№ 873
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
И. Ал. Стоилов
при участието на секретаря Вероника Р. Д.а
в присъствието на прокурора И. В. П.
като разгледа докладваното от И. Ал. Стоилов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251100606528 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на въззивна проверка по
реда на тази глава.
С присъда от 16.02.2023 г.,постановена по НОХД № 12429/21 г. по описа на СРС, НО,
5 състав, първоинстанционният съд е признал подсъдимия М. М. Б. за виновен в извършване
на престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му е
наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да се изтърпи при
първоначален общ режим. На основание чл. 343г от НК, подс. Б. е бил лишен от право да
управлява МПС за срок от две години, с приложение на чл. 59, ал. 4 от НК.
Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, спрямо подс. Б. е приведено в
изпълнение наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, наложено по НОХД №
4573/20 г. по описа на СРС, което да се изтърпи при първоначален общ режим.
Против присъдата в законоустановeния срок е постъпила жалба от адв. В. И.,
упълномощен защитник на подс. Б., с която се оспорва правилността на съдебния акт, като
постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон.
Твърди се за едностранно и непълно водене на съдебното производство. Моли се за отмяна
на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава.
Във въззивната жалба се прави доказателствено искане за назначаване на съдебно-
химическа експертиза за извършване на химичен анализ на контролната проба от кръв, взета
от подс. Б. на 30.04.2021 г., предвид съществените различия между показателите на
техническото средство и резултата от химическото изследване на кръвната проба и
1
разминаванията между свидетелските показания относно действителното състояние и
поведение на подсъдимия.
Срещу въззивната жалба не е постъпило възражение от СРП.
Въззивната жалба не е допълнена в указания за това срок, след връчване на мотивите
на съда.
Съдебният състав при преценката си по реда на чл. 327 от НПК остави с
определението си за насрочване на съдебно заседание без уважение така направеното във
въззивната жалба доказателствено искане, аргументирайки се с НАРЕДБА № 1 ОТ
19.07.2017 г. ЗА РЕДА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА АЛКОХОЛ В
КРЪВТА И/ИЛИ УПОТРЕБАТА НА НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА ИЛИ ТЕХНИ АНАЛОЗИ
(Наредба № 1 от 2017 г.), съгласно която повторно извършване на химически анализ на
кръвна проба се допуска, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4 от същата Наредба. Този
срок, включително за контролната (втора) кръвна проба, е три месеца, който е изтекъл на
30.07.2021 г. – преди повече от четири години и три месеца.
В о. с. з. защитата на подс. Б. депозира нови доказателствени искания: допускане и
разпит в качеството им на свидетели, на експертите, изготвили химическата експертиза изх.
№ 2549/01.05.2021 г., с оглед изясняване на механизма, по който е било извършено
химическото изследване и не посочване какви са били резултатите от първото и второто
изследване на кръвта; изискване на справка от ВМА-София, съдържаща данни относно
марката и модела на уреда за изследване, както и доказателства за неговата годност,
включително копие от сервизен протокол за периодична проверка на апарата, както и
доказателства за контролен сертификационен анализаторен стандарт; официална справка на
коя дата е била унищожена втората кръвна проба.
Съдът остави без уважение горепосочените искания както поради изминалия
сравнително дълъг период от време спрямо датата на деянието, което предвидимо
обезсмисля показанията на експертите, така и с оглед специалния ред за изследване на
употребата на алкохол от водачите на МПС, предвиден в Наредба № 1 от 2017 г., който дава
възможност да се прецени дали тези изисквания са спазени, съобразно приложените по
делото документи, с уговорката, че фактите, обективирани в тях ще бъдат преценени по
същество.
В хода по същество пред въззивната инстанция защитникът на подс. Б. поддържа така
подадената въззивна жалба и аргументите, изложени в нея. Акцентира, че доказателствената
съвкупност не покривала стандартите за доказаност по безспорен и категоричен начин на
вмененото деяние, поради което не следвало да бъде потвърдената присъдата. Не бил налице
субективният момент в престъплението, доколкото пред първата инстанция подсъдимият
бил заявил, че количеството употребено от него бира е било около 20:00 часа на предходната
вечер, а той е бил спрян за проверка в 10:00 часа на следващия ден. Моли се за нова,
оправдателна присъда със законовите последици от това.
Прокурорът от СГП счита първоистанционната присъда за правилна и
законосъобразна, поради което следвало да бъде потвърдена.
В своята последна дума подс. Б. заявява, че вече си бил взел поука и съжалявал за
стореното, но не мисли, че присъдата била редна.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в срок и то от
активно легитимирана страна – защитник на подс. М. Б..
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна. Съображенията на
2
състава са следните:
За да постанови присъдата си, районният съд е приел следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият М. М. Б. е роден на ******** г. в гр. София, българин, с българско
гражданство, неженен, средно образование, безработен, осъждан, с адрес: гр. София, ул.
„********.
Същият е бил осъждан с протоколно определение от 23.09.2020 г. за одобрение на
споразумение, влязло в законна сила на същата дата, постановено по НОХД № 4573/2020 г.
по описа на СРС, НО, 101 с-в, с което е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.343б, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е определено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено с изпитателен срок от три години.
Подс. Б. бил правоспособен водач на МПС с издадено свидетелство за управление на
МПС с № ******** за категории „В“, „АМ” и „В1“.
На 30.04.2021 г. около 09:45 ч. в гр. София, по ул. „Оборище”, с посока на движение
от ул. „Г. С. Раковски” към бул. „Васил Левски“, подсъдимият М. Б. управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген ” с рег. № ********.
По това време на същото място свидетелите Е.С..Б и Д.С.Д., и двамата АП – 44 при
05 РУ на СДВР, изпълняващи служебните си задължения, предприели рутинна проверка на
горепосочения лек автомобил.
В хода на проверката полицейските органи установили, че управляващият МПС-то, в
лицето на подс. Б., излъчвал мирис на алкохол, за което на мястото на проверката за
съдействие бил извикан екип на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
Пристигналият на място екип от свидетелите В.Р.С. и А.С.А., и двамата контрольори,
извършил на водача проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, инв. № ARNA
0143, проба № 227, като същото отчело положителен резултат от 1,13 на хиляда алкохол в
издишания от подс. Б. въздух.
За извършените нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) св. С.
съставил на подс. Б. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
372884/30.04.2021 г. Въз основа на така съставения АУАН, на подсъдимия със ЗППАМ №
1071/30.04.2021 г. била наложена и принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС“.
Предвид показанията на техническото средство, на подсъдимия Б. бил съставен и
връчен Талон за изследване № 077312/30.04.2021 г. Видно от протокол за химическо
изследване за определяне на алкохол в кръвта № 2549/01.05.2021 г., изготвено от химик при
специализирана химическа лаборатория при МБАЛ „Военномедицинска академия“, подс. Б.
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си от 0,84 на хиляда.
За да възприеме гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се
е позовал на следните гласни и писмени доказателства: показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетели В.С., Е.Б., Д.Д., А.А. и Е.П.; писмените доказателства и
доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – АУАН № 372884 от
30.04.2021 г., писмо с рег. № 4332р24879/10.05.2021 г. на Началника на Отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, заповед № 1071/30.04.2021 г. за прилагане на ПАМ, протокол за
изследване с техническо средство, протокол за химическо изследване № 2549/01.05.2021г.,
Талон за изследване № 077312, протокол за медицинско изследване, справка картон на
водача, лист за преглед на пациент № 12074/30.04.2021г., извлечение от регистър при ВМА,
справка за съдимост.
Пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени и събрани нови
3
доказателства и доказателствени средства, поради което въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствения материал, събран в хода на
съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.
Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на
основата на правилен, аргументиран и в достатъчна степен обстоен анализ на събраните по
делото доказателствени материали, които са обсъдени изчерпателно, съпоставително и
логически издържано, включително спрямо основни принципи на житейската логика.
Въззивната инстанция напълно споделя доводите и съображенията на първата
инстанция относно показанията на четиримата полицейски служители, като следва да
посочи, че анализът на съда не само не е повърхностен, но в необходимата степен
задълбочен и аналитичен, отчитайки различните групи релевантни обстоятелства, които са
били възприети от тези свидетели – свидетелите Б. и Д. описват възприетото от тях при
спирането на лек автомобил марка „Фолксваген ” с рег. № ******** за проверка и
поведението на неговия водач, в лицето на подс. Б., а свидетелите С. и А. – предприетите
действия по проверка на подсъдимия за употреба на алкохол.
В достатъчна степен аргументирано първият съд е обяснил защо кредитира
показанията на четиримата полицейски служители и защо приема за крайно незначителни
констатираните противоречия спрямо изложеното от тях на ДП или липсата на спомени. За
пълнота следва да се посочи, че съдът, където е било необходимо, е приобщил на
основанията, визирани в чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК, показанията на
същите свидетели от ДП, с цел отстраняване на тези противоречия или допълване на
доказателствената съвкупност.
Особеното в случая е, че законодателят е предвидил специален ред в Наредба № 1 от
2017 г. за установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС, който предполага
предприемането на точно определени в наредбата действия от страна на изрично посочени
длъжностни лица, използването на технически средства и документиране на резултатите от
употребата им в нарочни протоколи, срокове за действия и вид действия след тестването с
техническо средство, медицинските заведения, където се взема кръвна проба, състояние на
опаковките на кръвната проба, ред и метод на изследването им и т. н. Част от протоколите за
тези действия са изрично предвидени в приложения към наредбата.
В тази връзка проверката на изложеното от страна на полицейските служители,
спрели за проверка и впоследствие тествали подс. Б., е допълнително улеснено от
изготвената по силата на специалната наредба и приложена по делото документация.
Именно тя дава основание да се кредитира изложеното от полицейските служители като
изцяло кореспондиращо на фактите, обективирани в приобщената документация.
Съдът дори е уважил доказателственото искане на защитата и допуснал до разпит
Е.П., изготвила протокол за медицинско изследване. Изложеното от нея единствено
потвърждава вписаните от самата нея констатации в протокола и не разколебава по никакъв
начин съобщеното преди нея от полицейските служители.
По повод изложеното във въззивната жалба, че в протокола за медицинско изследване
св. П. не е установила мирис на алкохол или загуба на равновесие, с което се опровергавало
изложеното от свидетелите Б. и Д., въззивната инстанция следва да посочи, че последните
двама свидетели са спрели за проверка управлявания от подсъдимия автомобил на
30.04.2021 г. в 9:45 часа. Началото на проверката с техническо средство, видно от талона за
медицинско изследване, е в 10:35 часа, като самият талон е връчен на подсъдимия в 11:30
часа. Съответно медицинското изследване от св. П. е започнало в 12:05 часа. Тоест, напълно
житейски обяснимо е, включително и на база установеното по експертен път количество
алкохол в кръвта (0,84 на хиляда), както и напълно нормално, два часа и двадесет минути
по-късно след спирането му за проверка, при подс. Б. вече да не се усеща мирис на алкохол
4
или проблем с координацията. Поради тази причина протоколът за медицинско изследване
по никакъв начин не е в състояние да постави под съмнение или опровергава изложеното от
останалите свидетели.
За разлика от подробния си, обстоятелствен и напълно аргументиран анализ на
гласните доказателствени средства, първият съд се е задоволил лаконично да кредитира
гореизброените писмени доказателствени средства, каквато преценка, макар и без подробен
анализ, е напълно правилна.
Въззивната инстанция отново следва да напомни за специалния ред на изследване на
употребата на алкохол, в конкретния случай спрямо подс. Б., предвиден в Наредба № 1 от
2017 г. Именно този нормативно предвиден специален ред дава възможност да се заключи,
че изследването, осъществено спрямо подсъдимия, е проведено съобразно всички
изисквания на наредбата.
Така, на първо място, съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от наредбата, подс. Б.
първоначално е бил тестван с подходящото за целта техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“, инв. № ARNA 0143, проба № 227, отчело положителен резултат от 1,13 на хиляда
алкохол в издишания от подс. Б. въздух.
На второ място, съобразно изискванията на чл. 3, ал. 2 от наредбата, резултатите от
техническото средство са обективирани в издадения на място талон за изследване №
077312/30.04.2021 г., по образеца, предвиден в приложение № 1 към наредбата. Талонът
съдържа всички реквизити, включително изявеното желание на подс. Б. да бъде подложен на
медицинско и химическо изследване. Талонът е надлежно връчен на подсъдимия,
удостоверено с неговия подпис, като му е даден регламентирания в чл. 6, ал. 6, т. 2 от
наредбата срок от 45 минути да се яви в мястото, където следва да даде кръвна проба.
Ако може да се търси някакъв пропуск в талона за медицинско изследване, то е в
липсата на посочено болнично заведение, където подс. Б. следва да се яви за даване на
кръвна проба. Съдът намира този пропуск за несъществен и вероятно допуснат по
технически причини, което по никакъв начин не опорочава цялостното изследване по
следните причини: факт е, че подс. Б., след като му е връчен талона в 11:30 часа, се явява в
дадения му 45-минутен срок (в 12:05 часа – видно от протокола за медицинско изследване) в
МБАЛ „Света Анна“, чиято лаборатория е изрично оторизирана в чл. 19, ал. 1, т. 1, б. „а“ в
наредбата да осъществява медицински и химически изследвания на територията на град
София; факт е също, че в издадения на подс. Б. АУАН № 372884 от 30.04.2021 г. изрично е
посочено, че той следва да се яви именно там – в МБАЛ „Света Анна“, което е и сторил, а
това само потвърждава, че пропускът в талона е само технически и без последствия.
Следва също да се има предвид, че по аргумент на чл. 7, ал. 1 от наредбата, при
резултат с техническо средство под 1,2 промила (какъвто е настоящия случай) не съществува
задължение за полицейските служители лично да водят водача в болничното заведение.
На следващо място, след като се явил в дадения му с талона срок в МБАЛ „Света
Анна“, на подс. Б. е било извършено задължителното медицинско изследване и вземане на
кръв (двете задължителни проби във вакуумни епруветки с № 0773012-02 и № 077312-03),
обективирано в издадения по чл. 14 протокол по образеца, предвиден в приложение № 4 от
наредбата.
На последно място, химическото изследване на взетата от подс. Б. кръвна проба е
осъществено в лабораторията на ВМА – другата изрично оторизирана такава в чл. 19, ал. 1,
т. 1, б. „а“ в наредбата. В самия протокол за химическо изследване за определяне на алкохол
в кръвта № 2549/01.05.2021 г., изготвено от трима поименно посочени химици при
специализирана химическа лаборатория при ВМА (съобразно изискванията на чл. 24, ал. 1
от наредбата), изрично е упоменато, че опаковката и състоянието на двете кръвни проби във
вакуумни епруветки с № 0773012-02 и № 077312-03 (и двете с предвидения в чл. 15, ал. 2 от
5
наредбата обем не по-малък от 4 мл.) отговарят на изискванията на Наредба № 1 от 2017 г.,
като е изследвана основната проба, при която е установено съдържание на алкохол в кръвта
от 0,84 на хиляда.
По повод отхвърлените доказателствени искания, въззивният съд ще посочи, че
Наредба № 1 от 2017 г. не предвижда вида и модела на уреда, с който се осъществява
химическото изследване на кръвта, а единствено метода на изследване - газхроматографски
метод (чл. 22, ал. 1 от наредбата). Точно такъв е и посоченият метод на изследване в
протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръвта № 2549/01.05.2021 г.,
при това с допълнителни уточнения – „газова хроматография с пламъчно-йонизационен
детектор и отчитане на калибрационната права“.
В протокола изрично е посочено също, че изследването е било двукратно, каквито са
изискванията на чл. 22, ал. 2 от наредбата. В тази разпоредба няма изискване да се посочат
резултатите от всяко изследване, а е упоменато, че двете не трябва да се различават с повече
от 0,10 на хиляда при резултати до 1 на хиляда, като само при по-голяма разлика
изследването се повтаря – очевидно е, че в случая това не се е налагало.
Предвид изтеклите срокове по чл. 26, ал. 4 от наредбата, няма как към днешна дата да
се допусне (или пък приеме за обективно) едно изследване на втората кръвна проба.
В заключение химическото изследване и обективирането му са осъществени
съобразно всички изисквания на чл. 24 от наредбата като разликата между отчетеното с
техническо средство (1,13 на хиляда) и това по метода на химическото изследване (0,84 на
хиляда), включително от житейска гледна точка, не може да се приеме за съществена или в
такъв диапазон, при който разликата да води до различни правни изводи спрямо
съставомерните изисквания или пък самите резултати да са близо до гранични стойности,
също свързани с различни състави, включително определящи разликата между състав на
престъпление или такъв на административно нарушение.
Предвид всичко изложено, на база правилния анализ на доказателствата,
първостепенният съд е направил обосновани правни изводи в съгласие със закона и
постоянната практика на ВКС на РБ досежно съставомерността на инкриминираното
деяние, като напълно законосъобразно го е подвел под състава на престъплението по чл.
343б, ал. 2 от НК, приемайки подс. Б. за виновен в това, че на 30.04.2021 г. около 09:45 ч. в
гр. София, по ул. „Оборище”, с посока на движение от ул. „Г.С.Раковски” към бул. „Васил
Левски“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген ” с
рег. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 0,84
на хиляда, установено по надлежния ред - с Протокол за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта № 2549/01.05.2021 г., изготвено от експерти от ВМА,
съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, като деянието е извършено, след като е осъден с
влязла в сила присъда – протоколно определение за одобрение на споразумение, влязло в
законна сила на 23.09.2020 г., постановено по НОХД № 4573/2020 г. по описа на СРС, НО,
101 с-в, с което е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
От обективна страна, всички съставомерни елементи на изпълнителното деяние по
квалифицирания състав на чл. 343б, ал. 2 от НК, времето и мястото на извършването му,
наравно с авторството, се явяват доказано осъществени на база събраните и коректно
анализирани от първия съд доказателства.
Въззивната инстанция не се съгласява със защитата, че доказателствената съвкупност
не покривала стандартите за доказаност по безспорен и категоричен начин на вмененото
деяние, доколкото констатира точно обратното – присъдата е постановена при пълна,
всеобхватна и безспорна доказателствена обезпеченост.
От субективна страна първоинстанционният съд правилно е приел, че деянието е
6
извършено при изискуемата форма на вината пряк умисъл, доколкото подсъдимият е
съзнавал обективните елементи от състава на престъплението, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, като е целял настъпването на
общественоопасните последици.
По повод аргумента на защитата, изтъкнат пред въззивният състав, за липса на
субективния елемент, тъй като подсъдимият бил употребил бира около 20:00 часа на
предходната вечер, а е бил спрян за проверка в 10:00 часа на следващия ден, следва да се
има предвид, че в обхвата на представите на дееца, особено в случаите, когато вече е
осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, следва да присъства съзнанието, че след
като е употребил алкохол, същият не следва да предприема управление на МПС, а не какво
точно изпито количество и колко време преди управлението биха довели до благоприятни,
отрицателни резултати от изследване с техническо средство или по химичен път.
При индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд правилно е
констатирал наличието както на смекчаващи отговорността обстоятелства (младата възраст
на подсъдимия), така и на отегчаващи отговорността обстоятелства (предходните нарушения
на ЗДвП). Вторият извод е напълно основателен, доколкото от приложения картон на КАТ за
подс. Б. е видно, че са му издавани общо седем наказателни постановление и два електронни
фиша, всичките влезли в сила, за нарушения на ЗДвП.
Основателно в кръга на отегчаващите обстоятелства първият съд не е включил
осъждането по НОХД № 4573/2020 г. по описа на СРС, НО, 101 състав, доколкото то
обуславя съставомерността на процесното деяние като престъпление по чл. 343б, ал. 2 от
НК. За пълнота следва да се посочи, че по първото му осъждане по НОХД № 6297/16 г. по
описа на СРС е настъпила реабилитация по право по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК.
В този смисъл индивидуализацията на наказанието е правилно определена по реда на
чл. 54 от НК, а не по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, предвид едновременното наличие на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът е приел, че наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, съвпадащо с предвидения от законодателя
минимум, е достатъчно да постигне целта, визирана в чл. 36 НК. Въззивният състав също
намира, че това минимално наказание е съответно на обществената опасност на
престъплението и дееца, както и отчитащо баланса между смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Отделно, при липса на протест от страна на СРП, въззивната
иннстанция не може да увеличава по свой почин наказанието.
Също съвсем основателно първият съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.
66, ал. 1 от НК и подс. Б. следва да изтърпи така наложеното му наказание ефективно не
само доколкото подсъдимият вече е осъждан на наказание „лишаване от свобода“, по което
не е настъпила реабилитация, но доколкото настоящото деяние е извършено в изпитателния
срок на отложено наказание „лишаване от свобода“ по споразумение, влязло в законна сила
на 23.09.2020 г., постановено по НОХД № 4573/2020 г. по описа на СРС, НО, 101 с-в.
Съответно правилно е определен „общ“ режим на изтърпяване на наказанието по смисъла на
чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
В мотивите си първият съд подробно е аргументирал решението си защо не е
наложил кумулативно предвиденото в чл. 343б, ал. 2 от НК наказание „глоба“,
аргументирайки се с чл. 54, ал. 2 от НК. Въззивната инстанция няма как да се съгласи с
първия съд в това отношение, доколкото той е могъл да не наложи кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ единствено в хипотезата на чл. 55, ал. 3 от НК при
определяне на наказанието, но не и в общия случай по чл. 54 от НК. Доколкото обаче няма
постъпил протест от СРП срещу присъдата, въззивната инстанция не следва да изменя
присъдата в тази част и служебно да утежнява положението на подсъдимия.
Основателно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 343г, вр. чл.
7
37, ал. 1, т. 7 от НК, като е наложил на подсъдимия Б. кумулативно наказание „лишаване от
правото да управлява моторно превозно средство“, доколкото деянието е свързано именно с
нарушаване на обществените отношения по безопасно осъществяване на транспорта и
подсъдимият е правоспособен водач на МПС. Въззивната инстанция се съгласява също, че
лишаването от това право за срок от две години е съответно и необходимо при изпълняване
на целите на индивидуалната и генералната превенция. На основание чл. 59, ал. 4 от НК при
изпълнение на това наказание първият съд основателно е приспаднал времето, през което
подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред със заповед за прилагане
на ПАМ № 1071/30.04.2021 г., считано от 30.04.2021 г.
На последно място, първият съд основателно е преценил, че следва да приложи чл.
68, ал. 1 от НК като приведе спрямо подс. Б. в отделно изпълнение наказание „лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца по НОХД № 4573/2020 г. по описа на СРС, НО, 101 с-в, по
споразумение, влязло в законна сила на 23.09.2020 г. Това е така, доколкото настоящото
деяние от 30.04.2021 г. е умишлено и за него на подс. Б. е наложено наказание „лишаване от
свобода“, а отделно същото е извършено в изпитателния срок (изтичащ на 23.09.2023 г.) на
условното наказание по НОХД № 4573/2020 г. по описа на СРС, НО, 101 с-в. Приложението
на чл. 68, ал. 1 от НК има императивен характер, същото произхожда по силата на закона /ex
lege/ и не е предоставено на усмотрението на съда. Също основателно, по аргумент на чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен „общ“ режим на отделното изтърпяване, доколкото
сборът от двете наказания „лишаване от свобода“ е под две години.
По делото не сторени разноски, по които съдът да дължи произнасяне.
При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
други основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и е оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко посочено и на основание чл. 334, т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 16.02.2023 г., постановена по НОХД №
12429/21 г. по описа на СРС, НО, 5 състав, като правилна и законосъобразна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8