Решение по дело №1364/2025 на Административен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на С. Д. Д., [ЕГН], от [населено място], [жк], вх. , ет. , ап. , подадена чрез адв. П. Б., срещу решение № 560/13.05.2025г., постановено по АНД № 5053/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

Релевира се допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл. 348, ал.1 ,т.1 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН . Неправилна е преценката на решаващия съд за компетентност на актосъставителя , тъй като липсват данни същият да е преминал успешно обучение по ЗДвП. Погрешно е становището на РС-Варна за доказаност на административнонаказателното обвинение, тъй като се основава само на събрани показания на полицейски служители. Отправеното към съда искане е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление /НП/.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява, но депозира писмени бележки с.д. № 10934/27.06.2025 г. чрез адв. Б., в които се поддържа заявеното основание за неправилност на обжалвания съдебен акт и се поддържа искането за неговата отмяна.

Ответникът по касация – ВПД началник сектор „Специализирани полицейски сили“ при Областна дирекция на МВР – Варна, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки с.д. № 11299/02.07.2025 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, в случай, че съдът намери жалбата за основателна, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли такова да бъде присъдено в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и пред родово, местно и функционално компетентен съд. Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:

Предмет на обжалване пред Районен съд – Варна е било НП № 24-8703-000003 от 19.01.2024 г. на ВПД началник сектор“СПС“ при ОД на МВР - Варна, с което на С. Д. Д. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 във вр. с чл. 137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева.

Районният съд е приел от фактическа страна, че в първите минути на 04.01.2024 г., в [населено място], по [улица]посока Центъра, С. Д. Д. е управлявал лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № [рег. номер], като водачът не бил поставил предпазния си колан. На кръстовището с [улица]Д. спрял на червен сигнал на светофар, с намерение на извърши ляв завой в посока Община Варна. Докато изчаквал, до него в лявата лента със служебен полицейски автомобил спрели полицейски служители на сектор „СПС“ и видели, че Д. е без предпазен колан. Последвало е съставяне на АУАН заради неспазване на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и на 19.01.2024 г. административнонаказващият орган /АНО/ издал процесното НП.

Решаващият съд е приел от правна страна , че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. Същите съдържат в достатъчна степен данни за извършеното от жалбоподателя неправомерно поведение. Според предходната съдебна истанция няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в протеклото административнонаказателно производство. Като неоснователно е счетено възражението на нарушителя, че АУАН бил съставен от некомпетентно лице предвид приобщената като писмено доказателство заповед № 8121-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Анализирайки събраните в хода на производството доказателства, районния съд е достигнал до извод, че НП е издадено в съответствие с материалния закон. Според Варненския районен съд случаят не е маловажен, тъй като деянието не се отличава с по-ниска степен на обществени опасност от други идентични правонарушения от същия вид.

Касационната инстанция счита съдебното решение на РС-Варна за валидно, допустимо и правилно, като при неговото постановяване не е допуснато нарушение на закона.

Правилно е становището на районния съд за компетентност на актосъставителя. Според нормативното предписание на чл. 189, ал.1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Изрично в заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-1632/02.12.2021г., издадена на основание чл.189, ал.1 от ЗДВП, полицейските инспектори от звената „Сигма“ са определени като част от службите по пътен контрол, а тези звена за част от сектор „Специализирани полицейски сили“ . В конкретния случай актосъставителят е старши полицай към група 01- „Сигма“ на сектор „ СПС“ при ОД на МВР-Варна и поради това си длъжностно качество е разполагал с нужната материална компетентност . Включването в т.2 на цитираната министерска заповед за задължение за „полагане на изпит за познаване на съдържанието на ЗДвП“ предвид смисъла на използваната формулировка има за цел гарантиране добра подготовка по правилното прилагане на ЗДвП . Няма опора нито в ЗДвП, нито в подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане становище , че само полицейските служители , които успешно са издържали изпит по "познаване съдържаните на ЗДвП" могат да съставят АУАН . Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение в чл. 90 въвежда изискване за обучение единствено за служители, работещи с автоматизирани технически средства и системи .

На следващо място , в т.2.1 от споменатата министерска заповед няма изискване за лицата по т. 1.3.2 / служителите от звено „Сигма“ / да съставят актове , след успешно положен изпит за познаване на съдържанието на ЗДвП, каквото условие има за част от другите изброени полицейски органи.

Освен това именно поради добро познаване на регламентацията на ЗДвП даденото описание на извършеното от Д. адм. нарушение в АУАН не се оспорва от жалбоподателя и достоверността на посочените в акта факти и обстоятелства не се отрича от нарушителя. Това е допълнителен аргумент за добрата подготовка на актосъставителя по прилагане на действащата нормативна уредба.

Лишено от основателност е оплакването на касатора за недоказаност на вмененото на адм. нарушение с довод, че се базира на показанията на полицейски служители. Първо, изрично в чл. 189 ,ал.3 от ЗДвП законодателят е разписал, че свидетел по акта може да бъде и служебно лице. Второ , предвид възприетата фактическа обстановка от ВРС посочените в АУАН полицейски служители са очевидци на извършеното от С. Д. правонарушение, а според правилото на чл. 40, ал.1 ЗАНН свидетели по АУАН са лицата присъствали при извършване или установяване на нарушението. Трето , достоверността на дадените от полицейските служители по процесния АУАН показания не се оспорват от С. Д. , което обстоятелство потвърждава тяхната истинност.

В обобщение при извършения инстанционен съдебен контрол се установи основателност на подадената от С. Д. касационна жалба и същата следва да се остави без уважение.

При този изход на правния спор искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи , като се присъди такова в размер на 80 лв. на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІV-ти тричленен състав,

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 560/13.05.2025 г., постановено по АНД № 5053/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА С. Д. Д., [ЕГН], от [населено място], [жк], вх.  , ет.  , ап.   да заплати на ОД на МВР - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.