Определение по дело №269/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 585
Дата: 14 февруари 2023 г.
Съдия: Мл.С. Александър Валентинов Цветков
Дело: 20233100500269
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 585
гр. Варна, 13.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500269 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от „ИЗТОК ИНВЕСТ 96” ЕООД, подадена
чрез процесуален представител адв. П. Т., срещу Определение №383 от 10.01.2023г. по гр.д.
1468/2022г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на
частния жалбоподател за освобождаване от задължението за заплащането на дължима
държавна такса в размер на 170,67 лева, дължима на основание чл. 18, ал.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за разглеждане на депозираната
от дружеството въззивна жалба с рег. № 82832/30.11.2022 г.
В частната жалба се излага твърдения, че дружеството не осъществява търговска
дейност, чрез която да е възможно осигуряване на последващи разходи във връзка с водене
на образуваното съдебно производство, което било видно от подадената в Търговския
регистър към Агенцията по вписванията декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от Закона за
счетоводството. Жалбоподателят счита, че не следва да бъде лишаван от правото му на
защита и достъп до правораздаване. Моли за отмяна на обжалвания акт и уважаване на
искането му за освобождаване.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество тя е неоснователна по следните съображения:
Срещу Решение № 3431 от 10.11.2022 г. по гр. дело № 1468/22 г. по описа на ВРС е
подадена въззивна жалба с вх. № 82832/30.11.2022 г., подадена от „Изток инвест 96“ ЕООД,
чрез адв. П. Т..
С Разпореждане № 44104/01.12.2022 г. администриращият съд я е оставил без
движение, като е указал на жалбоподателя да отстрани констатираните нередовности по нея,
като внесe дължимата държавна такса в размер на 170,67 лева по сметка на ВОС.
В указания срок е постъпила молба от 21.12.2022 г., с която е отправено искане до
съда за освобождаване на жалбоподателя от задължението за внасяне на дължимата
държавна такса по жалбата. В молбата са изложени твърдения за липса на средства за
заплащане на таксата и е приложена декларация, подписана от представляващия Огнян
Статев, че дружеството не е осъществявало дейност през отчетния период - 2021 г., по
смисъла на § 1, т.30 от ДР на Закона за счетоводството.
1
Целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да даде възможност за защита на лични
или имуществени права и на лица, чието материално положение не позволява поемане
изцяло или частично на разходите на съдебното производство; материалното състояние на
лицето се преценява с оглед неговите и на членовете на семейството му доходи, имущество,
здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всяко друго констатирано
обстоятелство, което е от значение за преценката дали лицето разполага с достатъчно
средства да заплати таксите и разноските по делото.
Разпоредбите, установяващи случаите на освобождаване на някои категории ищци
(респ. по някои искове) от внасяне на държавна такса, са напълно ясни и като изключителни
правни норми, те не могат да се тълкуват разширително. Нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК
изрично определя единствено физическите лица, като свой адресат. Спрямо юридическите
лица е предвидена възможност за освобождаване от предварително внасяне на държавна
такса в изрично посочени в законите хипотези (чл.83, ал.1, т.4 ЗЗД, чл.84 ЗЗД, чл.620, ал.1 и
ал.5, чл.649, ал.6 и чл.694, ал.2 ТЗ), които не са приложими към настоящата хипотеза.
По посочените съображения, и предвид липсата на една от задължително изброените
предпоставки за освобождаване на страна в производството от задължението за заплащане
на държавни такси, молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК се явява неоснователна,
а първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и
правилно.
Мотивиран от изложеното, съдът



ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №383 от 10.01.2023г. по гр.д. 1468/2022г. по описа
на Районен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с частна
касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2