РЕШЕНИЕ

 

№92                                                            22.05.2018 г.                                              гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                                            граждански състав  на двадесет и девети март през две хиляди и осемнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                               Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Красимира Любенова

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

гр.д.№ 707 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на Н.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.П., против Н.И.Т., ЕГН **********, Т.В.Т., ЕГН **********, И.Н.Т., ЕГН **********, В.Н.Т., ЕГН **********,***. Твърди се, че отношенията между ищеца и първия ответник датирали от 20.08.2009 година, когато между тях бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, по силата на който Н.Т. поел задължението да продаде на ищеца 35 имота, земеделски земи на обща площ от 401.100 дка., за цена от 950 лв. на декар, като е получил капаро в размер на 76 209 лв. Поради невъзможност на ответника да изпълни поетитезадължения, срокът за изпълнение бил продължаван с три анекса, съответно от 07.10.2009 г., от 05.01.2010 г. и от 22.11.2010 г. Последният, подписан от страните, анекс предвиждал срок за продажбата на описаните в него имоти до 20.12.2010 г., като съгл. чл. 3 от анекса, в случай, че Т. не изпълнел задължението си до посочената дата, дължал връщане на полученото капаро. До момента ответникът не бил изпълнил поетите с договора ангажименти. Нещо повече, в срока на действие на договора той бил придобил на свое име, а след това продал на трето лице, един от имотите, предмет на предварителния договор /имот пл.№ 070046 с площ 89 дка./, вместо да изпълни задължението си към „Н." ЕООД, с което явно демонстрирал нежеланието му за точно изпълнение. С факта на неизпълнението към 20.12.2010 г., за ищеца- изправна страна по договора, възниквало и вземането към Н.Т. за връщане на полученото капаро. По тези причини „Н.Б." ЕООД образувало против него гр.д. № 1185/2015 г. по описа на БОС за връщане на платеното капаро, с решението по което Н.Т. бил осъден да заплати на ищеца сумата от 76 209 лв., дължима на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал.1, предложение 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва до изплащане на сумата. Първоинстанционното решение било потвърдено изцяло с решение по в.гр.д. № 179/2016 г. по описа на Апелативен съд- Бургас. При подаване на заявлението за издаване на изпълнителен лист, била извършена справка в имотния регистър за притежаваните от длъжника недвижими имоти, от която се установило, че в периода след постановяване на първоинстанционното съдебно решение и в хода на висящото второинстанционно производство, ответникът Н.Т. се разпоредил с голяма част от собствеността си. За периода май- юни 2016 г. бил извършил дарения в полза на синовете си- вторите двама ответници, както и продажба на дружество, в което втората ответница била съдружник и управител. Предмет на настоящото производство било дарението, извършено с нотариален акт № 67, том V, per. 5755, дело № 795/2016 г. на Помощник- нотариус по заместване при Нотариус peг. № 208 на НК, с район на действие РС-Несебър, по силата на което съпрузите Н.И.Т. и Т.В.Т. даряват на синовете си В.Н.Т. и И.Н.Т., при равни дялове, следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. в размер на 438 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № ********, находящ се с.Равда, общ. Несебър, обл. Бургас, ул. „********, с площ от 876 кв.м., с номер от предходен план 474, кв. 49в, парцел 2, съседи: имоти с идентификатори: ********, ********, ********, ********, ********, ведно с изградената в имота жилищна сграда, а именно: сграда с идентификатор № ********.1, застроена площ 111 кв.м. и разгъната застроена площ 450 кв.м., на четири етажа, представляваща еднофамилна жилищна сграда, северен близнак, състояща се от гаражен етаж, два жилищни и един тавански етаж, като дарителите си запазват пожизнено правото на ползване върху имота. С извършеното дарение длъжникът несъмнено бил намалил имуществото си, чието предназначение, съгласно чл. 133 ЗЗД, е да служи за обезпечение на кредиторите му. Следвало да се има предвид и, че той се е разпоредил не само с този имот, но и с други по- ценни имоти, които биха могли да бъдат предмет на публична продан. Всички сделки били извършени в периода 12.05.2016 г.- 24.06.2016 г. и били в полза на близки роднини на длъжника- синовете и съпругата му. Разпореждайки се безвъзмездно с имота, Т. знаел, че намалява имуществото си, действайки също така при постановено вече осъдително решение в полза на ищеца и при висящо второистанционно производство. Дареният имот бил придобит от първите двама ответници в режим на СИО по отношение построената от тях сграда. По отношение на поземления имот 1/6 ид.ч. от него била придобита в СИО чрез продажба, а 3/9 ид.ч. били лична собственост на Т.Т., по силата на дарение.  В този смисъл в режим на СИО била цялата сграда, както и 1/6 ид.ч. от поземления имот. Предвид изложеното, „Н.Б.” ЕООД се явявало кредитор на ответника Н.И.Т., като се заявява, че вземането предхождало атакуваната сделка- С действията си ответникът бил намалил имуществото си, съзнавайки, че уврежда интересите на кредитора си. В тази връзка се моли да се постанови решение, с което се признае за недействително по отношение на „Н." ЕООД, дарението на 1/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ********, както и на 1/2 ид.ч. от изградената в имота жилищна сграда с идентификатор № ********.1, подробно индивидуализирани по- горе, извършено с нотариален акт № 67, том V, per. №5755, дело № 795/2016 г. на нотариус Ст. Ангелов, с район на действие Районен съд-Несебър, на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД. В случай, че се приеме, че вземането е възникнало след сделката, при условията на евентуалност, се моли да бъде прогласена относителната недействителност на основание чл.135, ал.3 от ЗЗД.

В месечният срок ответниците депозират възражение, с което заявяват, че претенцията е недопустима, тъй като соченото от ищеца дело било все още висящо. С влязло в сила определение съдът остави без уважение искането за възстановяване срока за писмен отговор от страна на ответниците.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложените към делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е с правно основание чл.135 от ЗЗД. Павловият иск подведен под цитираната норма има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка (или друго действие), с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката (или действието) е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка (или друго действие) е извършена преди възникването на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора. Основателността на иска е в зависимост от наличието на елементите на фактическия състав, визирани в  чл. 135, ал. 1 ЗЗД- ищецът да е кредитор на длъжника; длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда кредитора; да е налице знание на длъжника за увреждането на кредитора; да е налице знание на третото лице, с което длъжникът е договарял за увреждането на кредитора, когато действието е възмездно.

По делото не се спори, че на 20.08.2009 г. между Н.И.Т. и ищеца бил подписан сочения по- горе предварителен договор. Съгласно същият Т. е поел задължение да прехвърли на ищеца с окончателен договор собствеността на подробно описани недвижими имоти, за което последния следвало да заплати конкретна сума. Уговорено било при подписването, че ищеца заплаща на Н.Т. капаро в размер на 20% от продажната цена, а именно 76 209 лв. в брой. С анекси от 07.10.2009 г., 05.01.2010 г. и 22.11.2010 г. бил удължен крайния срок за сключване на окончателният договор с последна уговорка 20.12.2010 г. В случая, със сключването на договора ищецът е придобил качеството кредитор по отношение Н.Т., като в този смисъл не се споделят твърденията на последният, че качеството кредитор ищцовото дружество е придобило с влизане в сила на решението по соченото по- горе гражданско дело, респективно издаването на изпълнителен лист. Законът не въздига като елемент от състава на Павловия иск вземането да бъде съдебно установено. В този смисъл от момента на сключване на договора ищецът е придобил качеството кредитор досежно възникналото в тежест на Н.Т. задължение да прехвърли имотите с окончателен договор. Видно от съдържанието на клаузата на предварителния договор, обективирана в т.ІІ.2 /2/, както и в т.3 от анекс № 3, капаро е било заплатено от страна на ищеца, поради което същия е бил изправна страна по съглашението. Този факт е бил и съдебно установен, видно от мотивите на решението по гр.д. № 1185/2015 г. и последващите съдебни актове, постановени по инстанционния контрол, в които е изследвана волята на страните по пътя на тълкуването й. В този смисъл настоящата инстанция намира, че към датата на сключване на договора за дарение, предмет на настоящото производство- 08.06.2016 г., ищецът е имал качеството кредитор спрямо Н.Т.. От тази дата, предвид фактическия състав на Павловият иск, е възникнало и правото на иск на кредитора за обявяване на недействителни спрямо него на действията, с които длъжникът го уврежда.

По отношение на втората предпоставка за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД, а именно длъжникът да е извършил конкретно увреждащо действие спрямо кредитора, съдът намира, че и тя е налице. От представеният по делото нотариален акт, в който е обективиран процесния договор, е видно, че на 08.06.2016 г., след възникване на вземането, първите двама ответници са дарили на третия и четвъртия ответник, техни синове, ½ ид.ч. от поземления имот, находящ се в с. Равда, ул. Хоризонт, № 1, с идентификатор ********, ведно с изградената в този имот сграда с идентификатор ********.1. Доколкото увреждане е налице при осъществена прехвърлителна сделка с вещ, собственост на длъжника, имуществото на последния се намалява, още повече, че се касае за безвъзмездна сделка, по която срещу отчуждената вещ не се получава насрещна престация. Не без значение и обстоятелството, че прехвърлянето на собствеността е извършено по време на вече висящото производство по гр.д. 1185/2015 г. по описа на ОС- Бургас, като към датата на сделката дори е имало и постановено съдебен акт на първоинстанционния съд не в полза на Н.Т., т.е. последният вече е знаел за висящия спор, чийто предмет на установяване е била дължимостта на полученото капаро. Всичко това дава основание на съда да приеме, че със сключването на процесната сделка е налице увреждане спрямо кредитора, като по този начин се намалява имуществената сфера на длъжника, от която кредитора би могъл да удовлетвори вземането си. Касае се за съзнателно волево действие, насочено към правни последици, увреждащи кредитора по предварителния договор и затова предпоставящо извод за знание на длъжника относно тези последици и увреждащия им характер. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане, както е в случая. Предвид безвъзмездността на сделката не е необходимо да се доказва знание за увреждане и от страна на приобретателите, чието знание се и предполага с оглед презумпцията, залегнала в ал.2 на чл.135 ЗЗД, тъй като същите са низходящи на прехвърлителите. От страна на ответниците се наведе твърдение, че разпореждането с имотите е било с оглед заведеното дело за развод между първите двама ответници и в този смисъл липсвало съзнание у Н.Т. за увреждане на кредитора. В тази насока обаче не се ангажираха доказателства като факта на прекратяване на брака не навежда автоматично до този извод.

Предвид на така изложеното съдът намира претенцията по чл.135, ал.1 от ЗЗД за основателна и като такава следва да бъде уважена. Доказа се по делото, че сделката, осъществена през 2016 г., с която първите двама ответници са дарили на вторите двама ответници описаните по- горе имоти, е извършена след като ищеца е имал качеството кредитор спрямо Н.Т., и последния е съзнавал, че тези му действия са увреждащи спрямо ищеца, като намаляващи имуществената му сфера, от която кредитора би могъл да се удовлетвори. Предвид на това, че дарените имоти са били придобити в условията на СИО, претенцията следва да бъде уважена за идеалните части на поземления имот и сградата в него, в сочените в исковата молба размери.

Предвид уважаването претенцията по ал.1 на чл.135 от ЗЗД, не следва да се пристъпва към разглеждане наличието на предпоставките на ал.3 на същата норма.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде уважено искането на ищците за присъждане на направените по делото съдебно- деловодни разноски, които, видно от приложените по делото доказателства в тази насока и списък, възлизат на сумата от 2227,40 лв.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

РЕШИ:

 

    ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо Н.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.П., договор за дарение на недвижим имот, обективиран в н.а. № 67, т.V, рег.№ 5755, н.д. № 795/08.06.2016 г. на нотариус Стоян Ангелов при РС- Несебър, с който Н.И.Т., ЕГН **********, и Т.В.Т., ЕГН **********, даряват на синовете си И.Н.Т., ЕГН **********, и В.Н.Т., ЕГН **********, 1/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ********, находящ се с.Равда, общ. Несебър, обл. Бургас, ул. „********, с площ от 876 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./ с номер от предходен план 474, кв. 49в, парцел 2, съседи: имоти с идентификатори: ********, ********, ********, ********, ********, както и на 1/2 ид.ч. от изградената в имота жилищна сграда, а именно: сграда с идентификатор №********.1, находяща се в с.Равда, п.к.8221, общ. Несебър, обл. Бургас, ул. ********, разположена в поземлен имот с идентификатор: № ********, застроена площ 111 кв.м. и разгъната застроена площ 450 кв.м., на четири етажа, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, северен близнак, състояща се от гаражен етаж, два жилищни и един тавански етаж.

   ОСЪЖДА Н.И.Т., ЕГН **********, Т.В.Т., ЕГН **********, И.Н.Т., ЕГН **********, и В.Н.Т., ЕГН **********, да заплатят по равно на Н.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.П., , сумата от 2227,40 лева /две хиляди двеста двадесет и седем лева и четиридесет стотинки/, представляващи съдебно- деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: