№ 315
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330205713 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 55
от 16.08.2021 г., издадено от Директора на РИОСВ - Пловдив, с което на *** А.К. на
основание чл. 151, ал. 2 , т. 6 вр. чл. 19, ал. 3, т. 15 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО) е наложено административно наказание – глоба в размер на 3000
лева за нарушение на чл. 151, ал. 2 , т. 6 вр. чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО.
В жалбата се излагат съображения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Аргументите се свързват с неправилно определена и посочена дата
на извършване на твърдяното нарушение, както и квалифицирането на нарушението по
чл. 151, ал. 2, т. 6, предложение трето от ЗУО, а не по предходните предложения от
нормата, и по тази причина нарушението практически е невъзможно да бъдат
извършено на възприетата дата. Същевременно се възразява, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в непълно посочване
на нарушената норма на чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО като в НП не е посочено за кое
предложение от разпоредбата се отнася деянието и какво всъщност нарушение е
извършено, както и последиците по ограничаване правата на жалбоподателя от това.
Така също възраженията са свързани и с липсата на посочване на видовете и
количествата отпадъци като част от описанието на нарушението, с наличието на
допълване на нарушението от фактическа страна в постановлението без това да е било
налично в акта, както и съставянето на акта в отсъствие на жалбоподателя или на
редовно упълномощен от него представител. Спори се също за липсата на субект на
нарушението на жалбоподателя и ангажиране на отговорността по Закона за водите,
доколкото отпадъците са били пряко свързани с проводимостта на речното легло. Като
аргумент за неправилност се изтъква и недостоверността на съдържанието на
констативния протокол от последващата проверка, изразяваща се в неприсъствието на
представител на жалбоподателя при извършването й. Възразява се, че в
1
постановлението не са посочено смекчаващи отегчаващи отговорността обстоятелства,
оттам изводът за неприложението на чл. 28 от ЗАНН е необоснован, както и за липсата
на мотиви за размера на наложеното наказание. Въз основа на всичко изложено се
моли да бъде отменен обжалвания акт. В съдебно заседание се поддържат
възраженията от жалбата. Претендират се разноски за представителство от адвокат.
В проведеното открито съдебно заседание представител на въззиваемата страна
счита подадената жалба за неоснователна. Излага подробни съображения за
законосъобразното съставяне на АУАН и НП и становище по всички възражения от
жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като правилно. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
В Министерски съвет на република България бил получен сигнал за нарушение
на екологичното законодателство от председателя на Риболовно сдружение с
нестопанска цел „Олимпик 2002“ за образувани сметища по поречието на брега на река
Въча, който бил изпратен към МОСВ и входиран в деловодната система с вх. № ЖСМ-
1/1/ от 03.02.2021 г.
По повод на сигнала била извършена проверка на място от териториалните
структури на министерството, а именно от служители на РИОСВ гр. Пловдив. На
04.02.2021 г. бил направен обход по поречието на река Въча на територията на ***, но
не в урбанизираната част на града, от служителите на *** И.К. и Н. А. и лица от *** - в
това число В. Б. – ***, Б. В. и *** А.К.. При обхода били констатирани
нерегламентирани замърсявания с отпадъци чрез специализирана техника с GPS
локализатор в следните райони: първи участък с отправна точка транспортен мост над
река Въча, част републикански път III-8602 Пловдив-Перущица-Кричим – по
течението на реката са засечени следните координати с начало на участъка N
0000
4202`40.9``; E 2428`18.7`` и край на участъка N 4202`42.1``; E 2428`20.2`` -
координатите са взети от десен бряг; и втори участък с координати, както следва
0000
начало N 4203`31.8``; E 2429`06.2, среда N 4203`35.9``; E 2429`08.3``, край N
00
4203`38.6``; E 2429`09.7``. Установените на място в първи участък замърсявания
били малки купчини смесени битови отпадъци, основно пластмасови опаковки, а във
втория – на територия около 150 м епизодично се наблюдавали наличие на смесени
битови отпадъци на купчини, строителни отпадъци, едрогабаритни отпадъци (дивани и
фотьойли), стъклени опаковки, излезли от употреба гуми и пластмасови опаковки.
Отпадъците не се намирали в коритото на реката, а на върха на защитната дига. За
извършените на място констатации бил съставен констативен протокол № 0010421 от
04.02.2021 г., който бил подписан от всички присъстващи на проверката. На мястото на
обяснения и възражения в протокола ***ът на общината отказал да получи копие от
него, тъй като съдържанието на описаното в протокола не е в неговата компетентност и
задължения. Отделно от това на мястото на проверката ***ът отказал на К. и А. да
почисти терена.
Във връзка с констатациите било издадено от директора на *** предписание на
*** с изх. № ЖСМ-1-2 от 11.02.2021 г. в срок до 19.02.2021 г. да се извърши
2
почистване на измерените участъци на речното легло и и прилежащите му територии и
да се предприемат мерки за недопускане на последващо замърсяване. Предписанието
било входирано в системата на *** на 11.02.2021 г. и с резолюция на ***а от
12.02.2021 г. препратено на *** на общинската администрация Б. за „съхранение“.
На 22.02.2021 г. бил извършен последващ контрол от *** К. и А. за изпълнение
на дадените предписания. При посещение от тях двамата на мястото на първоначалния
обход било констатирано, че нерегламентираните замърсявания с отпадъци, находящи
се на територията на ***, не са почистени, а били същите като констатираните преди
това. След посещението *** посетили сградата на ***, където следвало да се срещнат с
***а или *** на общината, в чийто ресор било управлението на отпадъците. Такава
среща не се осъществила под предлог, че те са заети. Затова *** пристъпили към
съставяне на констативен протокол № 0010426/22.02.2021 г. в присъствието на Г. Г. –
*** в ***. Протоколът бил съставен и в него били описани констатациите от мястото
на замърсяване и бил предявен на Г. да се подпише на него в графа „При проверката
присъстваха“. Последният, без каквито и да е възражения и без действително да е
присъствал, подписал протокола като присъстващо лице.
В организацията на работа на администрацията на *** със задължението за
управление на отпадъците била натоварена длъжността „***“. Към момента на
проверките тя се изпълнявала от В. Б., която, както се спомена, присъствала на
първоначалната проверка. По този повод тя била запозната със ситуацията и
констатациите. Във връзка с длъжността й и установеното от *** на Б. така и не било
възложено от *** почистването на отпадъците. Не се установява и да е създадена
цялостна организация от *** във връзка с нерегламентираното замърсяване и
почистването му.
Въз основа на извършените проверки бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № 33/14.05.2021 г., в който е отразено, че
жалбоподателят в качеството му на *** е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. от
ЗУО за това, че не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци
на нерегламентирани за това места, създаването на незаконни сметища и
организирането на почистването им, като било отбелязано, че констатираното
замърсяване не било почистено. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и
оправомощен представител на *** и връчен му лично. Последният е подписал АУАН
без възражения.
Въз основана посочения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на
нарушителя била наложена на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО глоба в минимален
размер на 3000 лв. за нарушението.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели И. К. – ***, Г. Г. и В. Б.. Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН,
пълномощно с изх. № АО-07-06-22/13.12.2019 г. по описа на ***, покана с изх. № О-
1954/23.04.2021 г. от РИОСВ ведно с известие за доставяне, констативни протоколи №
0010426/22.02.2021 г. и № 0010421/04.02.2021 г., сигнал по електронна система от
МОСВ, писмо № 250/21 от 01.02.2021 г. от МС ведно с приложени сигнал и снимки,
предписание изх. № ЖСМ-12/11.02.2021 г. до ***, докладна записка вх. № АО-07-09-
5#2 от 26.02.2021 г., писмено обяснение вх. № АО-07-09-5#1 от 26.02.2021 г. по описа
на ***, писмо изх. № 13822/04.06.2021 г. на отдел „ИП“ към ОД на МВР Пловдив,
писмо изх. № 27242/01.11.2021 г. на отдел „ИП“ към ОД на МВР Пловдив, писмено
обяснение вх. № АО-07-09-8#1 от 26.02.2021 г. по описа на ***, писмено обяснение вх.
№ АО-07-09-9#1 от 26.02.2021 г. по описа на ***, писмено обяснение вх. № АО-07-09-
3
7#1 от 26.02.2021 г. по описа на ***, писмено обяснение вх. № АО-07-09-6#1 от
26.02.2021 г. по описа на ***, заповед № РД-72/19.04.2021 г. на Директора на ***,
заповед № РД-106/15.05.2020 г. на директора на ***, заповед № 125/07.06.2021 г. на
директора на ***..
***ят в подробности описва констатираните на място обстоятелства. Разказва за
личните си впечатления, свързани с констатираните нарушения от проверките, в това
число мястото на натрупаните отпадъци, техните най-общи характеристики,
непочистването им, съставянето на констативни протоколи. Показанията му
съответстват на тези на свидетелите Г. и Б.. От една страна свидетелката Б. също е
била при първоначалната проверка на място и споделя за замърсяването и за най-
общите характеристика на отпадъците, за тяхното място. Така и свидетелят Г. също
като К. споделя, че не е присъствал на място при повторната проверка и последващият
констативен протокол е съставен на място в общината. Показанията и на тримата
свидетели в посочените части съответстват на събраните писмени доказателства по
делото и най-вече на констативните протоколи, поради което съдът ги оцени с доверие.
За достоверни и добросъвестно дадени се оцениха и показанията на Г., че
проверяваният терен е част от територията на ***, но не е в урбанизираната територия
на града, доколкото същото се потвърди и от свидетелката Б. и К.. Нейните показания
извън изложеното по-горе също се оцениха с доверие, доколкото добросъвестно
посочи, че нейни са били задълженията по управление на отпадъците в общината и не
са й давани указания по почистването им от страна на ***а. В тази си част споделеното
от Б. е еднопосочно с резолюцията на ***, положена върху предписанието от РИОСВ,
а именно същото да остане на „съхранение“ при ***, но не и за изпълнение.
По тези причини съдът прецени, че показанията на свидетелите в цялост са
вътрешно непротиворечиви, съответни едни на други и на останалите доказателства,
последователни и подробни, поради което им се довери при изграждането на
фактическата обстановка по делото.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП като цяло са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално
необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното производство.
Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който
да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и
самите актове и да нарушават правата на нарушителя, така че да последват изводи за
незаконосъобразност на постановлението и неговата отмяна.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените
обстоятелства, при които е извършено то. В тази връзка следва да се посочи, че
нарушението съгласно дадената му правна квалификация по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО
представлява непредприемането на мерки за предотвратяване изхвърлянето на
отпадъци на нерегламентирани за това места, създаването на незаконни сметища и
организирането на почистването им. В тази връзка правилно е посочена датата на
извършване на нарушението като 04.02.2021 г., доколкото последната касае именно
това общо задължение, а не неизпълнение на даденото предписание, доколкото е
налице твърдение, че към момента на първоначалната проверка е констатирано
нерегламентирано замърсяване с отпадъци. Тоест в случая се касае за неизпълнение на
пряко произтичащи от закона задължения, които съществуват по всяко време и не са
свързани с конкретни актове на администрацията. Следователно при констатиране на
непредприемане на мерки за образуване на незаконни сметища, наличието на такива
и/или непочистването им вече би могло да се говори за осъществяване на обективната
4
страна на фактическия състав на нарушението. В този смисъл решение № 2442 от
13.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 2359/2021 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1136 от 07.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 861/2021 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив и Решение № 207 от 02.02.2021 г. по к. адм.
н. д. № 3102/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. Затова и не
може да се приеме, че датата на извършване на нарушението е неправилно посочена и
такава да е тази на срока на предписанието – 19.02.2021 г., или на последващата
проверка – 22.02.2021 г.
Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН, като съставен и връчен лично на надлежно
оправомощен представител на нарушителя и присъствието на двама свидетели, които
са посочени в него. В същия е дадена правна квалификация на установеното
нарушение. Дадено е право на жалбоподателя да възрази в акта, от което той не се е
възползвал нито при съставянето му, нито в 3-дневен срок след това. Тук е мястото да
се спомене, че актът е подписан от надлежен представител на нарушителя. Наличното
по делото пълномощно изхожда от жалбоподателя А.К. в качеството му на *** *** и с
него упълномощава В. Б. – ***, да го представлява пред *** в
административнонаказателни производства с правото да подписва актове за
установяване на административни нарушения. Безспорно е, че обемът на
представителната власт изцяло се припокрива със задължението да се съставят и
връчват актове само на надлежно упълномощени лица. Спорът е относно качеството
на упълномощителя и обема на правата по т. 1 от пълномощното, съгласно които
пълномощникът има право да представлява общината. Според настоящата инстанция
спецификата в субекта на нарушението, а именно това да е ***ът на общината,
предопределя възможността с това пълномощно именно той да бъде представляван при
съставяне на АУАН. Принципно само ***ът е този, който по закон представлява
общината и в общия случай той няма самостоятелна правосубектност в този контекст и
затова действа в качеството си на ***. Именно в това си качество той определя обема
на представителна власт в пълномощното и този обем не може да надхвърля
правомощията му като ***. Затова и обемът на представителна власт от наличното по
делото пълномощно „да представлява ***“ следва да се тълкува неразривно с
качеството на представителя, доколкото общината може да действа преди всичко чрез
нейния ***. Оттам и да се разбира като да представлява *** в съответните аспекти,
включително и в административнонаказателното производство по установяване на
нарушение, чийто субект е задължително и достатъчно да притежава качеството ***.
Затова и съдът намери, че пълномощното е редовно и са спазени процесуалните
гаранции за правата на нарушителя при съставяне на акта, а оттам и възражението се
прие за неоснователно.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно закона и представените заповеди, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено
с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както относно издаването
на АУАН, така и на НП. В съдържанието на постановлението се съдържат
задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото
на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
5
ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата относно създаването на
мерки за превенция от нерегламентираните сметища и тяхното почистване.
За неоснователно съдът прецени възражението за посочването на различни
правни норми от ***я, така и от наказващия орган. Преди всичко следва да се посочи,
че квалифицирането на нарушението е дейност по правилното прилагане на закона и
задължение на наказващия орган. Тоест под риска от съставяне на незаконосъобразно
постановление той следва да подведе установената в акта фактическа обстановка под
правилната нарушена правна норма. Същевременно с това правната квалификация на
деянието се изчерпва с посочване на член, алинея, точка и буква, в какъвто смисъл е
структурата на нормативния акт съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Указа за прилагане на
ЗНА и посочването на предложение или изречение е само с пояснително значение. В
този смисъл не е необходимо и не представлява нарушение посочването на
предложението на нарушената норма от ***я и последващото му премахване от
наказващия орган. Редом с горното съдът служебно следва да приложи правилната
нарушена правна норма съгласно разясненията на ТР № 8/16.09.2021 г. по тълк.д. №
1/2020 г. на I и II колегия на ВАС. В този смисъл законът формира задължение за ***
да отговаря за създаването на мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на
нерегламентирани за това места, създаването на незаконни сметища и организиране на
почистването им в чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, в какъвто смисъл е прочита на
разпоредбата. Тоест това е хипотезата на нормата и тя предписва спазване на такова
поведение. Затова и при отклонение от нея тя ще е нарушената, т.е. нарушението
следва да се квалифицира единствено по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО. Докато чл. 151, ал.
2, т. 6 от ЗУО представлява диспозицията и санкцията на нормата, а оттам и не може да
бъде нарушена и тя следва да е единственото основание за налагане на наказание. В
горния смисъл Решение № 1136 от 07.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 861/2021 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив.
В контекста на изложеното по-горе, включително посочената съдебна практика,
в случая отговорността на нарушителя е ангажирана за неизпълнение на пряко
произтичащи от закона безсрочни задължения, касаещи предприемането на такива
мерки, в резултат на които да се попречи на изхвърлянето на отпадъци на
неразрешените за това места, а в случай че тази превенция е неефективна, да се
организира почистване от нерегламентираното замърсяване. Затова и следва да приеме,
че чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО не предвижда три отделни състава на различни
нарушения, а три проявни форми на едно и също нарушение, доколкото се преследват
едни и същи цели чрез едни и същи мерки, формулирани в чл. 1 от ЗУО – възпираща и
възстановителна мярка с цел да се предотврати или намали вредното въздействие на
отпадъците, поради което и не е необходимо да се посочва кое предложение е или не е
изпълнено. Оттам и достатъчно е да се посочи, че е съществувало такова
нерегламентирано сметище и същото не е било почистено, както и не е предприета
организация за премахването му. Като е описал от фактическа страна по този начин
нарушението, то и ***ят, и наказващият орган е дал пълно и ясно описание на белезите
му. Не е необходимо да бъдат посочвани конкретните количества и видове отпадъци,
доколкото това не представлява признак от фактическия състав на нарушение и не се
съдържа като условие в нарушената разпоредба на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО.
Достатъчно е установяването на несъздаване на мерки за предотвратяване на
изхвърлянето на отпадъци на нерегламентирани за това места, за създаването на
незаконни сметища и/или неорганизиране на почистването им, в който смисъл не се
приеха възраженията от жалбата. Ясно е посочено тяхното местоположение с
координатни точки. Чл. 140, ал. 5 от Закона за водите се отнася за съвсем различна
хипотеза и касае конкретното почистване на речните легла, докато от фактическа
страна в случая е повдигнато обвинение за нарушение, свързано с натрупване на
6
отпадъци на билото на дигата на реката, т.е. на съвсем различно място съгласно
събраните доказателства и за неизпълнение на съвсем различно задължение с различен
субект на нарушението.
Допустимо е съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказващият орган да извършва
корекции в постановлението, когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В конкретния случай не става дума за извършване на
корекция в участъците, в които са констатирани натрупаните отпадъци, тъй като няма
промяна във фактите, установени от ***я и се ангажира отговорността за конкретните
измерени участъци. Няма допълване на тях или подмяна в установените факти, а само
подвеждането им под нарушената норма и квалифицирането им като релевантни за
издаването на постановление.
Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила
непосочването на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства при
определяне на санкцията, нито липсата на излагане на мотиви за размера й и
приложението на чл. 28 или чл. 29 от ЗАНН. Това е дейност по правилното прилагане
на закона, която може да бъде проведена и следва да бъде проверена от съда, т.е. дори
и да има нарушение, то ще бъде санирано от съда. Същевременно непосочването им
може да окаже влияние само относно размера на санкцията, но не и по нейното
основание. Затова и съдът оцени възражението в тази връзка за неоснователно.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно е ангажирана отговорността на *** за извършено
нарушение на ЗУО. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО ***ът на
общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени
за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването
им.
Безспорно се установява от обективна и субективна страна осъществяването на
всички признаци от състава на нарушението. Нормата ясно поставя задължение за
адресата както да предприема превантивни мерки, с които да се предотвратява
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места, така и да организира
последващи такива за отстраняване на замърсяване, което не е било предотвратено.
Преди всичко следва да се посочи, че ***ът на общината е специфичен субект на
административнонаказателната отговорност по визираната разпоредба. В този смисъл
той може и следва да бъде ангажиран към нея при наличие на предпоставките за това.
ЗУО ясно и конкретно посочва задълженията на физически и юридически лица,
производители, длъжностни лица, в това число и органи на местното самоуправление,
в частност на ***овете на общините - Глава Втора, Раздел трети от закона. В случая
наложената санкция на лицето е за това, че в качеството му именно на *** не е
предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това
места и/или създаването на незаконни сметища в посочените участъци. Отделен е
въпросът дали е извършено и друго нарушение и дали следва да се ангажира
отговорността и на друго лице за неизпълнение на задължение, но това не е предмет на
проверка по делото, т.е. дали е нарушен Законът за водите.
Безспорно се установи, че на 04.02.2021 г. в следните райони: първи участък с
отправна точка транспортен мост над река Въча, част републикански път III-8602
Пловдив-Перущица-Кричим – по течението на реката са засечени следните координати
с начало на участъка N 42002`40.9``; E 24028`18.7`` и край на участъка N 42002`42.1``;
E 24028`20.2`` - координатите са взети от десен бряг; и втори участък с координати,
7
както следва начало N 42003`31.8``; E 24029`06.2, среда N 42003`35.9``; E 24029`08.3``,
край N 42003`38.6``; E 24029`09.7``, са установени на място в първи участък
замърсявания от малки купчини смесени битови отпадъци, основно пластмасови
опаковки, а във втория – на територия около 150 м епизодично се наблюдавали
наличие на смесени битови отпадъци на купчини, строителни отпадъци, едрогабаритни
отпадъци (дивани и фотьойли), стъклени опаковки, излезли от употреба гуми и
пластмасови опаковки, като отпадъците не се намирали в коритото на реката, а на
върха на защитната дига. В този смисъл са констативните протоколи и показанията на
свидетелите Б. и К.. Същевременно се установи, че ***ът на общината не е предприел
никакви действия за почистването им, не е организирал същото и не е създал мерки за
предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на нерегламентирани за това места и
създаването на незаконни сметища, каквото по съществото е било установеното.
Впрочем ***ът е действал напълно дезинтересирано, като в резолюцията си към *** на
общината на предписанието на органите е указал не неговото изпълнение, а
„съхранение“ от страна на ***. С тези си действия той именно е осъществил всички
обективни признаци на нарушението по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО. Не може да има
съмнение, че законът изисква да са предприети такива мерки, в резултат на които да се
попречи на изхвърлянето на отпадъци на неразрешените за това места, т.е. изисква се и
постигане на конкретен резултат, а не само организация на последващо почистване,
дори и когато не е била целена. За съставомерността на деянието е достатъчен фактът,
че е допуснато натрупването на отпадъци, което безспорно се доказа. В тази връзка за
неоснователно се прие възражението, че вторият констативен протокол е подписан от
лице, което не е присъствало на проверката. Този протокол не е от съществено
значение за нарушение, доколкото то е извършено още към момента на първоначалната
проверка. Същевременно констатираните в него обстоятелства се установяват и от
показанията на ***я, който лично е направил втори оглед на място, и по косвен начин
от свидетелката Б., която потвърди, че не е била натоварена с организация по
почистването на отпадъците.
Установява се още от показанията на свидетеля К. и Г., че замърсяването е било
на територията на ***, макар и не в урбанизираната част на града, което не
представлява пречка. За реализиране състава на процесното деяние, релевантен е
фактът, че теренът се намира на територията на общината, както и обстоятелството, че
по предназначение не е бил отреден за сметище.
Нарушителят е действал в качеството му на физическо лице със специфичната
характеристика на *** и по тази причина е необходимо да се изследва субективната
страна на деянието. От субективна страна се установява нарушението да е извършено
при пряк умисъл, доколкото нарушителят е съзнавал, че несъздаването на мерки има
общественоопасен характер, могат да настъпят сериозни вредни последици за
обществото и околната среда и се нарушават защитаваните обществени отношения,
предвиждал е, че с извършването му ще се осъществят тези общественоопасни
последици и е целял тяхното настъпване, което си проличава в ясния отказ да се
предприемат мерки за организиране на почистването на отпадъците.
По наказанието:
Коректно административнонаказващият орган е определил и наложил
имуществена санкция в минимално зададения в чл. 151, ал. 2, 6 от ЗУО размер от 3000
лв. Санкционната норма предвижда за непредприемането на мерки за предотвратяване
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на
незаконни сметища и/или организиране на почистването им да се наказва с глоба от
3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, *** и/или длъжностно лице.
Не се установиха белези, които биха обусловили налагането на имуществена
8
санкция в размер по-висок от минималния. Санкционната разпоредба е правилно
определена предвид нарушената правна норма, доколкото същата съдържа белезите на
нарушението по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО. Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението, като е наложил имуществената санкция в нейния минимален размер.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл. 12 от
ЗАНН, като в определените рамки ще въздейства по оптимален начин,
предупредително и възпитателно както на нарушителя, така и на обществеността като
цяло.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е
налице „маловажен случай” на административно нарушение. Съобразно разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота
да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за
наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като
„маловажен“. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства,
които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Напротив, възможните
неблагоприятни последици могат да засегнат изключително тежко и сериозно
защитаваните обществени отношения по опазване на околната среда, биологичното
развитие и здравето и живота на хората. Затова съдът счита, че случаят не отговаря на
критериите за маловажност. Посочения в жалбата чл. 29 от ЗАНН е неприложим,
доколкото касае нарушения, извършени от непълнолетни (към момента на издаване на
НП), а към момента на решаване на делото – нарушения по ЗДвП.
По разноските:
Доколкото изходът от спора е в полза на въззиваемата страна, то и тя на
основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН има право да претендира такива. Такава
претенция е своевременно направена от процесуалния й представител. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва разноски да бъдат присъдени в
минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно в размер на 80 лева.
От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено
жалбоподателят да е осъществил състава на вмененото административно нарушение. В
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле
на чл. 28 от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено. Наложената санкция е в минимален размер,
като не са налице и предпоставките за неговото изменение.
9
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 55 от 16.08.2021 г., издадено
от Директора на РИОСВ - Пловдив, с което на *** А. С. К. с ЕГН ********** на
основание чл. 151, ал. 2 , т. 6 от Закона за управление на отпадъците е наложено
административно наказание – глоба в размер на 3000 лева за нарушение чл. 19, ал. 3, т.
15 от ЗУО.
ОСЪДЖА *** А. С. К. с ЕГН ********** да заплати на РИОСВ - Пловдив
сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му на
страните пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10