№ 23236
гр. София, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110117694 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът ЗД „Б..” АД е предявил срещу ЗАД „А...” осъдителен иск с правно основание
чл. 411 КЗ, с който се иска ответникът да бъде посъден да заплати на ищеца сумата от 2576,
21 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № .. с включени
ликвидационни разноски от 25 лв. за пътно-транспортно произшествие, настъпило на
14.07.2023 г. в района на с. Д.. с участието на МПС марка „ТЕХ..”, с peг. № .. и МПС „П..”, с
pег. № .., ведно със законната лихва за периода от датата на подаването на исковата молба
(27.03.2025 г.) до датата на окончателно изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 14.07.2023 г. в района на с. Д.. е реализирано ПТП с участието
на МПС марка „ТЕХ..”, с peг. № .., собственост на И. Д. и управлявано от същия, МПС
марка „П..”, с pег. № .., собственост на „Л..“ ЕАД и управлявано от Н. С.. Посочва, че
съгласно съставения двустранен констативен протокол за ПТП от 14.07.2023 г., причините за
произшествието се дължали на противоправно поведение от страна на водача на МПС марка
“TEX..”, с peг. № .. - И. Д.. Твърди, че МПС марка „П..”, с pег. № .. е бил застрахован по
застраховка „Автокаско” в ЗД „Б..”АД със застрахователна полица №: .. валидна към
момента на събитието. Сочи, че във връзка с настъпилото ПТП е била заведена щета под №
... След направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер
2551,21 лева. Твърди, че собственика на МПС „ТЕХ..”, с peг. № .. е сключил задължителната
застраховка за „Гражданска отговорност” със застрахователна компания ЗАД „А...”, ЕИК ...
Твърди, че към датата на исковата молба ответникът не е заплатил дължимото
застрахователно обезщетение, с оглед на което моли за уважаването на предявения иск и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва механизма на настъпилото ПТП,
съответно вината на застрахования при него водач. Твърди, че водачът на МПС марка „П..”,
с pег. № .. не е съобразил да остави достатъчно разстояние между неговото и спрялото МПС,
като по този начин е нарушил чл. 46 от ЗДвП и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. В условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахования при
1
ищеца автомобил. Оспорва размера на вредите, като счита същият за завишен. Моли за
отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 411 КЗ е да докаже наличието на
сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за процесното увредено
имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на трето лице, чиято отговорност е застрахована при ответника, е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В доказателствена тежест на ответника съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК при
установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже възраженията, направени в
отговора на исковата молба, а именно, че събитието е настъпило по вина на застрахования
при ищеца водач, възражението за съпричиняване, а в случай, че не докаже тези свои
възражения, следва да докаже, че е погасил задължението си.
С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени обстоятелствата,
че: 1. Към датата на настъпване на процесното произшествие по отношение на МПС „П..”, с
pег. № .. има сключена валидна имуществена застраховка „Каско“ на МПС при ищцовото
дружество; 2. Към датата на настъпване на процесното произшествие гражданската
отговорност на водача на МПС „ТЕХ..”, с peг. № .. е била застрахована по договор за
застраховка с ответното дружество; 3. Ищцовото дружество е изплатило сума в размер на
2551, 21 лв., представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди на МПС „П..”,
с pег. № ...
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по
делото двустранен констативен протокол от 14.07.2023 г., съставен от участниците в
процесното ПТП, приложените по делото уведомление за щета, доклад по щета, фактури,
оферта, приемо-предавателен протокол, опис на щета възлагателно писмо, фактури,
ликвидационен акт и документи за парични преводи, както и от заключението на приетата и
неоспорена автотехническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК съдът
кредитира частично, се установява, че на 14.07.2023 г., около 09.50 ч., МПС „ТЕХ..“ с рег.
номер .. е бил спрял успоредно на десния край на пътното платно край с. Д.., заемайки
дясната пътна лента, с отворен страничен люк в лявата му страна откъм пътя. Другият
автомобил „П..“ с рег. номер .. е заобиколил товарния автомобил отляво, но поради липса на
възприятие на издадения люк предвид ниската забележимост, позицията на нивото на очите
и заслепяващо слънце, е преминал през пространството, заето от люка, и е настъпил контакт
между предния десен ръб на „П..“ и ръба на отворения люк на МПС „ТЕХ..”.
Отвореният люк на камиона е бил разположен на височина около 1, 70 м. от пътното
платно, издаден на 40-50 см спрямо камиона. След анализ вещото лице е установило, че
скоростта на движение на „П..“ е била в рамките на 20-30 км/ч
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник
в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Съгласно ал. 1, т. 3, б. „б“,
ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие. Когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в
произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”в” от закона/.
2
На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ (отм.) е издадена
Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В този подзаконов
нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило
ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/ протокол за ПТП с
материални щети и 3/ двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при произшествието са причинени само
материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП /приложение № 3/. Такава е хипотезата и в разглеждания случай, в който
органите на МВР нямат задължение и не посещават местопроизшествието. Следователно по
арг. от чл. 179, ал. 1 ГПК съставеният от участниците в ПТП двустранен констативен
протокол няма характер на официален документ и не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа техните
съгласувани изявления за настъпили факти и обстоятелства. Съответствието на тези факти и
обстоятелства с действителното фактическо положение може да бъде проверявано от
застрахователя и подлежи на доказване на общо основание в процеса.
По делото бе разпитан свидетелят Н. М. С., водачът на „П..“. Във въпросния ден той
управлявал автомобила, като в края на с. Д.., в посока Севлиево, на селски тесен път, вдясно
на платното бил спрял голям камион, ТИР. Нямало отбивка и не били включени аварийните
светлини на камиона, нито имало поставен триъгълник. Свидетелят видял камион отдалече,
включил пътепоказател и тръгнал да го заобикаля, движел се със скорост от около 20-30
км/ч, но се оказало, че отстрани на камиона, зад шофьорската врата е била отворена
вратичката на нещо като килерче, успоредно на земята, на нивото на очите на свидетеля.
Било към 9.30 ч. сутринта, слънцето блестяло в очите на свидетеля, той не видял вратичката
и я закачил при заобикалянето на превозното средство. Била с размери около 50 см на 50 см,
квадратна и изцяло отворена, от тънка ламарина, с дебелина около 2-3 мм. При
съприкосновението вратичката на камиона се окривила, а по буса имало щети по вратата,
страничното стъкло се счупило и имало одраскване по местата, където се затварят вратите
отстрани.
Разпитан бе и свидетелят И. Д. Д., водач на другия автомобил МПС „ТЕХ..”, самосвал,
натоварен със зърно. Наложило му се да спре с камиона там, защото трябвало да завие
товара, а нямало отбивка наблизо. Излязъл от камиона и отворил страничното помещение,
което е като шкаф. Извадил от там клещи, минал пред камиона и вдигнал маската, за да
притегне нещо. В този момент бусът го изпреварил и закачил вратичката на шкафа. Смята,
че вината е негова, защото е оставил отворена вратичката. Когато се отвори, вратичката се
намира на около 1, 70 м. височина от асфалта и стърчи на около 40 см встрани от камиона.
Самата вратичка е с квадратна форма, с размери около 45 см на 45 см. При удара шкафът се
изкъртил и се врязал в шофьорската врата, имало дупка в нея. Според свидетеля другият
водач се е движел бързо, след удара спрял на около 20 м. Тези събития се случили към 9 ч.
сутринта, било слънчево и слънцето напичало насреща.
Въз основа на посочените по-горе приети писмени и гласни доказателства, се налага
извод, че по делото е установено, че процесното ПТП, при което на застрахованото при
ищеца имущество е причинена имуществена вреда, е настъпило единствено в резултат на
виновното и противоправно поведение на водача на МПС „ТЕХ..” И. Д.. Същият е нарушил
разпоредбите на чл. 95 , ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачът и пътниците могат да отварят
врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за
престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите
участници в движението, и чл. 97, ал. 3 ЗДвП, съгласно който при спиране на недвуколесно
пътно превозно средство извън населено място поради повреда, когато изместването е
невъзможно, водачът е длъжен да обозначи повреденото превозно средство с
предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да
3
бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства.
Съгласно чл. 97, ал. 4 ЗДвП предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на
разстояние не по-малко от 30 метра от повреденото пътно превозно средство, в пътната
лента, заета от него, и срещу посоката на движение на заобикалящите го пътни превозни
средства. В разглеждания случай водачът на камиона е спрял, за да обезопаси товара и за да
притегне детайл с клещи под предната маска, като е оставил отворена вратата на шкафчето
и с това е създал опасност за заобикалящите го превозни средства, а освен това не е и
обозначил превозното си средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по
друг подходящ начин. Съдът намира, че другият водач, свидетелят Н. С. не е имал обективна
възможност да забележи отворената вратичка, тъй като същата се отваря вертикално нагоре
и е тънка, била е разположена на нивото на очите му и слънцето го е заслепявало,
следователно неговото поведение не е допринесло за настъпване на произшествието. В тази
връзка съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта, в която е посочило, че
неосигуряването на достатъчен безопасен страничен марж, в разрез с изискването за
непрекъснат контрол при утежнени условия, представлява поведение от страна на водача на
„П..“, което е „в съпричинителна връзка“ с настъпилия удар. Водачът е длъжен да съобрази
поведението си с конкретната пътна обстановка, която обективно може да възприеме, и няма
задължение да предполага наличие на противоправно поведение от страна на другия водач,
изразяващо се в нарушение на посочените по-горе законови разпоредби, във връзка с което
от него да се изисква оставяне на по-голяма странична дистанция. При наличие на
обективна невъзможност за възприемане на отворената вратичка, от водача на „П..“ не може
да се очаква да заобиколи препятствие, което няма как да забележи, съответно няма как да
знае колко допълнително разстояние да предвиди при заобикалянето на стърчащ от камиона
предмет, който е невъзможно да възприеме. При изслушване на заключението в откритото
съдебно заседание на 26.11.2025 г. вещото лице потвърди, че ако вратичката не е била
отворена, е нямало да настъпи съприкосновение между двете превозни средства, както и че
по принцип при шофиране съзнанието на водача е концентрирано напред и надолу, а в
случая вратичката е била разположена нагоре, на нивото на очите на водача. Ето защо,
съдът намира, че водачът на „П..“ е изпълнил задължението си за оставяне на достатъчно
странично разстояние по чл. 25, ал. 1 ЗДвП предвид обстоятелствата, за които е имало
обективна възможност да възприеме, и не е налице съпричиняване от негова страна, поради
което възражението на ответника в тази връзка е неоснователно.
Тъй като МПС „ТЕХ..” е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество, е възникнало и непогасено регресно вземане по смисъла на чл.
411 КЗ в полза на застрахователя по имуществената застраховка срещу застрахователя по
„Гражданска отговорност“ на делинквента.
По отношение на размера на дължимото обезщетение от значение е стойността на
вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им без прилагане на
обезценка съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ. Съгласно заключението на изготвената и неоспорена
САТЕ общият размер на причинените щети на процесния автомобил, определен по пазарни
цени към датата на настъпване на ПТП, е 4044, 94 лв. Ищецът претендира и е заплатил по-
малка сума в размер на 2551, 21 лв., като има право и на претендираните обичайни разноски
за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП в размер на 25 лв. В тази връзка следва да
се има предвид и че съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД при деликт обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. обемът на
отговорността обхваща действително причинените вреди, а обезщетението трябва да
съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото
увреждането състояние. Ето защо предвид диспозитивното начало искът следва да бъде
уважен в пълния предявен размер от 2576, 21 лв.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски в размер на общо 553, 05 лв.,
от които 103, 05 лв. държавна такса, 250 лв. депозит за експертиза, 100 лв. депозит за
4
свидетел и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А...“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„С..“ №.., да заплати на ЗД „Б..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д..“ №.., ет. 2, на основание чл. 411 КЗ сумата от 2576, 21 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № .. с включени ликвидационни разноски
от 25 лв. за пътно-транспортно произшествие, настъпило на 14.07.2023 г. в района на с. Д.. с
участието на МПС марка „ТЕХ..”, с peг. № .. и МПС „П..”, с pег. № .., ведно със законната
лихва за периода от датата на подаването на исковата молба (27.03.2025 г.) до датата на
окончателно изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 553, 05
лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5