Решение по дело №12003/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4975
Дата: 18 ноември 2019 г. (в сила от 13 декември 2019 г.)
Съдия: Димитър Илиев Димитров
Дело: 20183110112003
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Варна, 18.11.2019 год.

В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав в закрито съдебно заседание в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12003 по описа за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.247 ал.1 от ГПК.

С Решение №4039/04.10.2019г. по гр. дело гр.д.№12003 по описа на ВРС за 2019г. съдът е отхвърлил предявен от „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ****, със седалище и адрес на управление:*** против М.Г.М., ЕГН: **********, с постоянен адрес *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение № 3719/28.05.2018г., издадена по частно гражданско дело № 7893/2018 г., 25 състав по описа на ВРС сумата от 677,4 лв. главница по Договор за кредит № 391765 от 16 юни 2016 г., сключен между „****“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството на кредитор и М.Г.М. в качеството на кредитополучател, обезпечен с Договор за гаранция, сключен между „****” ЕООД, в качеството на поръчител от 16 юни 2016 г.; 137,64 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 15 август 2016 г. до 11 юни 2017 г. - датата на последната вноска; 100 лв. административна такса за събиране на вземането; 468,29 лв. такса за гаранция; 33,72 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 12 юни 2017 г. до 11 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, които вземания са прехвърлени с Договор за цесия от 01.12.2017г. в полза на „Агенция за контрол на просрочените задължения” ООД, ЕИК:**** от кредитора „****” ЕООД, след изплащане на задълженията по договора за кредит и встъпване в правата на „****“ ЕООД.

Със същото решение съдът е осъдил „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ****, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Радстина П.М. /след представяне на пълни данни за самоличност и банкова сметка/– *** /триста два лева/, представляваща сторените по делото разноски, на осн.чл. 78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр.чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

В същото време в обстоятелствената част на решението съдът е приел, че дължимото се на адв.М. възнаграждение е в размер на 330/триста и тридетесет/ лева.

В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК не  е депозиран писмен отговор.

Съдът като съобрази факта, че е допусната техническа грешка при изписването с думи на дължимото на адв.М. адвокатско възнаграждение намира, че следва да допусне исканата поправка в частта за дължимите разноски на съдебното решение.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение №4039/04.10.2019г. по гр. дело гр.д.№12003 по описа на ВРС за 2018г., ХLIX-ти състав, като вместо „ОСЪЖДА „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ****, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Радстина П.М. /след представяне на пълни данни за самоличност и банкова сметка/– *** /триста два лева/, представляваща сторените по делото разноски, на осн.чл. 78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр.чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.“, вписва: „ОСЪЖДА „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ****, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Радстина П.М. /след представяне на пълни данни за самоличност и банкова сметка/– *** /триста и тридесет лева/, представляваща сторените по делото разноски, на осн.чл. 78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр.чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.“

 

НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на обжалване пред ВОС, в 2-седмичен срок от връчването му със съобщение на страните по делото.

 

                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: