№ 21619
гр. С 2*.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110129142 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
и чл. *6, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявени от “Т . С” ЕАД
против И. И. Д., ЕГН **********, гражданин на Р.А. и Ц. И. Д., ЕГН
********** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. *6, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца следните суми: главница от 01.05.2021г. до
30.04.2023 г. в размер на 531,92 лева - цена на доставена от дружеството
топлинна енергия, ведно със законна лихва от 21.05.2024 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 15.09.2022г. до 04.04.2024 г. в размер на 76,33
лева, главница от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г. в размер на 45,07 лева - цена на
извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от
21.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 16.07.2021 г. до
04.04.2024 г. в размер на 9,77 лева, при условията на разделна отговорност,
както следва:
-И. И. Д., ЕГН **********, гражданин на Р.А. - 1/*, а именно: главница от
01.05.2021г. до 30.04.2023 г. в размер на 66,49 BGN - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 21.05.2024 г. до
1
изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2022 г. до 04.04.2024 г. в
размер на 9,54 лева, главница от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 5,63
лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна
лихва от 21.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от
16.07.2021 г. до 04.04.2024 г. в размер на 1,23 лева.
-Ц. И. Д, ЕГН ********** - 7/*, а именно: главница от 01.05.2021г. до
30.04.2023 г. в размер на 465,43 BGN - цена на доставена от дружеството
топлинна енергия, ведно със законна лихва от 21.05.2024 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 15.09.2022 г. до 04.04.2024 г. в размер на 66,79
лева, главница от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 39,44 лева – цена
на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от
21.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 16.07.2021 г. до
04.04.2024 г. в размер на *,55 BGN. Претендира разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане.
Ищецът „Т . С“ ЕАД на дата 14.0*.2024 г. депозира молба, в която заявява,
че във връзка с получени указания обективирани в Разпореждане №
112704/0*.0*.2024 г., потвърждава, че на дата 10.07.2024 г. по сметка на
ищцовото дружество е постъпила сума в размер на 633,64 лева, с което
задълженията на ответницата – Ц. Д. към „Т . С“ ЕАД са погасени.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, доколкото с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата - Ц. И. Д. депозира писмен отговор, с
който представя копие от касова бележка, която удостоверява, че
задължението по делото в размер на 7/* е погасено. Заявява, че не е
необходимо да се допускат поисканите експертизи, тъй като не се оспорва
нищо и няма какво да се доказва. Претендира минимално юрисконсултско
възнаграждение, което ще заплати след решението по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника - И. И. Д.,
чрез назначения по особен представител, в който заявява, че Председателя на
Управителния съвет е лице без представителна власт и не е овластено да
2
представлява дружеството сам без И.Д. Твърди, че видно от справка в ТР към
А.В, лицето овластено да представлява дружеството е А.Ав. Поддържа, че
предявените искове са допустими, но същите са неоснователни и недоказани.
Изтъква, че от представените в исковата молба документи не е видно каква е
собствеността на процесния имот. Твърди, че И. Д. не е живял и ползвал имота
за процесния период. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва твърденията на ищеца, че ответника дължи посочените в исковата
молба суми. Поддържа, че между ответника И. И. Д. и ищцовото дружество „Т
. С“ ЕАД няма подписан договор за продажба на топлинна енергия. Намира
предявените искове за неоснователни. Счита, че по делото не са представени
доказателства, от които по безспорен начин, да се установи, че именно
ответникът е бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ на топлоенергия, доставена в рамките на процесния период в посочения
апартамент. Изтъква, че по делото няма представен нито писмен договор
между ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия, нито надлежни
доказателства, че ответникът е бил ползвател на процесния имот в рамките на
процесния период, за да се приеме, че последния е бил клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Посочва, че при наличие на
собственик и титуляри на вещни или облигационни права на ползване върху
топлоснабдения имот „Б И“ по смисъла на §1, т.2а ДР на ЗЕ, т.е. купувач на
топлинна енергия и задължен за плащането й, е този от тях, който е сключил
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди в имота,
удостоверен с документи за открИ.е по негово искане на партида за целия
имот.
Изтъква, че не е доказана пасивната материалноправна легитимация на
ответника по предявените установителни искове, която е едно от условията за
тяхната основателност. Счита, че ползвател е втория ответник - Ц. И. Д., която
има задължението да се грижи за тяхната *** - Р Д., съгласно нотариален акт
срещу задължение за издръжка и гледане от дата - 25.11.2019 г., вписан в СВ с
акт № 110, том 192. Поддържа, че качеството потребител е доказано само по
отношение на Ц. И. Д.. Изтъква, че от горепосочения акт е видно, че ***та - Р
Д. си е запазила правото на ползване, а по делото няма доказателства същата
да е починала. Възразява срещу претенцията на ищеца за претендирано
обезщетение за забава върху цената за дялово разпределение. Заявява, че
липсват доказателства, че ответника е получил покана за заплащане на
3
претендираната сума. Сочи, че по делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната
претенция се явява неоснователна. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погА.ване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. Б И на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право
на ползване.
Съдът с доклада по чл. 140 от ГПК, на основание чл. 140, ал. 1, т. 4 е
отделил за безспорно между страните обстоятелството, че: В рамките на
исковия период от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., до топлоснабдения имот,
находящ се в гр. *** *** е доставяна топлинна енергия в посочените от ищеца
количества.
От приетия по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане се установява, че Ц. И. Д. е
придобила 6/* идеална част от процесния недвижим имот, находящ се в гр.
***, тавански етаж.
При това положение, въз основа на гореизложеното следва да се приеме,
че ответницата Ц. И. Д. е била потребител на топлинна енергия по договорно
4
правоотношение с ищеца за исковия период от м.05.2021 г. до м.04.2023 г.
С отговора на исковата молба ответницата Ц. И. Д. е представила
платежно нареждане от 10.07.2024 г. за плащане в полза на ищеца на сумата от
633,64 лева. Ищецът е признал получаването на плащанията с молба, в която
потвърждава, че на дата 10.07.2024 г. по сметка на ищцовото дружество е
постъпила сума в размер на 633,64 лева, с което задълженията на ответницата
Ц. И. Д. към „Т . С“ ЕАД са погасени. С оглед на това и на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК, предявените искове спрямо ответницата следва да бъдат
отхвърлени, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
Отделно от гореизложеното, съдът следва да отбележи, че от
доказателствата по делото не може да се установи наличие на облигационно
правоотношение между ищцовото дружество и ответника И. И. Д., по силата
на което ищецът е доставял на ответника през исковия период топлинна
енергия, която да не е заплатена от ответника.
Облигационното правоотношение възниква по силата на закона между
топлофикационно предприятие и лице, което е собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия. По делото не може да се установи
наличие на облигационно правоотношение между ищцовото дружество и
ответника И. И. Д., тъй като не са ангажирани никакви доказателства от
страна на ищеца, че ответника в качеството си на собственик на 1/*-ма ид.ч. от
процесния недвижим имот е потребител на топлинна енергия. По делото са
приложени единствено писмени доказателства, от които се установява че на
1*.12.2016 г. И. Д. И. е завещал процесния апартамент, находящ се в гр***, ***
на съпругата си Р Д., а от представения нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 15.11.2019 г. №
145 се установи, че Р Х Д. е прехвърлила 6/* идеални части от процесния
апартамент на другия ответник – Ц. И. Д.. От представената по делото искова
молба, предявена от ответника И. Д., в която са наведени твърдения, че е
наследник на лицето И. Д. И., бивш жител на гр. С починал на дата 15.07.2019
г., съдът не може да направи обоснован извод, че И. И. Д. е негов наследник,
доколкото по делото няма представено удостоверение за наследници.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че по доколкото по делото не се
установи, че И. Д. е собственик на 1/*-ма ид.ч. от процесния недвижим имот,
то не би могло да се приеме наличието на облигационно отношение между
5
ответника и „Т . С“ ЕАД.
Ето защо съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени и по
отношение на ответника И. И. Д., доколкото не се установи, че последният е
пасивно легитимиран да отговаря по тях, по смисъла на чл. 153 ЗЕ.
По разноските:
При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето
на исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като
отговорността за разноски се основава на идеята за санкциониране на
неоснователното възбуждане на съдебния процес, поради което и отговорност
за разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е
отричала/претендирала съдебно предявеното право. В случая се установи
бездействие на ответника въпреки изпадането му в забава, довело до пренА.не
на спора в съда. Съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на процеса
плащане само във връзка с постановяване на решение относно дължимостта
на дълга, но не и при определяне тежестта за разноските. Дължимите разноски
в настоящото производство от ответницата Ц. Д. са погасени изцяло без
дължимото юрисконсулстко възнаграждение, което определено от съда по чл.
7*, ал. * ГПК е в размер на 100 лв. за настоящото производство. Същото
следва да бъде разпределено по съразмерност, като в случая с оглед уважената
част от исковата претенция ответницата Ц. Д. следва да заплати на ищеца
сума в размер на *7,50 лв., представляваща разноски за юрисконсулстко
възнаграждение.
Останалите част от разноските за юрк. възнаграждение – 12,50 лв.,
възнаграждение за особен представител - 400 лв. с оглед обстоятелството, че
са направени във връзка с предявения иск срещу ответника И. И. Д.,
доколкотосъщият е отхвърлен, следва да останат в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т . С“ ЕАД, ЕИК ****, срещу Ц. И. Д., ЕГН
**********, искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл. *6, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 465,43 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
6
м.05.2021 г. до м.04.2023 г., за топлоснабден имот – апартамент № 6, находящ
се в гр***, ет. 3, абонатен № *** ведно със законната лихва от 21.05.2024 г,
сумата от 66,79 лева – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 04.04.2024 г., сумата от 39,44 лева,
представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г., както и сумата от *,55 лева – лихва за забава в
плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.07.2021 г. до
04.04.2024 г., като погасени чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т . С“ ЕАД, ЕИК ****, срещу И. И. Д., ЕГН
**********, гражданин на Р.А., искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. *6, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 66,49 лева,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 21.05.2024 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата в размер на 9,54
лева, за периода от 15.09.2022 г. до 04.04.2024 г., сумата от 5,63 лева,
представляваща стойност на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва от 21.05.2024
г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата в
размер на 1,22 лева, за периода от 16.07.2021 г. до 04.04.2024 г., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 7*, ал. 3 ГПК Ц. И. Д., ЕГН **********, да
заплати на „Т . С” ЕАД, ЕИК ****, сумата от *7,50 лв. разноски за юрк.
възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Б” ООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7