег. номер]. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съставеният в случая АУАН е част от административната преписка по издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства, на които се основава административният акт по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК. В случая съдът приема, че съдържащите се в АУАН фактически констатации, че на 02.08.2025 г. около 18:44 часа в обл. Хасково, общ. Харманли, път АМ „Марица“, посока Стара Загора – Хасково – ГКПП Капитан Андреево – километър 62+476 в посока на движение към АМ „Тракия“, М. К. е управлявала личния си товарен автомобил [Марка], модел *** с рег. номер [рег. номер], не са потвърдени с надлежни доказателства в настоящото производство, по следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства, по несъмнен начин бе установено, че управлението на МПС на посочените място, дата и час е установено със снимков материал от ТОЛ система. Но липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, дори и като индиция, че автомобилът, който е заснет, е бил управляван именно от неговия собственик - неправоспособния водач М. К.. От снимковия материал могат да бъдат установени марката и регистрационният номер на автомобила, но не и да се идентифицира водача. След направена от полицейски служители справка в автоматизираните информационни системи на МВР, е констатирано, че собственикът на автомобила – М. К., не е правоспособен водач - не притежава СУМПС. От страна на органите на МВР обаче не са били предприети каквито и да е било процесуални действия във връзка с установяване самоличността на водача на автомобила, съответно за изясняване на релевантно за прилагането на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а", предл. първо от ЗДвП обстоятелство, а именно, че МПС е било управлявано именно от неговия собственик, без да е правоспособен водач. На практика приетото с обжалваната заповед се основа на предположение, че автомобилът е бил управляван от неговия собственик, което предположение обаче е доказателствено необосновано. За разлика от разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, регламентираща, че собственикът на МПС отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, такава възможност не е предвидена в закона при прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а", предл. първо от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е приложима единствено при реализиране на административнонаказателна отговорност по реда на ЗАНН. В този смисъл въз основа на обстоятелството, че в подадената Декларация по чл. 188 от ЗДвП М. К. е заявила, че не знае от кого е бил управляван автомобила (тоест собственикът на автомобила не е представил информация на кого е предоставил МПС), не може при прилагането на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП да се презумира, че именно неправоспособният собственик на автомобила е управлявал МПС и е извършил нарушението, субсумиращо се в материалноправното основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а", предл. първо от ЗДвП – на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач. Нещо повече – нарушението на чл. 150 от ЗДвП (управление на МПС от неправоспособен водач), дори когато за това нарушение се ангажира отговорността на собственика, чието превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, се свързва винаги с противоправно поведение на водача на ППС. В случая липсват каквито и да е било установявания, събрани данни и доказателства, относно самоличността на лицето, управлявало МПС на посочените в обжалваната заповед време, място и обстоятелства.

Предвид установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гледна точка на закона административният орган е приел, че 02.08.2025 г. около 18:44 часа в обл. Хасково, общ. Харманли, път АМ „Марица“, посока Стара Загора – Хасково – ГКПП Капитан Андреево – километър 62+476 в посока на движение към АМ „Тракия“, именно М. К. е управлявала личния си товарен автомобил [Марка], модел *** с рег. номер [рег. номер], без да има придобита правоспособност за управление на МПС, съответно че при описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка се е следвало налагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а", предл. първо от ЗДвП. При липсата на каквато и да е било доказана обективна и субективна съпричастност на собственика на автомобила към обуславящото налагането на ПАМ противоправно деяние, недопустимо е той да търпи неблагоприятните правни последици, с които се свързва осъществяваната държавна принуда.

На следващо място, правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията. Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължението на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това, от една страна, гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая, освен че прилагането на оспорената ПАМ е необосновано и недоказано от гледна точка наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 2а, б. "а", предл. първо от ЗДвП, същата не се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел, предвид липсата на доказано противоправно поведение на М. К.. Поради което с наложената й с обжалваната заповед ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, се нарушава принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

С оглед на изложеното, съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, като постановена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, следва да бъде отменена.

Предвид факта, че от страна на жалбоподателката не е заявено искане за присъждане на разноски, съдът не следва да се произнася по тях.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № GPAM-1315906/19.08.2025 г., издадена от младши автоконтрольор към група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ към Областна дирекция на МВР - Хасково.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.