Р Е Ш Е Н И Е
№ 258/
17. Май 2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На двадесет и четвърти април 2019г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1204/2018г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано по жалба на Н.А.Г.
*** срещу Заповед № Л-4941/22.11.2018г. на Главния директор на ГДИН – София, с
която на осн. чл. 203 ал.1 т.6, пр.първо и т.13 от ЗМВР вр. чл. 13 ал.2 т.9 ЗИНЗС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на осн. чл.
226 ал.1 т.8 ЗМВР вр. чл.13 ал.2 т.4 пр. трето от ЗИНЗС е прекратено служебното
му правоотношение за заеманата длъжност надзирател ІІ-ра степен в Затвора –
Плевен ІІ-ра категория, считано от датата на връчване на заповедта.
Жалбоподателят, чрез адв. Д. *** оспорва заповедта
като незаконосъобразна и иска отмяната й, поради нарушение на материалния закон
и административно-производствените правила. Твърди, че не е извършил сочените нарушения
и те са недоказани, защото преди започване на смяната е уведомил прекия си
ръководител, че ще закъснее за работа, защото е на дело в съда и след
приключването му към 10:00ч. се явил, за
да застъпи на смяна, но главният надзирател му разпоредил след като се уточни с
ЧР за оформяне на отсъствието си, да напусне района на затвора и никой не му е
възлагал задачи, нито е имал такова намерение, защото във ведомостта е
отразено, че не се е явил на работа. При посещението си в ЧР му било обяснено,
че не може да подаде молба за отпуск за същия ден, а е трябвало да направи това
предварително – 7 дни по-рано. Впоследствие уведомил ръководителите си, че има
издаден болничен лист и го представил
същия ден. Обжалването на болничните листове не е приключило, а и те нямат
отношение към нарушението, за което е наказан. Счита, че е уведомил
ръководителите си по установения ред за причините за закъснението, които са
обективни. Напуснал е затвора без да застъпи наряд по разпореждане на дежурния надзирател. Уведомил
е и за отсъствието си – поради болест и поведението му не може да бъде
квалифицирано като своеволно напускане
на работа и демонстративно неподчинение. Счита, че е налице тенденциозно
отношение спрямо него. От мотивите на
заповедта не може да се разбере кое е извършеното деяние, явяващо се
несъвместимо с етичните правила и уронващо престижа на службата. Счита, че
явяването пред съд и отиването до работа и връщането му в работно облекло не е
в нарушение на сочената заповед, защото не представляват дейности, нямащи
отношение към служебните задължения. Дори да се приеме, че на 27.06.2018г. е
отсъствал от работа без уважителни причини, поради нарушаване на реда за
ползване на отпуските, то това деяние не може да мотивира налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание. Не е спазен и преклузивният двумесечен
срок съгласно чл. 195 ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието. Претендира
разноски.
Ответникът – Главният директор на ГДИН – София, чрез
юрисконсулт П. е приложил административната преписка. Изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита за недоказани твърденията, че жалбоподателят
е напуснал района на Затвора по разпореждане на главния надзирател. Напротив -
напуснал е самоволно, без да уведоми когото и да било, бил търсен по телефона и
тогава уведомил, че ще ползва болнични, като впоследствие представил болничен
лист. С това е демонстрирал неподчинение и е затруднил организацията на работа
на надзорния състав. Служителят е дал обяснения в хода на дисциплинарното
производство. Спазени са сроковете за налагане на дисциплинарното наказание. Такова
безотговорно поведение служителят показва не за първи път, защото многократно е
наказван за нарушаване на служебната дисциплина. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Заповедта е връчена на жалбоподателя срещу подпис на
30.11.2018г. Жалбата е подадена на 11.12.2018г. в законния 14-дневен срок за
съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 231 от ЗМВР вр. чл. 19 ал.2 ЗИНЗС.
Жалбоподателят Н.А.Г. е заемал длъжността надзирател ІІ-ра степен в Затвора – гр. Плевен ІІ-ра
категория т.е. той е държавен служител по смисъла на чл. 19 ал.1 т.1 ЗИНЗС,
който пряко осъществява дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за
неотклонение задържане под стража. Съгласно чл. 19 ал.2 ЗИНЗС за тези държавни
служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото
в ЗИНЗС не са предвидени специални разпоредби. Съгласно чл. 13 ал.2 т.4 и т.9 -
Главният директор на ГДИН е компетентен да прекратява служебните правоотношения
на държавните служители на младши изпълнителски длъжности и да наказва
дисциплинарно служителите в териториалните служби на ГДИН, каквото звено е
Затвора – Плевен. Поради това оспорената заповед е издадена от съответния
компетентен орган съобразно предоставените от закона правомощия.
За процедурата по налагане на дисциплинарни наказания,
основанията и процесуалните правила за провеждането й са приложими правилата на
ЗМВР на осн. препращащата норма на чл. 19 ал.2 от ЗИНЗС, тъй като в него не се
съдържат специални правила.
Заповедта е издадена в предписаната в чл. 210 ЗМВР
писмена форма, съдържаща всички изброени реквизити - извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта.
В хода на производството не са допуснати съществени
процесуални нарушения като е спазена разписаната в ЗМВР процедура по разследване
и налагане на дисциплинарни наказания съгласно чл. 205, чл. 206 и чл. 207 ЗМВР.
Дисциплинарното производство е започнало със Заповед №
Л-3292/25.07.2018г. на дисциплинарно-наказващия орган ВПД Главен директор на
ГДИН, изменена със Заповед № 3691/24.08.2018г. на ГлДиректор на ГДИН, и е
определена дисциплинарно-разследваща комисия. Повод за образуването му са
постъпилите предварителни данни, отразени в предложение с Вх. №
10008/24.07.2018г. по описа на ГДИН от Началника на Затвора – Плевен за образуване
на дисциплинарно производство срещу служителя за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“, установени след разпоредена от началника на затвора проверка.
Служителят е запознат срещу подпис със
заповедите за образуване на дисциплинарното производство срещу него. Запознат е
бил срещу подпис и със заповедта за разпоредената от началника на затвора
предварителна проверка, дала основание за образуване на дисциплинарното
производство от компетентния дисциплинарно-наказващ орган.
Дисциплинарно-разследващата комисия е приключила
работата си с изготвянето на становище с Вх. № 14663/07.11.2018г. по описа на
ГДИН с предложение за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя.
В хода на производството са приобщени материалите от
проверката и са събрани писмени доказателства и сведения от ръководителите на
служителя, както и на всички други лица, съпричастни към случая. Дадена е
възможност на служителя да участва активно в производството като е бил запознат
със заповедта. Служителят е дал писмени обяснения с вх. № Ж- 990/31.10.2018г.,
след запознаване с обобщената справка и заключението на комисията. След
отправена покана е депозирал и писмено обяснение с вх. № 15258/19.11.2018г. до
ГДИН, което е с идентично съдържание. Не признава, че е извършил сочените
нарушения и не е съгласен с мотивите за образуване на дисциплинарното
производство срещу него, като счита, че отношението е преднамерено и
тенденциозно.
Съгласно чл. 195 ал.2 ЗМВР за извършено тежко
нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години
от извършването му, като сроковете не текат, когато държавният служител е в
законоустановен отпуск.
А съгласно чл. 196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя. Дисциплинарното нарушение се счита за установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно-наказващ орган.
Дисциплинарното производство е приключило с изготвянето
на становище на дисциплинарно-разследващия орган по чл. 207 ал.12 ЗМВР до
компетентния дисциплинарно-наказващ орган - Гл. Директор на ГДИН за наличието
на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на 07.11.2018г. От
този момент започва да тече преклузивният двумесечен срок съгласно чл. 196 ал.2 ЗМВР. Заповедта за дисциплинарно наказание „уволнение“ е издадена на
22.11.2018г. т.е. в рамките на този срок. Нарушението е извършено на
27.06.2018г. и следователно не е изтекъл и двугодишният срок от извършването
му.
Спазени са сроковете, събрани са всички необходими
доказателства за изясняване на обективната истина по случая, дадена е
възможност на служителя да участва в дисциплинарното производство, да представи
доказателства и обяснения и да се защити, събрани са всички необходими
доказателства за установяване на обективната истина по случая. Служителят е
запознат с материалите, установяващи нарушенията, за които е наказан на осн. чл. 203 ал.1 т.6 пр.1 и т.13 от ЗМВР.
Преди налагането на наказанието дисциплинарно-наказващият орган е приел и писмените
обяснения на служителя съобразно чл. 206 ал.1 ЗМВР.
В хода на дисциплинарното производство от материалите
по преписката и от представените в хода на съдебното производство писмени и
гласни доказателства се установява, че Н.Г. е бил включен в месечния наряд за
дежурствата в Затвора Плевен и на 27.06.2018г. е бил редовна смяна от 08:00ч.
до 16:30ч. Същият ден в 07:45ч. се обадил на прекия си ръководител мл. експерт А.С.С.
– командир на отделение в Затвора Плевен,
за да го уведоми, че ще закъснее за работа, тъй като е на дело. Г. е
знаел предварително за кога е насрочено делото, тъй като е присъствал на
съдебното заседание на 30.05.2018г., в което е било отложено делото. Известен
му е бил и месечния график за дежурствата през за м. юни. Но не е уведомил
своевременно ръководителите си, за да бъде коригиран графика, нито е подал
молба за ползването на отпуск за деня на съдебното заседание на осн. чл. 157
ал.1 т.4 КТ за участие като страна по делото вр. чл. 190 ал.1 ЗМВР за
изпълнение на граждански и обществени задължения, каквото представлява
явяването в съд, независимо дали участието в съдебно заседание се налага в
качеството на страна или на свидетел. Съгласно нарочна Заповед №
ЧР-05-217/18.11.2016г. т.26 и т.26.1 за ползването на този вид отпуск е
необходимо подаване на заявление в свободен текст, което следва да стане
предварително преди ползването на отпуска и да се разреши от съответния
ръководител.
Инспектор Л. – главен надзирател в Затвора Плевен е
бил уведомен на същия ден от С., непосредствено преди развода, че Г. ще
закъснее, защото е на дело. При развода в 08:00ч. Г. не се явил и С. отбелязал
в ежедневната ведомост, че не се е явил на работа. В 10:00ч., след
приключването на делото, Г. се явил на работа като обяснил на инсп. Л., че е
бил на дело, но не представил призовка. Л. го изпратил при инспектор ЧР Г. за изясняване
на случая. Г. поискал заявление за отпуск, като обяснил, че е бил на дело, при
което Г. обяснил, че такова следва да се подаде 7 дни предварително и да се
съгласува с прекия ръководител, а не в деня на ползване на отпуска и то след
10:00ч. Около 11:15ч. Л. потърсил Г. по телефона за мероприятие по графика с
л.св. – конвоиране до лечебно заведение и др. предвидени дейности, но той не
отговорил на обаждането. Обадил се по телефона на инсп. Г., който го уведомил,
че при него е идвал Г., но е напуснал кабинета му. От постовия на пост № 1 - Х.Ц.
разбрал, че Г. след като е излязъл от административната сграда, в която се
помещава инспектор ЧР, се отправил към паркинга и потеглил с личния си
автомобил в посока към гр. Плевен. Това се потвърждава от писмените сведения на
Ц.. В 11:30ч. Л. отново потърсил по телефона Г., но той не отговорил. В 11:38ч.
отговорил на обаждането на Л., който го попитал къде е, срещнал ли се е с Г. и
защо не идва в дежурната, при което Г. отговорил „От днес съм в болнични“ и
затворил телефона. Инсп. Л. не успял да уточни колко дни ще бъде в отпуск по
болест. Още същия ден в 13ч. Г. представил в деловодството болничен лист за
периода от 27.06.2018г. до 02.07.2018г. с диагноза радикулопатия при домашен амбулаторен режим, предписан покой и
назначено медикаментозно лечение. При проверката на РЗОК не са открити
нарушения при издаването на болничния лист. Същият е обжалван от работодателя,
но до момента на приключване на съдебното дирене, спорът относно
законосъобразността на представения болничен лист не е разрешен.
Не се доказва защитната теза на жалбоподателя, че инсп.
Л. не го допуснал до работа и му разпоредил веднага след като разговаря с инсп.
ЧР да напусне района на затвора и затова нито му е възлагал, нито е имал
намерение да му възложи някакви задачи. По категоричен начин от писмените
сведения в хода на дисциплинарното производство и от показанията на разпитаните
в съдебната фаза свидетели Л., С., Г. и Ц. се установява, че Л. не е
разпореждал подобно нещо. След като не получил заявление за отпуск, за да
оправдае отсъствието си от работа, Г. излязъл от кабинета на инсп. ЧР и
напуснал района на затвора с личния си автомобил. Не се е обадил нито на прекия
си ръководител инсп. С., нито на главния надзирател – Л.. Това станало причина Л.
да го издирва, за да го включи в разпределението на планираните мероприятия,
многократно го търсил по телефона и Г. отговорил на поредното обаждане като
лаконично уведомил, че ще отсъства по болест и затворил телефона, без да уточни
за какъв срок ще отсъства. Но не Г. е инициирал обаждането.
Г. своеволно е напуснал работното си място без
основателна причина и без да уведоми и да поиска разрешение от преките си
ръководители. Никого не е уведомил и, че се почувствал зле здравословно от
създалата се ситуация и затова се наложило да потърси лекарска помощ, както
твърди в обясненията си. С тези си действия Г. показал демонстративно
неподчинение и е създал затруднение в работата на колегите си и ръководителите
си, поради създалата се необходимост от преразпределение на постовете в кратък
срок.
Правилно описаното деяние е квалифицирано като
нарушение на чл. 203 ал.1 т.6 пр. първо от ЗМВР, което законът определя като
тежко нарушение на служебната дисциплина, за което следва да се наложи
дисциплинарно наказание „уволнение“. В този случай дисциплинарно-наказващият
орган действа при условията на обвързана компетентност и няма възможност за
преценка дали да наложи друг вид наказание. Деянията, които представляват тежко
нарушение на служебната дисциплина, и за които се предвижда дисциплинарно
наказание „уволнение“ са изчерпателно изброени в закона. При доказано нарушение
по чл. 203 ал.1 т.6 ЗМВР дисциплинарно-наказващият орган е длъжен да наложи
най-тежкото дисциплинарно наказание на държавния служител „уволнение“, защото
законодателят е преценил кои нарушения на служебната дисциплина са тежки.
Описаното нарушение е достатъчно, за да обоснове
прекратяване на служебното отношение, поради налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ на осн. чл. 226 ал.1 т.8 ЗМВР.
Второто, описано в заповедта нарушение е квалифицирано
като нарушение на чл. 203 ал.1 т.13 от ЗМВР – деяние несъвместимо с етичните
правила, с което се уронва престижа на службата, и което е друго тежко
нарушение на служебната дисциплина и е основание за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ и за прекратяване на служебното правоотношение.
Състои се в това, че на същата дата 27.06.2018г. в
9:30ч. Г. се явил в съдебната зала на АС – Плевен в униформено облекло по лично
дело, а не в служебно качество, и по-късно след като своеволно напуснал
местоработата си е забелязан да се разхожда в района на ОУ „Йордан Йовков“ –
гр. Плевен отново с униформено облекло, с което е нарушил т.2 от Заповед №
Л-5863/31.07.2012г. на ЗА Главен директор на ГДИН – „Да не се допуска носене на
униформено облекло след приключване на установеното работно време и при
дейности, нямащи отношение по изпълнение на служебните задължения“, с която се
е запознал на 01.11.2012г. Запознал се е и с правилата на етичния кодекс на
16.11.2018г. Носенето на униформено облекло в извънработно време и при
дейности, нямащи отношение с изпълнение на служебни задължения е забранено с
изрична заповед на ГДИН, защото уронва престижа на службата и представлява
нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители, посочени в
заповедта. Така описаното нарушение също е безспорно доказано от писмените
сведения на юрк. В., правилно е квалифицирано и
законосъобразно е наложено предвиденото в закона наказание.
Жалбоподателят обосновано е наказан за две тежки нарушения
на служебната дисциплина, за които законът предвижда дисциплинарно наказание
„уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение - на осн. чл. 203 ал.1
т.6 ЗМВР – за демонстративно неподчинение и на осн. чл. 203 ал.1 т.13 – за
деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители на
ГДИН, уронващи престижа на службата.
Предвид изложеното оспорената заповед е съобразена с
материалния закон и целта на закона.
Поведението на служителя в случая показва
безотговорност към служебните задължения, което не е инцидентно, тъй като за
неизпълнение на служебни задължения и нарушаване на етичните правила е бил
наказван и с предходни заповеди, но към момента е влязла в сила само Заповед №
66/29.05.2017г., а по останалите две заповеди № 87/03.07.2017г. и Заповед №
18/20.02.2018г. оспорването не е приключило.
Оспорената заповед е законосъобразна, а изтъкнатите от
жалбоподателя доводи за отмяната й са неоснователни, поради което жалбата
следва да се отхвърли.
При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК в
полза на бюджета на ГДИН - София следва да се присъди минималното юрисконсулско
възнаграждение, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.А.Г. *** срещу
Заповед № Л-4941/22.11.2018г. на Главния директор на ГДИН – София, с която на
осн. чл. 203 ал.1 т.6, пр.първо и т.13 от ЗМВР вр. чл. 13 ал.2 т.9 ЗИНЗС на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на осн. чл. 226
ал.1 т.8 ЗМВР вр. чл.13 ал.2 т.4 пр. трето от ЗИНЗС е прекратено служебното му
правоотношение за заеманата длъжност надзирател ІІ-ра степен в Затвора – Плевен
ІІ-ра категория, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Н.А.Г. *** да заплати на ГДИН – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :/П/