ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1002
гр. Перник, 31.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500700 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България" ЕООД против
разпореждане № 7417/01.11.2021г. по ч.гр. д. № 5527/2021 г. на РС - Перник, в частта за
отхвърляне заявлението по чл. 410 ГПК срещу В.А. за сумите: 300 лв. –възнаграждение за
закупена услуга Фаст, 700 лв. - възнаграждение за закупена услуга Флекси, и 30 лв. – такси
за извънсъдебно събиране на вземането. В жалбата по подробни доводи и съображения се
оспорват изводите на РС, като се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и
издаване заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.
Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Ч.гр. д. № 5527/2021 г. на РС- Перник е образувано по заявление от „Профи Кредит
България" ЕООД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В.А. за
вземания за главница, договорна лихва, мораторна лихва, произтичащи от договор за
потребителски кредит № *** от ***, включително и претендираните със заявлението
вземания за 300 лв. – възнаграждение за закупена услуга Фаст, 700 лв. - възнаграждение за
закупена услуга Флекси, и сумата 30 лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Към заявлението са представени: договорът за потребителски кредит, с неговите
приложения и общи условия. Договорът е сключен за сумата от 1000лв., предоставена за
срок от 24 месеца, при уговорени ГПР 49,85% и ГЛП 41,00%, разсрочена на равни вноски от
по 60,92 лв., както и при уговорено възнаграждение за закупена услуга Фаст – право на
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит и възнаграждение за
1
закупена услуга Флекси – право на промяна на погасителния план по потребителския
кредит. Погасителната вноска по договора за кредит, освен главница и възнаградителна
лихва, включва и парична сума по тези допълнителни услуги - общо 102,59 лв., от които
41,67 лв. по вноска по закупени доп. услуги. В т. 12 на заявлението е посочено, че
кредитополучателят В.А. не е изпълнил задължението си по договора, направил е 0
погасителни вноски и е изпаднал в забава. Кредиторът е направил разходи за извънсъдебно
събиране на вземането, определени в Тарифа за таксите на заявителя, която сума за
процесния период е 30 лв. Заявлението е отхвърлено от РС в обжалваната част по подробни
мотиви, че претенциите се основават на неравноправни клаузи, които нарушават
императивни норми, респ. имат за цел заобикаляне на ЗПК и са нищожни на осн. чл. 21, ал.
1 ЗПК, тъй като констатирал нарушение на чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
При така установеното, въззивният съд съобразява, че от чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК
следва, че освен за формалната редовност, съдът е длъжен да провери служебно и дали
вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на
неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. С оглед на това
възраженията в жалбата в противен смисъл са неоснователни.
Подобни клаузиза заплащане на възнаграждение за предоставяне на доп. услуги- право
на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит и право на промяна на
погасителния план по потребителския кредит, са нищожни на осн.чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като
са договорени, имащи за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК. Договоренотое
в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото включените в договора възнаграждение за
закупена услуга Фаст и Флекси по същината си са действия за усвояването и управлението
на кредита, затова не може да се приеме, че са доп. услуги по см. на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. В
противоречие на чл. 10а, ал. 4 ЗПК в договора за тези доп. услуги е определено общо
възнаграждение за плащане, но не е формирана цена за всяка от услугите по вида, размера,
действието, за което се събират съответните таксипоотделно, каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона, а само са изброени услугите.
Клаузите са сключени и във вреда на потребителя по см. на чл. 143 ЗЗП, тъй като
съгласно пог. план длъжникът следва да заплаща 24 месеца по 41,67 лв. за нещо, което не
ползва, като изискуемостта за заплащане на възнаграждението за предоставяне на доп.
услуги настъпва от датата на сключване на самия договор за потребителски кредит.
Договорено е предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е. то е
дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените услуги и без значение е
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя, с което е нарушен принципът
на добросъвестност и справедливост при договарянето - потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Реално,
независимо, че тези услуги може да не бъдат ползвани, т.е да не бъдат предоставени, но това
в нито един момент няма да бъде обвързано с неплащане или намаляване на цената на този
пакет услуги и оттам следва, че уговорените клаузи поставят изпълнението на задължението
на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля
2
и поради това са неравноправни съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП. Въвежда се задължение за
потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона, като правото да се
инициира предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да се договори отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до
неравнопоставеност на страните, тъй като потребителят заплаща правото си да договоря с
кредитора за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е
гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на кредитора.
Освен това заплащането на възнаграждение за приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителски кредит е и злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя,
който очевидно има нужда от средствата. Финансовата институция е длъжна да оцени
платежоспособността на потребителя съгласно чл. 16 ЗПК, за което са предоставени редица
правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да
прецени дали да предостави заемната сума. С клаузата се цели да се обезщетят вредите от
неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като
заплащането на възнаграждение за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която
потребителят не дължи такси и комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК.
Клаузите за доп. услуги са нищожни и поради накърняване на добрите нрави - чл. 411,
ал. 2, т. 2, пр. 2 от ГПК, като с приемането на чл. 19, ал. 4 от ЗПК тази морална норма за
справедливост е превърната и в правна санкция. С уговарянето на възнаграждение за
закупен доп. услуги от общо 1000 лв., чийто размер е равен на размера на предоставения
кредит от 1000 лв. се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването на тези суми не
представлява плащане за услуга, а реално са прикрити разходи по кредита, което води до
съществено и неоправдано обременяване на потребителя, които ако се включат в ГПР би се
стигнало до надхвърляне на законоустановения по чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум и затова са
били отделени като допълнителни клаузи. Насрещната престация е до такава степен
нееквивалентна на дължимото възнаграждение, че практически означава, че престация
липсва. Заобикаля се и ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на доп. плащания,
чиято дължимост е изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита. Принципите
на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати
такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава.
Неоснователен е и доводът в жалбата за индивидуално уговорени клаузи по см. на
чл.145, ал.2 ЗЗП. Видно от договора е предоставен при стандартни, предварително изготвени
и основани на общи условия клаузи, върху които потребителят не е имал никаква
възможност да влияе. Възнаграждението за допълнителни услуги е било предвидено в самия
ДПК, което означава, че длъжникът не е могъл да се откаже от сключване на това
споразумение, без да откаже сключване на самия договор за потребителски кредит, т. е.
длъжникът като кредитополучател, не би могъл да сключи договора за потребителски
кредит без да закупи предоставяне на доп. услуги.
Идентични на горните са и изводите за сумата 30 лв. – такси за извънсъдебно събиране
3
на вземането. За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано и доказано
реалното му извършване, но в заявлението по чл. 410 ГПК разходите са посочени общо като
липсва посочване и данни дали въобще и дали именно в този размер от 30лв. са направени
някакви конкретни разноски по събиране на вземането, поради което претендирането му в
този вид отново противоречи на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на
страните, което води до недължимост от длъжника и за тях. Не води до друг извод, че в ОУ
като разходи за сметка на кредитополучателя са посочени такси за извънсъдебно събиране
на вземането, доколкото са посочени само като евентуални разходи, а изброените в Тарифа
за таксите на заявителя „изпращане на напомнителни писма, покани, провеждане на
разговори и др.", както се прие по-горе не е обосновано и доказано реалното им извършване.
На следващо място, съгласно съображение 8 от Директива 2011/7/Е (§12 от ДР на ЗИД на
ТЗ, ДВ бр.20/28.02.2013 г.) "Обхватът на същата следва да се ограничи до плащанията,
извършвани като възнаграждение по търговски сделки ...". Съобразно приложното поле,
предвидено в чл. 1, т.2 от директивата - да се прилага за всички плащания, извършвани като
възнаграждение по търговски сделки и предвид дадените определения в чл. 2, т.1 и т.3 от
директивата за "търговска сделка" и "предприятие", съдът намира, че обезщетение за
разноски е неприложимо при сключен потребителски договор с физическо лице. Правилото
на чл. 78 ЗЗД е неприложимо, тъй като касае разходите, направени от страната която
изпълнява, а не от тази която търси принудително липсващо изпълнение.
С оглед гореизложеното, възнагражденията за предоставяне на доп. услуги и такси за
извънсъдебно събиране на вземането противоречат на добрите нрави и в равна степен са
неравноправни клаузи, съответно са и нищожни съгл. чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, чл. 21, ал. 1
и чл. 24 от ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП – основанията по чл. 411, ал. 2, т.2 и 3 ГПК. В
съответствие със закона РС е отказал издаване на заповед за изпълнение за вземанията,
предмет на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7417/01.11.2021г. по ч.гр. д. № 5527/2021 г. по
описа на Районен съд - Перник в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5