№ 530
гр. Благоевград, 14.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
като разгледа докладваното от Н. Грънчаров Гражданско дело №
20231200101065 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е въз основа на предявен иск от Н. Д. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***********, чрез пълномощника си- адв. П. Ш., срещу Прокуратурата на
Република България, ЕИК *********, с административен адрес: *********.
Сочи се с ИМ във връзка с предявения иск, че с Постановление за привличане на обвиняем
от 14.09.2006г. постановено по ДП № 452/2006г. по описа на РПУ-гр.Петрич /Пр.Пр. №
1591/2006г. по описа на РП Петрич/, Н. Д. Т. е бил привлечен като обвиняем за това, че за
периода 2002г.-2004г. на пункта на Управление „Пътни такси и разрешителни“- Кулата, в
качеството му на длъжностно лице- контрольор на ГС „Кулата, Златарево, Илинден“ е
присвоил около 89 903.43лв., собственост на Изпълнителна агенция „Пътища“- София,
връчени му в това качество или поверени му да ги пази или управлява, като присвояването е
в големи размери - деяние, съставляващо престъпление по чл. 202 ал. 2 т. 1, във вр.с чл. 201
от НК. Определена му е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000.00
лева. Впоследствие, същата е намалена на 3000.00лв. Сочи се с ИМ, че в хода на
разследването, ответникът- Прокуратурата на Република България, неколкократно наложил
на ищеца по реда на Закона за българските документи за самоличност/сега Закона за
българските лични документи/ забрана за напускане на страната. Твърди се от ищцовата
страна, че независимо, че по съдебен ред всеки път тази ограничителна мярка е била
отменяна като незаконосъобразна, то ответникът продължил да я налага. А ищецът желаел
на работи в чужбина, където имал постигната договорка с чуждестранен работодател. Това
му желание останало неосъществено. След като не бил пуснат да работи в чужбина, ищецът
започнал частен бизнес, но срещал непрекъснати трудности тъй като контрагентите му не
изпитвали доверие към него поради наличието на висящо първоначално досъдебно, а в
последствие и съдебно производство за извършване на тежко престъпление от общ характер.
Изграждането на бизнеса продължило много години и бил положен много труд от страна на
ищеца за да се утвърди.
1
Нведени са с ИМ доводи, че Досъдебното производство е продължило прекалено дълго-
почти 6 години. Най-накрая РП Петрич повдигнала обвинение на ищеца за това че е
извършил посоченото престъпление, като в РС Петрич бил внесен обвинителен акт. След
отводи на съдиите, обвинителният акт е изпратен на Районен съд - Кюстендил, където едва
на 30.05.2012г. е образувано НОХД № 630/2012г. по описа на същия съд. С Присъда №
15/16.03.2018г. постановена по същото дело, ищецът е признат за невиновен и е оправдан да
извършил престъплението, в което е обвинен. По протест на ответника е образувано
ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, по което с Решение №
260009/08.09.2022г. оправдателната присъда е била потвърдена. Като необжалваемо това
съдебно решение влиза в сила от деня на постановяването му - 08.09.2022г.
Поддържа се с ИМ, че в резултат на действията на ответника на ищеца са нанесени огромни
неимуществени вреди. Същите се изразяват в изживени и изживявани все още комплекс от
значителни отрицателни психически емоции, психологическо страдание, силен страх от
евентуално ефективно осъждане, стрес и притеснения свързани с тежестта на
обвинението- от 3 до 15 години лишаване от свобода. От друга страна увреденият се
чувствал опозорен; човешкото му достойнство било силно накърнено; бил сринат напълно
целият му професионален, социален и личен авторитет сред роднините, колегите,
приятелите и обществото; чувствал се унизен; смятал името и честта си за непоправимо
опетнени за цял живот; изпитвал силен гняв и негодувание поради накърняване на чувството
му за справедливост, тъй като вярвал на 100%, че не е извършил това, в което е обвинен;
смятал, че се гаврят с него; животът му се променил напълно; изпаднал в голяма депресия;
станал раздразнителен и избухлив спрямо близките си; трайно се изнервил, което
продължава и до днес; страдал от постоянно безсъние и нарушение на съня.
Незаконосъобразните действия на ответника се отразили много негативно на ищеца в
социален план. Двете му деца, тогава в пубертет, не искали да излизат от дома им защото се
срамували от баща си, който е бил обвинен, че е престъпник. По-големият му син не искал
да ходи и на училище от срам. В резултат на действията на прокуратурата настъпило и
много сериозно влошаване на семейните взаимоотношения между ищеца и съпругата му,
като разводът помежду им „е бил на косъм“. В професионален план, мечтите и желанията на
ищеца да направи кариера и да се издигне в работата си, били безвъзвратно унищожени.
Сочи се с ИМ, че ищеца бил обвинен заедно с още 18 души свои колеги, като случаят бил
публично разгласен в медиите- както национални, така и регионални. Още на 12.09.2006г.,
политикът Р.П., тогава в качеството си на Министър на вътрешните работи, в ефира на БТВ
и Нова телевизия обявява че цялата група, тогава служители на Управление „Пътни такси и
разрешителни“ към Изпълнителна агенция „Пътища“, са присвоили огромна парична сума, в
размер на 2.5 млн.евро. На 13.09.2006г. в националния вестник „Монитор“ е публикувана
статия, в която се твърди, че над 2.5 млн.лева „са източени“ от граничните пунктове Кулата
и Златарево. На 15.09.2006г. по национална телевизия „БТВ“, в най-гледаното предаване
„Тази сутрин“, Директорът на Окръжна дирекция „Полиция“-Благоевград комисар К.Г. дава
убедено мнение за извършване на престъплението от страна на ищеца и неговите колеги.
2
Към този момент същите дори не са привлечени в качеството им на обвиняеми. Тази
„новина“ е публикувана и на интернет-сайта на предаването същия ден вечерта. В хода на
досъдебното производство, наблюдаващият го прокурор от РП-Петрич Л.М., по национални
телевизии дава убедени изявления в смисъл, че уличените са присвоили огромните суми. В
националните вестници „Труд“, „24 часа“, „Уикенд“ и „Стандарт“ излизат публикации, в
които се твърди, че парите действително са присвоени. С подобни статии излиза и
регионалният вестник „Струма“ и то в продължение на няколко дни подред. В интернет
пространството също така имало много статии, станали достояние на неограничен кръг от
читатели. В различни публикации увреденият бил определен едва ли не като „виновен“,
„престъпник“, „крадец“. В резултат на това повечето роднини, близки и приятели започнали
да се отнасят с недоверие и резервираност към него, а голяма част от приятелите и познатите
му се отдръпнали и не желаели да контактуват и да общуват с увреденото лице. Чувал че за
него се говори, че „бил станал бандит", поради което загубил много контакти и приятелства.
Като последица същият изпаднал в дълбока депресия; самоизолирал се; затворил се в себе
си; изпитвал силно чувство на срам от околните; ограничил личните и социалните си
контакти; не излизал от дома си; не желаел да се вижда с приятели и познати; чувствал
се безполезен; смятал, че животът му е съсипан.
Поддържа се от ищцовата страна, че тежестта на непозволеното увреждане се засилва и от
изключително продължителния срок както на разследването, така и на съдебното
производство. На ищеца е било повдигнато обвинение на 14.09.2006г., а по обвинителен акт
на прокуратурата е било редовно образувано наказателно общ характер дело едва на
30.05.2012г. Изтекли са 6 години на притеснения от неизвестното, от стрес породен от
неяснотата дали ще има обвинение в крайна сметка и ако да- за какво точно престъпление,
въз основа на какви доказателства и прочее. След като производството най-накрая стига до
съдебна фаза и делото започва в РС Кюстендил, последват десетки съдебни заседания, на
които ищецът чинно се е явявал. Всяко едно такова явяване е било свързано с голям стрес,
притеснения, страх от постановяване на осъдителна присъда и др.такива. Кошмар, който е
продължил още цели 10 години. В крайна сметка всичко приключва, но са минали цели 16
години! Животът на ищеца е напълно съсипан и това не може да се поправи.
Независимо че в крайна сметка обвиняемият е бил оправдан, той е продължил и продължава
да търпи и до днес неблагоприятните последици от упражнената срещу него наказателна
репресия на прокуратурата, както в психологически план, така и в чисто физически. Като
резултат същият се е променил изцяло психологически; станал е значително по-затворен,
много по-нервен и избухлив към околните; емоционално съсипан - в ежедневието не
проявява радост, не изпитва щастие, не се усмихва, не се смее, обезверен е. Във физически и
социален план - с постоянно високо кръвно налягане, страдащ от безсъние и кошмари; с
влошени семейни взаимоотношения; без желание да за общуване с околните.
Твърди се с ИМ, въз основа на която е образувано настоящото дело, че в резултат на
незаконните действия на ответника, ищеца е загубил работата си и по този начин е
претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаване на
3
трудово възнаграждение. Още в деня на привличането му като обвиняем - на 14.09.2006г.,
напълно незаконно, на „основание“ Наредбата за граничните контролно-пропускателни
пунктове /ДВ, бр.54/31.05.2002г./, му е отнет пропускът за достъп до ГКПП, което е
направило невъзможно изпълнението на трудовите му функции като контрольор в
Управление „Пътни такси и разрешителни“- Кулата. Цитираният пропуск не му е върнат
изобщо. На практика ищецът е останал без работа в резултат на действията на ответника.
Изложени са доводи с ИМ, че Управление „Пътни такси и разрешителни“ е създадено по
силата на Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Пътища“, приет с ПМС №
143/25.07.2000г.. Правилникът е действал към 15.09.2006г. Само 4 дни по-късно същият е
отменен с влизане в силата на ПМС № 240/08.09.2006г. за приемане на Правилник за
структурата, дейността и организацията на работа на фонд „Републиканска пътна
инфраструктура“ и на неговата администрация, който продължава да урежда дейността на
Управление „Пътни такси и разрешителни“. Същият е отменен с ПМС № 219/05.09.2008г. за
приемане на Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на
Национална агенция „Пътна инфраструктура“ и на нейната администрация и на Тарифа за
таксите, които се събират от Национална агенция „Пътна инфраструктура“. Управление
„Пътни такси и разрешителни“ продължава дейността си по силата на този правилник. Със
Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата обаче /обн. ДВ бр.75/18.09.2009г/,
правомощията, свързани с осъществяването на контрол на граничните контролно-
пропускателни пунктове по изпълнение на задължението на пътните превозни средства с
българска и чужестранна регистрация, за заплащане на таксите по чл. 10 от Закона за
пътищата, са възложени на длъжностни лица на Агенция „Митници“. Така на практика
Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Национална агенция „Пътна
инфраструктура“ престава да съществува. С разпоредбата на § 29, ал.4 от ПЗР на ЗИДЗП
/обн. ДВ бр.75/18.09.2009г./, специално се регламентират трудовите правоотношения с
работниците и служителите от Управление "Пътни такси и разрешителни" в Национална
агенция "Пътна инфраструктура" към Министерския съвет, които се прекратяват при
условията на чл. 328 ал.1, т.2 от Кодекса на труда /закриване на част от предприятието/ от
влизането в сила на измененията в Устройствения правилник на Агенция "Митници". С
ПМС № 241/07.10.2009г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на
Агенция „Митници“, приет с ПМС № 1 на МС от 2001г. /обн. ДВ, бр. 4/2001г./, което
постановление е обнародвано в ДВ, бр.81/13.10.2009г., са въведени правомощията на
митническите служители за събирането на таксите и глобите, които са били в правомощията
на закритото Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Национална агенция „Пътна
инфраструктура“. Съгласно чл. 5, ал. 5 от КРБ, това изменение на Устройствения правилник
на Агенция „Митници“ влиза в сила в тридневен срок от обнародването си, т,е. считано от
17.10.2009г.
Предвид изложеното поддържа се от ищцовата страна, че ищецът е незаконно лишен от
доходи от трудово правоотношение за периода 14.09.2006г.- 17.10.2009г. Последното
съставлява причиняване на имуществени вреди, които подлежат на репариране по същия
4
правен ред. Към посоченият период, като работещ в Управление „Пътни такси и
разрешителни“, ищецът е получавал брутно трудово възнаграждение от около 350 лева на
месец. Предвид на това, цената на този иск за имуществени вреди се претендира за сумата 12
950 лева.
Въз основа на изложените фактически твърдения, навадени са с ИМ правни доводи, че
доколкото ищеца е бил оправдан по повдигнатото срещу него обвинение, с влязла в законна
сила оправдателна присъда и по този начин обвинението му за извършване на престъпление
от общ характер се е оказало без правно основание, то са налице предпоставките на чл. 2, ал.
1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на Н. Д. Т. за причинените му неимуществени
вреди.
Поддържа се от ищеца, чрез процесуалният му пълномощник по делото, че като справедлив
размер на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, които същият е
претърпял и търпи и до днес, се явява сумата от 250 000 лева. Същата би могла да репарира
в цялост, така какго изисква закона (чл. 51 ал.1 от ЗЗД) и по справедлив начин (чл. 52 от
ЗЗД), причинените от незаконните действия на ответника неимуществени вреди.
Предвид всичко гореизложено иска се от съда да постанови решение, с което:
Да осъди ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, *********, да заплати на Н. Д.
Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********, сумата от 250 000 (двеста и петдесет
хиляди) лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат
на действия на ответника, изразяващи се в противозаконно образуване срещу ищеца на
досъдебно производство; противозаконно повдигане на обвинение за деяние, което същият
не е извършил, какго и незаконно повдигане и поддържане пред съда на обвинение за
извършване на престъпление от общ характер, каквото не е извършено; незаконно
разгласяване на материали по досъдебното производство нарушаващо презумпцията за
невиновност; публични изявления на представители на ответника, в което ищецът е бил
представен като виновен, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда - 08.09.2022г., до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. 1 и предл. 3; т. 3 и т.8 от ЗОДОВ и чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.
86 от ЗЗД.
Да осъди ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ********, да заплати на Н. Д.
Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********, сумата от 12 950.00 (дванадесет
хиляди деветстотин и петдесет) лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди,
притежаващи характера на пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за
периода 14.09.2006г.- 17.10.2009г., причинени му в резултат на действия на ответника,
изразяващи се в противозаконно образуване срещу ищеца на досъдебно производство;
противозаконно повдигане на обвинение за деяние, което не същият не е извършил, както и
незаконно повдигане и поддържане пред съда на обвинение за извършване на престъпление
от общ характер, каквото не е извършено; незаконно разгласяване на материали по
досъдебното производство нарушаващо презумпцията за невиновност; публични изявления
на представители на ответника, в което ищецът е бил представен като виновен, ведно със
5
законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 08.09.2022г., до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2 ал. 1, т. 1, предл. 1 и предл. 3; т. 3 и
т. 8 от ЗОДОВ и чл. 4 ал.1 от ЗОДОВ, във вр.с чл. 86 от ЗЗД.
Претендира се с ИМ, присъждане на направените по делото разноски.
На основание чл. 127 ал. 4 от ГПК, сочи се начин на плащане - по специална кпиентска
сметка, открита съгласно Закона за адвокатурата.
С ИМ са представени писмени доказателства, направено е искане за допускане на гласни
доказателства, при режим на довеждане на трима свидетели, които да установяват търпените
от ищеца психически болки и страдания във връзка с повдигането на обвинение и воденето
на наказателно производство срещу него. Иска се издаването на съдебно удостоверение по
реда на чл. 186 от ГПК, за получаване на справка от Държавна Агенция „Пътна
инфраструктура“, за размера на брутното трудово възнаграждение на длъжността
„контрольор“ в Управление „Пътни такси и разрешителни“, за периода 14.09.2006г. до
17.10.2009г.
След извършена служебна проверка в закрито съдебно заседание, съдът е счел че
депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице
основания за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК.
Страните по делото са правилно конституирани, като не са налице нередовности във връзка
с активната и пасивната легитимация по делото. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за
обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са
причинени вредите. Ето защо отговорност в случая следва да се носи от Прокуратурата на
РБ, по чието разпореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала
ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала е и е
проверявала всички материали по делото, давала е указания по разследването и
впоследствие е постановила прекратяване, поради недоказаност на обвинението.
След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел че на същата следва да даде ход,
съдът е разпоредил на основание чл. 131 от ГПК, на ответника да бъде изпратен препис от
нея заедно с приложените писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК, постъпил е по делото писмен отговор от ОП Благоевград, с който
се излагат доводи, че предявените искове са допустими, но по съществото си
неоснователни.
Оспорва се исковата претенция за претърпени неимуществени вреди в размер на 250 000.00
лева, ведно със законната лихва, считано от 08.09.2022г. до окончателното изплащане на
сумата по основание и размер.
Излагат се доводи с отговора на ИМ, че относно предявено обвинение на Т., по което той е
оправдан с влязла в сила присъда /на 08.09.2022г./, влязлата в сила оправдателна присъда
съставлява само първия елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. В
6
тежест на ищеца е да докаже търпените вреди, техния размер и връзката им с предявеното
обвинение.
Оспорва се от представителят на Прокуратурата на Република България, че претенцията за
неимуществени вреди е недоказана по основание.
Застъпва се становище от ответника по делото, че неговия представител, че претендираните
вреди, които надхвърлят презумптивните се изразяват само в негативни последици за ищеца
от множеството медийни публикации и голямата продължителност на увреждането, но те не
са от такова естество и с такъв интензитет, че да обосновават обезщетение в търсения
размер. Прокуратурата на РБ не следва да носи отговорност за начина на отразяване в
медиите на воденото производство. За продължителността на наказателното производство
от значение е голямата и изключителна фактическа и правна сложност на делото и
множеството обвиняеми лица и други участници в процеса, като продължителността на
съдебната фаза на процеса не се дължи на действия, респ. бездействия на Прокуратурата
на Република България. Продължителността на производството има пряко отношение към
продължителността на търпене на вредите, но в конкретния казус следва да се държи
сметка, че още на първа инстанция той е бил оправдан и впоследствие оправдателната
присъда е потвърдена и от въззивния съд, което, житейски логично, не може да не се отрази
позитивно на цялостното емоционално състояние на ищеца и увереността му, че не е
извършил деянието, за което е обвинен.
Оспорва се от ответната страна исковата претенция за претърпени имуществени вреди в
размер на 12 950.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 08.09.2022г. до
окончателното изплащаме на сумата по основание и размер.
Поддържа се, че липсват доказателства които да установяват, че ищецът е претърпял
конкретни имуществени вреди, които да са пряк и непосредствен резултат от действия или
бездействия на прокуратурата. Не са представени доказателства кога и на какво основание е
прекратено служебното правоотношение на ищеца. Не са представени доказателства, които
да установяват как е формирана цената на иска за претендираната имуществена вреда.
При условията на евентуалност, поддържа се от представителят на Прокуратурата на
Република България, ако съдът приеме исковата претенция за основателна, да счете, че при
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се прецени
характера и тежестта на обвинението, каква е продължителността на наказателното
преследване, данните за личността на подсъдимия, всички други данни за степента и
интензитета на негативните преживявания, отражението на наказателното производство в
социалната среда на ищеца, за професионалната му реализация, възрастта на увредения,
неговото социално и обществено положение. С оглед на изложеното по-горе изказва се
становище от ответната страна, че претендираният размер за обезщетение за неимуществени
вреди е силно завишен и не съответстващ на твърдените вреди и утвърдената съдебна
практика за аналогични случаи. Следва да се има предвид, че паричното обезщетение за
морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е
проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта, определяне на парично
7
обезщетение по-голямо от необходимото обезщетение на претърпени вреди /Решение №
832/10.12.2020 г. на н.д. № 593/2010 г. на ВКС/.
С отговора на ИМ е взето становище по доказателствените искания на ищцовата страна:
Не се възразява да бъдат приети приложените към исковата молба документи.
Иска се от съда да оставите без уважение искането за разпит на трима свидетели при режим
на довеждане. Не се сочат имената и конкретните обстоятелства, които ще се установяват
чрез показанията на всеки един от тях, каквото е изискването на чл.156, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК.
Не възразява от ответника- да бъде уважено искането за издаване на съдебно удостоверение
за снабдяване със справка за размера на брутното трудово възнаграждение на длъжността
„контрольор“ в Управление „Пътни такси и разрешителни“, за периода 14.09.2006г.-
17.10.2009г.
С отговора на ИМ са направени доказателствени искания:
Иска се съдът служебно да изиска и приложи НОХД № 630/2012г. по описа на РС
Кюстендил и да предостави на ответника възможност за запознаването с наказателното
дело, за да може да представи доказателства, които ползват защитата ни /какви като вид
действия са извършвани за периода на производството, колко често и с каква
продължителност и др./, респ. за да докаже ответника възраженията си срещу иска посочени
в т. I и т. II от отговора.
Съдът на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК изготви следния
проект за доклад по делото, който обявява на страните:
Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице
основания за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК. В
исковата молба ясно и точно са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата на
които те се основават, изведени са правните съображения и е посочен коректно петитума на
предявения иск. Ищецът е направил доказателствените си искания и е представил
доказателствата с които разполага към момента на предявяването на исковата молба.
Внесена е дължимата във връзка с предявените обективно съединени искове държавна такса.
Съдът изхождайки от наведените с исковата молба фактически твърдения и правни доводи,
при съобразяване логическото единство между обстоятелствена част и петитум, във връзка с
наведеното от ищеца и неговия пълномощник правно основание на исковата претенция,
счита че пред съда е предявен за разглеждане специален осъдителен иск по чл. 2 ал. 1 т. 3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Предявени са при
условията на обективно и субективно съединяване искове срещу Прокуратурата на РБ, за
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в резултат на
незаконните действия на разследващите органи и органите на прокуратурата, при
повдигането и поддържането на обвинение срещу Н. Д. Т., за престъпление от общ характер,
за което същият с влязъл в законна сила съдебен акт е признат за невиновен.
8
При проверката по чл.129 ал.1 ГПК съдът намери исковата молба за редовна, а предявеният
иск- за допустим. Посоченият ответник-Прокуратурата на РБ е надлежна страна по
предявения иск, с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. Налице е според съда
надлежна активна и пасивна легитимация по делото, съобразно възприетото в чл. 1 от
ЗОДОВ, както и съобразно т. 5 от ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ, в редакцията от ДВ, бр. 60 от 1988г., с
оглед съдебно предявеното спорно право, съответно по т. 3 в действащата редакция /ДВ, бр.
98 от 11. 12. 2012г./, държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите, в случаите на
незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление.
Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето
бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето, че извършеното деяние не е престъпление или че наказателното
производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато
наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението при
съответствието на хипотезата "недоказаност на обвинението" на хипотезата "деянието не е
извършено от лицето" /т. 7 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС/. В тези хипотези
обезщетението за неимуществени вреди обхваща и неимуществените вреди от незаконното
задържане под стража, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда самостоятелно
съгласно т. 13 от ТР № 3/2004г. Съобразно предвиденото в чл. 4 от ЗОДОВ, отговорността
на държавата по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, има обективен характер и се реализира чрез
заплащане на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Субекти на тази отговорност са
правозащитните органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинение за
престъпления от общ характер, какъвто орган е Прокуратурата на Република България.
Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е
установяване незаконосъобразността на акта на правозащитния орган –ответник по иска./т.
3 от ТР №3/2004г. на ОСГК/. Отговорността на държавата е обективна и е без значение кои
от правозащитни органи- съд, прокуратура и разследващи органи, и в каква степен с
действията или бездействията си те са допринесли за увреждането. Прокуратурата на РБ е
процесуален субституент на Държавата по иска и не може да се освободи от отговорност,
нито тя да бъде намалена поради това, че цялостното увреждане е причинено и от действия
на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, като е без значение дали действията им са били
процесуално законосъобразни и вината на длъжностите лица. /Решение № 70 от 29.03.2016г.
на ВКС по гр.д. № 5257/2015г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева/.
В производството по предявени по реда на ЗОДОВ искове, доказателствената тежест се
разпределя съобразно общата разпоредба на чл. 154 ал. 1 от ГПК, като всяка страна е длъжна
да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът дължи
доказване на кумулативното наличие на обстоятелствата, обосноваващи в своята съвкупност
основателността на исковата претенция– повдигнато срещу него обвинение за престъпление
9
по НК и започване на наказателно преследване, поддържането на повдигнатото обвинение
пред съда, наличието на незаконни актове и действия от категорията на посочените в чл. 2
ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, настъпили за него конкретни вреди- имуществени и неимуществени и
пряката им причинно-следствена връзка с действията на съответните длъжностни лица, като
същите следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване, като ищецът
дължи доказването им както по основание, така и по размер.
В тежест на ответника е доказването наличието на предпоставките на чл. 5 от ЗОДОВ, ако
такива възражения са направени своевременно с отговора на исковата молба по делото.
Според т. 11 от ТР № 3/22.04.2004г. държавата отговаря за тези вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането /чл. 4 ЗОДОВ/. Обезщетението за имуществени
и неимуществени вреди се дължи при доказване наличие на причинна връзка между
незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Наличието на
такава връзка е в доказателствена тежест на ищеца, който следва да я установи при
условията на пълно и главно доказване. Доколкото наличието на причинно - следствена
връзка е елемент от фактическите състави, с които законът свързва отговорността на
държавата по ЗОДОВ, когато такава връзка не е установена или не е установена за част от
претендираните вреди, обезщетение за тях не се присъжда. /Решение № 236 от 13.01.2016г.
на ВКС по гр. д. № 1695/2015г., III г.о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска/.
Съдът след като анализира представените от ищеца с исковата молба писмени
доказателства, счита че същите са относими към предмета на доказване, допустими с оглед
на тяхната форма и заверката им, както и необходими досежно правно релевантните факти
които следва да бъде установени в настоящия процес. Следва на основание чл. 146 ал. 4 от
ГПК, и на основание чл. 140 ал.1 от ГПК и чл. 157 ал.1 от ГПК, същите да бъдат допуснати
като доказателства с настоящото определение.
Следва да бъде уважено искането на страните по делото- да бъде изискано за да бъде
приобщено към доказателствата по делото- НОХ дело № 693/2019г. по описа на РС
Благоевград, ведно с ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил и с
всички наказателни дела приложени към него, както и ведно с ДП № 452/2006г. по описа на
РПУ-гр.Петрич /Пр.Пр. № 1591/2006г. по описа на РП Петрич/.
Следва да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане, поисканите от ищцовата
страна трима свидетели, които ще установяват обстоятелствата, посочени с ИМ по делото.
Следва на ищцовата страна да бъде издадено на осн. чл. 186 от ГПК- съдебно
удостоверение, което да послужи за получаване на справка от Държавна Агенция „Пътна
инфраструктура“, за размера на брутното трудово възнаграждение на длъжността
„контрольор“ в Управление „Пътни такси и разрешителни“, за периода 14.09.2006г. до
17.10.2009г.
По исканията на Прокуратурата на Република България за приемане на писмени
доказателства, направено по делото с молба с вх. № 5929/29.07.2024г., съдът ще се
произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, след като изслуша
10
становището на другата страна.
Следва на страните на основание чл. 146 ал.3 от ГПК, да бъде връчен препис от настоящото
определение, като следва на страните по делото да бъде дадена възможност в едноседмичен
срок от получаването на препис от определението и проекта за писмени доклад на
съдията докладчик по делото, да вземат становище и да предприемат процесуалните
действия за които са били задължени от съда, за които все още не е настъпила
процесуална преклузия.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото за 17.06.2024г. от 14.00 часа,
за която дата да бъдат призовани страните и техните процесуални представители.
Водимо от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВАВА на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК, писмения си
проект за доклад на страните по настоящото дело.
ДОПУСКА КАТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО представените от
ищеца с исковата молба по делото.
По исканията на Прокуратурата на Република България за приемане на писмени
доказателства, направено по делото с молба с вх. № 5929/29.07.2024г., съдът ще се
произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, след като изслуша
становището на другата страна.
ДА БЪДЕ ИЗИСКАНО за да бъде приобщено към доказателствата по делото- НОХ дело №
693/2019г. по описа на РС Благоевград, ведно с ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен
съд – Кюстендил и с всички наказателни дела приложени към него, както и ведно с ДП №
452/2006г. по описа на РПУ-гр.Петрич /Пр.Пр. № 1591/2006г. по описа на РП Петрич/.
ДОПУСКА до разпит по делото при режим на довеждане, поисканите от ищцовата страна
трима свидетели, които ще установяват обстоятелствата, посочени с ИМ по делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на осн. чл. 186 от ГПК- съдебно удостоверение, което да послужи за
получаване на справка от Държавна Агенция „Пътна инфраструктура“, за размера на
брутното трудово възнаграждение на длъжността „контрольор“ в Управление „Пътни такси
и разрешителни“, за периода 14.09.2006г. до 17.10.2009г.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните по делото препис от настоящото определение на съда, ведно
с писмения проектодоклад на съда, като бъде дадена възможност на страните в
едноседмичен срок от получаването на препис от определението и проекта за писмени
доклад на съдията докладчик по делото, да вземат становище и да предприемат
процесуалните действия за които са били задължени от съда, за които все още не е
настъпила процесуална преклузия.
11
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца препис от писмения отговор на Прокуратурата на Република
България, за запознаване.
НАСРОЧВА ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ по делото за 17.06.2024г. от 14.00 часа,
за която дата страните и техните пълномощници да бъдат редовно призовани.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
12