Решение по дело №1535/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./06.11.2019г.

гр. Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова

Иванка Дрингова

при секретар Димитричка Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията Дрингова

въззивно гражданско дело № 1535 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 53940/23.07.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Б., срещу решение № 2961 от 01.07.2019г., постановено по гр.дело № 4260/2019г. на Варненския районен съд, ХХХІІІ-ти състав, с което е прието за установено, че Е.С.Д., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, не дължи на въззивното дружество сумата от 1613,84 лв., представляваща начислена ел.енергия за периода от 06.10.2017г. до 05.10.2018г., за обект на потребление, находящ се на адрес гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 39, вх.А-6, с кл. № ********** и аб. № **********, за която сума е издадена фактура № ********** от 21.02.2019г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел. енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано количество електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и съответно не е заплатено от потребителя. Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Е.С.Д. срещу „Енерго- Про Продажби” АД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1613,84 лв., представляваща начислена ел.енергия за периода от 06.10.2017г. до 05.10.2018г., за обект на потребление, находящ се на адрес гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 39, вх.А-6, с кл. № ********** и аб. № **********, за която сума е издадена фактура № ********** от 21.02.2019г.

Ищецът твърди в искова молба, че е потребител е на доставяна от ответника ел. енергия в имот на адрес гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 39, вх.А-6. При проверка на текущите си задължения е установил наличието на процесното задължение по партидата му. Оспорва да е консумирал така начисленото й количество ел.енергия, както и основанието за нейното начисляване. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал., т.1 от ЗЗД. На 05.10.2018г. е извършена техническа проверка, за което е бил съставен констативен протокол с № 1502284. При проверката е извършено замерване с еталонен уред и са отчетени показанията по регистри, както следва: регистър 1.8.1- 004001кВтч, 1.8.2- 005977кВтч, 1.8.3- скрит регистър- 008533кВтч. Потребената ел. енергия в третия регистър не е била визуализирана и съответно отчетена при редовните отчети. Електромерът е бил демонтиран и изпратен на БИМ, РО Русе за експертиза. На 18.02.2019г. е изготвено становище за начисляване на ел. енергия, с което така отчетеното количество по скрития регистър е било конкретизирано по размер и период, и е издадена фактурата, остойностяваща така допълнително начисленото количество енергия. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление за обект, находящ се в в гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 32, вх. А, ап. 6, с кл. № ********** и аб. № **********.

От констативен протокол № 1502284 от 05.10.2018г. се установява, че на посочената дата е извършена техническа проверка от служители на „Енерго - Про Мрежи" АД на измервателната система в обекта на ищеца, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски" №32, вх. А, ап. 6, с кл. № ********** и аб. № **********, в присъствието на двама свидетели. СТИ е демонтирано и изпратено за проверка в БИМ.

От констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 172/07.02.2019г. на Регионален отдел - гр.Русе към БИМ се установява, че в невизуализирания регистър 1.8.3. има показания в размер на 8533,798квтч. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Посочено е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност на измерването на електрическата енергия. Електромерът не съответства на технически характеристики.

Със становище за начисление на електрическа енергия, изготвено от ответното дружество на 18.02.2019г., е одобрено начисляването на допълнително количество ел.енергия общо в размер на 8533кВТч за периода от 06.10.2017г. до 05.10.2018г. Посочено е, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.енергия.

На 21.02.2019г. „Енерго-Про Продажби”АД издава фактура № **********, с която е определена цена на консумираната ел.енергия от 2268 квч за периода от 01.07.2018г. до 05.10.2018г. /втори подпериод от становището/ в размер на 1613,84 лв.

От заключението на вещото лице Н. Върбанов по проведената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетенно дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесният електромер тип МЕ 162 „Искра", с фабричен № 1114 0216 6616 9625, е произведен през 2016г., като същата година е минал задължителната проверка за годност в БИМ и към 26.02.2017г. е бил монтиран в обекта на потребление -  гр. Велико Търново, ул.„Никола Габровски" №32, вх. А, ап. 6. Към датата на проверката - 05.10.2018г., уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия. Извършеното неправомерно претарифиране по отделните регистри е с цел неотчитане в пълен обем по двата видими такива на електромера - 1.8.1 - нощна енергия, 1.8.2 дневна енергия. Софтуерното въздействие цели да се пренасочат показания в следствие на консумация на ел.енергия от видимите на дисплея тарифни зони към скрития регистър 1.8.3. Така, че електромерът е отчел цялото количество на потребената ел.енергия в обекта. Електрическата енергия натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 8533Kwh е отчетена от процесния СТИ. Електромерът е произведен с фабрични настройки да показва потребяваната ел.енергия по двата визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1 и 1.8.2. Натрупаното количество ел.енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера. Вмешателството е извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера. Манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количества ел.енергия по нощна,и дневна тарифни зони. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел.енергия в скрития регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея на електромера при редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща. Съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ доказано от независимото изследване в БИМ. Натрупаното количество ел.енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само в следствие на човешка намеса. Налице са били технически предпоставки за извършване на допълнително начисляване на ел. енергия, съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.

Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно.

В чл. 50 от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. В случая се установи, че начислената сума представлява стойност на доставена и потребена на обекта ел. енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е установено при извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3. Неизяснено е каква електроенергия се отчита по скрития регистър 1.8.3., доколкото липсват данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна и нощна тарифа. Липсват данни за показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, както и към датата на проверката, от които да се направи извод за отчетена в повече от енергията по двете визуализирани тарифи.

На следващо място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката е извършена на 05.10.2018г., а служебното начисляване на ел. енергия е въз основа на становище от 18.02.2019г. Следователно липсва нормативна уредба, регламентираща както процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране, така и извършването на корекционни процедури.

С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата в общ размер от 1613,84 лева, претендирана като стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода от 06.10.2017г. до 05.10.2018г., което обуславя извод за основателност на предявената претенция.

Предвид съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.

Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които представляват 360 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. 343

Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2961 от 01.07.2019г., постановено по гр.дело № 4260/2019г. на Варненския районен съд, ХХХІІІ-ти състав, с което е прието за установено, че Е.С.Д., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, не дължи на въззивното дружество сумата от 1613,84 лв., представляваща начислена ел.енергия за периода от 06.10.2017г. до 05.10.2018г., за обект на потребление, находящ се на адрес гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 39, вх.А-6, с кл. № ********** и аб. № **********, за която сума е издадена фактура № ********** от 21.02.2019г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на Е.С.Д., ЕГН **********, с настоящ адрес *** сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: