Решение по дело №15209/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2587
Дата: 24 април 2020 г. (в сила от 24 април 2020 г.)
Съдия: Николай Димитров Димов
Дело: 20181100515209
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                   

                               Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 гр.София, 24.04.2020 г.

       

                    В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                         Мл.с-я: РОСИ МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 15209 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          

        Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

        С решение от 08.06.2018 год. постановено по гр.дело № 1444/2017 г.  на  СРС, ІІІ Г.О., 87 състав, е осъдено на основание чл.208, ал.1 от КЗ/ отм./ ЗАД“А.“ АД, ЕИК ********, да заплати на И.Н.К., ЕГН **********, сумата от 1930,42 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за комбинирана застраховка „ Каско“ и „Злополука“, сключен с полица № 0306Х0152808/02.10.2015 г., с валидност от 02.10.2015 г. до 01.10.2016 г. за настъпило на 28.09.2016 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 11.01.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 2169,60 лв., като неоснователен. С решението на съда е осъдено на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, ЗАД“А.“АД, ЕИК ********, да заплати на И.Н.К., ЕГН **********, сумата от 45,13 лв., представляваща лихва за забава в погасяването на главния дълг за периода от 20.10.2016 г. до 11.01.2017 г., като е отхвърлен иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 50,73 лв., като неоснователен. С решението на съда е осъдено на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЗАД“А.“АД, ЕИК ********, да заплати на И.Н.К., ЕГН **********, сумата от 833,52 лв.- разноски по делото. С решението на съда е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК, И.Н.К., ЕГН **********, да заплати на ЗАД“А.“АД, ЕИК ********, сумата от 49,61 лв.- разноски по делото.

          Срещу решението на СРС, 87 с-в е постъпила въззивна жалба от ЗАД“ А.“-АД, гр.София,  подадена чрез юрк.В.Русев с искане същото да бъде отменено, в частта, в която са уважени предявените осъдителни искове с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ/ отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД  и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.  

           Въззиваемата страна- ищец И.Н.К., чрез пълномощника си адв.Г.И. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирани по делото писмени бележки. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

          Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.             

           Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.         

           Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.        

           Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца И.Н.К. срещу ответника ЗАД“ А.“-АД, гр.София, обективно съединени искове с правно основание  чл.208, ал.1 от КЗ/ отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявените искове с правно основание чл. 208, ал.1 от КЗ/ отм./и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

            За да възникне субективното материално право по чл.208, ал.1 от КЗ/ отм./ следва да са осъществени следните кумулативно дадени материалноправни предпоставки: страните да са субекти на договор за имуществено застраховане с предмет, по отношение на който се твърди настъпване на застрахователно събитие; сбъдване на договорения застрахователен риск /застрахователно събитие/ в срока на действие на договора и изпълнение на задълженията на застрахования, произтичащи от закона и договора за уведомяване на застрахователя и предоставяне на необходимите документи и съдействие. Въззивникът-ищец в първоинстанционното производство носи доказателствена тежест да установи наличие на действително застрахователно правоотношение с ответното застрахователно дружество; настъпването на застрахователно събитие; настъпването на щети по застрахованото имущество, размерът на тези щети и причинната им връзка със застрахователното събитие. В конкретния случай първоинстанционният съд в изпълнение на задължението си по чл.145, ал.3 от ГПК е изготвил доклад по делото, в който правилно е разпределил доказателствената тежест между страните съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК.

           Съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че страните са обвързани от валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на действителен застрахователен договор за имуществена застраховка "Каско"  и "Злополука" за  лек автомобил  марка„ Нисан“, с рег.№ ********, собственост на ищеца И.Н.К., в качеството на застрахован. По силата на сключения между страните застрахователен договор, ответникът, в качеството му на застраховател е поел задължение в случай на застрахователно събитие да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер действителната стойност на МПС към датата на събитието и в границите на договорената застрахователна сума. Ищецът, от своя страна се е задължил да заплати на ответника застрахователна премия в размер и при условия, предвидени в застрахователната полица, като не се спори относно обстоятелството, че ищецът е заплатил дължимата застрахователна премия.

           На следващо място, изцяло неоснователен е довода на въззивника-ответник за липсата на доказателства за настъпването на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск. От констатациите на вещото лице С.С., отразени в приетото по делото, като неоспорено от страните заключение на съдебно авто- техническа експертиза се установява, че щетите по процесния застрахован при ответника лек автомобил могат да бъдат получени от храсти и клони на дървета, а така също могат да бъдат получени вследствие на злоумишлени действия с твърд предмет. Установява се също така, че в случая върху процесния лек автомобил се наблюдавали и конкретни драскотини в по-голяма дълбочина и в линии, които имат по-силно увреждане на лаковото покритие, които биха могли да бъдат тълкувани, като получени вследствие злоумишлени действия с твърд предмет. Въззивният съд счита, че в тази част заключението на  вещото лице по допуснатата съдебно авто-техническа експертиза, прието като неоспорено от страните по делото, следва да се кредитира, като обективно и компетентно изготвено, тъй като е обосновано, а изводите са направени след анализ на доказателствата по делото, както и кореспондира с останалите събрани по делото доказателства. От друга страна с оглед заключението на вещото лице по допуснатата съдебно авто-техническа експертиза, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че причинените щети на процесния застрахован при ответника лек автомобил, представляват покрит застрахователен риск, тъй като съгласно т.8.3 и т.9, вр. т.10 от Общите условия на ответника за застраховка на моторни превозни средства /«Каско»/ към застрахователния договор се покриват щети при сблъскване с други подвижни и неподвижни предмети, животни, включително, когато застрахованото МПС е било паркирано, както и при злоумишлени действия на трети лица изразяващи се в механично, химично или друго въздействие върху застрахованото МПС. Приетото и неоспорено заключение на вещото лице по допуснатата съдебно авто-техническа експертиза е компетентно изготвено и обосновано, по поставените му от съда задачи, с отговорите на които спорният въпрос по предмета на експертното изследване е изяснен. Ето защо няма основание същото да не бъде кредитирано от съда. При приемането му в съдебно заседание, ответникът, чрез своя процесуален представител не го е оспорил относно истинността на съдържащите се в него констатации за релевантни за спора факти/ механизъм на ПТП, причинна връзка на същото с причинените щети и размера на причинените имуществени вреди, определени по средни пазарни цени/, нито е поискал в срока по чл.200, ал.3 от ГПК повторно заключение по същите въпроси, поради съмнение в тяхната правилност. С оглед на което кредитирайки приетото, като неоспорено от страните заключение на вещото лице по допуснатата съдебно авто-техническа експертиза, компетентно и обективно изготвено, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. От друга страна, с оглед на изложеното, съдът счита, че ищецът с допустимите в закона доказателствени средства е установил при условията на пълно и главно доказване, че по време на действието на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск. Правопораждащият фактически състав по чл.208, ал.1 от КЗ/ отм./ е осъществен във всичките си елементи и за ответника-застраховател е възникнало договорното задължение да заплати застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на процесния лек автомобил собственост на ищеца, застрахован при ответника.

            На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл.208, ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ отм./, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл.208, ал.3 от КЗ/ отм./.  Съгласно разпоредбата на чл.208, ал.3 от КЗ/ отм./, обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл.203, ал.2 от КЗ /отм.//, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл.203, ал.3 от КЗ / отм.//.Първоинстанционният съд е възприел установените в чл.208, ал.1 и ал.3 от КЗ/ отм./ и чл.203, ал.2 и ал.3 от КЗ/ отм./ правила, в резултат на което е достигнал до правилен правен извод относно размера на вземането, предмет на защита с предявения осъдителен иск, с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ/ отм./ В настоящия случай, с оглед приетото, като неоспорено от страните заключение на вещо лице по допуснатата съдебно авто- техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, като компетентно и обективно изготвено, се установява размера на причинените имуществени вреди по средни пазарни цени, тъй като това са действителните вреди, т.е. тези, които увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на свободния пазар. С оглед на което вземането на ищеца по чл.208, ал.1 от КЗ / отм./ срещу ответника възлиза в размер на сумата от 1930,42 лв., поради което предявеният иск с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ/ отм./ се явява основателен и доказан, и следва да бъде уважен за сумата от 1930,42 лв.. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е ангажирал отговорността на ответника за процесната сума.

           Основателен  и доказан се явява и предявения от ищеца иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД до размер на сумата от 45,13 лв., представляваща лихва за забава за периода от 20.10.2016 г. до 11.01.2017 г., начислена върху главницата от 1930,42 лв., като в тази част липсват конкретни доводи в жалбата, поради което и предвид разпоредбата на чл.272 от ГПК решението и в тази част следва да бъде потвърдено.

          С оглед на така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно на основание чл.271, ал.1 от ГПК, следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

          При този изход на спора на въззивника-ответник не се следват разноски. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК на въззиваемата страна- ищец следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за въззивното производство в размер на сумата от 600 лв., представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна помощ от 18.10.2018 г. и списък на разноските по чл.80 от ГПК.

          Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,

 

                                              Р     Е    Ш     И     :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.06.2018 год. постановено по гр.дело № 1444/2017 г.  на  СРС, ІІІ Г.О., 87 състав, в обжалваната част.

          ОСЪЖДА ЗАД“А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски /заплатено адвокатско възнаграждение/.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :              

 

                                           

                                                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.                     

 

 

                                                                                                 2.