№ 9617
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110118540 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от т срещу С. А. В., с която са предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва:
1 771,96 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в **, ап. 34,
ведно със законната лихва от 05.07.2023 г. до изплащане на вземането, 245,02 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.09.2021 г. до 26.06.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена
топлинна енергия, 34,74 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 05.07.2023 г. до изплащане на вземането, и 6,91 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.08.2020 г. до 26.06.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение, за които вземания по ч.гр.д. № 37552/2023 г. по описа на
СРС, 74 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК.
Ищецът т твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
1
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се в **, ап. 34, аб. № 100169, но начислените за него суми за цена на същата,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение, са останали незаплатени. Твърди, че съгласно общите
условия от 27.06.2016 г., в сила от 11.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнася, което ответникът не бил сторил. При тези съображения претендира процесните
суми и заявява претенция за сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му по делото особен представител – адв. Я. с, САК, с който е заявено
становище за неоснователност на претенциите на ищеца. Оспорва да е доказан обема
на реално доставената и потребена топлинна енергия, съответно стойността й. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач д /с предишно търговско наименование б/ изразява
становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Основателността на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с исковете с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ се обуславя от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия
в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача и 3) изискуемост
на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал.
1 ГПК в тежест на ищеца е да установи горните предпоставки при условията на пълно
и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
2
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени
общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1
ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
3
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
От приетите като писмени доказателства по делото – удостоверение с изх. № 68-
00-1069/10/30.08.2012 г., издадено от „Географска информационна система – София”
ЕООД, и договор за дарение на недвижим имот от 18.08.1986 г., обективиран в
нотариален акт № 118, том XXIV, дело № 4042 от 1986 г., се установява, че ответникът
по настоящото дело С. А. В. е придобил правото на собственост върху процесния
недвижим имот, представляващ апартамент № 34, находящ се в **.
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав счита за доказано, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния
обект.
За установяване на обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за
процесния период, съответно на каква стойност, по делото е прието заключение на
СТЕ, което съдът, съобразно правилата на чл. 202 ГПК, кредитира като обективно,
компетентно и добросъвестно изготвено. От последното се установява, че за
процесния имот и период стойността на потребената топлинна енергия е в размер на
1842,66 лева. По делото не се твърди и не се установява посоченото вземане да е
погасено чрез плащане.
С оглед на горното, съдът намира, че исковата претенция за главница за доставена
топлинна енергия се явява основателен в предявения пълен размер от 1771,96 лева,
тъй като с оглед принципа на диспозитивното начало в граждански процес съдът е
длъжен да се произнесе по претенцията, така както е заявена от ищеца, респ. в размера
заявен от ищеца – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК. Посочената сума следва да се присъди ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 05.07.2023 г. до окончателното плащане.
По делото ищецът претендира и вземане за възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
4
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че през процесния
период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда
на чл. 139а ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. От приетите и неоспорени по
делото доказателства се установява, че начислената сума за услугата дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 34,74 лева. По
делото не се твърди и не се установява посоченото задължение да е погасено чрез
плащане.
Предвид изложеното, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение следва да се уважи изцяло за пълния предявен размер от 34,74 лева.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
05.07.2023 г. до окончателното плащане.
Основателността на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК акцесорните искове
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се предпоставя от наличие на главно задължение
и забава в погасяването му.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на т, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32, ал.
1 и ал. 2 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет),
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В чл. 32, ал. 3 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
5
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020 г.
и 2021 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането
на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за
тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за
плащане. С оглед изложеното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Предвид изложеното, исковете
за лихви са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил
такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1,
във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., следва да му бъде присъдена сумата от
993,77 лева, представляваща деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното и за заповедното производство.
Ответникът не претендира разноски, поради което и такива не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от т, ЕИК: **, със седалище и
адрес на управление: **, срещу С. А. В., ЕГН: **********, адрес: **, ап. 34, по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че С.
А. В. дължи на т сумата от 1 771,96 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
в имот, находящ се в **, ап. 34, ведно със законната лихва от 05.07.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 34,74 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 05.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които
вземания по ч.гр.д. № 37552/2023 г. по описа на СРС, 74 състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **,
6
срещу С. А. В., ЕГН: **********, адрес: **, ап. 34, искове с правно чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 245,02 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 26.06.2023 г. върху вземането за
главница за цена на доставена топлинна енергия, и сумата от 6,91 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.08.2020 г. до 26.06.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение, за които вземания по ч.гр.д. № 37552/2023 г. по описа на
СРС, 74 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК.
ОСЪЖДА С. А. В., ЕГН: **********, адрес: **, ап. 34, да заплати на т, ЕИК: **,
със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК,
във вр. чл. 37 ЗПр.Пом, сумата от 993,77 лева, представляваща деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и за заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца – д /с предишно търговско наименование б/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7