РЕШЕНИЕ
№ 837
гр. Благоевград, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20231210101765 по описа
за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Н. Х. Б., ЕГН **********, против
„ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК *********.
Навежда се в молбата, че в периода от 20.08.2009 г досега са действали общо три
изпълнителни производства. Навежда се, че въз основа на издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 1524/ 2009 г. по описа на РС – Благоевград, е образувано изп. д. № 295/ 20.08.2009
г но описа на ЧСИ В. Т. с взискател „Първа Инвестиционна Банка „ АД. Твърди се, че на
08.10.2009 г е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника – настоящ ищец.
Навежда се, че на 22.03.2010 г. взискателя е входирал искане за възбрана на
недвижимо имущество, но молбата е оставена без движение с резолюция на ЧСИ, че ще
бъде извършена след заплащане на таксата за това, като такава не е заплатена.
Твърди се, че на 30.09.2010 г. е входирано искане за запор на Трудово
възнаграждение, като на 16.11.2010 г. е връчена ПДИ. Навежда се, че на 06.07.2011 г. е
подадена молба от взискателя за преместване на изпълнителното дело при ЧСИ Ал. Ц., като
на 14.07.2011 г. делото е входирано при ЧСИ Ал. Ц. и образувано под № 258/ 2011 г.
Твърди се, че на 21.10.2013 г. се входира молба с искане за налагане на запор на
Трудовото възнаграждение на ищеца, като запорното съобщение е изпратено и връчено,
въпреки липсата на доказателства за платена такса от страна на взискателя в тази връзка.
Навежда се, че на 19.02.2015 г. е входирано искане за извършване на справки, като на
19.12.2016 г. в кантората на ЧСИ Ал. Ц., по делото постъпва молба за конституиране от
„Еос Матрикс“ ЕООД.
1
Навежда се, че с Постановление за конституиране от 18.01.2017 г, ЧСИ конституира
„Еос Матрикс“ ЕООД като взискател по делото на мястото на дотогавашния взискател
„Първа Инвестиционна Банка „ АД, като на 13.03.2017 г. е входирана молба за справка
НАП.
На 05.07.2017 г е входирано искане за налагане на запор на Трудовото
възнаграждение на ищеца, последвано с изпращане на запорно съобщение на 17.07.2017 г.,
получено на 19.07.2017 г.. Навежда се, че на 01.06.2020 г. ЧСИ оповестил с постановление
настъпилата перемция съгл чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК, като на 02.12.2021 г. взискателя „Еос
Матрикс“ ЕООД, е образувал ново дело на същото основание, като е подадено искане за
налагане на запор на банкови сметки и Трудово възнаграждение от 31.01.2023 г.
Навежда се, че съгласно чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК лимитивно са посочени основанията,
поради които съдебния изпълнител трябва да констатира настъпването на перемцията и да
прекрати изпълнителното производство. Съгласно закона и съдебната практика, срокът по
чл. 433, ал.1, т. 8 Г ПК започва да тече от последното изпълнително действие, или от първия
момент, в който не е поискано изпълнение и осъществяването на всички поискани способи е
приключило. Същото се отнася и до поискани способи и действия, когато осъществяването
им зависи от причини, за които взискателя отговаря, като невнасяне на такси, разноски,
неосъществяване на съдействие и по този начин осуетява тяхното прилагане ( Решение №
116/15.03.2022 г на ОС Благоевгард) и (Решение № 37/24.02.2021 г на ВКС ). Навежда се, че
в настоящия случай, фактите и обстоятелствата сочат настъпване на перемция още в самото
начало на инициативата на кредитора да удовлетвори вземанията. Тя настъпва на 21.08.2011
г., когато са изминали повече от две години от прекъсване на давността с предприемане на
изпълнителен способ - запор на Трудовото възнаграждение. Запора е наложен на 08.10.2009
г, но по аргумент на ТР № 2/2013 г ВКС давността започвала да тече със задна дата от
искането за действие, а то е от 20.08.2009 г. Следващото изпълнително действие, без да се
обяви от съдебния изпълнител прекратяване на изпълнителното производство поради
перемция е осъществено на 21.10.2013 г , когато кредитора входирал молба с искане за
налагане на запор на Трудовото възнаграждение, а таксата за това не е платена. Прави се
довод, че в случая се наблюдава бездействие на кредитора повече от 4-ри години, без да е
прекратено (перемирано) изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК . На
05.07.2017 г. е входирано искане за налагане на запор на Трудовото възнаграждение - почти
4-ри години след последно извършеното невалидно действие (извън 2 годишния срок по чл.
433, ал.1, т.8 ГПК). Тук отново се наблюдава бездействие и небрежност от страна на
кредитора по отношение на правото му да се удовлетвори. Навежда се, че едва на 01.06.2020
г. ЧСИ оповестява с постановление настъпилата перемция съгл чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК.
При прекъсване на давността, следва да е налице предприемане на действия по
принудително изпълнение чрез реализиране на редовен изпълнителен способ, тъй като
нередовния изпълнителен способ не прекъсва давността, аргумент от Решение №
116/15.03.2022 г на ОС Благоевград. Прави се довод, че въпроса за редовността на
поисканите способи било то реализирани или фиктивно поискани след настъпване на
2
перемцията в различните периоди на производствата би следвало да се прецени внимателно
от съда. Редовността им се определя не само от това дали са реализирани, а и дали настъпва
някаква промяна в патримониума на длъжника, дали са платени съответните такси за това.
Основанието за прекратяване на изпълнителния процес е налице и въпреки недекларирането
от страна на съдебния изпълнител, то е прекратено ех lege. Във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се
обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр.
купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания ( ТР № 2/2013 г на ВКС). И ако съда прецени, че погасителна давност по чл.
110 ЗЗД не настъпва през този период на изпълнителното производство, в който за 8 години
са предприети общо три изпълнителни действия, то периода от 05.07.2017 г (последното
изпълнително действие) до 31.01.2023 г. (последно поисканите и реално извършените
изпълнителни действия) е достатъчен за обявяване вземането на взискателя като
нелегитимно и погасено по давност.
Поддържа се, че хронологически погледнато, правото на взискателя да иска
изпълнение на задължението от ищеца се преклудира на 06.07.2022 г, когато изтича 5
годишния срок за общата погасителна давност инкорпорирана в ЗЗД. ТР № 2 / 2013 г на
ВКС, ясно определя случаите и действията, които прекъсват давността, но в тях не
присъства образуване на изпълнително дело, конституиране на нов взискател, фиктивно
искане за изпълнителен способ, както и връчване на книжа и ПДИ.
Прави пред съда искане, да се признае по отношение на ответника, че Н. Х. Б. не
дължи сумата от 17294,00 лв. (седемнадесет хиляди двеста деветдесет и четири лв. и 28 ст.),
от които: главница - 7088,49 лв.; законна лихва 258,59 лв. за периода 24.02.2023 г.-19.06.2023
г.; неолихвяеми вземания по ИЛ - 7871,93 лв.; разноски по ИЛ - 456,27 лв.; разноски по ИД -
100,00 лв.; такси и разноски по ИД - 519,00 лв.; законна лихва от 19.06.2023 г. до момента;
Такси и разноски направени след 19.06.2023 г., за което е образувано ИД 1175/ 2021 г. при
ЧСИ Ал. Ц., с район на действие ОС Благоевград, поради изтекла погасителна давност.
Претендира и сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, не е подал такъв.
В съдебно заседание, ищците не се явяват лично, делегират представител, който
поддържа иска.
Ответникът не се явява, не делегира процесуален представител, оспорва иска.
Съдът в настоящия състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че че въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
1524/ 2009 г. по описа на РС – Благоевград, е образувано изп. д. № 295/ 20.08.2009 г но
описа на ЧСИ В. Т. с взискател „Първа Инвестиционна Банка „ АД.
3
Със запорно съобщение на 08.10.2009 г е наложен запор на трудово възнаграждение
на длъжника – настоящ ищец.
Установявава се, че на 22.03.2010 г. взискателя е входирал искане за възбрана на
недвижимо имущество, но молбата е оставена без движение с резолюция на ЧСИ, че ще
бъде извършена след заплащане на таксата за това, като няма данни такава да е заплатена.
Установява се, че на 30.09.2010 г. е направено искане за запор на Трудово
възнаграждение, като на 16.11.2010 г. е връчена ПДИ.
Установява се от писмените доказателства, че на 06.07.2011 г. е подадена молба от
взискателя за преместване на изпълнителното дело при ЧСИ Ал. Ц., като на 14.07.2011 г.
делото е входирано при ЧСИ Ал. Ц. и образувано под № 258/ 2011 г.
Установява се, че на 21.10.2013 г. е направено искане за налагане на запор на
Трудовото възнаграждение на ищеца, като запорното съобщение е изпратено и връчено.
Установява се от писмените доказателства, че на 19.02.2015 г. е направено искане от
взискателя за извършване на справки, като на 19.12.2016 г. в кантората на ЧСИ Ал. Ц., по
делото постъпва молба за конституиране от „Еос Матрикс“ ЕООД.
С Постановление за конституиране от 18.01.2017 г, ЧСИ конституира „Еос Матрикс“
ЕООД като взискател по делото на мястото на дотогавашния взискател „Първа
Инвестиционна Банка“ АД, като на 13.03.2017 г. е входирана молба за справка НАП.
Установява се от писмените доказателства, че на 05.07.2017 г. е направено искане за
налагане на запор на Трудовото възнаграждение на ищеца, като запорното съобщение е
получено на 19.07.2017 г..
Установява се от писмените доказателства, че на 01.06.2020 г. ЧСИ с постановление е
констатирал настъпилата перемция съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като на 02.12.2021 г.
взискателя „Еос Матрикс“ ЕООД, е образувал ново дело на същото основание, като е
подадено искане за налагане на запор на банкови сметки от 24.01.2023 г., като е заплатена
необходимата такса.
Със запорно съобщение, получено на 20.06.2023 г. от третото лице, е наложен запор
на трудовото възнаграждение на длъжника Н. Б..
След тези дати са извършени множество действия по поисканото принудително
изпълнение от ЧСИ, но съдът намира за ирелевантни за настоящето производство, поради
което не обсъжда.
Останалитте писмени доказателства не са относими и необходими към настоящия
спор, поради което съдът не обсъжда.
От правна страна, съдът намира предявения иск за процесуално допустим, а по
същество за основателен, по следните съображения:
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като
съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
4
основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече
съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички
правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти,
непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията
на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на
такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с
изпълнителното основание.
В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил
редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът може
да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно
чл. 415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е
подадено, респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила – аргумент от чл. 416 ГПК. Изпълнителният
лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно
изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по
чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет за заповедта
за изпълнение. В случая, издадената заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1886/ 2013 г. по
описа на Районен съд - Благоевград, се ползват с посочените по-горе правни последици.
Именно поради това искът по чл. 439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след
стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на
принудителното удовлетворяване на кредитора.
Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, които са били известни на ищците и които са могли да посочат
в срока за възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, се преклудира.
В тежест на ищците е да докажат, че след приключване на съдебното дирене, в
изпълнителното производство са настъпили факти (с оглед въведените в исковата молба
твърдения - изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право от ответника.
Съгласно чл. 414, ал. 1 ГПК длъжниците могат да се защитят, като възразят срещу
заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл. 415 ГПК да
предяви иск за установяване на вземането си. Изпълнителният лист се издава въз основа на
влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва
със стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му
или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. С влизане в сила на
заповедта за изпълнение е прекъсната погасителната давност за вземането на заявителя, като
считано от тази дата започва да тече нова 5 годишна погасителна давност.
5
В случая, издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1524/ 2009 г. по описа на
Районен съд - Благоевград, се ползват с правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение и са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение - същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно,
което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор.
На първо място, релевантен срок за определяне начало на давностния срок в
настоящия случай е дата 26.06.2015 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/ 28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/ 2020 г.,
,.Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/6.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“.
Приложимо това правило, изведено в тълкувателното решение, сочи на извод, че при
висящ изпълнителен процес, образуван преди 26.06.2015 г., погасителната давност за
вземането не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането. В случая е налице
по изпълнителния лист от 03.07.2009 г. първоначалният кредитор е образувал на 20.08.2009
г. е образувал изпълнително дело № 295/ 2009 г. по описа на ЧСИ В. Т., което е прекратено
на 01.06.2020 г. поради перемция.
Същото е образувано на 02.12.2021 г., като новото дело е с номер 1175/ 2021 г. по
описа на ЧСИ Ал. Ц..
С оглед правилото, изведено от тълкувателното решение, до датата на влизане в сила
на тълкувателното решение, независимо от предприетите изпълнителни способи, давност за
вземането не тече – такава започва да тече считано от 26.06.2015 г. - датата на влизане в
сила на тълкувателното решение.
В случая 26.06.2015 г. е релевантния момент, обуславящ начало на нова погасителна
давност.
По вземането, предмет на изпълнителния лист от 03.07.2009 г. първоначалният
кредитор е образувал изпълнително дело № 295/ 2009 г. по описа на ЧСИ В. Т., което е
прекратено на 01.06.2020 г. поради перемция. Следователно, от 26.06.2015 г. е релевантния
момент, обуславящ начало на нова погасителна давност.
В случая, е прекъсната давността на 05.07.2017 г., като е направено искане за
налагане на запор на Трудовото възнаграждение на ищеца, като запорното съобщение е
получено на 19.07.2017 г..
6
От този момент – 05.07.2017 г., поради реализиран от взискателя редовен способ
срещу длъжника, е започнала да тече нова давност.
Със запорно съобщение от 24.01.2023 г., е направено искане за налагане на запор на
банкови сметки, като е заплатена необходимата такса, като от този момент е започнала да
тече нова давност.
Ищецът релевира довод, че поради непредприемане на действия от страна на
взискателя на първо място изпълнителното производство се е прекратило по право, при
настъпване на т. н. „перемция“ и освен това, поради непредприемане на действия по
прекъсване течението на давността, правата на ответника за изпълнение относно вземането
са се погасили по давност с изтичането на общата 5 годишна давност за вземането.
По този въпрос настоящият състав намира, че съгласно мотивите към т. 10 на ТР №
2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., „за разлика от исковия процес,
където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Взискателят е този, които чрез своите действия и
активност следва да поддържа висящността на изпълнителния процес - като заявява
извършване на конкретни изпълнителни действия, внася съответните такси и разноски за
извършването им и иска прилагане на нови изпълнителни способи“. "Съгласно чл. 116, б.
"в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания
може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество
вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. "
В заключение, според възприетото от ВКС тълкуване, в изпълнителният процес
давността не спира да тече, но се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
7
съответния способ. По смисъла на мотивите на цитираното тълкувателно решение нова
давност започва да тече с предприемането на всяко ново изпълнително действие за
принудително изпълнение. Смисълът, вложен в даденото от ВКС тълкуване е, че доколкото
в гражданското право давността е правна последица на бездействието, ако кредиторът няма
правна възможност да действа - давност не тече.
На следващо място и в доктрината и съдебната практика несъмнено се приема, вкл. и
преди постановяването на ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т.
нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал
постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие.
Поради това и според даденото от ВКС тълкуване, новата давност започва да тече не от
датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на
предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително
действие или признание на вземането от длъжника. (в този смисъл също решение № 45 от
30.03.2017 г. по т. д. № 61273/2016 г., ГК, ІV ГО на ВКС).
В същото време с ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г. е
обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., в което се застъпваше тезата, че с образуването
на изпълнителното производство давността за вземането се прекъсва, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече.
В заключение, ако се съобрази постановката относно прекъсване течението на
давността, възприето в посоченото по - горе ТР, следва да се приеме, че действие с ефект да
прекъсне 5 - годишния давностен срок за вземането представлява подаването на редовна
молба за образуване на изпълнително дело, в която взискателят е посочил изпълнителен
способ за събиране на вземането. От прекъсването течението на давността, започва да тече
нова давност.
На следващо място, от приложеното изпълнително дело се установява, че са изпратени
запорни съобщения за запор на банкови сметки на длъжника в различни банки. С оглед
постановките на Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 5, съдът намира, че запорът се счита за наложен само с разпореждането на
съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице,
съгласно изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от
който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването
на вземането. В случай, че по сметките на длъжника няма наличност запорът може да бъде
реализиран и вземането на взискателя да бъде удовлетворено след постъпването на суми по
тези сметки.
В процесния случай, при изложеното и при формално изчисление, от 05.07.2017 г., до
24.01.2023 г., е изтекла предвидената в закона петгодишна погасителна давност, поради
което вземанията са погасени.
8
Според т.10 от Тълкувателно решение № 2/ 2013г. от 26 юни 2015г., по т.д.№ 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл.
116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова
давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането
не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата
давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че
вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. Не случайно
законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. „в” ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта
на прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД
не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този
случай няма спиране на давността нито отпадане на ефекта на прекъсването. Исковото
производство като динамичен фактически състав е уредено по различен начин от
изпълнителното производство. Исковото производство започва с предявяването на иска и
завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до
постановяването на решение независимо от това извършва ли ищецът други процесуални
действия или процесът се основава на негови процесуални пропущания. Всеки допустим
исков процес завършва с решение, което признава или отрича вземането. В исковия процес
давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което
да я прекъсне отново в хода на исковото производство. Според ВКС в цитираното ТР при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
В случая, последното същинско изпълнително действие е извършено на 05.07.2017 г.
срещу длъжника, като към датата на следващото изпълнително действие – 24.01.2023 г.,
погасителната давност е изтекла.
Ето защо, искът се явява основателен, поради което следва да се уважи.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се следват
разноски по делото.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, че Н.
9
Х. Б., ЕГН **********, не дължи сумата от 17294,00 лв. (седемнадесет хиляди двеста
деветдесет и четири лв. и 28 ст.), от които: главница - 7088,49 лв.; законна лихва 258,59 лв.
за периода 24.02.2023 г.-19.06.2023 г.; неолихвяеми вземания по ИЛ - 7871,93 лв.; разноски
по ИЛ - 456,27 лв.; разноски по ИД - 100,00 лв.; такси и разноски по ИД - 519,00 лв.; законна
лихва от 19.06.2023 г. до момента; Такси и разноски направени след 19.06.2023 г., за което е
образувано ИД 1175/ 2021 г. при ЧСИ Ал. Ц., с район на действие ОС Благоевград, поради
изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Н. Х. Б., ЕГН
**********, сумата в размер на 696.74 лв. (шесттотин деветдесет и шест лева и 74 ст.),
представляващи разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Н. Х. Б., ЕГН
**********, сумата в размер на 2000.00 лв. (две хиляди), представляващи разноски за
адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10