МОТИВИ към присъда №39/28.04.2016г. постановена по НОХД №120/2016г.
по описа на Районен Съд-Димитровград
Против подсъдимите А.В.А. и Д.В.А. ***, е
повдигнато обвинение от РП-Димитровград за извършено престъпление по чл.129,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20,
ал.1 от НК- за това, че на 29.03.2015г. в гр.Димитровград, Област Хасково, в
съучастие като съизвършители помежду си, причинили на
Б.Д.И. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на
движението на крайници- на дясната ръка, дължащо се на счупване на лакътната кост ведно с изкълчване на главата на лъчевата
кост, и на лявата ръка, дължащо се на счупване на лакътната
кост.
Всеки един от подсъдимите А.В.А. и Д.В.А. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, иска делото да бъде разгледано при условията на съкратено съдебно
следствие. Моли за налагане на минимално по размер наказание, по възможност „Лишаване
от свобода”- условно, доколкото работи и друг вид наказание би ги принудило да
не може да изпълнява трудовите си задължения.
Упълномощеният защитник на двамата подсъдими поддържа
искането за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие.
Пледира за минимално по размер наказание „Лишаване от свобода“, чието
изтърпяване бъде отложено с изпитателен срок на основание чл.66 от НК.
Прокурора при Районна Прокуратура- Димитровград поддържа повдигнатото обвинение и пледира за признаване
на всеки един от подсъдимите за виновен, като счита, че в случая са
налице основанията за налагане на предвиденото наказание „лишаване от свобода”
с приложението на чл.66 от НК.
Съдът, като взе предвид искането
на всеки един от подсъдимите
и техния защитник- за провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда
на чл.371, т.2 от НПК- с признаване на фактите
и обстоятелствата, описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт, прие разглеждането
на делото по този ред.
По този
начин, съдът съгласно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установени
фактите и обстоятелствата- описани в обвинителния акт.
Съпоставени със
събраните доказателства на досъдебното производство, съдът намира за установено
следното:
На 29.03.2015г., живеещият в гр.Димитровград,
кв.”Вулкан”, ул.”Черно море” свидетел М.Д.И., около 13:00 часа, взел една
брадва и един чувал и тръгнал за дърва. Пътят му минавал покрай дома на негови
съсед - свидетеля В.А.В., който бил съпруг на негова първа братовчедка- св.С.Р.В..
Кучето на св.В. почнало да лае по св.М.И. и той го замерил с един камък.
Намиращият се навън св.В. наругал св.М.И. за постъпката му и между двамата
възникнал скандал, като двамата започнали да си разменят обиди и закани и да
замахват един срещу друг- св.М.И. с брадвата, която държал, а св.В. с една
мотика. Свидетел на случилото се станал свидетеля Д.В.А.- син на св.В.А., който
започнал да хвърля камъни по св.М.И.. На двора излязла и св.С.В. и се
развикала. Чувайки виковете, към свадата се присъединил и подс.А.А.. Дошли и близките на св.М.И. – св.С.М.А., св.Б.Д.И., св.А.Д.И.,
св.А.Д.И. и други роднини и близки и на двамата спорещи и се разразил скандал.
По време на скандала св.В.А. се обадил на тел.112. Няколко минути по късно на
същия телефон се обадил и св.А.И. с информация за възникналата кавга. Сигнала
бил приет и на место пристигнали полицаи от РУ-МВР -Димитровград, които
прекратили разправията между съседите, без да се стига до по сериозни
инциденти. Дори след утихването на свадата, продължили заканите от страна св.В.А.В.
спрямо М.И..
Близките и роднините на св.М.И. чули тези закани, но не
им обърнали внимание, а се разотишли. Свидетеля М.И. отишъл да слага тапети у
сестра си– св.Ф.Д.Х.. Св.Д.Д.И. и А.Д.И.- сестри на Б.,
А., А. и М.И.,***. Св.Б.И. се прибрал в своето жилище
на ул.„Черно море”, бл.№3 - апартамент намиращ се на първия етаж и легнал да
спи. В същото жилище живеели още брат му- св.М.И., св.С.А. - съпруга на св.М.И.,
К. М.. В този ден у тях били и трите деца на сестра му- свидетелите Д.А.Д., К.А.Д.
и Г.А.Д..
Около 17:00часа изведнъж входната врата на апартамента
била изкъртена и в жилището връхлетели св.В.А.В., неговите синове - подсъдимия Д.В.А.
и подсъдимия А.В.А., и свидетеля Д.Р.М., с прякор „Танито”
- зет на св.В.В.. Подсъдимите Д.А. и А.А. носели в ръцете метални тръби с дължина около 1м, св.В.В. носел дървен кол, а св.Д.М. държал вила. Четиримата на
висок глас започнали да ругаят и питали къде са св.А.И. и М.И.. Св.Д.М. ударил
със сапа на вилата изпречилата се на пътя му св.С.А. в областта на дясното око.
Св.А. изпитвайки силна болка от удара паднала на дивана. Междувременно подсъдимите
Д.В.А. и А.В.А. се нахвърлили върху св.Б.И., който бил силно изненадан и още
лежал на леглото по гръб и започнали да го удрят с металните тръби. Св.Б.И.
започнал да се предпазва слагайки ръцете пред лицето си. Именно по ръцете
започнали да нанасят удари подсъдимите Д. и А.. Св.Б.И. изпитвал силна болка от
ударите, но не махнал ръцете си, защото нападателите му щели да ударят по
главата. Св.И. паднал от леглото на земята, отново с ръце на главата си и се
свил, за да се предпази от ударите, а подсъдимите Д.А. и А.А.
продължили да му нанасят удари в областта на ръцете. Св.Д.М. ударил веднъж със
сапа на вилата по гърба св.Б.И., а св.В.В. го ударил
също по гърба с бухалката. Побоят щял да продължи още, но св.С. А се хвърлила
върху св.Б.И. и с тялото си го прикрила от ударите. Тогава св. Д.М. със сапа на
вилата отново ударил св.М., този път в областта на подлакътника
на дясната й ръка. Виждайки жестокия побой нанасян върху вуйчо му св.Г.Д. се
изплашил и скочил през терасата, св.К.М. се разпищяла. Възпрепятствани от
свидетелката С.А., писъците на св.М. и вдигналата се суматоха нападателите
преустановили с ударите върху св.Б.И. и напуснали апартамента, заканвайки се че
щели да пребият и другите двама братя на св.Б.И.- свидетелите А. и М. И.. След
като четиримата нападатели напуснали апартамента св.К.Д. се обадила на тел.112.
По това време избягалия свидетел Г.Д. пък отишъл до св.Ф.Х.. Разказал й за
случилото се и от нейния телефон се обадил на майка си - св.А.И., която
научавайки за станалото веднага се отправила към мястото на инцидента. След
това св.Г.Д. отишъл да уведоми за случилото се св.А.Д.И., който узнавайки за
побоя веднага се отправил към апартамент на св.брат - св.Б.И..
След като свидетелите М.И. и Ф.Х. научили от племенника
си какво е станало те веднага отишли до техния блок и видял как от входа
излизали св.В.В., неговите синовете - подсъдимите Д.В.А.
и А.В.А. му и св.Д.М.. Те видели че последния носел вила, подсъдимите Д.А. и А.А. държали всеки по една метална тръба с дължина около 1м,
св.В.В. бухалка. Четиримата като видели св.М.И.
тръгнали срещу него и той започнал да хвърля камъни по тях. Св.М.И. бил силно
разгневен, защото събралите се наоколо хора му казали, че брат му Б. бил умрял.
Междувременно около 17:00 часа св.А.И., който бил наблизо, чул викове идващи от
блока на брат си М. и веднага тръгнал натам. Видял, че пред блока подсъдимите Д.В.А.
и А.В.А., св.В.В. и св.Д.М., нападали брат му. Той се
спуснал към тях и четиримата нападатели се отдръпнали. А.И. започнал да хвърля
камъни, както и св.М.И., но повече до физически сблъсъци не се стигнало. На
мястото на възникналия сблъсък се придошли и свидетелите А.И., Д.И., А.И., Б.
Кирев Т., П.С.Д. и К.С.К. и много други съседи, като от присъстващите веднага
се обадили на тел.112.
Около 17:00 часа, след получен сигнал от тел.112, ОДЧ при
РУ-МВР - Димитровград изпратил свидетеля К.Г.К., заедно с автопатрул
в състав свидетелите И.С.К. и Р.Д.П., по сигнал за възникнал побой на ул.„Черно
море” в димитровградския квартал„Вулкан”. Когато полицаите пристигнали на
мястото на събитието, скандалът вече бил приключил. Те влезли жилището на
пострадалия Б.И. и го заварили там да се превива от болка. Същият заявил, че
бил бит от четири познати лица, които влезли в жилището му, за да се
саморазправят заради възникнал скандал по-рано същия ден. Св.Б.И. се оплакал на
полицейските, че му били счупени и двете ръце.
По същото време пристигнал и екип на ЦСМП-Димитровград в
състав - св. Н. с.г.-лекар, сестра М.А. и св.А.Г.Г.-шофьор.
Те отвели пострадалия Б.И. ***, където му била поставена диагноза фрактури на
двете ръце.
По данни на пострадалия полицаите установили адреса на
лицата извършили побоя. Те извикали в управлението и братята на пострадалия
свидетелите А.И. и М.И.. Св.К.К. написал заповеди за
задържане на подсъдимия А.В.А., В.А., Д.М., А.И. и М.И.. На всички били съставени
предупредителни протоколи и им били съставени актове за нарушение на
обществения ред. На 31.03.2015г. св.Б.И. бил прегледан от съдебен лекар при
МБАЛ-Хасково, който му издал съдебно медицинско удостоверение.
Видно от заключението на назначената съдебно-медицинска
експертиза за установяване на причините и характера на телесните увреждания,
нанесени на пострадалия Б.Д.И., на същия е причинено трайно затруднение в
движението на дясната ръка по смисъла на чл.129 от ИК, дължащо се на счупване
на лакътната кост ведно с изкълчване на главата на
лъчевата кост. Причинено е също трайно затруднение в движението на лявата ръка
по смисъла на чл.129 от НК, дължащо се на счупване на лакътната
кост.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от самопризнанията на всеки един от подсъдимите, от
описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства, както и
събраните на досъдебното производство доказателства.
Така описаните по-горе
доказателства са логични, пълни, последователни и безпротиворечиви,
поради което съдът ги възприема изцяло. В случая не се установиха
доказателства, които да внасят съмнения или уклончивост в така описаната
по-горе фактическа обстановка, поради което и съдът кредитира всички събрани
доказателства като достоверни- поради тяхната логичност, взаимна подкрепеност и непротиворечивост и не се спира детайлно
върху всяко едно по отделно.
С така установената фактическа обстановка, безспорно се
установи извършването на престъпление по чл.129, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.20, ал.1 от НК, и участието на двамата
подсъдими в него- като извършители, а именно, че на - за това, че на 29.03.2015г. в
гр.Димитровград, Област Хасково, в съучастие като съизвършители
помежду си, причинили на Б.Д.И. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затрудняване на движението на крайници- на дясната ръка, дължащо се на счупване
на лакътната кост ведно с изкълчване на главата на
лъчевата кост, и на лявата ръка, дължащо се на счупване на лакътната
кост.
Двамата подсъдими са извършил
престъплението умишлено при пряк умисъл - съзнавали са общественоопасния
характер на деянието си, предвиждали са общественоопасните
последици, а именно- че с деянието си ще причинят увреждане на св.Б.И. и са
искали, целели са настъпването на тези последици, а именно в резултат на
ударите св.И. да получи увреждане на крайниците, включително да получи
наранявания, довеждащи до трайно затруднение в движението им.
Подсъдимият А.В.А. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен,
неосъждан, ЕГН **********. От приложената по делото характеристична справка подсъдимия
А.А. се установява, че същия не е криминално проявен,
ползва се с добро име по местоживеене.
Подсъдимият Д.В.А. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен,
неосъждан, ЕГН **********. От характеристична справка за подсъдимия Д.А. се
установява, че същия не е криминално проявен, ползва се с добро име по
местоживеене.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства
направените самопризнания (доколкото приложението на института на съкратено
съдебно следствие изисква признание единствено на обстоятелствената част на
обвинителния акт, но не и на вината), чистото съдебно минало, проявеното
разкаяние, добрите характеристични данни. В случая като отегчаващи
отговорността обстоятелства се прие проявената упоритост при извършването на
описаното престъпление.
В тази връзка, при
съобразяване степента на обществена опасност на деянието, която е висока и ниската
такава на двамата дейци, съдът прие превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, но не и на многобройни или изключителни такива, които да водят
до приложението на чл.55 от НК- доколкото в случая е налице и някаква степен на
организираност, което обстоятелство не може да бъде подминато или елиминирано
от смекчаващите отговорността такива.
Поради което и Съдът наложи на
всеки един от двамата подсъдими предвиденото наказание „лишаване от свобода”
за срок от 9(девет) месеца.
Доколкото производството бе проведено по реда на глава 27 от НПК, съдът е задължен
да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, поради което и на това основание
намали с 1/3 така определения размер на наказанието и определи окончателен
размер на наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 6(шест) месеца.
Доколкото Съдът прецени, че не е
наложително така наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно, тъй като и с
приложението на чл.66 от НК ще бъдат постигнати целите на наказанието, на
основание чл.66, ал.1 от НК Съдът постанови изпълнението на така наложеното
наказание да бъде отложено с изпитателен срок от 3 (три) години.
Съдът счете, че с
така наложените наказания ще се постигнат целите на личната и генералната
превенция, като се въздейства предупредително и възпитателно както по отношение
на подсъдимите, така и по отношение на останалите членове на обществото.
Съдът
приема, че причини за извършване на престъплението са незачитането в конкретния
случай на личната неприкосновеност.
След като ги призна
за виновни, съдът осъди подсъдимите да заплатят солидарно в полза на държавата
направените по делото разноски- сумата от общо 95(деветдесет и пет) лева - за
възнаграждения на вещи лица, изготвили назначените по досъдебното производство
експертизи, която сума постанови да се внесе по сметка на ОД-МВР-Хасково.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
