Р Е Ш Е Н И Е
№1080 19.07.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На тринадесети
юли две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Румен
Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от съдия Румен Йосифов
административно дело
№ 1253 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. чл.53а,
т.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Образувано
е по жалба на „Енес Билд“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ж.к.Славейков бл.15, вх.4, ет.2, ап.4, против действие
на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК)-Бургас, по
уведомление № 24-13006/13.05.2021г., касаещо изменение на кадастралния регистър
(КР) на гр.Несебър, одобрен със заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на ИД на АГКК,
по отношение на поземлен имот (ПИ) с идентификатор *************, изразяващо се
във вписване като собственици на И.Н.Ш., Л.З.Ш. и С.Н.Ш. и заличаване на „Енес
Билд“ООД.
В жалбата се твърди, че оспореното
действие по изменението е незаконосъобразно. Допуснато е процесуално нарушение,
защото жалбоподателят не е бил уведомен като заинтересована страна на основание
чл.26, ал.1 от АПК. Освен това не е посочена коя от трите хипотези на чл.53,
ал.1 от ЗКИР е приета от органа за приложима. Посочено е, че новите собственици
се вписват на основание решение № 60, вх.рег.№ 2011/20.04.2021г., но не е ясно
от кого е издадено това решение. Счита, че ако се касае за съдебно решение, то
не е титул за собственост въз основа на който да се впише нов собственик, а само
разрешава спор за собственост. Ако обаче случаят е такъв, то производството
следва да бъде по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР, а ако е друг акт в регистъра
следва да се впишат всички собственици и няма основание за заличаването на
„Енес Билд“ООД. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не изпраща
представител, не ангажира доказателства и не прави искания.
Ответната страна – началник на СГКК-Бургас, в
съпроводителното писмо с което е изпратена преписката, оспорва жалбата на
всички основания изложени в нея. Счита я за недопустима, евентуално и
неоснователна и претендира разноски, като прави възражение за прекомерност за
заплатено възнаграждение на другата страна. В съдебно заседание, ответният
административен орган не се явява, не се представлява и не прави искания.
Заинтересованите страни – И.Н.Ш.,
ЕГН-**********; Л.З.Ш., ЕГН-**********, двамата с адрес: *** и С.Н.Ш., ЕГН-**********,
с адрес: ***, не се явяват пред съда. Само заинтересованият И.Н.Ш., чрез
пълномощника си адвокат П.Т. ***, счита жалбата за неоснователна и пледира за
отхвърлянето й. Иска прекратяване на производството по отношение на заинтересованата
Л.З.Ш., тъй като същата му е прехвърлила преди месец своите идеални части от
имота.
От
събраните и проверени по делото доказателства съдът прие за установено
следното:
С влязло
на 30.03.2021г. в сила решение № 44/12.08.2020г. по в.гр.д.№ 114/2020г. на Апелативен
съд - Бургас (л.23), оставено в сила с определение № 246/30.03.2021г. по гр.д.№
4013/2020г. на ВКС (л.29), с което не е допуснато касационно обжалване, е прието
за установено на основание чл.108 от Закона за собствеността (ЗС), по отношение
на „Енес Билд“ООД, че Л.З.Ш., И.Н.Ш. и С.Н.Ш., са собственици на ПИ с
идентификатор ************* по КККР на гр.Несебър, с адрес: гр.Несебър,
к.к.Сл.бряг-запад и е осъдено „Енес Билд“ООД да им предаде владението върху
него.
Това
съдебно решение е вписано в Службата по вписванията гр.Несебър с вх.№ 60, том 2,
дв.вх.№ 2011 от 20.04.2021г., съгласно отбелязването в него, поради което и
заради участието на „Енес Билд“ООД в делото по което то е постановено, не може
да бъде споделено възражението, че съдебното решение е неясно за дружеството.
Въз
основа на това влязло в сила съдебно решение, заинтересованият И.Н.Ш. ***-227371/26.04.2021г.
(л.12) с искане за нанасяне на настъпила промяна в кадастралния регистър за
обект: поземлен имот *************, гр.Несебър, к.к.Сл.бряг-запад. Към
заявлението са приложени цитираните решение на Апелативен съд - Бургас,
определение на ВКС, както и постановяваното в хода на същото дело решение от
19.02.2018г. по гр.д.№ 1163/2016г. на Окръжен съд - Бургас (л.13).
Поисканото
изменение било извършено от началника на СГКК-Бургас, за което до „Енес
Билд“ООД било изпратено уведомление № 24-13006/13.05.2021г. То засегнало ПИ *************,
изразяващо се във вписване в кадастралния регистър на И.Н.Ш., Л.З.Ш. и С.Н.Ш.
като собственици с документ, вписан в Служба по вписванията гр.Несебър, решение
№ 60, вх.№ 2011 от 20.04.2021г., т.е. описаното по-горе влязло в сила съдебно
решение и е извършено заличаване на „Енес Билд“ООД като собственик.
Уведомлението
било съобщено на „Енес Билд“ООД на 18.05.2021г., а жалбата срещу действията е
подадена на 31.05.2021г.
Заинтересованият И.Н.Ш. представя пред съда нотариален
акт № 95, т.ІІІ, рег.№ 2850, д.№ 423/11.06.2021г., с който
Л.З.Ш. му е прехвърлила 4/6
ид.части от ПИ с идентификатор ************* срещу задължение за издръжка и
гледане.
Това обстоятелство обаче, не може да обоснове
необходимостта от заличаването на Л.З.Ш. като заинтересована страна в
производството, защото тя е притежавала права върху имота към момента на
извършването на процесното действие на началника на СГКК-Бургас, което налага
защитата на правата й. Що се касае за извършената промяна в собствеността върху
имота с нотариален акт № 95, т.ІІІ, рег.№ 2850, д.№ 423/11.06.2021г., това
представлява основание за ново изменение на кадастралния регистър на гр.Несебър,
което сега не може да бъде предмет на настоящото производство.
При така
изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл.149,
ал.1 от АПК, от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл.150, ал.1
от АПК за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима. Правният
интерес у жалбоподателя от оспорване на процесното действие следва директно от
обстоятелството, че на основание § 1, т.13 от ДР на ЗКИР е заинтересована
страна, а освен това се извършва и промяна касаеща имот за който той е бил
записан като собственик.
Съобразно
изричната разпоредба на чл.145 ал.1 от АПК от компетентността на съда е да се
произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт, като
проверява и дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената
форма, спазени ли са процесуалноправните и материално-правните разпоредби
по издаването му и съответства ли на целта на закона. Съдът на основание чл.168
от АПК извършва цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения акт,
като не се ограничава само до проверка на направените в жалбата
твърдения за незаконосъобразност на акта.
С оглед
така очертания предмет на проверка настоящият съдебен състав намира, че оспореното
действие по изменение на кадастралния регистър на гр.Несебър е осъществено от
компетентен орган – началникът на СГКК-Бургас, без допускане на съществени
нарушения на административно-производствените правила и при правилно приложение
на материалния закон.
При постановяването
му законът не изисква наличието на форма, което изключва излагането на нарочни
мотиви от органа, посочване на точно правно основание и титул за собственост. Не
е налице съществено нарушение на процесуалните правила неуведомяването на „Енес
Билд“ООД за подаденото заявление, защото на практика производство с уведомяване
по чл.26, ал.1 от АПК и реално участие на страните не е провеждано. Никоя от страните
не е била лишена от възможността да участва, защото в производства от характера
на настоящото – по чл.53а от ЗКИР, такова участие не се предвижда, а страните
се уведомяват единствено за предприетото действие от административния орган,
което в случая е изпълнено.
Материалния закон е приложен правилно.
Действието на органа е по реда на чл.53а, т.1 от ЗКИР, в изпълнение на съдебно решение постановено по гр.д.№ 1163/2016г. на Окръжен съд - Бургас,
в хода на инстанционния контрол по в.гр.д.№ 114/2020г. на Апелативен съд - Бургас. Със
съдебното решение е уважен предявен ревандикационен иск от заинтересованите лица
– И.Н.Ш., Л.З.Ш. и С.Н.Ш., в чиято полза е извършено вписването като
собственици в кадастралния регистър, против „Енес Билд“ООД, който пък е бил
заличен в регистъра. По естеството си, ревандикационният иск се състои от две
части – осъдителна, която има конститутивно действие и установителна,
разполагаща само с констативна функция. Именно тази установителна част обаче,
която със сила на присъдено нещо установява в правоотношенията между насрещните
субекти кой е собственик на определен имот, позволява вписването на постановено
съдебно решение по такъв иск в кадастралния регистър, така както същото се
вписва и в имотния регистър. Именно последното го приравнява на титул за
собственост. Вписването
в кадастралната карта няма конститутивно действие, а само декларативно по
отношение на трети лица и в случая е отразено съдебно установеното като
действително правно положение.
Неправилни са разсъжденията на жалбоподателя, че в уведомлението до него за
извършеното действие по вписването трябва да бъда посочено някое от основанията
на чл.53, ал.1 от ЗКИР, защото това уведомление не материализира действието и
както се посочи, не е негова форма, а само представлява съобщение за
извършеното действие по чл.61, ал.1 от АПК. Освен това действието е извършено
на основание чл.53а, т.1 от ЗКИР, заради наличието на съдебното решение с
посоченото съдържание. Обстоятелството, че в уведомлението това съдебно решение
е описано с идентификацията която е получило при вписването му в имотния
регистър, а не с тази дадена му от съответния съд, не може да се прецени като съществено процесуално нарушение, тъй
като при всички случаи съдебното решение може да бъде индивидуализирано и това
е направено при представянето му със заявлението на И.Н.Ш. до административния
орган.
Не може
да бъде споделено и възражението, че в случая приложение следва да намери
процедурата по чл.54, ал.2 от ЗКИР, тъй като съществувалият спор за
материалното право на собственост върху ПИ *************, вече е разрешен с
влязлото в сила решение №
44/12.08.2020г. по в.гр.д.№ 114/2020г. на Апелативен съд - Бургас, в полза на И.Н.Ш.,
Л.З.Ш. и С.Н.Ш., а правата на „Енес Билд“ООД са отречени по съдебен ред.
Административният орган в съответствие с разпоредбите на чл.35 и
чл.36, ал.3 от АПК,
на база на събраните доказателства, е преценил всички факти и обстоятелства,
релевантни към случая и е изпълнил нормативно вменените му задължения по
актуализация на кадастралния регистър по отношение действителните собственици
на процесния имот.
При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 и 4 от АПК, ответната
страна и заинтересованите страни имат право на разноски. По делото не са ангажирани
доказателства ответникът да е извършил разноски. Заинтересована страна И.Н.Ш., чрез адв.Т. направи своевременно
искане да му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, но не е
ангажирал надлежни доказателства за плащане на същото, поради което на него
също не могат да се присъдят разноски.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. №
6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Съгласно мотивите на това тълкувателно решение, когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ,
а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение.
В случая от представения на л.80 от делото, договор за правна защита и
съдействие сключен между И.Н.Ш. и адв.Т., не се установява да е било извършено
плащане в брой на договореното адвокатско възнаграждение. Не са налице и други
доказателства за извършването на такова плащане по банков път или по друг
начин. С оглед установеното съдът прави извод, че договорът за правна защита и
съдействие не установява, че на е извършено плащане на сумата от 500 лева, а
само е било договорено плащането на адвокатско възнаграждение в такъв размер,
за което обаче няма доказателства да е платено.
Предвид гореизложеното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд -
Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Енес Билд“ООД, ЕИК-*********, против
действие на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър-Бургас,
по уведомление № 24-13006/13.05.2021г., касаещо изменение на кадастралния
регистър на гр.Несебър, одобрен със заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на ИД на
АГКК, по отношение на поземлен имот с идентификатор *************, изразяващо
се във вписване като собственици на И.Н.Ш., Л.З.Ш. и С.Н.Ш. и заличаване на
„Енес Билд“ООД.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: