Р Е Ш Е Н И Е
142/11.3.2020г.
гр.Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд,
осми състав,
на пети март, през две хиляди и двадесета година,
в публично заседание, в
следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Като разгледа докладваното
от районния съдия
ВАНД №28 по описа на ШРС за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № В-0050459 от 27.11.2019г. на Директора на Регионална дирекция
КЗП гр. Варна, с което на основание чл.208а от Закона за защита на
потребителите, на “А 1 България” ЕАД гр. София, ул. Кукуш № 1, ЕИК *********, е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева, за нарушение на чл.62 б от ЗЗП.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществено
нарушение на административно - производствените правила, като излага подробно
аргументите си за това. В съдебно заседание, редовно призован, за жалбоподателя
не се явява представител, депозира молба със становище.
Административно-наказващият
орган, издал НП, редовно призован, не се явява, депозирана е молба със
становище от юрисконсулт.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 28.08.2019г. компетентни длъжностни лица при КЗП
гр. Шумен, извършили проверка в обект – магазин “А 1”- за продажба на
телекомуникационни стоки и услуги, намиращ се в гр. Шумен, на бул. Славянски №
26, собственост на “А 1 България” ЕАД гр. София.
По повод извършената проверка, проверяващите съставили
Констативен протокол № К-2663699 от 28.08.2019г. Протоколът бил съставен в
присъствието на служител в „А 1 България“ – Ив.Й.
В протокола било отразено, че проверката се извършва
във връзка с постъпила потребителска жалба с Вх. № В-03-1613/16.08.2019г., от
потребител. Било установено, че в момента обектът работи и обслужва клиенти.
В жалбата си потребителят описал, че има сключен
договор с „А 1“ ЕАД, за доставка на телекомуникационна услуга – цифрова
телевизия и интернет, с месечна такса от 36,27лв. От 12.08.2019г. установил, че
операторът повишил месечната такса с 3 лв., като му било дадено обяснение, че
това е поради увеличение на цените на доставчика на пакета „Диема Екстра“,
включващ „Диема спорт HD“ и „Диема спорт 2 HD“.
При проверката в обекта било установено, че
потребителят има сключен срочен договор за доставка на телекомуникационна услуга
№ ********* от 27.02.2018г. за 24 месеца, с такса 33,99лв. От 01.08.2019г.
месечната абонаментна такса е едностранно променена на 37,45лв.
С констативен протокол № 2663699 от 28.08.2019г. било изискано
становище по жалбата от оператора.
На 18.09.2019г. е било представено становище от
оператора по потребителска жалба, в което е посочено, че причина за
увеличението е увеличената цена на пакета „Диема Екстра“ от доставчика „Нова
Броудкастинг Груп„ АД.
На 18.09.2019г. били представени от оператора и
разпечатки от изпратени SMS съобщения и пълномощни, фактури 5
бр., договори, за което бил съставен КП № К 0120408, с който било дадено и задължително
предписание на 27.09.2019г. представител на „А 1 България“ ЕАД, да се яви за
съставяне на АУАН.
Била изпратена и писмена покана, изх. № 03-1613 от
25.10.2019г., за явяване за връчване на АУАН, която била връчена в дружеството
– жалбоподател на 28.10.2019г.
На 01.10.2019г. бил съставен АУАН № К0050459, в който актосъставителят
посочил, че търговецът – жалбоподател е нарушил разпоредбата на чл.62б от ЗЗП,
като на 27.02.2019г. е извършил изменение на договорните условия, като
едностранно е увеличил месечната такса на пакета „МТЕЛ разширен Xtra“, без допълнително споразумение.
АУАН бил съставен в отсъствие на представляващ
дружеството – жалбоподател и бил връчен съгласно чл. 233, ал.4 от ЗЗП, за което
по делото е приложен КП от 05.11.2019г. /стр.54 /. Дружеството - жалбоподател не
се възползвало от правото си по чл. 44 от ЗАНН и не е депозирало писмени
възражения срещу акта. Въз основа на така съставения акт и на материалите,
съдържащи се в административно-наказателната преписка, е издадено Наказателно
постановление № В-0050459 от 27.11.2019г. на Директора на Регионална дирекция
КЗП гр. Варна, с което, на основание чл.208а от Закона за защита на
потребителите, на “А 1 България” ЕАД гр. София, ул. Кукуш № 1, ЕИК *********, е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева, за нарушение на чл.62 б от ЗЗП.
Видно от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели, актосъставител и свидетел при установяване на нарушението,
те са установили, че по сключен в писмена форма между страните договор,
дружеството – жалбоподател, без допълнително писмено споразумение, т.е.
едностранно, е променило условията по договора.
Съгласно нормата на чл. 62б от ЗЗП, когато страните са
сключили договор в писмена форма, изменения на договорните условия се извършват
с допълнителни писмени споразумения.
По делото е безспорно установено, че на 27.02.2018г. между
дружество - жалбоподател и потребителя е бил сключен договор № ********* за
доставка на телекомуникационна услуга – телевизия и интернет. По непротиворечив
начин е установено и обстоятелството, че в последващ момент, поради настъпило
изменение в търговските условия от страна на "Нова Броудкастинг Груп"
АД, стойността на пакета "Диема Екстра" е била променена, което е
наложило предприемане на действия от страна на дружеството – жалбоподател по
реда на чл.46 – 48 от Общите изисквания при осъществяване на обществени
електронни съобщения, с цел уведомяване на потребителя за очакваното изменение
в индивидуалния му договор с дружеството.
Това е сторено и до потребителя е бил изпратен SMS от 31.05.2019 г., съдържащ
изискуемото от Общите изисквания предизвестие. Същото е било изготвено в унисон
със задължителното правило на чл.48 от изискванията, като на потребителя е била
предоставена възможност да прекрати индивидуалния си договор без санкции, в
срок до един месец от влизането в сила на изменението.
В настоящия случай, потребителят не е прекратил
ползването на допълнителния пакет „Диема Екстра“, като
е бил фактуриран с месечна сметка за следващите месеци -юни, юли и август на
по-висока стойност на месечен абонамент, без изменение по договора да е било
извършвано с допълнително споразумение, в какъвто смисъл е императивното правило
на чл. 62 б от ЗЗП.
Съдът намира, че дружеството - жалбоподател
действително е извършило визираното в акта и в НП нарушение на Закона за защита
на потребителите на чл.62б от ЗЗП “ Когато страните са сключили договор в
писмена форма, изменения на договорни условия се извършват с допълнителни
писмени споразумения”.
Съдът приема, че безспорно се установи, че
жалбоподателят е извършил визираното в наказателното постановление нарушение. Не
се споделят твърденията в жалбата относно изпълнение на задължението за
уведомление на потребителя, разписано от съответните разпоредби от Общите
изисквания, дружеството се е освободило от законовото си задължение да оформи
изменението с допълнително писмено споразумение по реда на чл. 62 б от ЗЗП.
Текстовете от Общите изисквания регламентират различно по своя характер
задължение от визираното в законовия текст. Нормите на чл. 46 – 48 от Общите
изисквания уреждат формите, чрез които потребителят бива уведомяван за
предвижданите промени в договора /неслучайно чл. 48 борави с понятието
"предизвестие"/, гарантирайки му право на осведоменост. Тези
текстове, по подобие на чл. 62б от ЗЗП преследват защита на интересите на
икономически по-слабия субект, какъвто е отделният потребител. Паралелно със
задължението по уведомяване, текстът на закона изисква изменението да бъде
обективирано в нарочен писмен документ, което в случая не е сторено от страна на
санкционираното дружество. Това му задължение не е алтернативно на възложеното
му поведение с нормите от Общите изисквания и не би могло да се дерогира с
предприетите действия по реда на чл.46 и следващите от изискванията. Противен
извод не е съобразен и с правната природа на законовата норма, на която не би
могла да противоречи уредба от подзаконов характер, поради което настоящата
инстанция намира, че санкционираният субект е извършил описаното в акта и в НП
нарушение, установено по непротиворечив начин от наличните писмени и гласни
доказателства.
Настоящата инстанция намира, че безспорно е установено
по делото, че дружеството има качеството „търговец” по смисъла на §13, т.2 от
ЗЗП, като същото представлява юридическо лице, което продава или предлага за продажба
стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител, като част от своята
търговска или професионална дейност. Процесният договор за предоставяне на
електронно - съобщителна услуга- телевизия и интернет е с характер на
потребителски договор на основание §13, т.35 от ЗЗП, съгласно който
"Договор за услуга" е договор, различен от договор за продажба, по
силата на който търговецът предоставя или се задължава да предостави услуга на
потребителя, а потребителят заплаща или се задължава да заплати цената за нея. Безспорно
процесният договор попада в приложението на разпоредбите на чл.62–чл.62д от
ЗЗП. Според нормата на чл.61а от ЗЗП, посочените
разпоредби имат за цел защита на потребителите и се прилагат при договори за
продажба, договори от разстояние, договори извън търговския обект и договори за
цифрово съдържание, сключени между търговец и потребител, като се имат предвид
и договорите за услуги. Нормата на чл.62б от ЗЗП установява изискване, когато страните са сключили договор в
писмена форма, изменения на договорни условия да се извършват с допълнителни
писмени споразумения. Нормата на чл.3 §1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година, относно неравноправните клаузи в потребителските договори за
продажба и услуги, разпоредба, даваща право на продавача или доставчика да
изменя едностранно и без основателна причина характеристиките на доставяния
продукти или услуга, представлява "неравноправна клауза".
Не се споделят аргументите, че правото за изменение на
договора е налице за жалбоподателя с оглед Общите изисквания при осъществяване
на обществени електронни съобщения на комисията за регулиране на съобщенията
към ЗЕС. Съгласно нормата на чл.48 от Общите изисквания, при осъществяване на
обществени електронни съобщения 30-дни преди изменението на договора,
предприятието уведомява абоната чрез предизвестие. В случая това е било извършено,
но не е изпълнено допълнителното изискване на чл.62б от ЗЗП за постигнато между
страните допълнително писмено споразумение към договора за услуга относно
изменението на цената. Безспорно е доказано по делото, а и не се оспорва от жалбоподателя,
че дължимата от потребителя месечна такса е била увеличена едностранно от
дружеството, без да е било сключено допълнително писмено споразумение в подобен
смисъл, поради което настоящата инстанция намира, че дружеството -жалбоподател
е извършило описаното в акта и в НП нарушение, което е установено по
непротиворечив начин от наличните по делото писмени и гласни доказателства и правилно
АНО е ангажирал отговорността му.
Не се споделя и изводът, че описаното нарушение попада
в категорията на „маловажните случаи“ по см. на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението не
е от категорията на малозначителни и
незначителни административни нарушения, доколкото неговата обществена опасност
не е незначителна, а напротив, интересите
на потребителя са засегнати в голяма степен. Няма доказателства, че
нарушението с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид. Нарушението безспорно е засегнало в значителна
степен правата на потребителя, който при приети договорни условия относно
цената на услугата, е следвало да плати по-висока цена, наложена едностранно от
доставчика. Размерът на санкцията, неподлежащ на индивидуализация по реда на
чл.27 от ЗАНН, е съобразен от законодателя с тежестта на нарушението и не
следва да бъде обсъждан.Предвид изложеното, съдът намира, че наказателното
постановление следва да се потвърди.
Предвид направеното искане от страна на
представителя на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
съобрази, че с ДВ бр. № 94 от 29.11.2019г., със закон за изменение и допълнение на ЗОДОВ е изменен ЗАНН, като с § 9, ал. 5 е прието, че в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
В горния смисъл и съгласно чл. 37, ал.1
от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определя възнаграждение на юрисконсулта представляващ АНО по делото, в размер
на 100лв., която сума следва да се заплати от жалбоподателя по сметка на КЗП-РД
Варна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
В-0050459 от 27.11.2019г. на Директора на Регионална дирекция КЗП гр. Варна, с
което на основание чл.208а от Закона за защита на потребителите, на “А 1
България” ЕАД гр. София, ул. Кукуш № 1, ЕИК *********, е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5 000 /пет хиляди/
лева, за нарушение на чл.62 б от ЗЗП, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА “А 1 България” ЕАД гр. София, ул.
Кукуш № 1, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на КЗП- РД Варна 100,00лв.(сто) лева - юрисконсултско възнаграждение
на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ШАС ,в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Районен съдия: