Р Е Ш Е Н И Е №
гр. ***еч, 10.06.2019 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
***ЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти
граждански състав, в публичното заседание на осми май, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:***при секретар ***като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №875 по описа за 2018год,за да се произнесе
съобрази:
Производство по реда на чл.422
вр.чл.415 от ГПК във вр. с
чл.79 , вр. чл.240 и чл.86 от ЗЗД – три обективно
съединени искове с обща цена 2007,02 лева.
Производството е образувано по молба на от ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ***ева и Мартин Деспов Деспов, чрез пълномощника: К.Г.В. - Милчева,
юрисконсулт на „***" ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: гр.
София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис
сграда "Лабиринт", ет. 2, офис № 4, срещу:П.Ц.К., ЕГН **********,***,
относно: ч.гр.д. № 2105/2017 г., по описа на РС-***еч
основание: чл. 415 от ГПК цена на иска: 2007,02лв.,с петитум:да се признае
за установено по отношение на ответника, че същия дължи на „***"
ЕАД ЕИК *** следните суми: 1547,46 лв. (хиляда петстотин четиридесет и седем
лева и 46 стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за паричен
заем № 2248823/16.02.2015 г.;158,58 лв. (сто петдесет и осем лева и 58
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 15.08.2015 г. до
11.02.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска);300,98 лв. (триста лева и
98 стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 16.08.2015 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението; да им бъдат присъдени разноските
направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Ищецът обосновава претенцията си на Договор за паричен заем с № 2248823,
сключен на 16.02.2015 г. между “***” АД /заемодател/ и длъжника /заемател/, по силата на който, заемодателят е предоставил
на заемателя парична сума в размер на 2500.00 лева, представляваща главница и
чиста стойност на кредита. Погасителните вноски, които заемателят
– длъжник се задължил да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 2924.64 лева.
Заемателят се задължил да върне кредита в срок до
11.02.2016 г. на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 243.72 лева
всяка, с падеж на първата вноска – 18.03.2015 г. и падеж на последната – 11.02.2016 г.Лихвата за забава е в общ
размер 300.98 лева е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.Търди се, че по силата на сключения Договор за паричен
заем, заемодателят е предоставил на заемателя парична
сума в размер на 2500.00 лева, представляваща главница и чиста стойност на
кредита. Погасителните вноски, които заемателят –
длъжник се задължил да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 2924.64 лева. Заемателят се
задължил да върне кредита в срок до 11.02.2016 г. на 12 равни месечни
погасителни вноски, в размер на 243.72 лева всяка, с падеж на първата вноска –
18.03.2015 г. и падеж на последната – 11.02.2016 г.Лихвата за забава в общ
размер 300.98 лева е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска.
Длъжникът не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството, като сумата, която била
погасена до момента, е в размер на 2128.20
лева, с която били погасени, както следва: 909.60 лева – неустойка за неизпълнение, 266.06 лева – договорна лихва и 952.54 лева – главница.
С оглед изтичането
на срока на договора на 11.02.2016 г., същия не е обявен за предсрочно
изискуем.
Активната си
легитимация ищецът обосновава с това ,че
на 1.03.2016 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,
сключен между „***" АД и „***" ООД, по силата на което вземането на „***"
АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2248823/16.02.2015 г., е
прехвърлено в собственост на „***" ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „***" АД /понастоящем „***" ЕАД/,
ЕИК *** е правоприемник на „***" ООД, ЕИК *********.
***" АД е
упълномощило „***" АД /понастоящем „***" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците
за извършената цесия.
По реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на ***" АД чрез „***"
ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2248823 от 08.03.2016 г. за станалата
продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора
за кредит постоянен адрес. Писмото се върна в цялост с отбелязване върху
обратната разписка „Пратката не е потърсена от получателя". На 24.04.2018
г. до длъжника е изпратено повторно уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2248823
за извършената цесия чрез куриер. Писмото отново се върна в цялост.
Ищецът твърди ,че ответника се е информирал
за твърдяната цесия с получаване на исковата молба от него на 14.08.2017г. ,чрез съпругата му. Уведомителните писма от ищеца – 2
бр. не са получени от ответника по делото. С връчване на препис от исковата
молба, съставляващо надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение
за спорното право.
Съдът е изпълнил
процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения
срок е постъпил писмен отговор, чрез
пълномощника адв. Б.В., с адрес ***, по който се моли
да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан и се излагат подробни доводи
на осн. чл.143 във вр. с
чл.146 от ЗЗП , чл.26, ал.1 от ЗЗД . Не оспорва
сключването на договор за паричен заем № 2248823 от 16.02.2015г., между „***" АД и доверителя му.
Изпълнено е
производството по чл.140 от ГПК.
В о.с.з. ищeцът – „***”ЕАД не изпраща представител.Депозира молб: вх.№12562/30.11.2018г. със
списък на разноските чрез юриск. *** вх.№1127/30.01.2019г.; вх.№2145/21.02.2019г.;
вх.№3773/29.03.2019г.; вх.№5140/ 07.05.19г.
Ответникът не взема
лично участие в процеса.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „***" АД
и „***" ООД; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 от 01.03.2016 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.;
Пълномощно от управителя на „***" АД, с което е упълномощено „***" АД
да уведомява длъжници от името на „***" АД за извършената
цесия; Уведомително писмо от „***" АД чрез „***" АД с Изх.№
УПЦ-П-ИАМ/2248823 от 08.03.2016 г. за извършената цесия, ведно с известие за
доставяне и обратна разписка, удостоверяващи изпращането на уведомителното
писма до длъжника;Уведомително писмо от „***" АД чрез „***" АД с
Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2248823 от 24.04.2018 г. за извършената цесия, ведно с
товарителница и обратна разписка, удостоверяващи изпращането на уведомителното
писмо до длъжника; ч.гр.д. №2105/17 г. на ЛРС , заключението на в.л. ,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
ЛРС е постановил по
ч.гр.д. 2105/17 г. на РС – ***ЕЧ , ЗАПОВЕД № 1290/31.10.2017г. за ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК , с която е разпоредил
длъжника П.Ц.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на кредитора “***”
ЕАД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,представляван от ***– Изпълнителни
директори, сумите: 1547.46 лв.
/хиляда петстотин четиридесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки/ -
главница, 158.58 лв. /сто петдесет и
осем лева и петдесет и осем стотинки/ – договорна лихва за периода от
15.08.2015 г. до 11.02.2016 г., 300.98
лв. /триста лева и деветдесет и осем стотинки/ – обезщетение за забава за
периода от 16.08.2015 г. до датата на подаване на заявлението /29.09.2017 г./,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението /29.09.2017 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата 70.32 лв. /седемдесет лева и
тридесет и две стотинки/ - разноски по делото, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част
на заявлението.
Съдът е приел ,че
заповедта е връчена на осн. чл.47, ал.5 от ГПК и е
указал на ищеца да предяви иска.
Разпореждане №4987
от 03.10.2017г. по ЧГД №2105/17г.
е влязло в законна сила като необжалвано в законоустановения
срок и с него е отхвърлено заявлението в частта досежно
вземане в размер на сумите: 45.00 лева – такса разходи и 1273.44 лева –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 15.08.2015 г.
до 11.02.2016 г.
Указано е на ищеца, че носи доказателствената тежест за доказване на установителния иск по основание и размер; на ответника ,че
следва да докаже онези твърдения по делото , от които черпи изгодни за себе си
правни последици .
Съдът приема ,че
ответника се е информирал за твърдяната цесия с получаване на исковата молба от
него на 14.08.2017г.
, чрез съпругата му.
Съгласно з-ето на
в.л. Х. , задълженото лице е извършвало плащания до 10.08.2015г.,
но още с първата вноска кредитополучателят не спазил едно от ус***ията по Договора /чл.4 ал. 1
и ал.2/, а именно -да предостави обезпечение физическо лице поръчител, което
следва да отговаря на изрично разписани изисквания на заемодателя, вписани в
Договора или да предостави банкова гаранция, издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя,
която да е валидна за целия срок на Договора за заем. При неизпълнение на едно
от горепосочените ус***ия,
същият дължал по договора неустойка в размер на 2 183.04 или по 181,92 лева
месечно, заедно с всяка от погасителните вноски. По погасителен план на 18.03.2015г. заемателят е трябвало да
внесе 425.64 лв., от които 181.22 лв. главница, 62.50лв.
лихва и 181.92 лв. неустойка. Същият до 05.03.
на четири вноски погасява 184.00 лева, които са достатъчни само за
неустойката и 2,08 лв. за погасяване на част от лихвата. На 09.04.2015г.вноската е от 241.64 лв., с която се погасяват
главницата, лихвата и дължимата лихва просрочие от
18.03. до 09.04.2015г. Следват четири вноски от по
425.64 лв. /вноските са по погасителен план /, но с 20-23-дневно просрочие. До 10.08.2015г. заемателят внася общо 2 128.20 лева. Остатъкът от
задължението на П.Ц.К. като кредитополучател съгласно Договор за паричен заем №
2248823/16.02.2015г. е в размер, както
следва:главница - 1 547.46 лв.; договорна лихва за периода от 15.08.2015г. до падежа на последната погасителна вноска 11.02.2016г. - 158.58лв.
Според настоящия
състав въз основа на горното , може да се приеме ,че от претендираната
сума на главницата, следва да се приспадне сумата 909,60 лева , с която е погасена сумата за неустойката като счита
,че клаузите , въз основа на които са били начислени тези суми са нищожни и за
да приема това съдът съобразява нормата
на чл.26, ал.1 от ЗЗД – противоречие с добрите нрави. Видно от клаузата на чл.4
на процесния договор, задължението на
кредитополучателя, отнасящо се до осигуряването на обезпечение- да представи на к-дателя
в срок от 3 дни след сключването му ,
две физически лица – поръчители, които да отговарят на съответните ус***ия не е изпълнено от него.
Но според съда така уговорената клауза , изисква действия от страна на длъжника
извън подписване на договора,т.е последващи действия
, вменени му като задължение. Това според съда противоречи на принципа за
добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за начисляване на неустойка,
което води до оскъпяване на кредита. Изложеното обуславя извода, че неустойката
излиза извън присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна
функции и цели неоснователно обогатяване на кредитора, което я прави нищожна
поради противоречие с добрите нрави. В
този смисъл са и изявленията на в.л , че ответника е погасявал най – напред
неустойката , после лихвата , после главницата като първата му вноска е отишла
изцяло за изплащане на неустойката, т.е съдът приема дължима главница е в
размер на 637,86 лева, а до пълния претендиран размер иска следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
В такъв случай,
следва ,че при този приет за дължим размер на главницата претендираните
суми за договорна лихва също следва да се преизчислят
, а така също и за обезщетението за забава поради което съдът ги приема за неоснователни и недоказани и съответно - следва да се отхвърлят.
Следва да се уважи
искането за присъждане на законна лихва върху главницата , начиная
от подаване на исковата молба.
По разноските:
Ищеца е направил разноски по делото
в общ размер на: 72,00 лева в
заповедното п-во ; 146,33 лева – д.т. в исковото п-во , 130,00 лева – в-е за в.л. ; 350,00 лева – юриск. в-е . Направено е възражение за прекомерност и съдът
счита ,че следва да го уважи и присъди същото
съгласно чл.25 от НЗПП или общо 150,00 лева / за всеки от трите
обективно съединени искове - мин.сума от 50,00 лева / или общо разноските - 498,33 лева.
С оглед изхода на
процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част
от иск Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да
заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и
направените от последния разноски по заповедното производство върху интереса –
2007, 02 лева или сумата 158,37 лева.
Съответно на
отхвърлената част от иска на ответника следва да се присъдят разноските по
делото съгласно списъка по чл.80 от ГПК или сумата 800,00 лева или сумата 545,75 лева.
Мотивиран от
горните съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено ,
основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.240 от ЗЗД , по отношение на П.Ц.К., ЕГН **********,***, че същият
дължи на „***ТА”ЕАД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр.София, ***, представлявано от ***и М.Д.Д ,
сумата 637,86 лева ,
представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем №
2248823/16.02.2015 г.; както и законна лихва за забава върху главницата , начиная от датата на входиране на
заявлението – 29.09.2017г., до окончателното
изплащане на задължението, а иска до пълния претендиран
размер на главницата 1547,46 лв. (хиляда петстотин четиридесет и седем лева и
46 стотинки), и за останалите обективно съединени искове за сумата
158,58 лв. (сто петдесет и осем лева и 58 стотинки), представляваща
договорна лихва за период от 15.08.2015 г. до 11.02.2016 г. (падеж на последна
погасителна вноска); и за сумата 300,98 лв. (триста лева и 98 стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от 16.08.2015 г. до датата на подаване на
заявлението в съда и до пълния претендиран
размер на разноските , съгласно списъка
по чл.80 от ГПК като неоснователни и недоказани, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, П.Ц.К.,
с горните данни, да заплати на „***ТА”ЕАД - гр.София, с горните данни, сумата 158,37 лева - разноски по настоящото производство и в
заповедното производство съразмерно уважения размер на иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, „***ТА”ЕАД - гр.София, с горните данни,
да заплати на П.Ц.К., с горните
данни, сумата 545,75 лева разноски по настоящото производство , съоразмерно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
***ешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка
от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№2105/