№ 861
гр. Шумен, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20223630100841 по описа за 2022 година
Предявени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, срещу Р. Й. И., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и обща цена на предявените искове от
505,72 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 505,72
лева, представляваща 104,43 лева незаплатена стойност на мобилни услуги;
259,09 лева неустойка и 142,20 лева незаплатени лизингови вноски. За
посоченото вземане му била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК, по ЧГД № 186/22г. на ШРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Претендира да се признае за установено съществуването на описаното
вземане и осъждане на ответника да заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими и
основателни.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
В хода на производството е променена фирмата на ищцовия търговец –
1
„***“.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Няма спор между страните, че ответникът ползвал услугите на
ответното дружество, което се установява и от представените договор за
мобилни услуги от 21.01.2020г. и договори за лизинг на устройство и базови
аксесоари от 21.01.2020г.. За твърдените вземания, представляващи цена на
мобилни услуги и неустойка, кредиторът – ищец в производството е издавал
фактури /л. 30-36 от ЧГД № 5675/2021г., по описа на РС-Сливен, приложено
по ЧГД № 186/0222г., по описа на ШРС/. Същите, неоспорени, съдържат
дължимата сума, за всеки от претендираните периоди, както и крайна дата за
плащане. Размерите на задълженията по тях, в общ размер и по отделни пера
се потвърждават и от приложените разпечатки за потребление на
мобилен/фиксиран номер, като претендираната неустойка, е в съответствие на
уговорките, в договорите, съобразно месечните такси и отстъпките на
лизинговите вещи. Няма данни за погасяване на така определените
задължения, което е ответна доказателствена тежест, но дори и не се твърди
подобно. Заявлението по ЧГД № 5675/2021г., по описа на РС-Сливен, е
постъпило на 10.12.2021г..
Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички
предпоставки за уважаване на предявените установителни искове – наличието
на валидно правоотношение между страните (валиден договор, съдържащ
действителна уговорка за неустойка); ответно неизпълнение; размера на
обезщетението. Исковете следва да бъдат уважени, в предявените размери,
независимо от прекратяване договора, не по предвидения в общите условия
ред. Действително в уговорките на т. 75, във вр. с т. 19б-19е от ОУ се
предвижда едностранното прекратяване на договора, да става с месечно
писмено предизвестие, включително и при неплащане, в срок на дължими
суми /най-малко поради писмената форма на първоначалния договор/. Няма
данни по делото, че ищецът, е изпращал въобще подобно предизвестие,
кратки текстови съобщения, или обаждания към номера на ответницата, с
подобно съдържание. От друга страна обаче, срока на договора е бил 24
2
месеца и е изтекъл, преди приключване на устните състезания. За дължимоста
на претендираната неустойка е достатъчно наличието на ответно
неизпълнение – неплащане на предоставени мобилни услуги, след
09.04.2020г., довело до изключване от мрежата, в съответствие с т. 75 от ОУ.
Иначе казано обезщетението за вредите от неизпълнението, предвидено в
договора, като неустойка, се дължи, при наличие на неизпълнение, в срока на
договора и след прекратяването му, поради сбъдване бъдещо сигурно събитие
посочено в него, независимо от това, той прекратен ли е по предвиден, в
общи условия ред, преди това.
Неустоечните клаузи, не са нищожни. Договорите са сключен за
определен срок, в случая от 24 месеца, като за всеки от месеците, независимо
дали се ползват и в какво количество мобилни услуги потребителят дължи
такса, цифрово посочена на стр. 1 от договора – 22,99 лева. Според
уговорките в т. 7 от договорите е получил и устройства на цена по ниска от
стандартната. Нищо неравноправно няма в уговорката за неустойка /т. 11 от
договора за мобилни услуги и чл. 11, ал. 2 от договора за лизинг/, която
предвижда, че при прекратяване на договора, преди уговорения срок, по вина
на потребителя, или по негово желание/в случая поради неплащане на
задължения/, той дължи заплащане на три месечни такси и разликата между
стандартната цена на полученото устройство и платената с отстъпка или
внесените лизингови вноски, посочени в договор за лизинг. Така уговорените
неустойки, не са необосновано високи, а при яснота на месечната такса и
размера на отстъпката от стандартната цена, както е по процесните договори,
не би затруднила потребител и с възможности под средните, да прецени
икономическите последици от сключване на договора, при негово виновно
неизпълнение. Уговорките, не нарушават и основните обезпечителна и
обезщетителна функция на неустойката.
С оглед така посоченият изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 960 лева разноски, в
настоящото производство и по ЧГД № 1039/2021г., представляващи 150 лева
държавна такса, 180 лева адвокатско възнаграждение, за всяко от
производствата, и 450 лева възнаграждение за особен представител.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Й. И., ЕГН :
**********, с адрес – ***, че в полза на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище
и адрес на управление – ***, срещу нея, съществува вземане за сумата от
505,72 лева, представляваща 104,43 лева незаплатена стойност на мобилни
услуги, за периода 25.12.2019г. – 24.03.2020г., по договор за мобилни услуги
от 21.01.2020г.; 259,09 лева неустойка, по договор за мобилни услуги и
договори за лизинг от 21.01.2020г. и 142,20 лева незаплатени лизингови
вноски по договори за лизинг от 21.01.2020г., в едно със законната лихва,
върху главницата от 505,72 лева, считано от 10.12.2021г., до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Р. Й. И., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на
“***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от
960 лева, представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД №
186/2022г., по описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4